Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………….. …………..
2019 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, второ отделение, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 04.12.2019 г.при секретар Мая Вълева изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 1432/2019
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващи от АПК.
Инициирано е по молба с характер
на жалба, депозирана от А.К.С. ***, насочена срещу отказа на директора на РДГ
Варна, постановен по заявление вх.№
РДГ04-2289/24.04.2019 г., с което е поискано връщане на ловен билет и членска
карта.
С молба с.д.№ 15555/21.10.2019 г.
е направено уточнение, според което
предмет на оспорването е отказът на директора на РУГ Варна, обективиран
в писмо № 04-2463/10.05.2019 г.
Оспорващият счита за незаконно
продължаващото задържане на иззетите му
с Констативен протокол от
31.01.2016 г. документи (ловен билет и членска карта) във връзка с издаденото срещу него наказателно
постановление (НП № 79/05.02.2016 г.).
Позовава се на Решение на РС Девня по НАХД
№ 230/2016 г. и на Решение на Административен съд Варна по КНАХД №
3290/2016 г.
Изтъква, че поради неправилно броене на срока на наложеното му административно наказание „лишаване от право
на ловуване“ от страна на директора на РДГ Варна – от 06.02.2017 г. на която
дата НП е влязло в сила, вместо от датата на отнемане на документите –
31.01.2016 г., е ощетен, тъй като този
срок се удължава с още една година и става 4 години. Счита, че е налице
предварително изпълнение наказателното постановление.
Въз основа на изложеното е
формирано искане съдът да постанови решение, с което да отмени отказа на
директора на РДГ Варна, същият да „изпълни съдебното решение“.
Ответникът в представено по
делото писмено становище счита мотивите, изложени в молбата за неоснователни и
„незаконосъобразни“, излагайки следните съображения:
С решение № 153/06.02.2017 г.
състав на Адм. съд Варна отменил решение № 78/08.11.2016 г.. на ДРС и потвърдил
издаденото срещу оспорващия НП №
79/05.02.2016 г. Именно от тази дата според ответника наказателното постановление
произвежда своето действие, „т.е. следва да започне изтърпяване на кумулативно
наложените санкции“. Не оспорва факта и
датата на отнемане на ловния билет и членска карта от С..
Не счита отнемането за
принудителна административна мярка, тъй като в приложимия закон ЗЛОД не съдържа
уредба, която да предвижда
налагането на такава. Въпреки това
счита, че периодът на фактическо изземване на ловния
билет преди издаване на НП и преди влизането му в сила не следва да се приспада от
размера на изтърпяване на наказанието лишаване от право на лов, тъй като такова приспадане можело да се
осъществи само ако това изрично е
регламентирано в закон, а ЗАНН не съдържал подобна уредба.
Въз основа на изложеното моли
съда да отхвърли молбата на С. като
неоснователна.
Съдът като съобрази доводите на страните с данните по
делото и относимите законови норми, действали към
момента на издаване на оспорения отказ, прие следното:
По допустимостта:
Молба с.д.№ 8372/27.05.2019 г. с характер на жалба е депозирана пред Адм. съд Варна по пощата на 23.05.2019 г. от активно легитимирана страна срещу
подлежащ на съдебно обжалване
административен акт, в рамките на
законовия срок. АО е сезиран със Заявление № РДГ04-2289/24.04. 2019 г. Срокът за произнасяне
по него според чл. 57 от АПК, във връзка
с чл. 21, ал.4 от същия кодекс е 14 дни, считани от датата на заявяване, т.е.
изтича на 08.05.2019 г. При липса на произнасяне и при наличие на мълчалив отказ срокът за обжалването му съобразно чл. 142, ал.2 от АПК е едномесечен,
тече от 09.05.2019 г. и изтича на 09.06.2019 г.
При направеното уточнение, че
предмет на оспорване е изричен отказ на директора на РДГ Варна, обективирано в
писмо № 04-2463/10.05.2019 г., връчено на оспорващия на 20.05.2019 г.,
срокът за обжалването му тече от 21.05.2019
г. и изтича на 03.06.2019 г. Изложеното води до извод за допустимост на
оспорването , инициирано по молба с.д.№8372/27.05.2019 г. депозирана от А.К.С..
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
С НП № 79/05.02.2016 г. за нарушение на чл. 84 ,
ал.1, предложение 3, на основание чл.
96, ал.1 от ЗЛОД на А.К.С. *** е наложено административно наказание глоба в
размер от 100 лв. и е постановено лишаване от право на ловуване за срок от 3
години на основание чл. 94, ал.1 от същия закон.
Видно от съдържащите се в кориците на НАХД № 230/2016 г. КП № 077726/31.01.2016 г.. от наказаното лице
са иззети ЛБ № 1088881, членска карта № 022966 и разрешително за индивидуален
лов № 059212/16.01.2016 г.
С решение №
78/08.11.2018 г., постановено по НАХД № 230/2016 г. състав на
ДРС отменил наказателното постановление. С решение № 153/06.02.2017 г. състав на Адм. съд варна отменил решението
на ДРС и потвърдил издаденото срещу К. наказателно постановление. Същото влиза
в законна сила на същата дата – 06.02.2017 г.
С писмо № 04-2463/10.05.2019 г. във връзка със
заявление РДГ04-2289/24.04. 2019 г. директорът на РДГ Варна отказал
връщане документите, иззетите с КП №
077726/31.01.2016 г.. от наказаното лице с аргумент, че три годишният срок на
наложеното с процесното наказателно постановление лишаване от право на ловуване започва да тече
от 06.02.2017 г. Относно периода от
време от 31.01.2016 г. –датата на изземване на процесните документи,
до 06.02.2017 г. –датата на влизане в
сила на наказателното постановление, през който С. реално е бил лишен от
правото да упражнява ловна дейност в АО
мълчи.
По правото:
Спорът е чисто правен и се свежда
до еднозначен отговор на въпросите:
1.Кой момент следва да се счита
като начало на изтърпяване на наложеното
на С. наказание лишаване от право на ловуване за срок от 3
години;
2. Следва ли периодът от време
от 31.01.2016 г. –датата на изземване на процесните документи,
до 06.02.2017 г. –датата на влизане в
сила на наказателното постановление, през който С. реално е бил лишен от
правото да упражнява ловна дейност да се зачете като изтърпяно наказание
Съдът не споделя тезата на
ответника за липса на регламентация в ЗАНН относно зачитането (приспадането)
на периода на предварително изтърпяно административно наказание „лишаване
от право на ловуване“ - в случая от 31.01.2016 г. –датата на изземване на процесните документи,
до 06.02.2017 г. –датата на влизане в
сила на наказателното постановление.
Действително съгласно чл. 94,
ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85
и чл. 86, ал. 1 от същия закон, се лишава и от право на ловуване за срок от три
години. Нормата на
специалния закон е императивна и
пределно ясна, тя обаче не съдържа
регламент, според който това лишаване от право на упражняване на
конкретна дейност да се привежда предварително в изпълнение, при пълна процесуална неяснота относно
законосъобразността на наказателното постановление, още повече – преди
издаването му.
Никъде законодателят не е
предвидил правомощие на АНО за изземване на ловен билет, разрешение за лов и членска карта предварително, в момента на установяване на нарушението и на
нарушителя.
Аналогични в административнонаказателната практика са
случаите по ЗДвП, при които обаче отнемането на документа се замества с АУАН,
който позволява упражняване на дейността по управление на МПС до
влизане в сила на наказателното постановление.
Разпоредбата на чл.74 от ЗАНН е
също императивна и пределно ясна
–наказателните постановление се привеждат в изпълнение в три дневен срок от влизането им в сила.
При изрично изразеното от
ответника становище, че НП произвежда
правното си действие след влизане в сила
и от този момент следва да започне изтърпяване на наложеното с него
административно наказание, при
отчетената от него липса на уредба в ЗЛОД за налагане на принудителна
административна мярка, правно необяснимо
е предприетото действие по изземване на
процесните документи.
Категорично не може да се сподели
поддържаната от ответника теза, периодът на предварително фактическо
изземване на процесните документи, преди влизане в сила на НП не следва да се зачита, защото липсвала законова уредба. Приемането на подобна теза би означавало на първо
място злоупотреба с право и на второ – отказ от правосъдие.
При липсата на изрична правна
норма , уреждаща въпроса със зачитането на предварително изтърпяване на
административно наказание приложение следва да намери нормата на чл. 46, ал.2
от ЗНА, съгласно която когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Такава разпоредба в случая е нормата на чл. 59,ал.4 от НК (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 103 от 2004
г., в сила 1.01.2005 г., предишна ал. 3, бр. 27 от 2009 г., доп., бр. 95 от
2016 г.), съгласно която при изпълнение на наказанието лишаване от права по чл.
37, ал. 1, т. 6 и 7
се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по
административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права.
Дадената от
АО интерпретация на фактите обаче не е съобразена с цитираната норма.
По първия въпрос: Кой момент
следва да се счита като начало на изтърпяване на наложеното на С.
наказание лишаване от право на
ловуване за срок от 3 години законодателят е дал ясен отговор – три дни след
датата на влизане в сила на наказателното постановление. Така изчислен този
начален момент следва да е 06.02.2017 г. ,
като срокът на наложеното наказание лишаване от право на ловуване следва
да изтече на 06.02.2020 г.
По втория въпрос: Следва ли
периодът от време от 31.01.2016 г. –датата на изземване на процесните документи,
до 06.02.2017 г. –датата на влизане в
сила на наказателното постановление, през който С. реално е бил лишен от
правото да упражнява ловна дейност да се зачете като изтърпяно наказание?
Законовият отговор се съдържа в цитираната норма на чл. 59,ал.4 от НК, приложим
по аналогия съгласно чл. 46, ал.1 от ЗНА. Нормата е императивна, волята на
законодателя е пределно ясна, видно от употребената глаголна форма „..се
приспада..“
При
това положение, след прилагане на коментираните по-горе норми, периодът от 31.01.2016 г. до
06.02.2017 г. общо една година и шест дни се счита за изтърпяно от А.С. административно наказание лишаване от
право на ловуване. Това от своя страна налага
редуциране с една година и шест
дни на формално определеният съгласно
чл. 74 от ЗАНН срок на изтърпяване на
наложеното наказание, което като краен
резултат сочи датата 31.01.2019 г., на
която е изтекъл реално изтърпяният 3 годишен срок на административното
наказание.
Към момента на депозиране на заявлението -24.04.2019 г. и към
момента на издаване на писмо № РДГ-04-2463/10.05.2019 г., обективиращо изричен
отказ на директора на РДГ Варна, този срок явно вече
е изтекъл.
Направения коментар води до извод
за незаконосъобразно постановен отказ на
директора на РДГ Варна да върне иззетите от С. документи във връзка с
упражняване правото му на ловуваве, което налага отмяната му и връщане на
делото като преписка за произнасяне по същество съобразно указанията на съда
дадени в мотивите на настоящото решение.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал.2, предложение
второ от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ
на директора на РДГ Варна да се
произнесе по депозирано от А.К.С. *** заявление № РДГ04-2289/24.04.2019 г.,
обективиран в писмо № РДГ-04-2463/10.05.2019 г.
ВРЪЩА делото
като преписка на директора на РДГ Варна за ново произнасяне по съществото
на заявление № РДГ04-2289/24.04.2019 г.
при спазване на указанията относно приложението на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА