Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……260131………. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 01. 04. 2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : АНА НЕНЧЕВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 105 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от „Теленор България „ ЕАД ,ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление на дейността, гр. София , ж. к.
„Младост 4“, Бизнес парк София , сграда № 6 ,против Й.В.Г.
, ЕГН ******, с постоянен адрес ***.
С исковата молба е
предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.
С Решение / без номер /от 15. 10 .2020г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 1193/2020г. по описа
на същия съд, предявените искове са уважени частично .
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба, в отхвърлителната част, от
ищеца в първоинстанционното производство„Теленор
България“ ЕАД ,ЕИК *********, ,подадена чрез пълномощника на страната .Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност
на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон , необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила . Искането
е да се отмени решението на районния съд в
обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция ,по съществото на спора, с което се уважи предявения иск.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна.В отговора се
оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди . Прави се искане за присъждане на
разноските във въззивното производство
.
С Определение № 260463/ 25. 11. 2020г.
на районен съд Пазарджик , постановено
по гр. д. № 1193/2020г. по описа на същия съд, е оставена без уважение
молбата на адв. Н. Б. , в качеството му на пълномощник на ответника по иска ,за изменение на съдебното
решение в частта за разноските по делото
.
Определението на
съда се обжалва с частта жалба от адв. Н.Б., като пълномощник на ответника по
иска Й.В.Г.. В частната жалба се
излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт . Искането е да се отмени определението на
районния съд и да се уважи искането за
изменение на решението в частта за
разноските по делото .
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от противната страна. В
писмения отговор се оспорва частната
жалба . Искането е да се потвърди
обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно.
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
и на съдебното определение , които са
посочени във въззивната и в частната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба и частната жалба са процесуално
допустими .
Жалбите са подадени от активно
легитимирани страни ( ищец и ответник в производството пред районния съд ).
Жалбите са подадени
в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК и
в преклузивния едноседмичен
срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Жалбите
са насочени против съдебни актове, които подлежат на
съдебен контрол ( чл. 258 от ГПК и чл.
274 ал. 1 т. 2 от ГПК ).
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата
.
Във въззивната
жалба и в частната не се съдържат
оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и определение или за тяхната процесуална недопустимост. Възраженията ,
които се правят са свързани с
правилността на съдебните актове .
По
съществото на спора.
Претенцията на
мобилния оператор е за заплащане стойността на две фактури:
- Фактура № **********/ 15. 02. 2017г. на стойност 242, 72лв. с ДДС .
Претенцията на ищеца по тази фактура е сумата 229, 24лв. с ДДС , след приспадане на надвнесено плащане в размер на 13,50 лв. ;
- Фактура № **********/ 15. 03.
2017г. на стойност 37, 98 лв. с ДДС ;
Общата претенция
по двете фактури е сумата 267, 22лв.
С отговора на
исковата молба по чл. 131 от ГПК, пълномощника на ответника е направил две
основни възражения против иска .Оспорил е вземането по Фактура № **********/ 15. 02.
2017г. с твърдението ,че това
вземане е погасено по давност.
Оспорил е вземанията и по двете фактури с твърдението ,че произхода на вземанията и по двете
фактури е неясен и неточно определен.
И
двете възражения на ответника по иска са неоснователни .
Няма спор за това
,че вземанията на мобилния оператор, като комуникационни услуги, представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД и задължителните указания, дадени в ТР № 3/ 18. 05. 2012г. на ОСГТК на ВКС , поради
което се погасяват с изтичането на
3-годишна давност. Това обстоятелство е безспорно по делото. В текста на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД е казано ,че
давността започва да тече от изискуемостта на вземането. И в двата
договора за мобилни услуги, от 10. 02.
2016г. и от 30. 05. 2016г., потребителя на
мобилните услуги е декларирал,че при
подписването на договорите са му предоставени екземпляри от Общите условия на
оператора ,запознал се е с тях и ги приема . На основание чл. 298 от ТЗ Общите условия са
станали задължителни за потребителя .
В чл. 26 и чл. 27
от Общите условия е посочено ,че за
ползваните услуги чрез индивидуален договор , оператора издава ежемесечно фактура
на името на потребителя .Плащането на сумата , посочена във фактурата се
извършва в срока , указан във фактурата ,но не по – късно от 18 дни от датата
на издаването й . Във фактура №
**********/ 15. 02. 2017г. е посочено ,че заплащането на задължението за отчетния период следва да се извърши до
02. 03. 2017г. Следователно ,вземането на кредитора е станало изискуемо от 03. 03. 2017г.
Разпоредбата на чл. 70 от ЗЗД ,на която се позовава
въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба,по никакъв начин
не променя извода на съда относно изискуемостта на вземането. В конкретния казус срока за
плащане действително е уговорен
в полза на длъжника , тъй като
падежа на задължението не
следва датата на издаването на фактурата.
В Общите си условия и във фактурите оператора е предвидил гратисен период за
заплащането на фактурите, което ясно говори за това ,че срока е уговорен в
полза на длъжника , а не и в полза
на кредитора . Въпреки ,че срока е
уговорен в полза на длъжника , задължението и по двете фактури не е изпълнено
нито в гратисния период ,нито към настоящия момент.
От приложеното
заповедно производство се установява ,че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 21. 02. 2020г. По силата на чл. 422 ал. 1 от ГПК искът се смята за предявен от
момента на подаване на заявлението, когато е спазен срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК. В случая давностния срок за погасяване
на вземането по фактура № **********/ 15. 02. 2017г. е изтекъл на 03. 03. 2020г. ,т.е. след
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК .С подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК давността се счита прекъсната
, на основание чл. 116 б. „б“ от ЗЗД , след което е започнала да тече нова давност( чл. 117 ал. 1
от ЗЗД).
От заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните СИЕ се установява ,че двете фактури
са осчетоводени в дружеството - оператор
на мобилни услуги .Начислените задължения
по двете фактури не са за мобилни разговори и мобилен интернет, а
представляват начислени абонаментни такси и 28 броя мобилни услуги SMS. Експертизата дава заключение ,че общата стойност на задължението по двете
фактури е сумата 280, 70 лв. ,
която не е заплатена от ответника.
По тези
съображения и на основание чл. 271 ал. 1
от ГПК ще следва да се отмени решението на районния съд в частта , в която
е отхвърлен установителния иск по чл. 422 от ГПК и в частта за разноските по делото
. Ще следва да се отмени и определението на районния съд по чл. 248 от ГПК. Ще следва да се постанови ново
решение от въззивната инстанция , с което да се уважи установителния иск за
фактура
№ **********/ 15. 02. 2017г.
на стойност 229, 24лв. с ДДС , след приспадане на надвнесеното
плащане в размер на 13,50 лв. ;
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да
се осъди ответника да заплати в полза на ищеца сумата 770 лв. ,
представляваща сторени разноски в заповедното и в исковото производство .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение
/ без номер /от 15. 10 .2020г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 1193/2020г. по описа
на същия съд в В ЧАСТТА ,в която е отхвърлен установителния иск по чл.
422 от ГПК и В ЧАСТТА
за разноските по делото .
ОТМЕНЯ Определение № 260463/ 25. 11. 2020г.
на районен съд Пазарджик , постановено
по гр. д. № 1193/2020г. по описа на същия съд, вместо което постановява:
По иска предявен
от „Теленор България „ ЕАД ,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността, гр. София ,
ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София , сграда № 6 ,против Й.В.Г.
, ЕГН ******, с постоянен адрес *** , ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника,че по фактура № **********/ 15. 02. 2017г. дължи сумата 229, 24лв.
с ДДС .
За тази сума има
издадена Заповед № 276/ 24. 02. 2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Районен съд
Пазарджик.
ОСЪЖДА Й.В.Г. , ЕГН ******, с
постоянен адрес ***,да заплати в полза на „Теленор България“ ЕАД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността, гр. София , ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София , сграда № 6, сумата 770 лв. ,
представляваща сторени разноски в заповедното и в исковото производство .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с
цена на иска под 20 000 лв. ) решението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: