№ 3242
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110158551 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл. 124 и сл.ГПК.
Предявена е Искова молба вх. № 68540 от 13.10.2021 г. от ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. . № 12, представлявано от . чрез Еднолично адвокатско дружество
"Д.М.", БУЛСТАТ ., с адрес: гр. София, ж.к. ., вх. А, ет. 2, офис 11, представлявано от Д.М.
М., съдебен адрес: гр. София, ж.к. ., вх. А, ет. 2, офис 11 против АЛ. ХР. К., ЕГН
**********, гр. София, ул. . № 17, бл. 17, вх. Г, ет. 4, а 83, чрез адвокат .в, и Д. АЛ. АЛ., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. Редута, ул.. № 12А, чрез адвокат Н.И., и двамата със съдебен
адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис партери, с която е предявен положителен
установителен иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 от ТЗ - за
признаване за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество
при условията на солидарност сумата от 9523.76 лв., представляваща вземане по Запис на
заповед от 14.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 14.04.2020 г. А.К. е подписал в полза на ищеца
Запис на заповед, с която се е задължил да му заплати сумата от 10368.00 лв. В качеството
си на поръчител при условията на солидарна отговорност за задължението се е задължила
ответницата Д.А.. Сочи, че записът на заповед отговаря на формалните изисквания на закона
и представлява годно основание за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК. Сочи, че е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК пред СРС, като искането е уважено.
В заявлението е претендирана сумата от 9523.76 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението и разноските по заповедното производство. Въз основа на
издадените по ч.гр.д. № 36810/2021 г. на СРС, 120 състав заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело № 441/2021 г. по описа на ЧСИ
1
Керизиева. След депозиране на възражение в законоустановения срок, ищецът предявил иск
за установяване на вземането си. Моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба в срока по чл.131, ал.1
ГПК. Сочи, че процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на друга сделка –
договор за заем, сключен между ищеца и АЛ. ХР. К., по който ответницата Д.А. е
поръчител. Счита, че цитирания договор за заем е нищожен в частта, в която са уредени
лихвите, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване
на нормите на чл. 11, т. 9, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК. Оспорва начисления
лихвен процент по процесния договор за заем, като твърди, че същият е неправомерно
завишен и е в противоречие с добрите нрави. Изложени са множество съображения за
неоснователност на исковата молба. Счита договорът за заем за недействителен. Моли съда
да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със Заявление по чл.417 от ГПК, депозирано в СРС на 24.06.2021 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
срещу ответника за суми, дължими по Запис на заповед, издаден на 14.04.2020 г., предявен
за плащане на 15.04.2020 г. за сумата от 9 523,76 лева главница, ведно със законна лихва за
периода от 24.06.2021 г. до датата на плащане на вземането и за разноски. В законовия срок
длъжниците са оспорили заповедта, като съдът е указал на заявителя възможността да
установи вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. Това предпоставя допустимостта на
исковата молба.
Видно от представения в оригинал Запис на заповед по приложеното ч.гр.д. №
36810/2021 г. по описа на СРС, 120 състав, същият е издаден на 14.04.2020 г., предявен за
плащане на 15.04.2020 г. за сумата от 9 523,76 лева. Върху документа е поставен печат за
издаден изпълнителен лист за сумите от 9523.76 лв. плюс 190.47 лв., плюс 563 лв., издаден
на 01.07.2021 г. Поставен е печат за издаден изпълнителен лист и по самото дело върху
заповедта.
В приложеното заповедно дело е приложен Договор за паричен заем № 995726 към
Искане № 129360 от 14.04.2020 г., сключен между ищцовото дружество и ответника А.К. за
сумата от 5000 лв., месечен лихвен процент 3.4 %, годишен процент на разходите 49.364 % и
срок на договора 24 месеца, с размер на погасителната вноска 308.10 лв. В чл. 3.3. от
Договора са посочени всички допускания, при които е изчислен годишния процент на
разходите. Към договора е приложен и погасителен план. Представен е и договор за
поръчителство, сключен между ищцовото дружество и ответницата Д.А.. Приложени са и
Общи условия към договора, Молба за заем от 14.04.2020 г., декларации. Видно от
Стардартния европейски формуляр, фиксираният годишен лихвен процент по договора
възлиза на 40.8 %. Представен е и Разходен касов орден, от който е видно, че АЛ. ХР. К. е
получил сумата от 5000 лв. по отпуснат кредит на 14.04.2020 г.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от установяването на
2
валидно издаден Запис на заповед в полза на ищеца. В настоящия случай няма спор, че
процесният Запис на заповед е валиден, съдържа всички изискуеми от закона реквизити и е
с настъпил падеж на 23.03.2016 г.
Първото възражение на ответниците в отговора на исковата молба е, че процесният
запис на заповед обезпечава каузална сделка, а именно Договор за потребителски кредит.
Относно това обстоятелство спор между страните не съществува и то се установява от
представените по делото доказателства.
Възражението на ответниците, че договорът за кредит не е породил правно действие,
тъй като заемната сума не е предадена реално на кредитополучателя. Това възражение се
явява неоснователно, тъй като се установява от представения РКО от 14.04.2020 г.,
неоспорен от ответната страна в съдебното заседание, когато е представен, че цялата заемна
сума в размер на 5000 лв. е получена от кредитополучателя.
Съдът дължи служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19,
чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК). Съгласно постоянната
практика на Съда на ЕС, въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за
неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда
на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи на база
на представения договор и общи условия. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за
ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в
основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.
3 ГПК.
Ответната страна навежда доводи, че цитираният договор за заем е нищожен в частта,
в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал.1 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Този извод се налага предвид константната съдебна
практика на съдилищата по тези клаузи (аргумент от Решение № 378/08.05.2006 г. по гр.д.
№ 315/2005 г. на ІІ г.о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д. №5093/2007 г. на ІІ г.о.,
Решение № 378/08.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ІІ г.о., Определение
№ 260283/17.09.2020 г. по ч.гр.д. № 9521/2020 г. на СГС, ТО-VІ, Определение
№ 266415/17.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 10945/2020 г. на СГС-ІІ-Г). В чл. 10, ал. 1 от ЗПК
именно е уредена формата на договора за потребителски кредит, а именно: в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Безспорно е, че
процесният договор е сключен в писмена форма. В същия ясно са посочени размера на
лихвения процент, годишния процент на разходите, както и размера на дължимата месечна
вноска. В договора обаче не е определен годишния процент, а само месечен такъв.
3
Годишният фиксиран процент е посочен едва в Стандартния европейски формуляр. Липсва
яснота каква част от месечната вноска съставлява главница и каква – лихва. Тези
обстоятелства са съществени за договора за кредит. Не на последно място, въпреки
изричното възражение, че договорът не отговаря на изискването да е изписан с размер на
шрифта не по-малък от 12, по делото не се събраха доказателства относно какъв е шрифта на
договора, поради което съдът счита, че ищецът не е установил съответствие със законовото
изискване за размер на шрифта. Това възражение на ответника се явява основателно, тъй
като в тежест на ищеца-кредитодател е да установи, че размерът на шрифта е не по-малък от
12, а това не е сторено в настоящото производство.
Предвид установените противоречия на договора с императивните изисквания на
Закона за потребителския кредит по чл. 10, ал. 1, а именно: договорът да е сключен по ясен
и разбираем начин и с шрифт не по-малко от 12, както и липсата на изрично посочване на
годишния лихвен процент по договора /противоречие с чл. 1, ал. 1, т. 9 от ЗПК/, съдът счита,
че договорът за потребителски кредит, обезпечен с процесната запис на заповед е
недействителен, поради което следва да се приеме, че ответниците дължат връщане
единствено на получената от кредитополучателя главница от 5000 лв. Ответниците не са
ангажирали доказателства за погасяване на цялото или част от главното вземане, поради
което следва да се приеме за установено, че се дължи цялата сума. Следва да се приеме за
установено, че сумата от 5000 лв. е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 24.06.2021 г. В останалата част иска следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, и двете страни имат право на разноски в двете
производства, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
заповедното производство в общ размер на 753.47 лв. за държавна такса и адвокатски
хонорар, а по исковото – 190.47 лв. и 1620 лв. за адвокатски хонорар – по 810 лв. за иска
срещу всеки ответник. Ответниците са направили възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. С оглед цената на иска и съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС, възнаграждението за
адвокат е не по-малко от 806.19 лв. Съдът счита, че така определеното възнаграждение за
всеки отделен иск не е прекомерно и не следва да се намалява. Съразмерно на уважената
част от исковете, на ищеца му се следват сума в общ размер на 1346.07 лв.
Ответниците са поискали разноски за адвокат по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, поради което съдът определи такъв, съгласно Наредбата. В заповедното за
адвоката, представлявал всеки един от длъжниците, следва да се определи адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на по 563.33 лв. за всеки
ответник. В исковото производство следва да се определи възнаграждение от по 806.19 лв.
Така, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в заповедното производство на
пълномощника на всеки един от двамата ответници следва да се присъди сума от 267.58 лв.,
а в исковото – по 382.94 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. . № 12, представлявано от . чрез Еднолично адвокатско дружество
"Д.М.", БУЛСТАТ ., с адрес: гр. София, ж.к. ., вх. А, ет. 2, офис 11, представлявано от Д.М.
М., съдебен адрес: гр. София, ж.к. ., вх. А, ет. 2, офис 11 против АЛ. ХР. К., ЕГН
**********, гр. София, ул. . № 17, бл. 17, вх. Г, ет. 4, а 83, чрез адвокат .в, и Д. АЛ. АЛ., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. Редута, ул.. № 12А, чрез адвокат Н.И., и двамата със съдебен
адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис партер, че ответниците АЛ. ХР. К., ЕГН
**********, и Д. АЛ. АЛ., ЕГН **********, дължат солидарно на ищеца "., сумата от 5000
/пет хиляди/ лева, представляваща главница по Запис на заповед от 14.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, на основание чл. чл.422 вр. с
чл. 415 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 от ТЗ, като отхвърля исковете за сумата над този
размер и до пълния такъв от 9523.76 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА АЛ. ХР. К., ЕГН **********, гр. София, ул. . № 17, бл. 17, вх. Г, ет. 4, а 83, и Д.
АЛ. АЛ., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Редута, ул.. № 12А, да заплатят на ., със седалище
и адрес на управление: гр. ., ул. . № 12, представлявано от . сумата от 1346.07 лв. /хиляда
триста четиридесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща разноски по заповедното
и исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. . № 12, представлявано от .
Инджов да заплати на адвокат ., ЕГН **********, служебен адрес: гр. София, ул. Гургулят
№ 31, ет. 1, офис партер, сумата в размер на 267.58 лв. /двеста шестдесет и седем лева и
петдесет и осем стотинки/ за предоставена безплатна правна помощ на ответника А.К. в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК и чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. . № 12, представлявано от .
Инджов да заплати на адвокат . ЕГН **********, служебен адрес: гр. София, ул. Гургулят
№ 31, ет. 1, офис партер, сумата в размер на 267.58 лв. /двеста шестдесет и седем лева и
петдесет и осем стотинки/ за предоставена безплатна правна помощ на ответника Д.А. в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК и чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. . № 12, представлявано от .
Инджов да заплати на адвокат Н. ИЛЧ. ИЛЧ., ЕГН **********, служебен адрес: гр. София,
ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис партер, сумата в размер на 382.94 лв. /триста осемдесет и два
лева и деветдесет и четири стотинки/ за предоставена безплатна правна помощ на ответника
Д.А. в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК и чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. . № 12, представлявано от .
5
Инджов да заплати на адвокат ., ЕГН **********, служебен адрес: гр. София, ул. Гургулят
№ 31, ет. 1, офис партер, сумата в размер на 382.94 лв. /триста осемдесет и два лева и
деветдесет и четири стотинки/ за предоставена безплатна правна помощ на ответника А.К. в
исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК и чл. 38 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6