Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 12397 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 151912 от 16.07.2020 г., постановено по
гр. д. № 49240/2018 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, са отхвърлени
предявените от Ц.Л.П. срещу „Т.С.И В.“, като универсален правоприемник на Държавно
предприятие „Т.С.и В.“, съгласно решение № 256 от
03.05.2019 г. на Министерския съвет на Република България, искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 – 3 от КТ - за
признаване на уволнението и, извършено със заповед № РД-09-16 от 31.05.2018 г.,
връчена на същата дата, за незаконно, В. на предишната работа – заместник
директор Дирекция „Финансово –икономическа“, заместник главен счетоводител на
ДП „ТСВ“ и заплащане на сумата в размер на 19 774, 20 лв. по чл.225, ал.1 КТ,
представляващо брутното трудово възнаграждение за шест месеца за периода
31.05.2018 г - 31.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба - 25.07.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователни и недоказани. Ответникът е осъден за заплати на
ищцата, сумата в размер на 4 124, 74 лв.,
представляваща част от сумата в размер на 10 311, 84 лв., начислена за м.
май 2018 г. и включваща суми за
неизплатено трудово възнаграждение на основание чл.128 КТ и обезщетения по чл.220 КТ и чл.224 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 25.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата в размер на 208, 57 лв., представляваща законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, както следва: сумата в размер на 46, 60 лв. - лихва за забава за периода
от 28.02.2018 г до 07.08.2018 г. върху неизплатеното трудово възнаграждение за
м.01.2018 г. в размер на 1 039, 92 лв., сумата в размер на 46, 32 лв. - лихва
за забава за периода от 30.03.2018 г. до 25.07.2018 г. върху неизплатеното
трудово възнаграждение за м. 02.2018 г. в размер на 1 040, 16 лв., сумата в
размер на 49, 51 лв. - лихва за забава за периода от 30.04.2018 г до 25.07.2018
г. върху неизплатеното трудово възнаграждение за м. 03.2018 г. в размер на
1040, 16 лв., сумата в размер на 21, 56 лв. - лихва за забава за периода от
30.05.2018 г до 05.07.2018 г. върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.
04.2018 г. в размер на 2 094 лв. сумата в размер на 14, 73 лева - лихва за
забава за периода от 30.05.2018 г до 06.07.2018 г. върху неизплатеното трудово
възнаграждение за м. 04.2018 г. в размер на 1 392, 40 лв., сумата в размер на
29, 85 лв. - лихва за забава за периода от 30.06.2018 г. до 25.07.2018 г. върху
неизплатеното трудово възнаграждение за м. 05.2018 г., в това число
обезщетението за неспазено предизвестие по чл.220 КТ в размер на 4 124, 74 лв.,
както и сумата в размер на 738 лв., представляваща направени по делото
разноски, върху уважената част от исковете и отхвърлената част поради плащане в
хода на процеса, редуцирани след възражение и съгласно мотивите на решението. Отхвърлени
са предявените искове с правно основание чл.128 КТ, чл.220 КТ и чл.224 КТ за
сумата в размер на 9 306, 98 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.07.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като погасени чрез плащане
в хода на процеса. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата в размер на 337, 99 лв., представляваща държавна такса върху уважената част на оценяемите
искове по чл.128 КТ, чл.220 КТ и чл.224 КТ в размер на 164, 99 лв. и в размер
на 50 лв. за оценяемия иск по чл.86, ал.1 КТ, както и сумата в размер на 123 лв.
– 41 % от заплатената сума в размер на 300 лева за съдебно-счетоводна
експертиза по делото.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ
е депозирана въззивна жалба от ищцата Ц.Л.П.. Излага съображения, че решението
в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че решаващият съд
неправилно е приел, че ищцата е служител то ръководството на предприятието по
смисъла на § 1, т.3 КТ. Поддържа, че обжалваната заповед е подписана от лице,
което няма представителна власт, тъй като управителят е вписан в Търговския
регистър на 01.062018 г., а заповедта за уволнение е съставена на 31.05.2018 г.
Неправилно решаващият съд е приел, че не е необходимо поставянето на бизнес
задача, в противоречие с формираната съдебна практика. Бизнес програмата следва
да е приета преди обжалваното уволнение. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като уважи предявените искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТТ вр. с чл.225, ал.1 КТ. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника – „Т.С.И В.“ ЕАД, правоприемник на ДП „ТСВ“, с
който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната от ищцата част
е правилно и законосъобразно. Вписването на главния директор в Търговския
регистър има оповестително действие, а началото на изпълнение на договора за
управление не е датата на вписване, а датата, от която новият главен директор
по волята на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
е започнал да изпълнява задълженията си по договора. В случая назначаването на
главния директор е от датата на заповед № ПД-112/16.05.2018 г. и заповед №
ПД-113/16.05.2018 г., т. е. считано от 16.05.2018 г. отделно от това
документите за вписване в Търговския регистър са били подадени за вписване на
23.05.2018 г. Жалбоподателката е била служител на държавното предприятие,
поради което няма качеството на трето лице.
По силата на сключения договор за управление директорът се е задължил да
осъществява ефективно, в съответствие с действащото законодателство, да не
влошава финансовите му резерви и да изпълнява икономическите показатели,
определени в приложение към договора. В договора се съдържат и икономически
показатели, които следва да се изпълнят. С оглед на това счита, че е налице
бизнес задача в сключения договор з управление. Няма изискване от колко
икономически показатели следва да се състои бизнес задачата. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
във въззивното производство.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ,
чл.344, ал.1, т.3 К вр. с чл.225, ал.1 КТ, чл.220, КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов договор, като е заемала
длъжността „заместник директор Дирекция „Финансово – икономическа“, заместник
главен счетоводител на ДП „ТСВ“. На 31.05.2018 г. й е връчена заповед №
РД-09-16/31.05.3028 г., с която на основание чл.328, ал.2 КТ вр. с чл.42, ал.2
от Правилника за дейността и структурата на ДП „ТСВ“ й е връчено предизвестие №
1328/31.05.2018 г., като е прекратено трудовото й правоотношение. Излага
съображения, че уволнението й е незаконно. Договорът за управление е сключен на
16.05.2018 г. До датата на прекратяване на трудовото й правоотношение е приет и
представен по надлежния ред бизнес план с конкретно поставени цели, задачи и
програми, от които да е видно какви стопански резултати и по какъв начин ще се
постигат те. Поддържа, че изпълняната от нея длъжност не попада в приложното
поле на § 1, т.3 ДР на КТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
уволнението като незаконно, да я възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност, да осъди ответника да й заплати сумата от 10 774, 20 лв. – обезщетение за оставане
без работа за периода 31.05.2018 г. – 31.11.2018 г., сумата от 4 930, 69
лв. – трудово възнаграждение за периода м.01.2018 г. – м.05.2018 г., сумата от
3 295, 70 лв. – обезщетение за неспазен срок на предизвестие, сумата от
5 205, 33 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и
сумата от 100 лв. – лихва за забава върху трудовото възнаграждение и
обезщетения за периода от тяхната изискуемост до завеждане на делото.
На 21.08.2018 г. ищцата е депозирала уточнителна
молба, в която е уточнила петитума на исковата молба и точния размер и период
на претендираните суми. Посочено е, че сумата от 100 лв. – мораторна лихва,
включва следните вземания: 25, 80 лв. – лихва за забава за периода 28.02.2018
г. – 25.07.2018 г. върху неплатено трудово възнаграждение в размер на
1 039, 92 лв. за м.01.2018 г.; сумата от 21, 54 лв. – лихва за забава за
периода 30.03.2018 г. – 25.07.2018 г върху трудово възнаграждение в размер на
1 040, 16 лв. за месец 02.2018 г.; сумата от 17, 99 лв. – лихва за забава
за периода 30.05.2018 г. – 25.07.2018 г. върху трудово възнаграждение в размер
на 1 040, 176 лв. за м.03.2018 г.; сумата от 15, 50 лв. – лихва за забава
за периода 30.05.2018 г. – 25.07.2018 г. върху трудово възнаграждение в размер
на 3 486, 40 лв. –а м.04.2018 г.; сумата от 9, 20 лв. – лихва за забава за
периода 30.06.2018 г. – 25.07.2018 г. върху трудово възнаграждение в размер на
1 810, 45 лв. за м.05.2018 г. и 9, 97 лв. – лихва за забава за периода
30.06.2018 г. – 25.07.2018 г. върху обезщетението за неспазено предизвестие по
чл.220, ал.1 КТ в размер на 3 295, 70 лв.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Счита, че уволнението на ищцата е извършено
законосъобразно. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено в рамките на 9
– месечния срок, установен в чл.328, ал.2 КТ. Предвид основните задължения на
ищцата по длъжностната й характеристика, счита, че същата заема ръководна
длъжност. Ответникът има особен статут, поради което очакваните резултати от
управлението му са специфични. Ответникът не е търговско дружество, поради
което от него не се очаква определен обем на оборота, печалба, финансови инвестиции
и др. Независимо от това в договора за управление и приложението към чл.12 осе
установява, че са налице финансови изисквания – стопански резултати, към
главния директор, при непостигането на които е предвидена възможност за
прекратяване на договора. Също така се изработва и ежегоден бизнес план. Счита,
че заеманата от ищцата длъжност е ръководна. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове.претендира сторените по делото разноски.
Страните не спорят, а и от ангажираните по делото
доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника трудов
договор № 869/22.03.2010 г., като е заемала
длъжността длъжност „заместник директор Дирекция „Финансово-икономическа“,
заместник главен счетоводител на ДП „ТСВ“, в Главно управление на ДП „ТСВ“„Т.С.и
В.“ – София, към ДП „Т.С.и В.“.
До ищцата е отправено предизвестие № 1328/31.05.2018 г.
от главния директор на предприятието за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата на основание чл.328, ал.2 КТ. Предизвестието е връчено на същата
дата, за което са положили подпис двама свидетели – обстоятелство, за което
страните не спорят.
Със заповед № РД-09-16/31.05.2018 г. на главния
директор на ДП „Т.С.и В.“, трудовото й правоотношение
е прекратено на основание чл. 328, ал.2 КТ, във вр. с чл. 326, ал.2 КТ, чл. 42,
ал.2 от Правилника за дейността и структурата на ДП „Т.С.и В.“, считано от деня,
следващ връчването на заповедта. Същата
е връчена на ищцата на 31.05.2018 г.
Със заповед № ПД-112/16.05.2018 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е постановено
освобождаване на В.Б.В.като главен директор на ДП „ТСВ“ и е прекратен договор №
ВД-127/03.11.2009 г. за възлагане управлението на ДП „ТСВ“, считано от датата
на заповедта, като Б.Н.Д.е назначен за главен директор на ДП „ТСВ“, считано от
датата на заповедта.
Със заповед № ПД-113/16.05.2018 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е постановено
освобождаване на В.А.У.като член на УС на ДП „ТСВ“ и е прекратен договора й за
възлагане управлението на предприятието, считано от датата на заповедта, , като
Б.Н.Д.е назначен за член на УС на ДП „ТСВ“, считано от датата на заповедта.
С договор за възлагане на управлението на Държавно
предприятие „Т.С.и В.“, рег. № ВД-12/16.05.2018 г. министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията е възложил на Б.Н.Д.да ръководи и
представлява предприятието в съответствие с действащото законодателство и при
условията, предвидени в договора. Срокът на договора е 3 години и поражда
действие между страните от деня на заповедта на министъра за поименно
определяне на главния директор. В чл.14, ал.1, т.2 от договора е предвидена
възможност да предсрочно прекратяване на договора едностранно от страна на
министъра, без да дължи обезщетение за оставащия срок на действие на договора,
при извършване на действия или бездействия, довели до влошаване на финансовите
резултати на ДП „ТСВ“.
Представено е Приложение по чл.12, ал.1 на договора с
главния директор за възлагане на управлението на ДП „ТСВ“. В нея са посочени
показателите, критериите и балните единици за определяне на възнаграждението на
главния директор, което се извършва на основата на изпълнението на
икономическите показатели и критерии по приложената таблица.
Представен е бизнес план за 2018 г.на ДП „ТСВ“,
изготвен през м.12.2017 г. същият е одобрен със заповед № ПД-123/28.05.2018 г.
на заместник министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
С декларация вх. № 1436/21.05.2018 г. Б.Н.Д., в качеството
му на главен директор на ДП „ТСВ“ и член на УС на ДП „ТСВ“, е заявил, че приема
съществуващия бизнес план за 2018г. на ДП „ТСВ“, приет с решение по протокол №
254 от 18.12.2017 г. на УС на ДП „ТСВ“ и одобрен с горепосочената заповед.
По делото не е ангажирана длъжностната характеристика
за длъжността „заместник директор Дирекция „Финансово – икономическа“,
заместник главен счетоводител на ДП „ТСВ“. Сред основните задължения за
посочената длъжност са: изготвя разчетите на разходите за издръжка на Главно
управление и социалните мероприятия; участва в разработването на прогнози и
извършване на анализи на стопанската и публична дейност на ДП „ТСВ“ или на
отделни негови поделения; участва в разработването на структурата и
съдържанието на счетоводния отчет на поделенията; изготвя форми за набиране от
поделенията на информацията, необходима за съставяне на годишния бизнес план, месечните,
тримесечните и годишни отчети на предприятието и представянето им пред МТ, НАП,
НСИ и др. ведомства; оказва методична помощ на главния счетоводител на
предприятието при приключване и отчитане на стопанската дейност и правилно
изразходване на субсидията от бюджета. Сред основните отговорности за
длъжността са посочени: ежедневно контролира паричните и други операции в ДП
„ТСВ“; упражнява последяващ контрол върху счетоводните записвания и изготвяните
счетоводни документи;контролира разработването на Амортизационния план на ДП
„ТСВ“; разпределя и контролира изпълнението на задачите в счетоводството;
контролира и работи за укрепване на финансовата дисциплина в ДП „ТСВ“.
Длъжността е подчинена на директор Дирекция „Финансово – икономическа“, главен
счетоводител на ДП „ТСВ“, а нейни подчинени са: ръководител, счетоводител отдел
„Финансово – счетоводен“; ръководител отдел Икономически анализи и прогнози
„Планово – икономическа“.
Представени са длъжностни характеристики за длъжността
„счетоводител оперативен – касиер“; „счетоводител“; „главен експерт финансови и
стопански анализи, бизнес програми, икономически анализи и протоколи“, които са
изготвени от ищцата, в качеството й на заместник директор, заместник главен
счетоводител на ДП „ТСВ“.
По делото е представено щатно разписание на ДП „ТСВ“,
в сила от 01.01.2018 г. В него са посочени отделните структурни звена. Раздел
VІІ Дирекция „Финансово – икономическа“ е посочена заеманата от ищцата
длъжност.
От заключението на вещото лице Г.А.по изслушаната пред
СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец, предхождащ
уволнението, възлиза на 3 296, 70 лв. обезщетението за оставане без работа
за период от 6 месеца възлиза на 19 780, 20 лв.
В проведеното на 12.11.2018 г. открито съдебно
заседание съдът е извършил констатация по представената в оригинал трудова
книжка на ищцата, при която е установено, че на стр.22 и стр.23 е отбелязано
прекратяването на трудовото правоотношение между страните, считано от
01.06.2018 г., на основание чл.328, ал.2 КТV след това липсват отбелязвания за
постъпване на ищцата на работа при друг работодател. Вещото лице е дало отговор
относно размера на претендираните от ищцата трудово възнаграждение, обезщетения
и лихви, които не следва да се обсъждат, доколкото решението в частта на тези
искови претенции е влязло в сила, като необжалвано.
В същото съдебно заседание, на основание чл.214, ал.1 ГПК, съдът е допуснал изменение на иска по чл.86 ЗЗД, като същият се счита
предявен за сумата от 208, 57 лв., съобразно заключението на вещото лице.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Между страните в производството е съществувало валидно
трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „заместник директор
Дирекция „Финансово-икономическа“, заместник главен счетоводител“ в ДП „Т.С.и В.“,
Главно управление на ДП „ТСВ“.
Работодателят е упражнил субективното си потестативно
право едностранно да прекрати трудовия договор с ищеца на основание чл. 328,
ал. 2 КТ – поради сключването на договор за управление на предприятието.
Жалбоподателката поддържа довод, че заповедта за
уволнение не изхожда от лице, което може да представлява дружеството, към
момента на съставянето и връчването й. Довод в тази насока не е заявен с исковата молба, поради което този
въпрос стои извън спорния предмет на делото. Единствено за пълнота на
изложението е нужно да се отбележи, че към момента на връчване на
предизвестието и заповедта за уволнение на ищцата – 31.05.2018 г., Б.Н.Д.има
сключен договор за възлагане на управлението на ДП „ТСВ“ и в качеството му
главен директор на ДП „ТСВ“ може да упражнява работодателска власт, включително
да издава заповед за уволнение. Вписването на същия в Търговския регистър има
оповестително действие спрямо третите лица. Ищцата е била служител в ДП „ТСВ“,
поради което няма качеството на трето лица спрямо държавното предприятие. Ето
защо моментът на вписването му в Търговския регистър като главен директор на ДП
„ТСП“ няма отношение за страните по делото и за спорното правоотношение.
Жалбоподателката поддържа възражението си, заявено с
исковата молба, че заеманата от нея длъжност не е ръководна по смисъла на § 1,
т.3 ДР на КТ.
Съгласно легалното определение, дадено в § 1, т.3 ДР
КТ, в ръководството на предприятието са включени ръководителят на
предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието,
както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен
съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).
Преценката за ръководния характер на длъжността следва
да се извършва конкретно при всеки отделен случай, като освен задълженията по
длъжностна характеристика, критерий е и мястото на длъжността в общата
структура на длъжностите в предприятието и включените в нея трудови функции.
Следва да се има предвид също така, че само по себе си обстоятелството, че
длъжността носи наименованието „ръководител“ не обосновава извод, че служителят
е имал ръководни (управленски функции) и съответно, че е имал качеството на
служител от ръководството на предприятието. Характерът на длъжността като
ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й
като ръководна по Единния класификатор на длъжностите (решение № 250 от
13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2013 г., ГК, ІІІ ГО; решение № 442 от
8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2009 г., ГК, III ГО, постановени по реда
на чл.290 ГПК).
Предвид обсъдените по – горе основни длъжностни
задължения, основни отговорности за длъжността, както и подчинени длъжности и доколкото
на ищцата са възложени трудови задължения да разпределя и контролира
изпълнението на задачите в счетоводството, да контролира укрепването на
финансовата дисциплина на ДП „ТСВ“, да изготвя разчетите на разходите за
издръжка на ГД „ТСВ“ и др. се налага изводът, че заеманата от ищеца длъжност е
част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 ДР
КТ. Също така съгласно представеното по делото длъжностно
разпределение на персонала в управлението от 01.01.2018 г. са посочени
отделните структурни звена, които имат свои ръководители. Сред тях е посочена Дирекция
„Финансово -икономическа“, в която ищцата заема длъжността „заместник директор“.
Следва да се отбележи също така, че в нормата на чл.32,
ал.1 ПДСДПТСВ са посочени основните задължения на директора на Дирекция
„Финансово – икономическа“, сред които: организирането, ръководенето и
контролирането на икономическата, финансовата дейност, счетоводната отчетност,
правилното осчетоводяване на приходите и разходите на главното управление на
предприятието; разработването на методология на счетоводната и финансовата
политика на предприятието съгласно ЗС; унифициране и контрол на счетоводната
отчетност на поделенията и районите на предприятието; осъществяване на финансов контрол и
счетоводна отчетност върху разходването на средствата, отпуснати от държавния
бюджет; осъществяване
на ефективен предварителен, текущ и последващ вътрешен финансов контрол по:
спазването на финансовата и платежната дисциплина; правилното оформяне на
първични и вторични счетоводни документи и своевременното им отразяване по
счетоводните регистри и редица други. По силата на чл.32, ал.5 от същия
правилник при осъществяване на правомощията си директорът на дирекцията се
подпомага от заместник главния счетоводител на предприятието, която длъжност
заема ищцата.
От значение е също така и обстоятелството, че разглежданото
основание за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на
работодателя намира приложение независимо дали служителят е пряко и
непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други
служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по
отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес
във всяко едно отделно звено на предприятието. В ръководството на предприятието
се включват всички служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността
на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на
съответните цели по предмета на дейност на работодателя, в който смисъл са
решение № 123/13.09.2016 г. по гр. д. № 117/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение №
111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.
По изложените съображения въззивният съд счита, че доводите
на жалбоподателката, че заеманата от нея длъжност не е ръководна по смисъла на
§ 1, т.3 ДР на КТ, се явяват неоснователни.
Жалбоподателката поддържа довода си, заявен с исковата
молба, че липсва бизнес план, което води до незаконност на уволнението й.
Формираната съдебна практика, на която се позовава
жалбоподателката, се отнася за работодатели, които са търговски дружества. Ответникът
е държавно предприятие, а не търговец. Действително поначало елемент от сложния
фактически състав на разглежданото уволнително основание е наличието на
поставена в договора или допълнително по друг начин бизнес задача. Това
изискване следва да е налице обаче при наличие на сключен договор за управление
на търговско дружество, в който е необходимо да има посочени очакваните
стопански резултати, в каквато насока е формираната трайна и непротиворечива
съдебна практика.
В разглеждания случай обаче ответникът не е търговско
дружество към момента на уволнението на жалбоподателката, а държавно
предприятие, което е с особен статут. С оглед на това очакваните резултати от
управлението са специфични, поради което не е безусловно необходимо в сключения
договор за управление на държавното предприятие изрично да са посочени
очакваните стопански резултати (определение № 1609/27.12.2011 г. по гр. д. №
535/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; определение № 35/15.01.2013 г. по гр. д. №
666/2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО). Стопанската дейност на държавното предприятие
не е единствения предмет на неговата дейност. В нормата на чл.4 ЗПСВВМТВКПДП е
регламентирано, че основният предмет на дейност на ДП „Т.С.и В. е“:
строителство, поддържане и В. на транспортни обекти, проектантска, строителна,
ремонтна и предприемаческа дейност в областта на транспортните комуникации, а
основните публични задачи на държавното предприятие са: поддържане на готовност
и изпълнение на дейности и задачи по държавния военновременен план, поддържане
на готовност и изпълнение на задачи по националния и областните планове за
провеждане на спасителни и неотложни аварийно – възстановителни работи и
изпълнение на задачи по териториалната отбрана на страната. Това налага извода,
че основният предмет на дейност на ДП „Т.С.и В.“ е свързан с постигането на
възложените му публични задачи, а не осъществяването на търговска дейност, с
цел постигане на определен финансов резултат.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
изводът на решаващия съд, че в случая не е необходимо договорът за управление
да съдържа конкретни бизнес задачи и съответно управителят да е разработил
бизнес програма, е обоснован и е съобразен с материалния закон. Отделен е
въпросът, че към момента на сключване на договора за управление заместник
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е одобрил
бизнес плана за 2018 г. на ДП „ТСВ“.
Страните не спорят, че уволнението на ищцата е
извършено в рамките на регламентирания в нормата на чл.328, ал.2 ГПК 9 - месечен
срок, в каквато насока са и ангажираните по делото доказателства. Този срок
започва да тече от момента на сключване на договор за управление. В случая
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 01.06.2018 г.
Същевременно договорът за възлагане на управление е сключен на 16.05.2018 г.
Ето защо следва да се приеме, че уволнението на ищцата е извършено в рамките на
законоустановения 9 - месечен срок.
По изложените въззивният съд счита,
че в полза на работодателя е възникнало едностранното
потестативно право да прекрати трудовия договор на ищцата на разглежданото
основание, което е законосъобразно упражнено. Ето защо предявеният иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ е неоснователен. Предвид обстоятелството, че главният иск е неоснователен
и с оглед акцесорния характер на исковете за В. на работа поради незаконното
уволнение, както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение, също се явяват неоснователни.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
Тъй като ответникът по жалбата не е
ангажирал доказателства относно сторените разноски във въззивното производство,
такива не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 151912 от 16.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 49240/2018
г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която са
отхвърлени предявените от Ц.Л.П., ЕГН **********,*** – адв. В.в., срещу „Т.С.И В.“,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Илиянци“, ул. „******,
като универсален правоприемник на Държавно предприятие „Т.С.и В.“,
съгласно решение № 256 от 03.05.2019 г. на Министерския съвет на Република
България, искове с правно основание
чл. 344, ал.1, т.1 – 3 от КТ - за признаване на уволнението и, извършено със
заповед № РД-09-16 от 31.05.2018 г., връчена на същата дата, за незаконно, В.
на предишната работа – заместник директор Дирекция „Финансово –икономическа“,
заместник главен счетоводител на ДП „ТСВ“ и заплащане на сумата в размер на 19 774, 20 (деветнадесет хиляди
седемстотин седемдесет и четири лева и двадесет стотинки) лв. по чл.225, ал.1 КТ, представляващо брутното трудово възнаграждение за шест месеца за периода
31.05.2018 г - 31.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба - 25.07.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователни и недоказани.
Решението е влязло в сила в останалата част, като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.