Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 21.04.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. СТАРА ЗАГОРА Търговско отделение
На 14.10. 2020 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от
съдията ТАНЕВА
Търг.д. № 273 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове от А.А.П. *** против ЗД „***“ АД, гр. С. - главен с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 44 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и
страдания от непозволено увреждане на 07.08.2018 г., представляващо ПТП и
акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД - за законната лихва върху
сумата, считано от 29.03.2018 г., представляващо ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.03.2019 г. – датата на уведомяване на ответника, до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че на 07.08.2018г., около 12,10 часа в гр. Стара Загора като
пешеходец пресичал улица „Х.Б.“ в посока юг - север на кръстовището с улица „Г.М.“.
Образувана била колона от моторни превозни средства, които изчаквали
разрешителен режим на светофарната уредба, намираща се на кръстовището на ул. „Х.Б.“
с бул. „С.П.Е.“, като колоната достигала до кръстовището с улица „Г.М.“. Ищецът
пресичал улицата между два от изчакващите автомобили, като в същия момент лек
автомобил „М.“ К. с ДК № ***, управляван от Г.Г. К.,*** в посока запад - изток,
в нарушение правилата за движение по пътищата, предприел маневра заобикаляне на
изчакващите моторни превозни средства от колоната, преминал вляво от тях, навлязъл
в частта от платното за движение, очертана с маркировка М-15, където по това
време се намирал ищецът - пешеходец, в резултат на което ударил А.А.П. в лявата
част на тялото с десния край на предната броня, вследствие на което тялото се
приплъзнало назад по преден калник, ударело се в предното стъкло в областта на
предната дясна колонка и паднал на терена в дясно от автомобила.
В резултат на ПТП на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на стъпални кости на лявото ходило, спукване на лявата главулечна
ямка на таза, частично разкъсване на вътрешната колатерална връзка на лявата
коленна става, които увреждания са причинили трайно затруднение на движението
на левия долен крайник за повече от 30 дни.
Твърди се, че вече от година след процесното ПТП, А.А.П. е подложен на
болки и страдания. Макар, че претърпял
множество медицински интервенции, рехабилитационни процедури, възстановителни и
укрепващи манипулации, множество консултации и прегледи, към настоящия момент
все още изпитвал болки при продължително ходене и физическо натоварване на
оперирания крайник, имал ограничени движения в областта на лявото коляно,
чувствал се функционално и психически непълноценен, изпитвал страх при
пресичане на улици.
За причинената на ищеца средна телесна повреда е образувано досъдебно
производство №1228зм-141/2018 год. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Стара Загора - преписка № 3570/2018 год. по описа на РП - Стара Загора.
Наказателното производство по делото е прекратено с Постановление на РП Стара
Загора от 08.01.2019г., на осн. чл. 199 и чл. 243 ал.1 т. 1 във връзка с чл.
24. ал. 1 т.9 от НПК, поради искане на пострадалия, обвиняемият Г.Г. К. да не
носи наказателна отговорност.
В законния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва изцяло ищцовата претенция, както по основание, така и по размер.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътно - транспортно
произшествие, като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е
осъществил изключително по причина (вина) от действията на водача на лек
автомобил „М. К.", с ДК № ***- Г.Г. К..
Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на
пътнотранспортно произшествие от 07.08.2018год., на ищеца са причинени
описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от
него неимуществени вреди.
Направено е възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия А.А.П. при осъществяване
механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с
исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали
единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил „М. К.“, с ДК №
***. Поддържа се, че причина за настъпване на претендираните вреди са и извършени
от ищеца нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата,
изразяващи се в пресичане на уличното платно извън пешеходна пътека, минавайки
между спрели автомобили, без да възприеме цялостната пътна ситуация, т.е. при
неупражнен визуален контрол към посоката на движение, от която са идвали
автомобили, като ненужно е удължил времето си за пресичане. Наред с това,
ищецът навлязъл внезапно на платното за движение и го е пресякъл на
нерегламентиран за това участък от пътя, като по този начин сам се е поставил в
превишен риск спрямо нормалния и е създал предпоставките за осъществяване
механизма на произшествието.
Оспорва се размера на предявения иск за неимуществени вреди, като се счита
същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима поради
самоувреждане на ищеца, по изложените съображения, респ. прекомерна по аргумент
от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, че е несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания.
При евентуална доказаност на исковата претенция за неимуществени,
ответникът счита, че определеното и изплатено от застрахователното дружество по
заведена Щета № № ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1
000 лева отговаря на действително и реално претърпените от ищеца болки и
страдания от причинените му вследствие на процесното ПТП травматични
увреждания, на заложения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
В случай, че се приеме, че предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди е доказан по своето основание, прави възражение
за прекомерност на претенцията. Оспорва иска за присъждане на лихва по
претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е установено, че на 07.08.2018г., около 12,10 часа в гр. Стара Загора, ищецът А.А.П. *** в
посока юг - север на кръстовището с улица „Г.М.“ между два от изчакващите автомобили от образуваната
колона от моторни превозни средства, които изчаквали разрешителен режим на
светофарната уредба, намираща се на кръстовището на ул. „Х.Б.“ с бул. „С.П.Е.“,
като в същия момент лек автомобил „М.“ К. с ДК № ***, управляван от Г.Г. К.,***
в посока запад - изток, предприел маневра заобикаляне на изчакващите моторни
превозни средства от колоната, преминал вляво от тях, навлязъл в частта от
платното за движение, очертана с маркировка М-15, където по това време се
намирал ищецът - пешеходец, в резултат на което ударил А.А.П. в лявата част на
тялото с десния край на предната броня, вследствие на което тялото се приплъзнало
назад по преден калник, ударил се в предното стъкло в областта на предната
дясна колонка и паднал на терена в дясно от автомобила.
По случая е образувано досъдебно производство №1228 ЗМ-141/2018
год. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора - преписка №
3570/2018 год. по описа на РП - Стара Загора. Наказателното производство по
делото е прекратено с Постановление на РП Стара Загора от 08.01.2019г., на осн.
чл. 199 и чл. 243 ал.1 т. 1 във връзка с чл. 24. ал. 1 т.9 от НПК, по искане на
пострадалия, обвиняемият Г.Г. К. да не носи наказателна отговорност.
За управляваното от
водача Г.Г. К., с ЕГН: ********** моторно - превозно средство - лек автомобил „М.“
К., с ДК № ***, към датата на ПТП - 07.08.2018г. е била налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество по застрахователна полица №BG/02/118001042548., издадена със срок на
валидност за периода от 04.04.2018г. до 03.04.2019г.
Съобразно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищецът предявил претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗД „***”
АД, като е образувана е щета № ********** - ПТП от 07.08.2018г., по която е определено
застрахователно обезщетение в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, която сума е
преведена по банкова сметка ***.05.2019г.
Видно от заключението на комплексната
съдебномедицинска и психологическа експертиза по данни от Епикриза към ИЗ №
16274 на 07.08.2018г ищецът А.П. е хоспитализиран в КОТ на УМБАЛ-Ст.Загора след
като е блъснат от автомобил с нараняване и охлузване по цялото тяло. След
травмата се прибрал в дома си и след известно време е докаран с линейка в СТК
за преглед и преценка на състоянието. В кабинета е въведен на инвалиден стол, с
оток и дискомфорт от ляв долен крайник -ходило и ТБС. Ограничени и болезнени
движения, оток в колянната става -с нестабилност. След преглед и извършена
рентгенография на ТБС,коляно и ходило са установени костни лезии - счупване на
задния ръб на лявата главолечна ямка, навяхване на лявото коляно и счупване на
основите на втора и трета метатарзални кости. От ехографията не са установени
поражения на коремни или вътрешни органи.
Съгласно посочената епикриза след
подготовка в КОТ под локална анестезия на 10.08.2018г е извършено закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални кости и
последваща мека имобилизация. На колянната става е направена пункция и е
евакуиран травматичния хематом. По отношение на фрактурата на лявата главолечна
ямка е препоръчан леглови режим, в домашни условия да не натоварва крайника, да
носи колянна ортеза 30 дни, да продължи профилактиката с НМХ в дома. От
прегледа при ортопед на 09.10.2018г е установено,че движенията в ЛКС, най-вече
във флексията са ограничени, леко изразен оток по дорзума на ходилото. Препоръчана
е рехабилитация. В последващите дни е провел такава, като физиотерапевт е
установил лек напредък. През м.ноември отново при преглед при ортопед е
установен оток на лявото коляно. Болка при палпация антеромедиално. Силно
ограничени движения-дефицит в екстензията около 20 гр. и възможна флексия до
40гр. Установено е, че няма лезия на предна и задна кръстна връзка. Направена е
рентгенография, която е показала гонартроза. Препоръчана е рехабилитация. Отново
е провел рехабилитационен курс, който е дал намаляване на дефицита на
екстензията на 10 гр. и флексията е
достигнала 80гр. Походката е била нарушена, с куцане. През м.април 2019г.
отново е провел физио-рехабилитационен курс. През м.септември 2020г. също е
проведена физиотерапия.
Предвид множествената травма на
един крайник, на три различни нива вещото лице заключава, че възстановителният
период би бил доста по-дълъг отколкото
продължителността на същия период поотделно на всяка травма. На тазовата
става възстановителният период е 8-10 м; на коляното възстановителният период е
около 60-75 дни; на ходилото възстановителният период е 60-90 дни. Така
отразено би следвало да се приеме, че възстановяването ще настъпи за 8-10м, но
точно комплексността и съчетанието на травмите на един и същ крайник е удължило този период на 12-18м.
С оглед оценка на състоянието
на ищеца на 06.10.2020г. вещото лице д-р С. е извършил личен ортопедичен
преглед, при който е оценил състоянието във всяка една от травматичните области
поотделно. Установени са следните параметри на подвижността на засегнатите
стави: ЛТБС – флексия - 125гр, екстензия - пълна, външна ротация - 20гр /норма
35гр/, вътрешна рот - 15гр /норма 20гр/, абдукция 20гр /норма 30 -35гр/, аддукция
– норма; ЛКС - флексия пълна - 120гр, екстензия -пълна, колатерални лигаменти -
нормално еластични, кръстни връзки – здрави; Лява гл.става - нормални движения,
няма деформация на ходилото.
От разговора с ищеца вещото
лице съобщава, че при студено и влажно време А.П. има болка в тазобедрена и коленните
стави, а също и при усукване или вдигане на тежест има моментни болки.
В съдебно заседание, вещото
лице относно фрактурата на дъното на главолечната ямка, е дало разяснения, че фрактурата
е ставна, което е индикация, че ще настъпи артрозен процес. Фрактурата на втора
и третаметатарзални кости на ходилото е съвсем близо до ставата, на около
сантиметър, и също ще даде атрозно усложнение. По отношение на коляното- има
частично разкъсване на медиалната колянова връзка, което води до изтриването на
хрущяла. В този смисъл и в трите зони
се ускорява артрозния процес,
вследствие травмата от ПТП.
От обективния статус, преценен
и измерен при експертния преглед вещото лице заключава, че проведеното лечение
и особено многократните физио и рехабилитационни процедури са дали положителен
резултат за възстановяването на П.. Появата на моментни болки е резултат от
моментни ситуации, климатични промени, но са свързани и с бъдещото напредване
на артрозен процес в тези стави.
В първия момент след произшествието
ищецът А.П. се е изправил след падането на уличното платно и е решил, че се
касае за контузия. Пресякъл улицата и само след 10-15м е започнал да усеща
бързо увеличаване на болковия синдром. Успял да отиде до дома си, който е на
50-70 м от местопроизшествието и поради бързото нарастване на болката е легнал.
Обадил се на жена си, съобщил е за инцидента и тя е повикала екип на ЦСМП.
Според експерта в случая се касае за съвсем кратък период на забавяне на
контакта с медицински лица, който практически не е от значение за усложняване
на състоянието му, не е дало отражение върху тежестта на травмите и проведеното
лечение.
Към настоящия момент, базирайки
се на заключенията от експертния преглед на ищеца д-р С. дава заключение, че
при него е постигнато максимално възстановяване със забележка за възможни
дискомфортни прояви периодично. Походката е изгладена и балансирана.
От заключението на изпълнената
по делото съдебно-психологическа експертиза се установява, че по време
на преживения инцидент на 07.08.2018г г. г., А.А.П. е бил в състояние на остра
стресова реакция, преминала в ПТСР и впоследствие в разстройство в адаптацията
с хиподепресивен облик. Поради невъзможност да преработи адаптивно преживяната
тежка за него травма и непълното физическо възстановяване с изразени соматични
и психологични последици, П. е развил впоследствие личностова промяна.
Според вещото лице – психолог преживеният
емоционален стрес и ПТСР са отзвучали. Към момента се наблюдава хиподепресивно
състояние и личностова промяна, които най-вероятно ще останат задълго и ще перзистират
във времето, тъй като са свързани с необратимостта на физическите травми,
понесени от П..
Ищецът не потърсил веднага
лекарска помощ, тъй като бил в начална фаза на остър емоционален стрес.
Съпругата му извикала лекарски екип в рамките на няколко минути след случилото
се произшествие, приет е по спешност същия ден в Клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „Ст. Киркович", Ст. Загора.
Според вещото лице от
психологична гледна точка П. не е възстановен напълно и не е постигнато
преморбидното ниво на функциониране. Налице е Хиподепресивно състояние,
ситуативно засилваща се логоневроза и Личностова промяна, които са в пряка
връзка с претърпения инцидент на от 07.08.2018г.
Във връзка с психоемоционалното
състояние на ищеца вследствие на ПТП, целенасочена медикаментозна терапия не е
провеждана, не е бил насочен от специалистите към специалист-психиатър и/или
психолог. Близките не са предприели такъв тип лечение.
Вещото лице З. дава заключение,
че към настоящия момент психиката на ищеца П. не е преработил преживяното, за което свидетелстват
констатираното хиподепресивно състояние, ситуативната логоневроза и личностовото
разстройство.
От обясненията на вещото лице З.,
дадени в съдебно заседание, този болков синдром е довел до
безсъние, до личностна промяна, защото вече са минали две години от травмата,
но той не е бил насочен от никого в процеса на лечението си към психиатър.
Давани му били препарати за сън, но съня не е пълноценен. Има отпадналост,
липса на настроение, депресия в резултат на болковия синдром. Всичко, което е
преживял в лечебния процес след ПТП вкъщи, особено когато му се е наложило да
бъде на памперс, да бъде зависим от близките му, изключително много е повлияло
на психиката му, няма желание да общува, не е възстановил социалните си активности.
Има личностна промяна вследствие ПТП. Има апатия, депресия, която след две
години оформя личностна промяна, която променя
качеството на живота му.
От заключението на автотехническата
експертиза се установява следното:
Мястото на удара между л.а. „М.“ с ДК № ***и
пешеходеца А.А.П. е между челната дясна част на лекия автомобил и лявата
странична част на пострадалия. Мястото на удара се намира в надлъжно
направление на около 12-14 м западно от западния край на ул.„ Г.М.“,
непосредствено върху южната граница на лентата за завиване на ляво. Към момента
на удара лекия автомобил се е намирал изцяло върху хоризонталната маркировка
М15. Пострадалия е пресичал от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила.
Скоростта на лекия автомобил към момента
на удара и преди настъпване на ПТП е била около 33 км/ч;
Видно от заключението на вещото лице
процесното ПТП се осъществило при следния механизъм:
На 07.08.2018г, около 12,10 часа в гр.
Стара Загора, А.А.П. като пешеходец предприема пресичана на улица „Х.Б.“ от юг
на север между ул. „К.Г.“ и ул. „Г.М.“, в зоната срещу аптека „М.“. П. преминава през колона от спрели на
светофара автомобили и продължава пресичането на платното за движение. В това
време от запад на изток, северно от колоната от автомобили, върху зона с
хоризонтална маркировка М15 се е движел лек автомобил марка М.“ с ДК № М.,
управляван от Г.Г. К. със скорост на движение около 33 км/ч и опасна зона за
спиране около 16 м. В момент, в който пострадалия се е намирал на линията на
спрелите в колона автомобили, лекия автомобил се е намирал на около 9 м преди
коридора му на пресичане. Настъпва удар между предната дясна челна част на
лекия автомобил и лявата странична част на пешеходеца. Мястото на удара се
намира в надлъжно направление на около 12-14 м западно от западния край на ул.
„ Г.М.“, непосредствено върху южната граница на лентата за завиване на ляво.
Към момента на удара лекия автомобил се намирал изцяло върху хоризонталната
маркировка М15. Пострадалият е пресичал от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на автомобила и след удара бива отхвърлен напред и надясно и лекия
автомобил се установява в лентата за завиване на ляво.
Експертът е установил, че водачът на
лекия автомобил няма техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП
при движение с така изчислената скорост на движение - 33 км/ч към момента на
откриване на първоначалната му видимост към пострадалия. Ако се приеме, че
навлизането на пострадалия на платното за движение между спрели в колона
автомобили и липса на пешеходна пътека е предвидимо препятствие, то водача на
автомобила има техническата възможност да сведе скоростта си на движение до
технически съобразената 21 км/ч, да спре преди линията на удара и да
предотврати настъпването на ПТП.
Обективни технически причини, посочени
от вещото лице, за настъпване на ПТП са:
• Преминаването на пострадалия през колона от спрели автомобили без да се
съобрази с разположението, посоката и скоростта на преминаващите покрай
колоната МПС;
• Движение на лекия автомобил със
скорост технически несъобразена с преминаването на пешеходци през колоната от
спрели автомобили;
Водачът на лекия автомобил е имал
техническата възможност при престрояване с цел завиване на ляво, да се престрои
от дясната лента на ляво към лентата за завиване в зона, обозначена в
съответствие на това пътна маркировка.
Пострадалия П. не е предприел пресичане
на обозначена пешеходна пътека, която се е намирала на около 50 м западно от
коридора на пресичане на пострадалия - на кръстовището между ул. „К.Г.“ и ул. „Х.Б.“.
Скоростта на лекия автомобил към момента на удара и преди настъпване на ПТП е
била около 33 км/ч. Скоростта на пострадалия е била около 3,6 км/ч;
По
делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Мариана Колева
Петрова, съпруга на ищеца е разбрала за ПТП, при което е пострадал съпруга й А.А.П.
в същия ден, 07.08.2018 г. около 12:10 ч. – 12:15ч. на обяд, когато съпругът й
се е обадил по телефона и казал, че го е блъснала кола. Прибрала се в къщи и го
намерила на дивана легнал, пребледнял, с много охлузвания по тялото, коленете и
лактите. Кракът му бил видимо оттекъл. Бил е в шок. Веднага се обадила на бърза
помощ, след 15 мин дошъл лекарския екип, дали му обезболяващи и го откарали в
болница. В дежурен кабинет констатирали оттока на коляното Направили пункция на
коляното и извадили голямо количество кръв и вода от там. Назначили му рентгенография.
В
ортопедична клиника останал четири дни. След изписването му от болницата
лечението продължило.
Още
в болницата пострадалият П. бил
абсолютно обездвижен. Имал силни болки. Назначена му била ортеза. В продължение
на два месеца след изписването му от болницата, ищецът носел памперси, не можел да се движи, да ходи до
тоалетна. През това време за него се е грижела съпругата му. По-късно, след
втория месец започнал да се придвижва с патерици. Назначени му били два курса
физиотерапия. Направени били три рехабилитационни курса, след които според
свидетелката Петрова подобрение не последвало.
Две
години вече след инцидента ищецът не можел да си свива коляното и да кляка. Според
лекуващите лекари увреждането на коляното щяло да остане за цял живот. Към
момента се движел самостоятелно, нямал вече патерици, бастун използвал
понякога, но имал непрекъснато болки в коляното. Вече избягвал разходки, станал
асоциален, не искал да излиза. При пресичане на улицата изпитвал психически
страх. Променил се психически след този инцидент. Страдал от безсъние, затворил
се в себе си, не комуникирал. Спрели контакти с приятели, не канели никого и
той не искал да отидат никъде. Животът на семейството се променил изцяло след
този инцидент.
Свидетелят
А.А.П., син на ищеца, бил на работа, когато се е случило ПТП. Разбрал за него
от майка си, която му се обадила към 2 часа следобед. Когато отишъл в болницата
видял баща си целия натъртен, с охлузвания, коляното му било два пъти уголемено
като размер. Не бил на себе си, целия се тресял. В болница баща му останал
около четири дни, като през това време му носели храна с майка си.
След
като се върнал от болницата ищецът П. не бил психически добре, не бил на себе
си, изключително немощен, още бил в шок, не говорел с никого, затворил се в
себе си. Това състояние продължавало и до сега, още имал травма. В най-голяма
интензивност болките и страданията, които претърпял баща му продължи около 5-6
месеца.
Свидетелят
помагал на баща си да ходи до тоалетна и да става от леглото. Мазал крака му с
различни мазила. Болките му били много силни около 2,5 месеца, а след това
по-леки, които останали и до днес. Посочва, че от рехабилитациите, които баща
му провел през м. октомври или ноември 2018г. и април месец 2019г., нямало
подобрения. Бил в същото състояние както и преди започване на рехабилитацията. Около
година след ПТП състоянието му се подобрило минимално, но продължавал да има
затруднения, да има болки, което счита за окончателно .
Преди
инцидента ищецът бил трудолюбив, пълноценен, интелигентен и забавен. После се
затворил в себе си, не се шегувал както преди, изменило се държанието му.
Изпитвал угризения, че е в тежест на роднините си и че разчита за всичко на тях.
Подтиснат бил, че им е в тежест и че не може да прави нещата, които преди правел.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл.
380
КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 07.08.2018 г., по силата на което ответникът ЗД „***“
АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица е факт, неоспорен от ответника, поради което съдът го е
приел като безспорен и ненуждаещ се от доказване.
Съдът намира,
че следва да приложи законовата разпоредба на чл.
498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен
от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните
производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния
срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗД
„***“ АД.
Въз основа на подаденото от
ищеца уведомление на 29.03.2019г. за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени
и неимуществени вреди, в ответното дружество е образувана щета под № **********
- ПТП от 07.08.2018г. По тази щета
ответникът е превел застрахователно
обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, в размер на 1
000 лв., което видно от представения с
исковата молба „Отчет за сметка“ е изплатен по банковата сметка на ищеца на
08.05.2019 г. Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 2 КЗ пострадалият А.А.П.
предявява настоящия иск, тъй като не е съгласен с определеното от
застрахователя обезщетение.
На следващо
място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат
установени с доказателства в хода на настоящото производство.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че
мястото на удара между л.а. „М.“ с ДК № ***и
пешеходеца А.А.П. е между челната дясна част на лекия автомобил и лявата
странична част на пострадалия. Мястото на удара се намира в надлъжно
направление на около 12-14 м западно от западния край на ул.„ Г.М.“,
непосредствено върху южната граница на лентата за завиване на ляво. Към момента
на удара лекия автомобил се е намирал изцяло върху хоризонталната маркировка
М15. Пострадалия е пресичал от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила.Скоростта на лекия автомобил към момента на удара и преди настъпване
на ПТП е била около 33 км/ч;
Експертът е установил, че водачът на лекия автомобил
няма техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение с
така изчислената скорост на движение - 33 км/ч към момента на откриване на
първоначалната му видимост към пострадалия
Пострадалия П. не е предприел пресичане на
обозначена пешеходна пътека, като най- близката такава за преминаване на
пешеходци се е намирала на около 50 м западно от коридора на пресичане на
пострадалия - на кръстовището между ул. „К.Г.“ и ул. „Х.Б.“. Скоростта на
пострадалия е била около 3,6 км/ч. Към момента на пресичане на платното
за движение пострадалия няма техническата възможност да възприеме движещият се
от ляво на него лек автомобил. Видимостта му е била ограничена от спрелите на
светофара в колона МПС Поради това следва да се приеме, че водачът Георги
Господинов К. е действала противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща, че водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според която, водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие.От друга страна е нарушил правилата за
движение съгл. чл.27,т.2 ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите
нарушения на водача на л.а. „М.“ К. с рег.
№ СТ9277ВВ, са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод,
че презумпцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да
бъде ангажирана.
От
заключенията на изпълнените по делото съдебно-медицинска и
съдебно-автотехническа експертизи, както и от изслушаните показания на свидетели
по делото безспорно се установява, че травмите на А.А.П. се намират в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача
на застрахования автомобил – Г.Г. К..
Относно
размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В настоящия
случай в резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване на стъпални кости
на лявото ходило, спукване на лявата главулечна ямка на таза, частично
разкъсване на вътрешната колатерална връзка на лявата коленна става, които
увреждания са причинили трайно затруднение на движението на левия долен крайник
за повече от 30 дни. В болнично заведение му е извършена пункция на коляното,
като са евакуирани 40 мл. кръв и е направена компресивна превръзка. Проведена е
оперативна интервенция - под локална анестезия е извършено закрито наместване
на фрактура без външна фиксация, тарзални и метатарзални кости, направена е
репозиция на метатарзалните кости с мека имобилизация. След изписването от
болница засегнатият крайник е бил обездвижен напълно и е носел колянна ортеза
не по-малко от 30 дни, след което е провеждал физио-рехабилитационни курсове. Съгласно
заключението на вещото лице –ортопед поради комплексността и съчетанието на
травмите на един и същ крайник възстановителният период е продължил около
12-18-м. Ищецът, все още имал моментни болки в резултат от моментни ситуации,
климатични промени, но свързани и с бъдещото напредване на артрозен процес в
тези стави.
От
извършения личен преглед на ищеца, вещото лице – психолог е констатирало, че
ищецът А.А.П. не е възстановен напълно, налице е хиподепресивно състояние,
ситуативно засилваща се логоневроза и личностова промяна, които са в пряка
връзка с претърпения инцидент.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: от
заключението на назначената по делото
съдебно- медицинска експертиза и свидетелските показания се установява, че ищецът е
получил счупване на стъпални кости на лявото ходило, спукване на лявата
главулечна ямка на таза, частично разкъсване на вътрешната колатерална връзка
на лявата коленна става. Поради комплексността и съчетанието
на травмите на един и същ крайник възстановителният период е продължил около
12-18-м., като ищецът все още имал болки в резултат от климатични промени,
които били свързани и с бъдещото напредване на артрозен процес в тези стави.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова
реакция, която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното му
състояние. Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП
представлява значителен стресогенен фактор.
Съдът приема, че за
справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, резултат
от настъпилото ПТП, следва да бъде престирана сума в размер 45000 лева, която
би била адекватна на претърпените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.
65, ал. 1 от ЗЗД ищецът в качеството си на кредитор не може да бъде задължен да получи частично плащане. Въпреки това
доброволно изплатената от застрахователя сума в размер на 1000 лв., следва да
бъде приспадната от определеното от съда обезщетение в размер от 45000 за претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Трайната съдебна практика приема, че изплатената от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от
него по банкова сметка ***, когато последното не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да бъде
отчетена /приспадната/ от съда. Поради това съдът намира, че след като от
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 45000 лева се приспадне
заплатената от ответното дружество сума в размер от 1000 лева, то на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение в размер от 44 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна пострадалия ищец, изразяващо се в пресичане на уличното платно извън пешеходна пътека, минавайки между
спрели автомобили, без да възприеме цялостната пътна ситуация, т.е. при
неупражнен визуален контрол към посоката на движение, от която са идвали
автомобили, като ненужно е удължил времето си за пресичане. Наред с това, ищецът навлязъл внезапно на
платното за движение и го е пресякъл на нерегламентиран за това участък от
пътя, като по този начин сам се е поставил в превишен риск спрямо нормалния и е
създал предпоставките за осъществяване механизма на произшествието.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението
за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна
връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Действително от заключението на автотехническата експертиза се установява, че пострадалия П. не е предприел пресичане на
обозначена пешеходна пътека, която се е намирала на около 50 м западно от
коридора му на пресичане - кръстовището между ул. „К.Г.“ и ул. „Х.Б.“. Към
момента на пресичане на платното за движение П. не имал техническата възможност да възприеме движещият
се от ляво на него лек автомобил „М.“ К. с ДК № ***, управляван от Г.Г. К..
Видимостта му е била ограничена от спрелите на светофара в колона МПС. Скоростта
на движение на ищеца при пресичането е
била 3,6км/ч , което не води до извод за ненужно удължаване на времето за пресичане . С поведението си ищецът е
нарушил разпоредбите на чл.113, ал.1,т.1 ЗДвП и чл.114,т.1 ЗДвП при
предприетото пресичане на пътното платно.
С оглед описаното поведение на
ищеца, безспорно, същият е създал условия и е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното
поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. По
отношение поведението на водача на лек автомобил
„М.“ К. с ДК № ***, релевантно
е заключението от съдебно-автотехническа експертиза, от което се установява, че
към момента на удара лекия автомобил се
намирал изцяло върху хоризонталната маркировка М15 и се е движил със скорост на
движение около 33 км/ч , поради което водачът на лекия автомобил е нямал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП при движение с така изчислената скорост на
движение 33 км/ч към момента на
откриване на първоначалната му видимост към пострадалия.Технически
правилно е било водачът на
автомобила да заеме лентата за завиване
наляво спрямо посоката си на движение, да не навлиза в тази маркирана зона М15, а да продължи в лентата за
направо, след което да заеме лентата в ляво при отсъствие на маркирана зона с
хоризонтална маркировка М15, т.е. да продължи в дясната лента и после където е
имало разрешителна маркировка и да се престрои в ляво. При позиционирани
автомобили в тази лента на движение, каквито са данните по делото, трябвало е
да изчака и да се движи след другите коли и да заеме място в дясната лента
когато е било възможно това. .
Съгласно Решение № 117 от
8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3540/2013 г., I т. о., ТК, при извод, че
поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и
основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. С оглед на установения по делото механизъм
на настъпване на произшествието, конкретният принос на делинквента е много
по-голям от приноса на ищеца, поради което настоящият състав намира за
адекватно съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20 %, с
колкото следва да се редуцира размера на определеното обезщетение, т.е. същото
следва да бъде определено в размер на сумата от 35 200 лв.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. второ
от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи
на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 498 от КЗ, увреденото лице има
задължение при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията
си първо пред застрахователя и ако същият не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено
обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя, както е
сторено в случая поради несъгласието на ищеца
с размера на определеното му от ответника-застраховател обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000 лева, които са му преведени на
08.05.2019г. по банковата сметка. Ищецът е предявил писмено застрахователната
си претенция до ответника на датата 29.03.2019г. и това именно е датата, на
която застрахователя е бил уведомен за претенцията, съответно от тази дата
настъпва задължението му да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ.
По делото липсват данни дали застрахованият
делинквент е уведомил застрахователят за настъпилото ПТП, поради което при
липса на други данни следва да бъде прието, че именно на 29.03.2018 г.
застрахователят е бил уведомен за претенцията на ищеца.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че ЗД „***“ АД, гр. С. следва да заплати на А.А.П. сумата 35 200 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди при
настъпилото ПТП на 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение, считано от 29.03.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над присъденото
обезщетение до предявената сума от 44 000 лв. като неоснователен .
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото ЗД “***” АД следва да заплати на ищеца А.А.П. разноски в
размер на 3551,88 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода на делото ищецът
следва да заплати на ЗК
„***“ АД направените по делото разноски в размер на 615,80 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД "***" АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: област С. (столица), община С. гр. С.район р-н Л.
ул. „Д.Б.“ № ** да заплати на А.А.П., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***
офис № 7 сумата от 35 200 лв. (тридесет и пет хиляди и двеста лева) представляващи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 07.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, считано от
29.03.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над присъденото обезщетение до предявената сума от 44 000
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД "***" АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: област С. (столица), община С. гр. С.район р-н Л.
ул. „Д.Б.“ № ** да заплати на А.А.П., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***
офис № 7 сумата 3 551,88 лева (три хиляди петстотин петдесет и един лева и осемдесет и осем ст.) представляващи разноски по делото
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.А.П., с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес *** офис № 7 да заплати на
ЗД "***" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
област С. (столица), община С. гр. С.район р-н Л. ул. „Д.Б.“ № ** сумата 615,80 лева (шест стотин и петнадесет лева и осемдесет ст.), представляващи
разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: