ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 880
гр. Пловдив, 17.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА
ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Зорница Тухчиева въззивно
ч. гр. д. № 944 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3572/02.03.2020 г. по
описа на Районен
съд – Асеновград на К. А.
Д., ЕГН **********, действащ чрез
адв. А.П. – пълномощник
против Определение № 281
от 14.02.2020г., постановено по
гр. д. № 1465 по описа за 2019 г. на
Районен съд- Асеновград, II – ри граждански състав в частта с която съдът е прекратил производството
по делото по предявения от К.А.Д. иск против Е.Е.Е.
за премахване на незаконно прокарана ВиК
инсталация в стаята, северно от тоалетната и граничеща с нея, която е била
обособена като „кухня“ - част от ателие с идентификатор № 00702.527.190.1.11 по КККР на гр. А.,
преустроено в жилище, разположено над собственото му жилище с
идентификатор № 00702.527.190.1.9 по
КККР на гр. А., представляващо апартамент с площ от 84 кв.м.
В
жалбата се излагат подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на определението в обжалваната част, поради което е формулирано искане за
неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия. Акцентира се, че обстоятелството, че между страните вече веднъж е
било проведено съдебно производство по иск с правно основание чл. 109 ЗС за
премахване на незаконно прокарана през 2012 г. ВиК
инсталация, не е пречка отново да бъде предявен иск със същата правна
квалификация за премахване на незаконно прокарана през 2019 г. ВиК инсталация, т.
е ищецът не е лишен от правото повторно да се защити срещу това ново,
повторно извършено впоследствие увреждащо го действие.
Въззиваемият – Е.Е.Е.,
представляван от адв. П. не е ангажирал становище по така депозираната частна
жалба.
Като взе предвид доводите на жалбоподателя и
материалите по делото, настоящият състав намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е
основателна. Съображенията в тази насока са следните:
С обжалваното
определение първоинстанционният
съд е
приел, че предявения
иск е недопустим, тъй
като от представените по делото писмени доказателства, а и с оглед
твърденията на ищеца се установявало, че на същото основание и за същото искане
е налице влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 1174/2013г. по
описа на Районен
съд- Асеновград, с което е бил
уважен същия иск,
предявен против ответника
от предходните собственици
на апартамент с идентификатор
00702.527.190.1.9
Н. В. Г.
и М. А.
Г., които в
хода на производството по
делото – на 10.09.2014 г. са продали
имота на ищеца
К. А. Д..
Съдът е изложил съображения, че в случая е налице хипотезата на чл. 226, ал.3
ГПК, съобразно която постановеното
по гр.д. № 1174/2013г. по
описа на Районен
съд- Асеновград съдебно решение съставлява
присъдено нещо и по
отношение на ищеца,
в качеството му на приобретател на
имота. Аргументирал е тезата, че за този иск е процесуално недопустим,
доколкото липсва правен интерес от предявяването му, тъй като е налице спор,
разрешен с влязло в сила решение.
Така постановеното
определение е неправилно.
Видно от
приложените по делото писмени
доказателства, в хода на производството по гр. дело № 1174/2013г. било
постановено Решение № 36/10.02.2014 г., с което Асеновградския
районен съд е отхвърлил исковата претенция. Същото е било обжалвано пред
Окръжен съд Пловдив, който постановил Решение № 1300/03.07.2014 г. по в. гр.
дело № 981/2014 г. , с което отменил първоинстанционното
решение и вместо това осъдил Е. Е. Е. да
премахне незаконно прекарани
В и К тръби в кухненско помещение - част от ателие с идентификатор 00702.527.190.1.11 по
КККР на гр. А.,
преустроено в жилище, разположено
над собственото на
ищците / Н. В. Г.
и М. А. Г.
/ жилище
с идентификатор 00702.527.190.1.9, представляващо апартамент
с площ от 84
кв.м. С определение 0 60/10.02.2015 г.
по гр. дело № 6282/2014 г. ВКС не допуснал въззвиното
решение до касационно обжалване. В хода на производството по делото
с нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 10.09.2014г. ищците Н. В. Г. и
М. А. Г. продали
собствения си имот с
идентификатор 00702.527.190.1.9
на настоящия ищец К.
А. Д..
Въз основа на горецитираните решения бил издаден изпълнителен лист от
26.02.2015 г. , въз основа на който било образувано изпълнително дело № 47/2019
г. по описа на ЧСИ Христо Стоянкин, рег. № 909, ПОС.
Посоченото
изпълнително дело било прекратено с постановление на ЧСИ от 02.05.2019г. на
основание чл. 433, ал. 1, т.1 ГПК. Съдебният изпълнител се е позовал на
приложения към молбата на Е. препис от протокол за оглед на недвижим имот от 08.02.2016г., извършен от Мина Минчева – ПЧСИ на ЧСИ
Обретенова, съгласно който ПЧСИ е извършил оглед на кухненското помещение –
част от ателие № 00701.527.190.1.11, преустроено в жилище, разположено над
апартамент с идентификатор 00702.527.190.1.9. При огледа ПЧСИ е констатирал, в
присъствието на вещо лице, че ВиК тръбите под
мивката в кухненското помещение са демонтирани. Към молбата на длъжника
било приложено и Постановление от 22.02.2016 г., с което и.д. № 282/2015 г. на
ЧСИ Обретенова било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК - по молба на взискателя.
Видно от
обстоятелствената част на депозираната от Д. искова молба вх. № 1086/10.07.2019
г. по описа на РС- Асеновград против ответника Е. Е., а така също и от допълнително
представената уточняваща молба /л. 95 –
97 от първоинстанционното дело/, ищецът е обосновал
правния си интерес от предявяване на иска по чл. 109 ГПК с обстоятелството, че
незаконните ВиК тръби един път са били премахнати към
08.02.2016 г., т. е ответникът е изпълнил решението, но след това отново е
прекарал незаконна ВиК инсталация на същото място.
При анализа на изложените с исковата молба твърдения се установява, че в процесния случай ищецът е очертал нов предмет на спора,
който се различава от този, разгледан в производството по гр.д. № 1174/2013г. С
настоящия иск е формулирана претенция за осъждане на ответника да премахне ВиК инсталация в стаята, северно от тоалетната
и граничеща с нея, която е била обособена като „кухня, която по твърдения на
ищеца е монтирана отново след като е
била премахната към 08.02.2016 г. С тези
си твърдения, ищецът е очертал наличието на ново, повторно извършено увреждащо
го действие от страна на ответника, обуславящо наличието на правен интерес от предяваване на иска по чл. 109 ЗС.
Предвид горното
обжалваното определение следва
да бъде отменено в атакуваната част, а делото върнато
на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените
съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определение № 281
от 14.02.2020г., постановено по
гр. д. № 1465 по описа за 2019 г. на
Районен съд- Асеновград, II – ри граждански състав в частта с която съдът е прекратил производството
по делото по предявения от К.А.Д. иск против Е.Е.Е. за
премахване на незаконно прокарана ВиК инсталация в
стаята, северно от тоалетната и граничеща с нея, която е била обособена като
„кухня“ - част от ателие с идентификатор
№ 00702.527.190.1.11 по КККР на гр. Асеновград, преустроено в жилище,
разположено над собственото му жилище с идентификатор № 00702.527.190.1.9 по КККР на гр.
Асеновград, представляващо апартамент с площ от 84 кв.м.
ВРЪЩА делото на Асеновградски
районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: