Решение по дело №304/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20192300500304
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                             07.02.2020 година                        гр.Ямбол

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 07.01.2020  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                       ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

секретар:Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 304/2019г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от “Топлофикация София”ЕАД с ЕИК *********, представлявано от К.Г. - изпълнителен директор, чрез юриск.A.Т., срещу решение № 54/10.06.2019г. на ЕРС по гр.д.№ 49/2018 г. по описа на ЕРС, с което се отхвърля предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД, с ЕИК: *********, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на „ЛЕМЕКОН“АД с ЕИК *********, че дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 3 337,02 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г. доставена в имот, находящ се в гр.С., общ.К. п., ж.к.”********”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*; сумата от 657.59 лева, представляваща законна лихва за забава върху дължимата главница считано от 31.08.2014 г. до 01.09.2017 г., както и сума за предоставена услуга за дялово разпределение в общ размер на 96.89 лв., от които главница 82,59 лв. за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г и 14,30 лв. - мораторна лихва върху главницата, считано от 31.08.2014 г. до 01.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда - 14.09.2017г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК №1641 от 16.11.2017г. по ч.гр.д.№757/2017г. по описа на РС-Елхово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН; осъжда "Топлофикация София"ЕАД да заплати на "Лемекон"АД сумата 550лв. - направени разноски в заповедното и исковото производство.

Въззивникът обжалва решението като неправилно и излага съображения. Смята, че неправилно ЯРС е приел, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Твърди, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на въззивника и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. За процесния имот има сключен договор за наем между ответника и "КоБКо-Къмпани Билд Комерс"ООД - друго дружество, изтекъл на 21.12.2007г., а между това дружество и въззивника няма подписан договор за продажба на топлинна енергия за процесния период, от което извежда, че наемателят не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди. Позовава се на ТР 2/17.05.2018г. на ОСГТК на ВКС. Моли да бъде отменено обжалваното решение и ЯОС да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция и му присъди направените съдебни разноски и възнаграждение за един юрисконсулт пред настоящата инстанция.

В срока за отговор на въззивната жалба е подаден отговор от „ЛЕМЕКОН“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.“А. Стамболийски“№170, представлявано от Х.К. - изпълнителен директор, чрез адв.Ж.К. ***, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат съображения, че решението на ЯРС е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и му присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът не изпраща представител,  от юриск.К. е постъпила молба, с която поддържа въззивната жалба.

В с.з. въззиваемата страна се представлява от адв.К., която оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том I-A, рег.№ 23596, дело №158/2004г. и безспорно между страните е, че „Лемекон“АД е собственик на процесния недвижим топлоснабден имот - апартамент №*, находящ се на първи жилищен етаж в жилищна сграда с идентификатор №68134.1106.75.7, попадаща в ПИ с идентификатор №68134.1106.75 с административен адрес – гр.С., ж.к. '"******" блок **, ет.*, понастоящем ж.к.”******'" бл.***, вх."*", ет.*. Не е спорно, че имотът се намира в сграда - етажна  собственост, в която се доставя топлинна енергия от ищеца-въззивник.

По делото от ищеца-въззивник е представена молба от 20.11.2007г. от „КоБКо-Къмпани Билд Комерс”ООД-гр.София до „Топлофикация София“ЕАД с искане “за откриване на партида за ползване на топлинна енергия в процесния имот” поради сключен Договор за наем от 21.12.2006г. между собственика на имота – ответното “Лемекон”АД, представлявано от Изп.директор - Х.Г.К., в качеството му на наемодател и „КоБКо-Къмпани Билд Комерс”ООД-гр.София, представлявано от Д. Е.Д., в качеството му на наемател, който договор е приложен. Молителят „КоБКо-Къмпани Билд Комерс”ООД-гр.София е посочил, че желае за получава фактури на изрично посочен адрес в гр.София, различен от административния адрес на процесния имот. Посочено е, че до момента кода на абоната е №365785 с титуляр – „АКБ – Секюрити”АД. От приложения договор за наем се установява, че е сключен за срок от 1 година като след изтичане на срока договорът се подновява автоматично за същия срок, ако ползването на имота продължи със знанието и без писменото противопоставяне на наемодателя (чл.4). В чл.5 от договора за наем  наемателят се е задължил да заплаща обикновените разноски за поддържането, запазването и ползването на имота и месечна наемна цена.    

Представен е Договор №11 от 25.07.2000 год., сключен от „Техем сървисиз“ЕООД като изпълнител и  етажната собственост – гр.С., ул.“*******“ бл.**, като възложител, за ползване на услугата „дялово разпределение", съгласно който договор в края на съответния отоплителен период се изготвят изравнителни сметки на база реално потребление, след отчет на уредите в имота. Към договора е приложен Протокола от проведено на 23.06.2000г. ОС на етажните собственици от ул.“**********“ бл.**, вх.*, за избор на фирма за дялово разпределение на ТЕ в лицето на „Техем сървисиз“ЕООД.  Представен е и Договор №У-94 от 01.11.2007г., сключен между “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”АД в качеството на възложител и “ТЕХЕМ СЪРВИСИС" в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя да извършва услугата “дялово разпределение на ТЕ” между потребителите в сгради-етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.София.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София”АД на потребителите в гр.София, приети с Решение по Протокол №23 от 03.08.2007г. на Съвета на директорите, одобрени с Решение №ОУ-033 от 08.10.2007г. на ДКЕВР, видно от които в чл.1, ал.2 се урежда, че продажбата на топлинна енергия от "Топлофикация София"АД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр.София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на общите условия. Съгласно глава IV на ОУ „Заплащане на ТЕ", чл.40, ал.1, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.

Няма спор, че за процесния период – м.юли 2014г. до м.април 2016г. “Лемекон”АД не е заплащал топлинна енергия за процесния имот по откритата партида за имота с код № Т365785.

Представено е уведомително писмо с peг. №9462 от 16.08.2017г., доставено на 18.08.2017г., с което „Топлофикация София"ЕАД е поканило “Лемекон”АД да сключат договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, тъй като съгласно чл.149 ал.1 т.3 от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия.   

Представени са още извлечения от сметки за процесния период - м.07.2014г. - м.04.2016г. за абонат № Т365785.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че експертът е констатирал, че процесното жилище се намира в сграда-етажна собственост, като абонатната станция, обслужваща етажната собственост, е работила на отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ). За процесният период от м.07.2014г. до м.04.2016г. топлинният счетоводител за сградата-етажна собственост, където е процесният имот, е отчитал разпределителите на радиаторите и топлите водомери в отделните имоти веднъж годишно след края на отоплителния сезон, а начисленията са на прогнозни месечни вноски и изравнения като за процесния период е начислявана топлинна енергия за отопление, за БГВ и за сградна инсталация, и на отчет подлежат два топли водомера и четири разпределители на радиатори. Сградната инсталация се разпределя по изчислителен път на базата на отопляемия обем на жилището само през отоплителните месеци. В.л. е констатирало, че поради неосигурен достъп за отчет в имота, начисленията са извършени служебно, съобразно методиката за дялово разпределение, като начислените суми не са били оспорени в законовите срокове и не е поискан допълнителен отчет в имота. Общият топломер в сградата-етажна собственост е отчитан ежемесечно, като отчетеното количество ТЕ от този топломер в абонатната станция е намалено с технологични разходи, които са отчислявани за сметка на „Топлофикация-София" ЕАД в съответствие с нормативната уредба и останалото количество ТЕ е разпределено между потребителите, присъединени към процесната абонатна станция, което е онагледено таблично в Приложение №1 към писменото заключение на експерта. Топломерът в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съгласно изискванията на Закона за измерванията и е бил технически изправен за процесния период. Същият е бил подменен през м.октомври 2012г. и през м.октомври 2014 г. По Закона за измерванията топломерите подлежат на метрологична проверка на всеки две години. Процесният топломер в абонатната станция е проверяван на две години, като метрологичните проверки са извършени от оправомощено юридическо лице „Енбра тест" ЕООД и „Техенерго" ЕАД. В.л. посочва, че сума мощност е отпаднала нормативно от 2006 г. и такава не е начислявана. Отопляемият обем на имота е 198 м3 като в табличен вид в.л. е отразила дължимите суми за ТЕ /отопление, БГВ и ТЕ за отопление от радиатори и за сградна инсталация, които са дадени общо като сума за отопление за процесния имот по месеци и по пера, без изравнения, без таксата за дялово разпределение и без лихвите за забавено плащане. След отразяване на изравнителните сметки, задължението за процесния период за изразходената топлинна енергия възлиза на сумата от общо 3337,02 лв., а таксата за дялово разпределение за процесния период е 82,59 лв. В.л. е констатирало, че фирмата "Техем сървисис" ЕООД, извършваща дялово разпределение за процесния имот, е регистрирана в публичен регистър съгласно чл.139а от  ЗЕ, разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността, прилага правилно методиката за дялово разпределение и спазва всички нормативни документи при разпределяне изразходената топлинна енергия между отделните потребители в сградата-етажна собственост. Вещото лице е изразило категорично, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с Методиката за дялово разпределение и действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ответното дружество, в сметка 401 „Доставчици" не съществува партида на доставчик „Топлофикация София"ЕАД с ЕИК *********. В.л. не е констатирало налични фактури за ползвана услуга „топлинна енергия" за периода - от м.07.2014 г. до м.04.2016 г., както и не е установило извършено плащане за същият период към „Топлофикация София" ЕАД с ЕИК *********. Или в счетоводната документация на ответника няма осчетоводено задължение или стойност за ползвана услуга „топлинна енергия", както и не се констатирани от в.лице Т.писма от „Топлофикация София" ЕАД с ЕИК *********, за потвърждаване на салдо за задължение, съгласно изискванията на чл.22 ал.1 от отменения Закон за счетоводството и съответно чл.28 ал.1 от Закон за счетоводството. В заключението си в.л. е отразило, че макар и ответното „Лемекон" АД с ЕИК128008057 да е собственик на процесния самостоятелен апартамент, находящ се в гр.С.ж.к. „*******" блок ***, вх.*, етаж, ап.*, то партидата на топломер с абонатен номер №Т365785 към настоящия момент се води на „наемателя" на апартамента - „КоБКо - КЪМПЪНИ БИЛД КОМЕРС" ООД с ЕИК *********. При извършената проверка на хронологичният и аналитичен регистър на информацията в счетоводството на ответното „Лемекон" АД, в.л. е установило, че няма начислени платени или неплатени задължения за консумиране на „топлинна енергия", отнасящи се за процесния имот. По партида на топломер с абонатен номер №Т365785, в.л. е посочило, че анализът на партидата показва, че фактически е използвано отопление и битово-горещо водоснабдяване (БГВ) в апартамента за процесният период от м.07.2014 г. до м.04.2016 г. и съгласно приложените документи към делото и на основание издадените фактури за консумираната ТЕ и БГВ (без изравнителни сметки, такса за дялово разпределение и лихви за забавено плащане) за периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г. задължението възлиза на сумата от общо 2928.59 лева. За процесния имот са издадени изравнителни сметки, на чието основание следва да бъдат довнесени към фактурираните стойности суми в размер общо на  408.43 лева, а таксата за дялово разпределение е в общ размер на 82.59 лв. Размерът на законната лихва върху главницата за топлинна енергия от датата на изпадане на ответника в забава до 01.09.2017 година върху сумата от 3337.02 лева (2928.59 лева + 408.43 лева), е общо 657.59 лева, а размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата за такса дялово разпределение от 82.59 лева, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 01.09.2017 година, е общо 14.30 лева.

Видно от приложеното ч.гр.д.№757/2017г. по описа на РС-Елхово, съдът е издал на основание чл.410 от ГПК Заповед №1641/16.11.2017г. за изпълнение на парично вземане за исковите суми - предмет на предявените претенции по настоящото производство. Длъжникът е депозирал възражение в законоустановения срок, ЕРС е указал едномесечен срок на заявителя да предяви иск по чл.422 от  ГПК против длъжника за установяване дължимостта на паричното вземане, което заявителят е сторил.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявен е иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца, за което е издадена за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 757/2017г. по описа на ЕРС. В исковата молба ищецът-въззивник излага, че ответникът е собственик на топлофициран имот и като такъв е  негов клиент, който се е присъединил към топлопреносната мрежа и има право на това основание да получи топлинна енергия, както и задължение да заплаща същата по нормативно определени цени. Твърди се, че процесното задължение е породено от продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия. Поради изложеното от ищеца в исковата молба, ЯОС намира за неоснователни възраженията на въззивника, че е претендирал сумите на основание неоснователно обогатяване.   

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 41б ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) и действала през процесния период, „потребител на енергийни услуги” е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. По делото е установено, че партидата за абонат № Т365785, чието задължение е предмет на делото, е на „КоБКо - КЪМПЪНИ БИЛД КОМЕРС" ООД - наемателя на апартамента, по чието искане е открита партидата и това лице е длъжник по нея. Изрично в чл.66 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД е предвидена възможност партида да бъде открита и на името на наемател. Наемателят „КоБКо - КЪМПЪНИ БИЛД КОМЕРС" ООД е отправил искане за откриване на партида за заплащане на ползвана ТЕ, което е прието и заверено от адресата, с което е клиент (потребител) на топлинна енергия и БГВ, доставяни от въззивното дружество в топлоснабдения процесен апартамент е „КоБКо - КЪМПЪНИ БИЛД КОМЕРС" ООД. По делото е установено, че няма промяна в партидата на процесния топлоснабден имот, поради което задължено лице за дължимата сума за топлинна енергия за процесния период от време е именно наемателят „КоБКо-Къмпани Билд Комерс”ООД-гр.София, а не собственикът на процесния имот. По делото няма доказателства да е прекратено наемното правоотношение. Налице са данни от ССЕ, че след 20.11.2007г. „КоБКо-Къмпани Билд Комерс”ООД-гр.София е титуляр на партидата на топлофицирания процесен имот и е реален ползвател, на негово име са издавани данъчните фактури за консумирана ТЕ, включително и за проверявания период – м.07.2014г. до м.04.2016г. Освен това, от ССЕ е видно, че и към момента на извършената от него проверка – 02.04.2019г. не е променян титуляра на партидата на топлофицирания процесен имот.

В ТР Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е казано, че освен посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ правни субекти - собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, са носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Обстоятелството, че партидата на процесния имот се води на наемателят „КоБКо-Къмпани Билд Комерс”ООД-гр.София, който е ползвал имота и е платец по партидата, а такъв не е собственикът на процесния имот, води до извода, че задължено лице за процесното парично вземане не е ответника. Ето защо, исковата претенция срещу ответното дружество е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изложеното, въззивният състав намира, че като е достигнал до този извод, ЕРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивната инстанция разноски в размер на 500лв. - платено адвокатско възнаграждение по договор от 07.01.2020г. за правна помощ по делото.

На основание горното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава решение № 54/10.06.2019г. на ЕРС по гр.д.№ 49/2018 г. по описа на ЕРС.

Осъжда въззивника “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД с ЕИК *********, да заплати на „ЛЕМЕКОН“ АД с ЕИК *********, направените във въззивната инстанция разноски в размер на 500лв..

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1                                   

 

 

 

 

                                                                                   2.