Р Е Ш Е Н И Е
№...........
гр. Пазарджик, 01.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на осми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 643/2020 г. по описа на Районен
съд- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от К.А.А., ЕГН- **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Х.Д. ***,
против Електронен фиш Серия К № **********г. на ОД на МВР- Пазарджик, с който
на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.
В жалба се
сочи, че санкционираното лице не е извършило вмененото му нарушение, тъй като
никога не е бил собственик и управител на дружеството- собственик на процесния
автомобил, с който е извършено нарушението. Поради тази причина се сочи, че
издаденият ЕФ е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
аргументирано становище за незаконосъобразност на ЕФ и пледира същия да бъде
отменен. Прави се искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя за заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. Не депозира писмено становище по
основателността на жалбата. Не се прави искане за разноски,
нито възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становището на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 01.02.2018 г., в 10,59 часа,
на главен път І-8 км 203+700, кръстовище за с. Говедаре, в посока от гр.
Пазарджик за гр. Пловдив, при въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, е управлявал лек автомобил
„**“ с рег.№ ***, като се е движил с 109 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с мобилна
радарна система TFR1-M № 521 при отчетен толеранс от 3 км/час от измерената
скорост, с което е нарушен чл.21 ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен лично на
санкционираното лице на 29.01.2020 г., видно от разписка на л.5 от делото.
Срещу ЕФ е подадена жалба от санкционираното лице чрез надлежно упълномощен
пълномощник директно до съда по пощата на 10.02.2020 г., видно от пощенското
клеймо на плика (л.14), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения 14-дневен срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния
съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
Първо следва да се каже, че атакуваният ЕФ е изправен
от гледна точка на своето съдържание като реквизити и издателя си.
Не се оспорва обстоятелството, че лекият
автомобил заснет със мобилната радарна система е собственост на дружество „***“
ЕООД с. Труд. Видно и от справката за собственост и регистрация на ППС (на
гърба на ЕФ, приложен по делото) е че процесният лек автомобил е собственост на
именно на посоченото дружество.
Жалбоподателят обаче възразява, че наказващият
орган неоснователното го е санкционирал като законен
представител на ЮЛ- „***“ЕООД, като е посочил, че той не е представляващ
дружеството под каквато и да е форма- нито е собственик, нито е управител на
дружеството. Съдът установи след извършена справка публичния Търговски
регистър, че управител на дружество „***“ ЕООД и негов едноличен собственик е
лицето З. Г.С.от 17.02.2009 г. и до настоящия момент, в т.ч. и към момента на
регистриране на нарушението извършено с процесния автомобил собственост на
посоченото дружество. Установи се също, че жалбоподателят К.А. никога не е бил
собственик или управител на това дружество.
При това положение съгласно нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, в качеството на управляващ
процесното МПС следва да бъде санкциониран законният представител на ЮЛ-
собственик на автомобила, а именно управителя на „***“ З.С.и при положение че в
законоустановения срок не се подаде декларация по надлежния ред за това, че
друго лице различно от представляващия ЮЛ- собственик на МПС е управлявало
последното.
В конкретния случай липсват каквито да е
доказателства, че л.а. „**“ с рег. № ***, на процесната дата и място е бил във
владението на жалбоподателя А. и че същият го е управлявал, извършвайки
нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. При това положение неговата
административнонаказателна отговорност е била неправилно и необосновано
ангажирана от наказващият орган, което води до незаконосъобразност на ЕФ и е
достатъчно основание за неговата отмяна.
Налице е обаче и още едно основание за отмяна на ЕФ. Съгласно
разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи, към изготвения протокол за използване на АТСС
се изготвя и снимка на разположението на уреда- на мобилното АТСС.
Такава не е била изготвена от контролния орган привел системата в работен режим,
като причината за това според наказващия орган АТСС била прикрепена към
превозното средство, а не била временно разположена на участък от пътя, поради
което не се налагало изготвянето на снимка л.22). Подобно твърдение не бил било
направено, ако се държеше сметка за това, че АТСС в действителност е временно
разположено на участък от пътя, макар и прикрепено към МПС, в което се е
намирала, което пък е било разположено на пътя, видно и от протокола за
използване на АТСС (л.4). Така че задължението за изготвяне на снимка на
разположение на АТСС не отпада в случаите когато мобилната АТСС се намира вътре
в ПС. Такава снимка е неразделна част от протокола, а при положение, че има
спор или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа с временно
разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ.
система за контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде
визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени
дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено
мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на
автоматизираните технически средства и системи.
Съдът намира също така, че ЕФ подлежи на отмяна и поради допуснато още едно
нарушение на процесуалните правила, което съставлява самостоятелно основание за
отмяна на ЕФ, а именно некоректното попълване на протокола за използване на
АТСС (л.4). При положение че има въведено ограничение на скоростта със знак В26
в процесния участък на пътя, то задължително условие е в протокола да се посочи
разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение на скоростта до АТСС в
метри. Това е необходимо, за да може да се прецени дали регистрираното
нарушение от АТСС попада в участък, за който е важало ограничението на
скоростта.
Всичко това е достатъчно да се отмени обжалваният ЕФ.
Относно искането за присъждане на разноски от страна
на пълномощника на дружеството-жалбоподател, съдът намира, че същото е
своевременно направено, а именно в хода на съдебното производство.
Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото, а именно
отмяна на ЕФ по изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63
ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.12), от който
се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат Х.Д. ***. При това положение ОДМВР
Пазарджик, (органът издал ЕФ) следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в
полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски, като поради липса
на своевременно надлежно направено възражение за прекомерност на претендираните
разноски от страна на въззиваемата страна, липсва възможността за преценка от
страна на съда за коригиране на техния размер.
По изложените по-горе съображения Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № **********г. на ОД на МВР- Пазарджик, с който на К.А.А., ЕГН- **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Х.Д.
***, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на К.А.А., ЕГН-
**********, с адрес: ***, разноски в размер на 400 (четиристотин)
лева- за адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: