МОТИВИ към присъдата по НОХД № 4624 По описа на Варненския районен
съд за 2018 година, 4 състав.
Против подсъдимата А.И.А. Варненският районен
прокурор е повдигнал обвинение по чл. 194, ал.1 от НК, за това че на 28.12.2017 г. в
гр.Варна, отнела чужди движими вещи - 1 бр.
телевизор марка "LG" на
стойност 174,30 лева и 1 бр. дистанционно за рутер на „Виваком"
на стойност 22,50 лева, всичко на обща стойност 196,80 лева от владението на С.И.К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
Преди даване ход на
съдебното следствие пострадалото от деянието лице – св.С.К. е предявило
граждански иск срещу подсъдимата за сумата от 196.80лева, представляващи
нанесените й имуществени вреди в
резултат на деянието по чл.194 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на
увреждането.направило е и искане за конституирането му като частин
обвинител.
Съдът е приел за
съвместно разглеждане в наказателния процес така предявения граждански иск и е
конституирал С.К. като граждански ищец и
частин обвинител по делото.
Пред съда
подсъдимата признава вината си. Признава
изцяло фактите изложени в обвинителния акт и е съгласна да не се събират
доказателства в тази насока.
Съдът с определение е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, по реда на предварителното изслушване.
В пледоарията си по съществото на делото
представителят на ВРП счита, че подсъдимата следва да се възползва от
привилегията на съкратеното следствие, като съдът й определи наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателбен
срок по реда на чл.66 ал.1 от НК.
Гражданският ищец и
ч.о. чрез процесуален представител Георгиева моли съда да уважи предявеният
граждански иск.
Защитника на
подсъдимата счита, че предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, следва
да се определи наказание към минималния размер съобразно исканото от ВРП.
В последната си дума подс.А.
моли за ниско наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна изложеното в обвинителния акт, а именно:
Свидетелката
С.К. отдавала под наем за нощувки апартамент, находящ се в гр.Варна ул.Одрин №9 ап.4. Апартаментът бил с три
стаи и всяка от тях се отдавала поотделно.За целта св.К. имала обяви с
телефонен номер в няколко интернет-сайта. На 27.12.2017 г., около 17:30 ч. на посочения в обявите
телефонен номер, позвънила жена, която казала ,че има малко дете на 8 години и иска да наеме стая за
нощувка.Това била подсъдимата А.А..Двете се срещнали,
уговорили цената за една нощувка и св.К. я отвела в квартирата, където
подсъдимата се настанила заедно с детето си.На св.К. подсъдимата се представила
с неистински имена -
Ани И. Д. и казала, че е от гр.Шумен.Стаята трябвало да бъде освободена на
следващия ден в 10,00 часа.Сутринта
на 28.10.2018
г. подсъдимата А.А. решила преди да напусне
квартирата да открадне телевизора, който бил поставен в стаята.Подсъдимата
взела телевизор марка
"LG" и 1 бр. дистанционно за рутер на „Виваком"
и напуснала квартирата заедно с детето си.Тръгнала към Колхозен пазар в
гр.Варна с намерение да продаде откраднатите вещи.Подсъдимата отишла в заложна
къща „Одисеи", находяща се на ул.Кап.Райчо в
гр.Варна, където заложила телевизора, представяйки личната си карта.Свидетелят К.
В. издал заложен билет №8171/28.12.2017
г. ,
в който вписал имената на подсъдимата , както и вещта - телевизор LG модел 22MA33D, сериен № 312MAWL2E201.Подсъдимата
А.А. взела сумата от 80 лева за телевизора и си
тръгнала.Малко по-късно на същата дата св.К. установила кражбата и сигнализирала
полицията.
Видно
от приложения по ДП протокол за разпознаване на лица е, че св.С.К. разпознава
категорично подсъдимата А.И.А..
От
заключението на изготвената по делото СОЕ е видно,че стойността на
инкриминираните вещи възлиза на 196,80 лева.
Изложените
обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния доказателствен
материал по делото, приобщен по реда на чл.373 ал.2 от НПК – самопризнанията на
подсъдимия; обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство, депозираните заключения по назначените експертизи,
като всички те са непротиворечиви и се допълват взаимно.
Съобразно
установеното съдът прие, че подсъдимата А. е осъществила от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за това че 28.12.2017 г. в гр.Варна, отнела чужди движими вещи - 1 бр. телевизор марка "LG" на стойност 174,30 лева и 1 бр. дистанционно за рутер на „Виваком"
на стойност 22,50 лева, всичко на обща стойност 196,80 лева от владението на С.И.К., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Обект на престъплението : обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху
движими вещи.
От обективна страна : изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване фактическата власт
върху вещите и установяване на своя .
Субект на престъплението - пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна – деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл. Подс. А. е
съзнавала, че отнеманите вещи са чужда собственост, била е наясно с противоправния характер на това, което върши, но въпреки
всичко е насочила действията си към отнемане на вещите, след което се
разпоредила с тях. Волята й е била насочена именно към постигане на съставомерния резултат, тя е искала и целяла настъпването
му.
Причини за извършване - незачитане на
установения в страната правов ред, стремеж към облагодетелстване по
неправомерен начин .
Съдът намери, че подс.А. е била мотивирана да извърши кражба от внезапно
появилата се възможност да си набави материални облаги, без за това да й се
налага да полага обществено- полезен труд или да извършва действия на разпореждане
със свое имущество.
При определяне на наказанието на подсъдимата А. на
основание чл.373 ал.2 от НПК, съдът констатира задължителното приложение на
чл.58А от НК.
Същевременно, за
да определи наказанието при условията на горния текст, съдът прецени налице ли
са предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК.
С оглед горното съдът извърши преценка на степента на
обществена опасност на конкретното деяние като намери, че същата е към средния
размер размер, сравнено с обикновените случаи от този
вид, предвид значителната стойност на инкриминираните вещи.
От друга страна се съобрази и с тази на дееца, като взе
предвид следното :
По делото са установени смекчаващи отговорността
обстоятелства: самопризнания, съдействие за разкриване на обективната истина,
както и изградено критично отношение към извършеното.
Съдът констатира като отегчаващи отговорността
обстоятелства данните за други извършени подобни деяния.
Изложените обстоятелства, предвид вида и характера на
конкретното деяние, наличието на смекчаващи
и на отегчаващи отговорността обстоятелства мотивираха съда да наложи
наказание при условията на чл.54 от НК, но с насоченост към минимално
предвиденият размер, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ШЕСТ МЕСЕЦА.
На осн.чл.58А от НК съдът намали така определеното наказание с
1/3 като наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА възлиза на СРОК от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Съдът намери, че за поправяне и
превъзпитание на дееца не е необходимо той да бъде изолиран от обществото и с
определяне на изпитателен срок ще се постигнат по - ефективно целите на
генералната и специалната превенция. С оглед изложеното, съдът намери , че
следва да отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок в минимален
размер, поради което и на осн. чл.66 ал.1 от НК
ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието на подс. А. с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
По този начин и с
това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и
специална превенция.
По предявения
граждански иск:
Като взе предвид, че в хода на съдебното следствие
по безспорен и категоричен начин се установява извършеното деяние и неговото
авторство, съдът намери, че гражданският иск, предявен от св.К. за сумата от
196.80 лева, представляващ нанесените и имуществени вреди в резултат на
деянието по чл.194 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на
увреждането, е доказан по основание.
Съдът, предвид събраните по делото
доказателства намери гражданският иск е доказан и по размер.
Като взе предвид горното, съдът уважи
гражданския иск в размера, в който е предявен и приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес.
Съдът възложи
направените деловодни разноски на подсъдимия съобразно чл.189, ал.3 от НПК Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :