Р Е Ш Е Н И Е
Номер 664 Година 05.05.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на шести
април две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 1314 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на П.Д.Г. *** против заповед № РД-01-338/11.06.2020г. на кмета на
Община Ц., с която му е разпоредено да премахне строеж „Масивна постройка
тип-гараж“ с идентификатор 48619.505.400.2 по КККР на гр.Ц., изградена в ПИ с
идентификатор 48619.505.400, със застроена площ от 49 кв.м. Счита заповедта за
незаконосъобразна и прави искане да бъде отменена и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът
– Кмета на Община Ц., редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата
страна – З.П.Г. ***, чрез процесуални си представител изразява становище за
основателност на жалбата.
Заинтересованата
страна - М.П.Г. ***, редовно уведомен, не
изразява становище по жалбата.
Административен
съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Констативен
акт № 1/24.01.2020г. (л.17-18 от делото) е съставен за извършена проверка от
работна група при Община Ц. на обект „Масивна постройка тип-гараж ” със
застроена площ 49кв.м., с тухлени ограждащи стени, стоманобетонна плоча и
колони, находяща се ПИ с идентификатор 48619.505.400 на границата със съседния
ПИ 48619.505.399 по КК на гр.Ц.. В акта е посочено,
че имотът е собственост на П.Г., като
строителството на обекта е извършено без одобрени
проекти по чл.137 ал.3 от ЗУТ и без разрешение за строеж. Посочено е, че строежът е V категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, като няма
данни за периода на изграждане на неговото изграждане. Посочено е, че
изграденият гараж не отговаря на издаденото разрешение за строеж
№6/02.03.1987г. и одобрения план на 27.01.1987г., като одобрените книжа са за
обект „гараж със склад“ с размери 3,30/6,70м., ситуиран на улична регулация.
Констативният акт е изпратен на
жалбоподателя с писмо № 94-01-4570-/2/ 04.02.2020г. (л.14 от делото), връчено на 06.02.2020г., видно от приложеното
известие за доставяне (л. 15 от делото).
Срещу констативния акт е постъпило писмено възражение с вх. № 94-01-387/1/13.02.2020г.
(л.11 от делото) от П.Г., в които се сочи, че гаражът е построен още през 1988г.,
а издадените за него архитектурен проект и строително разрешение е представил в
общинската администрация със заявление вх.№ 94-01-4193/16.11.2016г.
Със заповед № РД-01-338/11.06.2020г. на кмета на
Община Ц. (л.9 от делото), на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „Масивна постройка
тип-гараж“ с идентификатор 48619.505.400.2 по КККР на гр.Ц., изградена в ПИ с
идентификатор 48619.505.400, със застроена площ от 49 кв.м., изпълнена от
тухлени ограждащи стени, стоманобетонни колони и плоча. В мотивите на
заповедта е възпроизведено съдържанието на съставения констативен акт. Посочено
е, че издадените строителни книжа са за обект „гараж със склад“ с размери
3,30/6,70кв.м. ситуиран на уличната регулация, което не съответства на
извършеното строителство, като и че липсва съгласие на собствениците – бивши
или настоящи на ПИ с идентификатор 48619.505.399. Прието е, че не е приложима
разпоредбата на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежът не
отговаря на действащите разпоредби и не представлява „търпим строеж“, същият е
в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ – построен е без одобрен
проект и без издадено разрешение за строеж.
Заповедта е връчена на П.Г. на 15.06.2020г., видно от приложеното известие
за доставяне (л.7а от делото) и е обжалвана с жалба вх.№ 94-00-2126/29.06.2020г. (л.3 от делото),
подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
По делото е разпитан като свидетел Гошо Апостолов К., който
сочи, че е бил извикан от П.Г. през м.септември-октомври 1988г. да му построи
гараж. За гаража е имало проект, като не знае дали е имало строително
разрешение. Строежа е около 50,00 кв.м. и представлява една цяла сграда
състояща се от гараж и залепена за него стая-работилница. П. се е разбирал със
съседа и той му е разрешил да строи. В момента строежа е във вида в който е бил
и при изграждането му. Гаражът не граничи с улицата, като има около 5 метра
отстояние от тротоара, наравно е с жилищната сграда и е залепен за къщата.
Между къщата и гаража няма отстояние за минаване. Гаражът е на границата със съседа
и между него и оградата няма никакво разстояние за минаване.
По делото
е допусната съдебно-техническа експертиза,
в изготвеното заключение по която вещото лице сочи, че процесният обект с идентификатор 48619.505.400.2, находящ се в имот е идентификатор
48619.505.400 по КККР на гр.Ц., представлява масивна постройка със
стоманобетонова конструкция - ивични основи, колони, пояси, покривна плоча и
тухлени ограждащи стени. Постройката не е сглобяема и не е възможно демонтиране
на отделните ѝ конструктивни елементи, както и преместване и поставяне в
нейната цялост на друго място, където да се ползва за същото или подобно
предназначение. При премахване на сградата не се изменя трайно субстанцията на
земята от която същата се отделя. Възможно е след премахване на сградата и
разбиване на основите, земята да бъде възстановена в първоначалното ѝ
състояние. На място замерената застроена площ на строежа, е приблизително
същата с тази, отбелязана в констативния акт. Отбелязано е, че в окомерната
скица към КА № 1/24.11.2020г. санитарният възел не е нанесен. В
заключението е посочено, че в УПИ II-1082, кв.81,
съставляващ ПИ 48619.505.399 по КККР на гр.Ц., кв.Василико, е показана 2Мж. Процесната
сграда, така както е изпълнена, не е включена в режима на застрояване на
поземлен имот с идентификатор 48619.505.400 по КККР на гр.Ц., а
посочените размери на постройката по одобрения проект от 27.02.1987г. в който,
е предвидено изграждане на два гаража, на регулационната граница между двата
съседни имота и на уличната регулация се различава от тези, на място. Съответно
издаденото разрешение за строеж № 6/02.03.1987г., с което се разрешава на П.Г.
да построи гараж със склад, в парцел X, кв.81 по плана на кв. „Василико“,
гр.Мичурин е несъотносимо към изградения на място гараж. Посочено е, че
сградата не е изграждана на етапи, строителството е приключено и тя се ползва
по предназначение, като представлява допълващо застрояване по смисъла на ЗУТ. Вещото
лице е установило, че разстоянието между изградения на
регулационната граница строеж и сградата на основното застрояване с
идентификатор 48619.505.399.1, по КККР на гр. Ц., е приблизително 4.50м., а
височината на гаража, замерена по стената между двата имота е приблизително
3м., като са спазени нормативните изисквания по отношение на височината.
Прието е и допълнително заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, в което е направено подробно описание за
съответствието на строежа с нормативните изисквания. Вещото лице е установило,
че строежът е допустим по действащите градоустройствени планове и отговаря на
правилата и нормативите действащи по време на извършването му, като не са
открити доказателства за декларирането му пред одобряващия орган до
31.12.1998г.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповед № РД-01-338/11.06.2020г.
на кмета на Община Ц. е издадена от
компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и при спазване на
установената писмена форма.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство.
Преди издаване на
заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ и е съставен констативен акт № 1/24.01.2020г. за проверка извършена в
отсъствието на лицата. Не съществува законова пречка, констативния акт да бъде
съставен в отсъствието на заинтересуваните лица.
Констативният акт е
връчен на жалбоподателя на 04.02.2020г., като в указания срок са подадени от
лицето писмени възражения с вх.№
94-01-387/1/13.02.2020г., които
са обсъдени при издаване на процесната заповед.
След като изрично в констативния акт е
посочено, че той е основание за започване на административно производство по
реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за издаване на заповед за премахване, той е
връчен на жалбоподателя и от него са подадени възражения в определения срок, то
правото му на защита не е нарушено.
Не е налице и процесуално нарушение с оглед на
обстоятелството, че З.Г. и М.Г., не са конституирани като заинтересувани страни
в административното производство, в качеството им на наследници на Недялка Г. –
съпруга на жалбоподателя. В хода на производството е прието, че извършител на
строителството е единствено жалбоподателя, съгласно подаденото от него
заявление с вх.№ 94-01-4193/1/16.11.16г. (л.24 от делото) и представеното
разрешение за строеж № 6/02.03.1987г., на което той е единствен адресат.
Твърдения, че строежът е извършен по време на брака на жалбоподателя с Недялка Г.
не се съдържат и в представеното писмено възражение срещу констативния акт. В
тях се сочи „Аз като собственик на имота
на съм присъствал …“, „….по време на
пребиваването си в моя имот……“, „….преди
датата на одобряване на техническия проект за изграждане на собствения ми
гараж….“, „Тъй като гаража си го
построих през 1988г. …..“, „Държа да
подчертая, че този мой гараж съм реализирал като строителство през 1988г…..“,
от които твърдения административният орган не би могло да стигне до извода, че
процесния строеж е изграден в условията на СИО и в резултат на наследяване, към
настоящия момент е съсобствен между жалбоподателя и неговите деца. Ето защо,
след като липсват такива твърдения административният орган е нямало как да ги
провери и да конституира и тези лица, като страни в административното
производство. Твърдения в този смисъл са направени за първи път в сезиращата
съда жалба и доколкото наследниците на Недялка Г. са конституирани като
заинтересувани страни в производството, правото им на защита не е нерушено, тъй
като не е преклудирана възможността им в хода на съдебното производство да
направят възражения, доказателствени искания и да ангажират доказателствата с
които разполагат, което не са могли да сторят в хода на административното
производство.
Неоснователно е и възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в заповедта е посочено, че площта на
строеж е 49,00 кв.м., а според вещото лице, тя е 48,51 кв.м. Така
констатираното разминаване е минимално и разликата би могла да се дължи на
начините по които е извършено замерването в двата случая. След като, не е
налице съмнение, че се касае за един и същ строеж, още повече, че не се твърди
и не се установява в имота да има друг незаконен строеж и не е налице неяснота кой
точно строеж е предмет на обжалваната заповед и следва да бъде премахнат, то не
е допуснато твърдяното съществено процесуално нарушение.
В изложения смисъл, не е налице и процесуално
нарушение, след като в заповедта е посочено, че се касае за „Масивна постройка
тип-гараж“, без да е описано, че в нея е налице и стая със санитарен възел.
Тяхното наличие би могло да се установи при вътрешен оглед, какъвто в случая
безспорно не е извършван, тъй като жалбоподателя не е присъствал при
проверката, като наличието им не би могло да доведе до промяна на констатациите
на административния орган, относно извършеното строителство и неговия характер.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи
или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по
смисъла на чл.225 от ЗУТ.
Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
За преценка валидността и законосъобразността на
обжалваната заповед релевантна е правната квалификация на обекта, като е
необходимо да бъде установено и доказано по делото, че същия е строеж от
четвърта до шеста категория, за изграждането на който да липсват одобрени
инвестиционни проекти и/или издадено разрешение за строеж.
Процесният обект не
представлява преместваме обект, а е строеж.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се
поставят преместваеми
увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други
обслужващи дейности, преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия и
преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
Съгласно
§5, т.80 от ДР на ЗУТ, „Преместваем обект“ е обект,
който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Видно от заключението на вещото лице,
процесния обект не е преместваем по смисъла на 5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като представлява масивна постройка със стоманобетонова конструкция - ивични
основи, колони, пояси и покривна плоча, като ограждащите стени са тухлени.
Постройката не е сглобяема и не е възможно демонтиране на отделните ѝ
конструктивни елементи, както и преместване и поставяне в нейната цялост на
друго място, където да се ползва за същото или подобно предназначение.
Освен „преместваемост”, друго кумулативно
условие за квалифициране на обекта по чл.56, ал. 1 ЗУТ, е да служи за някоя от
четирите посочени цели. Процесният обект не е увеселителен, не служи за
административни, търговски или други обслужващи дейности, не е за временно
обитаване при бедствия и не е свързан с отбраната и сигурността на страната. Той
служи за задоволяване на лични нужди на собственика на имота, поради което,
независимо дали е преместваем или не, той не е обект по смисъла на чл.56, ал.1
от ЗУТ, според своето предназначение.
Така описаната „масивна постройка“
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация
на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Правилно е прието, че строежът е
V-та категория, като съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ, пета категория
са строежи от допълващо застрояване извън тези по шеста категория. Съгласно
чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, шеста категория са строежите по чл.54, ал.1 и ал.4 и
чл.147 от ЗУТ.
Съгласно извършеното описание на процесния
обект, същия представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, като
съгласно чл.41 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, той е обект на допълващо застрояване с
обслужващи функции, като служи за задоволяват личните нужди на жалбоподателя. Същевременно,
безспорно той не е временен строеж по смисъла на чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗУТ и не
попада сред изключенията предвидени в нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ, за които
не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, за да бъде издадено разрешение
за строеж. Ето защо, този обект, като строеж от допълващо застрояване, който не
е шеста категория, по смисъла на посочените разпоредби, е пета категория,
съгласно чл.137, ал.5, т.3 от ЗУТ, както правилно е прието и от
административния орган.
За изграждането на процесния строеж е необходимо
издаване на разрешение за строеж. Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежите могат
да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В нормата на чл.151,
ал.1 от ЗУТ са предвидени случаите в които не се изисква разрешение за строеж,
като процесният строеж не попада в нито една от предвидените хипотези.
С оглед на изложеното, след като в случая е
налице строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория,
съгласно чл.137, т.5, б.“в“ от ЗУТ, и не
попада сред изключенията предвидени в чл.151, ал.1 от ЗУТ, то правилно е прието
от административния орган, че за него се изисква разрешение за строеж, съгласно
чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че за процесния строеж са одобрени инвестиционни проекти и е издадено
разрешение за строеж № 6/02.03.1987г.(л.28 от делото). Видно от така
представеното разрешение за строеж с него на П.Г. е разрешено изграждането на
„гараж със склад“, съобразно одобрените (съгласувани) проекти на 27.02.1987г. С
тези проекти, съгласно заключението на вещото лице, е предвидено изграждането
на два гаража на регулационната линия между двата съседни имота и на уличната
регулация, като посочените размери на постройката по проекта се различават от
тези на място. Според вещото лице издаденото разрешение за строеж е
несъотносимо към изградения на място гараж. При разпита на вещото лице, в
проведеното на 26.01.2021г. открито съдебно заседание, от него се сочи, че гаража
на място е изпълнен на 4,50м. от уличната регулация и по-навътре от проекта. Предвидено
е било да бъдат два гаража на калкан, с размери 6,30м на 3,30м. По проект към
гаража е предвиден склад, част от разрешената площ, а на място има изпълнена
стая. Налице е застъпване от около 2,00м на мястото на което е следвало да бъде
разположен гаража по проект и фактическото му разположение.
След като процесният строеж не съответства по
площ (на място 48,51 кв.м., а по проект 22,34 кв.м.), по местоположение (на
място е на 4,50м. от уличната регулация, а по проект на самата регулация) и по
предназначение на помещенията (на място гараж, стая и санитарен възел, а по
проект гараж и склад), то така представените разрешение за строеж и одобрени
проекти са неотносими към него. Наличието на застъпване на площ от около 2,00м.
между съществуващия строеж и разрешения, не би могло да доведе до извод
различен от изложения доколкото двата строежа (съществуващия и разрешения) се
различават по всички свои основни характеристики в степен в която ги определя
като различни строежи.
Във връзка с установяване дали процесния
строеж е търпим, в проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.10.2021г.
е разпитан като свидетел Гошо Апостолов К., от който се сочи,че строежът е извършен през м.септември-октомври
1988г., както твърди и жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че
строежът е извършен през тази година.
С оглед
годината на изграждане на процесния строеж – 1988г. разпоредбите на §16, ал.1 и
ал.3 от ДР на ЗУТ и § 127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82/2012г., в сила от
26.11.2012г.), са неотносими и не следва да се разглеждат,
тъй като те касаят строежи изградени до 7 април 1987г., съответно строежи започнати
в периода след 30.06.1998г. до 01.01.2001г. и строежи изградени от 02.01.2001г. до 31.03.2001г.
Съгласно §16, ал.2 от ДР на ЗУТ, незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането
в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от
собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.
Видно от посочената разпоредба за да се приеме, че
строежа е търпим, следва да бъдат установени в условията на кумулативност
следните обстоятелства: първо – строежа да е започнат в периода 08.04.1987г. –
30.06.1998г.; второ – да не е узаконен до влизане в сила на ЗУТ (ДВ
бр.1/02.01.2001г. в сила от 31.03.2001г.); трето - да е бил допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно ЗУТ и четвърто – да бъде деклариран
от собственика му пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.
В случая не са нали всички посочени предпоставки.
Съгласно ангажираните по делото гласни доказателства,
процесният строеж е започнат през м.септември-октомври 1988г., тоест в
изискващия се период от 08.04.1987г. до 30.06.1998г. По делото не се твърди и не
се установява строежа да е узаконен до влизането в сила на ЗУТ. От допълнителното
заключение на вещото лице се установява, че строежът е допустим по действащите
градоустройствени планове и отговаря на правилата и нормативите действащи по
време на извършването му и съгласно ЗУТ.
Видно от изложеното в случая са налице първите три
предвидени предпоставки на §16, ал.2 от ДР на ЗУТ, но от жалбоподателя не се твърди
и не се установява наличието на четвъртата предпоставка – строежа да е бил
деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998г. В този смисъл видно от допълнителното
заключение на вещото лице от него не са открити доказателства за деклариране на
строежа от собствениците, пред одобряващите органи в посочения срок.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че
в случая процесния строеж не е търпим по смисъла на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ и
спрямо него не намират приложение и нормите на §16, ал.1 и ал.3 от ДР
на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ.
След като процесния строеж е V-та категория,
незаконен е по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и не е търпим съгласно § 16
от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, то същия подлежи на премахване по
реда на чл.225а от ЗУТ, както правилно е приел и административния орган.
С оглед на изложеното жалбата на П.Г. против
заповед №
РД-01-338/11.06.2020г. на кмета на Община Ц. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена на
основание чл.172, ал.2 от АПК.
Мотивиран от горното, Административен съд
Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Г. *** против
заповед № РД-01-338/11.06.2020г. на кмета на Община Ц..
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: