Решение по дело №795/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във вр. с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба от Д.С.М., ЕГН ********** *** срещу Отказ изх. № 239з-118/07.03.2023г. на Началник на РУ – Асеновград, потвърден с решение рег. № 317000-6424/03.04.2023г. на директора на ОДМВР-Пловдив. С обжалвания отказ на основание чл. 83, ал. 5, вр. с чл.58, т.1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие.

Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен, като постановен при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административно-производствените правила. Излага доводи за липса на мотиви, обосноваващи крайния извод на административния орган. В съдебно заседание чрез адв. Л. М.- пълномощник, поддържа жалбата като иска от съда да отмени оспорения отказ.

Ответникът – Началникът на РУ- Асеновград при ОДМВР-Пловдив, в молба-становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в установения от закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния орган е започнало по заявление с рег.№ 239000-981 от 16.01.2023г. от Д.М., за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, необходимо му за самоотбрана.

След служебна проверка от служители на РУ-Асеновград, обективирани в докладна записка рег.№ 239р-1541/20.01.2023г. и докладна записка № 239р-2457/26.01.2023г., е изпратено до лицето Уведомително писмо изх. № 239000-1938/27.01.2023г., с което му е даден тридневен срок да посочи мотиви, с които да обоснове необходимостта от притежаване на нарезно оръжие. В посочения срок от Д.М. са депозирани Мотиви вх. № 239000-4267/01.03.2023г., в които сочи, че оръжието му е необходимо за опазване на имуществото му и самоотбрана.

Ответният административен орган, след като е приел, че мотивите на заявителя не доказват необходимостта от издаване на исканото разрешение е постановил процесния отказ, с което на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. На 08.03.2023г. актът е бил надлежно съобщен на жалбоподателя, видно от отбелязването.

В проведеното съдебно заседание на 06.12.2023г. в качеството на свидетел беше разпитан Иван Димитров Шопов. Свидетелят заявява, че М. има магазин на пазара в гр.Асеновград и се прибира късно вечер и се страхува за парите, които носи със себе си. Спомня си за случай, в който е било влизано в дома на М., при който е имало побой и ограбване.

При тези фактически установявания съдът направи своите правни изводи.

При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предвидената форма и от компетентен орган. В случая това е началникът на РУ-Асеновград, към ОДМВР-Пловдив, на когото с нормата на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ са делегирани правомощия по издаване на актове от вида на процесния. Отказът е издаден и при спазване на изискванията, визирани в материалния закон.

Съгласно действащата към момента на издаването на акта разпоредба на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

Заявлението на Д.М. е подадено на основание чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ - Раздел III. "Придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях". Съгласно чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ в заявлението трябва да се посочи основателна причина за закупуване на огнестрелно оръжие. Липсата на основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от цитирания закон е пречка за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие.

Според чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Видно от ал. 2 на цитираната разпоредба, служебните цели включват охрана на собственост, а според ал. 3 - граждански цели са: самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Следователно, законът борави с понятията "охрана" и "самоотбрана", но не и със "самоохрана". Разликата в служебната цел "охрана на собственост" и гражданската цел "самоотбрана" се състои в разписания в ЗОБВВПИ ред за подаване на заявление и съответно за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. В случаите на охрана на собствеността, заявлението се подава от името на търговеца /юридическото лице/, регистриран по Закона за частната охранителна дейност или от търговец, регистриран в Търговския регистър, чиято собственост изисква въоръжена охрана.

Подавайки заявлението в качеството на физическо лице, жалбоподателят се е позовал на гражданската цел – самоотбрана за придобиване на огнестрелното оръжие.

Разрешителният режим, установен във връзка със снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства, в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Тоест, в производството за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия от български граждани, административният орган не е задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя от исканото разрешение. Анализът на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ налага извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. Нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство, жалбоподателят сочи конкретни факти и обстоятелства за опазване на живота и имущество му и необходимостта от самоотбрана. Свидетелските показания на И.Шопов не са достатъчни, за да обосноват основателна нужда по смисъла на ЗОБВВПИ за притежаване на оръжие от страна на жалбоподателя. Видно от текста на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба, са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретни действия, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и целостта на неговото имущество, необходимостта от издаване на разрешение за закупуване на огнестрелно оръжие не е доказана. Въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от издаване на разрешение за придобиване на оръжие, извън намеренията и теоретичните предположения на заявителя.

По отношение на заявеното от М. в Обяснение/мотиви № 239000-4267/01.03.2023г., че оръжието му е необходимо с оглед опазване на имущество, имота му, сграден фонд и самоотбрана и охрана на семейството му, не покрива критериите за основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Подобни твърдения не водят до извод нито за реална, нито за потенциална заплаха за сигурността на жалбоподателя или на негови близки, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ. Т. е. потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че пренася пари и документи, не попада в обхвата на ЗОБВВПИ, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от боравене с оръжие към релевантния момент на сезиране на административния орган със заявление. По делото не бяха доказани факти и обстоятелства, свързани с нуждата от самоотбрана. Заявеното пред АО не установява по безспорен начин наличието на заплахи, които да са събудили основателен страх за живота и здравето на жалбоподателя и неговото семейство, за да се приеме, че е налице необходимост от въоръжена самоотбрана.

Ето защо, с оглед на представените в хода на административното и съдебно производство доказателства, съдът намира, че при постановяване на оспорения отказ административният орган правилно и законосъобразно е приел, че жалбоподателят не е посочил основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие.

Въз основа на казаното дотук, оспореният административен акт се явява мотивиран, обоснован, издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на административно производствените правила, в съответствие с целта на закона, предвид което насоченото срещу него оспорване следа да бъде отхвърлено.

По разноските.

На основание разпоредбата на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ОДМВР-Пловдив следва да бъде присъдена сума в размер на 100лв. под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.М., ЕГН **********, срещу Отказ изх. № 239з-118/07.03.2023г. на Началник на РУ – Асеновград при ОДМВР-Пловдив.

ОСЪЖДА Д.С.М., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-Пловдив сумата в размер на 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: