O П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
30.07.2019 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Сливен в закрито заседание на тридесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Детелина Бозукова
като разгледа административно дело № 289/2019 г. по
описа на Административен съд Сливен, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.205 ал.5 от ЗПУО.
Образувано е по
повод жалба вх. № 2598/17.07.2019 г., подадена от С.Д. *** със
съгласието на м. си Т.Д. против Заповед № РД-09-437/01.07.2019 г. на Директора на ПГПЗЕ „Захарий Стоянов“
Сливен за налагане на санкция „преминаване от дневна в самостоятелна форма на
обучение“ за срок до края на учебната 2019/2020 г.
С разпореждане на съда от 17.07.2019 г. делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание за 17.09.2019 г., жалбата е изпратена на административния орган за окомплектоване
и представяне на административната преписка при стриктно спазване
на разпоредбите на чл. 152 ОТ АПК. В изпълнение
на разпореждането с молба вх. № 2726/26.07.2019г. по делото е изпратена заповед № РД-09-455/26.07.2019 г. на Директора на ПГПЗЕ „Захарий Стоянов“ Сливен, с която е отменена оспорената заповед № РД-09-437/01.07.2019 г. В молбата е заявено искане за прекратяване на
производството по делото, направено е възражение за прекомерност на претендирания адвокатския хонорар от другата страна.
Съдът съобрази
представените доказателства и намира следното:
При наличието на отмяна на оспорения административен акт от издалия го орган за оспорващия не е налице правен интерес от оспорването, а производството по делото остава без предмет, поради което са налице прекратителните основания на чл. 159, т.3 и т.4 АПК. Същевременно на оспорващата на основание чл.143 ал.2 от АПК се дължат направените по делото разноски, претенцията за възстановяване на които, същата е заявила своевременно още с жалбата. Претендират се разноски за държавна такса в размер на 10 лева и заплатен адвокатски хонорар в размер на 900 лева. Съдът, съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, намира че са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за намаляване на разноските за адвокатски хонорар до минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно същият следва да бъде редуциран до 500 лева. Тази сума, ведно със заплатената държавна такса следва да бъде възложена в тежест на ответника по жалбата. Предвид горното и на основание чл.159 т.4 от АПК Административен
съд Сливен
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.дело № 289/2019 г. по описа на Административен
съд Сливен.