НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 20.01.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 40
по описа за 2019 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, *********,
ЕИК *********, чрез адв. Р.Д., преупълномощена от Адвокатско сдружение «С., Д.
и патньори», срещу М.С.М., ЕГН **********, с ИТН № 300253294710, с адрес: **********,
за установяване на дължимост на
задължения по договор за доставка на електроенергия.
Правно основание: чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по
чл. 86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
«ЧЕЗ Електро България» АД, гр. София, посочва, че с ответника се намират в
облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружества,
общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката
обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното
им приемане.
Съгласно
тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа
енергия на ответника за процесния период – 12.12.2017 – 12.04.2018 год. Дружеството
е доставяло на ответника ел.енергия за посочения период, като е издавало за
това отделни фактури, за отделните дължими суми, както следва:
1. Фактура № *********/20.01.2018 год. –
на стойност 425,78 лв., за периода 12.12.2017 год. – 11.01.2018 год.,
2. Фактура № *********/24.04.2018 год. –
на стойност 504,31 лв., за периода 14.03.2018 год. – 12.04.2018 год.,
3. Фактура № *********/20.02.2018 год. –
на стойност 700,78 лв., за периода 12.01.2018 год. – 10.02.2018 год.,
4. Фактура № *********/23.03.2018 год. –
на стойност 774,70 лв., за периода 11.02.2018 год. – 13.03.2018 год.,
От
своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената
ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали
ликвидни и изискуеми.
Сумите
са станали изискуеми по силата на чл. 19, ал. 2 ОУ на „ЧЕЗ Електро България”
АД, ведно с дължимата лихва за забава.
От
своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати начислената
ел.енергия, като така посочените задължения в описаните в и.м. фактури са
станали ликвидни и изискуеми.
За
това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 1450/2018 год. на ЛРС била издадена
заповед по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47 ГПК. За ищеца е налице интерес от предявяването на
настоящите искове.
Иска се: да
бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената
заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
1.
сумата от 2402,57 лв. – главница за
използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 12.12.2017 – 12.04.2018
год.;
2.
сумата от 41,45 лв. – законна лихва за забава, считано от 16.02.2018 год. до
05.06.2018 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;
-
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /14.06.2018 год./ до
окончателното плащане на главницата.
Претендират
се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ
не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В
съдебно заседание страните, редовно и своевременно призовани не се явяват, не
се представляват. Само ищецът е депозирал молба за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Заявено е и искане за постановяване на неприсъствено решение.
Приложено
е ч.гр.д.
1450/2018 год. на ЛРС, видно
от което по Заявление на ищеца в негова
полза е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2018 г. срещу ответника – длъжник,
за посочените в исковата молба суми.
Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 25.10.2018 г. е указал на
заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 13.11.2018г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на
спора пред съда, иска е предявен от и срещу надлежна страна по спора. Няма
основания за отвод на пресъдено нещо.
В срока за отговор по чл.131 ГПК
ответника не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът не е изпратил представител, а с писмена молба
/л. 70/ е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238
ал.1 ГПК. Представя Списък на разноските, съгл. чл. 80 ГПК.
Ответникът не се е явил в съдебно заседание
и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника: Разпореждане от 11.01.2019 год., съобщение за връчване на препис
от исковата молба и подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/ - получени от
ответника лично на 22.01.2019 год. и призовка за страна за открито съдебно
заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 21.07.2020г. по чл. 140 ГПК, връчена
на 19.08.2020 год. чрез съпругата Вася Маринова със задължение да предаде, са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и ангажираните писмени доказателства /справка –
извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания; справка за консумация
на клиент; удостоверение за актуално състояние на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД; фактури с приложения – 4 бр.; общи условия на
договор за доставка, изм.доп. с Р. №
ОУ-03/26.04.2010 год. на ДКЕВР; Лицензия за обществено снабдяване с ел.енергия,
предявеният иск се явява вероятно
основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като искът бъде уважен в предявения размер.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция по заповедното и по исковото производство, в общ размер на 291,10
лв., от които – 106,88 лв. за заповедното /48,88 лв. държавна такса и 58,00 лв.
адвокатско възнаграждение/ и 184,22 лв. за исковото производство /от които 97,22
лв. държавна такса и 87,00 лв. – адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.М., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на «ЧЕЗ Електро
България» АД, *********, ЕИК *********, СУМИТЕ,
както следва:
1.
сумата от 2402,57 лв. (две хиляди четиристотин и два лева, 57 ст.)
– главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода
12.12.2017 – 12.04.2018 год., за клиентски ИТН № 300253294710,
с адрес: **********;
2.
сумата от 41,45 лв. (четиридесет и
един лв., 45 ст.) – законна лихва за забава, считано от 16.02.2018 год. до
05.06.2018 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;
-
ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение /14.06.2018 год./ до окончателното плащане на главницата,
за които суми в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.07.2018 г. по ч.гр.д. 1450/2018 год. на ЛРС.
ОСЪЖДА
М.С.М., ЕГН ********** ***, да заплати на ««ЧЕЗ Електро България» АД, *********,
ЕИК *********, сторените разноски в исковото и
заповедното производство, в общ размер на 291,10
лв. /двеста деветдесет и един лв., 10 ст./
Решението не подлежи на
обжалване.
На страните
да се изпратят преписи от решението.
Районен
съдия: