Решение по дело №457/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 438
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20207170700457
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

№ 438

 

гр. Плевен, 13.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на  трети юли две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

              

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 457/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на П.П.К. от гр. Русе, чрез адв. М.А. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу Решение № 140/10.03.2020г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2462/2019г. по описа на съда.

 С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 19-0940-000603/09.10.2019г. на Началник РУ-Пордим към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на П.П.К. са наложени следните административни наказания: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП; 2. на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, затова че на 02.09.2019г., около 14:30 часа в община Пордим, на път Трети клас № 3501 като водач на л.а. „Тойота Хайлукс“ на около 100 метра от табела „край на населено място гр. Пордим“ посока с. Згалево 1.) управлява товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с ***без  поставен обезопасителен колан по време на движение; 2.)  автомобилът не е преминал годишен технически преглед, като са отнети 6 контролни точки.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон  - касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.

Излага доводи за неправилност и необоснованост на решението в частта за наложеното с НП наказание за движение без използване на обезопасителен колан като оспорва фактическите и правни изводи на съда, тъй като не са подкрепени със събраните  доказателства по делото. Счита, че извършеното нарушение не е доказано. Сочи, че в мотивите си районния съд е обсъдил само и единствено показанията на разпитаните свидетели, без да е коментирал начина, по който е извършена проверката, габаритите на колата, представените доказателства за затъмненост на стъклата, обясненията и изтъкнатите доводи относно прилагане на закона — материален и процесуален. Твърди, че начина, по който е извършена проверката е незаконосъобразен, тъй като автомобила не е спрян по предвидения в закона ред за спиране на автомобили в движение. Сочи, че при постановяване на решението не е съобразена  Инструкция № 8121з -749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Навежда доводи, че Районен съд - Плевен неправилно приема, че автомобилът не е със затъмнени стъкла и полицаите са имали възможност да констатират, че водачът е без поставен обезопасителен колан. Представена е техническа характеристика на самият автомобил от официален представител, от която е видно, че „автомобила е със затъмнени стъкла - без поглед отвън - код 127D“ и няма видимост от външната страна през задните странични и задно обзорно стъкло. Няма как да се види от разстояние от пет метра в движение, че катарамата на колана не е поставена. На следващо място посочва, че в закона никъде не е визирано, че имаш право да си свалиш колана само при разрешение на служител и счита за незаконосъобразно приетото и казано от полицейския служител. Посочва, че в АУАН е записано, че автомобила е товарен. Това е голям автомобил, висок и с дълга база на багажника. Невъзможно е от лека кола, която се движи след такъв автомобил да се види в движение, не само пътниците, но каквото и да е било вътре в автомобила. Счита, че в тежест на административно наказващия орган е при условията на пълно и главно доказване да установи точното място на извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране и че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е извършил нарушението. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да бъде отменено НП. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – гр. Плевен не изразява становище.  

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно в оспорената част, правилно съдът е приел за безспорно доказано от всички писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Този извод се основава на категоричните, подробни и конкретни показания на разпитаните свидетели – актосъставител и свидетел по акта, които заявяват пред съда, че визуално са възприели това обстоятелство, движейки се непосредствено след автомобила, управляван от жалбоподателя, тъй като катарамата е била поставена на колоната по време на движение и при спирането за проверка същият е бил без колан, като не са възприели движение или опит за сваляне или поставяне на колана.

         Този факт не се опровергава от спецификацията за оборудването на автомобила, представена на английски език с превод на български, според която само задните стъкла на автомобила са затъмнени / back glass – privacy /, а според признанието на жалбоподателя автомобила  „не е с чак толкова затъмнени стъкла“. А предното обзорно и предни странични стъкла не са били затъмнени и следователно е имало видимост към водача и неговите действия. Затова представеното писмено доказателство не е в състояние да обори показанията на разпитаните свидетели, че са имали добра видимост и са възприели лично и непосредствено нарушението.

Съставеният АУАН е редовен от външна страна, не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Водачът е бил сам в автомобила, записал е, че няма възражения по акта, не е представил такива и в тридневния срок след съставянето му.

Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния съд за доказаност на нарушението, тъй като от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства не се оборва формалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, с която се ползва на основание специалната разпоредба на чл. 189 ал.2 ЗДвП.

Съдът е обсъдил релевантните за спора факти, при правилна преценка на събраните доказателства. Изтъкнатите допълнителни доводи относно начина на спиране на автомобила и извършване на проверката, състава на наряда и цитирана инструкция, не става ясно в каква връзка се излагат и какво е отношението им към установяването на конретното нарушение.

Решението на Районен съд – Плевен в оспорената част е правлино и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 140/10.03.2020г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2462/2019г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0940-000603/09.10.2019г. на Началник РУ-Пордим към ОД на МВР – гр. Плевен в частта за наложеното на П.П.К. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и са отнети 6 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.       

 

             

                          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:           1.                        2.