№ 8081
гр. София, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110154075 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т. Б. Б. и П. И. Д. срещу „Док
Интернешенъл КБ“ ЕООД и М. Д. Ч., с която са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят при условията на
солидарност на всеки ищец следните суми:
1. на Т. Б. Б. сумата от общо 10 000 лева /по 5000 лева за всяка от двете статии/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания поради обидни/клеветнически твърдения в публикация от 21.09.2022г. в
сайта www.clinica.bg със заглавие „Строят нова мегаболница Сърце и Мозък“, и публикация
от 23.09.2022г. в сайта www.clinica.bg, със заглавие „ОС в Ст. Загора разглежда „Сърце и
Мозък“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното
изплащане;
2. на П. И. Д. сумата от общо 10 000 лева /по 5000 лева за всяка от двете статии/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания поради обидни/клеветнически твърдения в публикация от 21.09.2022г. в
сайта www.clinica.bg със заглавие „Строят нова мегаболница Сърце и Мозък“, и публикация
от 23.09.2022г. в сайта www.clinica.bg, със заглавие „ОС в Ст. Загора разглежда „Сърце и
Мозък“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното
изплащане;
В исковата молба се излагат подробни твърдения, че ищецът Б. е изпълнителен
директор на „Търговска лига“ и че е известен във фармацевтичните среди, а ищцата Д. –
изпълнителен директор на болница „Сърце и Мозък“, добре позната в лекарските среди.
Сочи се, че ответникът „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД е издател на електронна медия
clinica.bg, а М. Ч. – главен редактор на същата. Излагат, че на 21.09.2022г. в 11:17 ч. на сайта
clinica.bg е публикувана статия „Строят нова мегаболница Сърце и Мозък“, в която считат,
че се съдържат множество неверни и клеветнически внушения. Твърдят, че автор на
публикацията е М. Ч.. Поддържат, че първото твърдение, което не отговаряло на
действителността в статията е тълкуването на „здравните потребности“ на населението,
както и на инвестиционното намерение на „Търговска лига“. В статията било посочено
1
следното: „Само, че подобни тези са изключително спорни. Според “Търговска Лига”
проектът има за цел да обслужва не само регионалните здравни потребности, а тези на
населението от цялата страна, както и на чужди пациенти. Това означава, че той е не с
регионално значение и мащаб, а с национално и когато се преценя необходимостта от
появата на подобно лечебно заведение трябва да се отчете потребностите както на
региона, така и на страната. А и в двата случая незадоволени обществени потребности
от болница за активно лечение у нас няма.” Подробно излагат, че описаното не отговаря на
действителността, както и че с тази публикация Ч. се опитвала да спре реализацията на
проекта на „МБАЛ Сърце и Мозък“. Твърдят, че авторката е използвала понятия като
„инвазия”, „шепа инвеститори с много милиони”, „роене на болници“, както и изявления, че
с новите болници се ограничава „достъпът до лечение на пациентите, вместо
подобряването му”. Считат, че с тези твърдения се манипулира общественото мнение и
насажда невярна представа за болницата. В статията било посочено и следното: „да се
говори за създаване на кардиохирургия или нова неврохирургия на подобно място пък е
опасно за пациентите заради липсата на достатъчно патология", което също подробно
аргументират, че не отговаря на истината. Авторката изложила и следните съждения:
„абсурдността на инвестиционното намерение за изграждане на мегаболница за активно
лечение", „мегаструктура, която не обслужва обществените нужди“, „ненужна
мегаболница", „още по-скандална". С тези епитети според ищците, тя настройвала
общественото мнение, с което блокирала инвестиционните намерения и нанасяла
репутационни вреди на Т. Б. и д-р П. Д. като изпълнителни директор на „Търговска лига“ и
„Сърце и Мозък“. Считат, че с тези изявление, Ч., цели да създаде внушение, че с каузата за
разкриването на новата болница от страна на „Търговска Лига” и „МБАЛ Сърце и Мозък” се
преследва нещо нечестно, користно и вредящо на гражданите. Подробно излагат, че с
изявлението: „Решението на Cm. Загора да разкриването на подобна мегаструктурура,
която не обслужва обществените нужди, ще е лакмус за това кого обслужват партиите -
дали хората или шепа инвеститори с много милиони. Разрешаването на подобен проект на
местно ниво ще е и доказателство за липсата на принципи в политиката, различни от
финансовите стимули”, авторката е преминала добрия тон, считат, че съждението е обидно
и клеветническо, че съдържа намеци за корупция. Излагат, че авторката погрешно тълкува
фактите, като въвежда в заблуждение читателите, че: „ГЕРБ и в частност кметът на
партията - Живко Тодоров, заедно с общинските съветници от останалите партии - БСП,
Възраждане, Демократична България, ДПС и т.н. са на път да разрешат появата на по-
голяма структура....“. Твърдението на Ч. „вместо да подобрява качеството на лечение и да
води до по-добър достъп на пациентите, има обратния ефект”, както и че с разкриването
на ново лечебно заведение ще се достигне до ,,ограничаване[то] на достъпа до лечение на
пациентите, вместо подобряването му” сочат, че представлява негативна оценка, както и
че цели да внуши, че проектът е вреден за обществото. Поддържат, че статията завършва със
следното: „защо и докога политическите партии ще ни карат да издържаме шепа
инвеститорски интереси”, с което считат, че се натрапва за пореден път въздействието, че
„Търговска Лига” и „МБАЛ Сърце и Мозък” вършат нещо незаконно с местните власти в
Стара Загора с цел облага, за което цена плаща пациентът. В заключение сочат, че статията е
написана опозоряващо и злепоставящо и с нея е нарушен общият дълг да не се увреждат
морални интереси на други лица. Твърдят, че на 23.09.2022г. в 16:19 ч. на сайта clinica.bg е
публикувана статия със заглавие „ОС в Ст. Загора разглежда Сърце и Мозък“.
Аргументират, че Общинският съвет няма правомощия да разглежда преписки, касаещи
лечебни заведения, както и че в случая на гласуване в Общинския съвет видно от дневния
ред за заседанието е „Упълномощаване на представителя на Община Стара Загора за
участие и гласуване по точките от дневния ред на Общо събрание на акционерите на
„Индустриална зона Загоре” АД - гр. Стара Загора, насрочено на 25.10.2022г., при липса на
кворум 09.11.2022г.” Твърдят, че отново е налице изопачаване на фактите, като не била
2
представена точна и проверена информация. Излагат, че в публикацията се посочва, че
инвестиционното намерение „дори не е съгласувано с регионалната колегия на Български
Лекарски съюз, която най-добре знае какви са здравните потребности в региона”, както и
че „внасянето на предложението от страна на кмета става дори без да е съгласувано с
регионалната колегия на Български лекарски съюз”, което също оспорват да съответства на
действителността. Сочат, че в тази публикация се прави опит да се внуши на всички
читатели, че следва да бъде спрян инвестиционният проект на „Търговска Лига”, доколкото
не е съобразен със становището на РК на БЛС - Стара Загора, като по този начин се целяло
да бъде блокиран проектът на дружеството, с което се нанасяли огромни репутационни
вреди. Досежно претърпените неимуществени вреди от двамата ищци се излага, че
внушението в двете публикации е враждебно, подвеждащо и негативно, тъй като се
насаждало грешното мнение, че проектът за разкриването на болницата ще ощети
българските граждани. Твърдят, че целта на статиите е ищците да бъдат опозорени и да бъде
накърнено доброто им име и репутация на производители. Сочат, че след прочита на двете
публикации са изпитали неприятни емоции, както и че душевното и емоционалното им
състояние било нарушено. Били силно възмутени от твърденията и внушенията,
публикувани в материала. Към днешна дата ищците все още страдали от нарушения на съня,
понижено настроение и тревожност с оглед притесненията им за тяхното добро име в
обществото. Направено е искане за премахване на статиите. Молят съда да уважи
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Д.
Ч.. Не оспорва, че е главен редактор на clinica.bg, както и че са публикувани сочените от
ищците статии със соченото съдържание. Излага, че статиите съдържат коментар, мнение и
лична оценка на автора. Оспорва изложените твърдения в статиите да съдържат обидни или
клеветнически твърдения и излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че всички
посочени от ищците цитати, за които се твърди, че са неверни, не представляват факти от
действителността, а оценка на определени факти. Изложената в статиите позиция на автора
изразявала принципното му виждане относно необходимостта от откриване на ново лечебно
заведение на територията на Стара Загора. Макар и отрицателна тази оценка се отнасяла до
конкретния инвестиционен проект, представен пред ОС- Стара Загора, и не била насочено
към личността на ищците, нито в лично качество, нито като представители на юридически
лица. Поддържа, че на нито едно място в публикациите не били споменати и
индивидуализирани физическите лица- Т. Б. и П. Д.. Счита, че отделните посочени в
исковата молба цитати, за които се твърди, че са причинили неимуществени вреди на двете
лица под формата на болки и страдания, не само са интерпретирани твърде свободно и
предвратно /извън контекста/, а бил и вложен смисъл, какъвто изобщо не се съдържал в
него. Част от цитатите не касаели конкректния инвестиционен проект или дейността на
отделните инвеститори, а се отнасяли до държавната политика в областта на откриването на
нови лечебни заведения и дейности. Друга част от цитатите били свързани с коментар на
действия на кмета на Община Стара Загора или на Общинския съвет и не се отнаясли до
ищците. Оспорва твърдението, че от поведението й като главен редактор или като автор на
публикация със заглавие „Строят нова мега болница „Сърце и мозък“ са настъпили
неимуществени вреди под формата на претърпени болки и страдания, които да са пряка и
непосредствена последица от публикациите и изразеното в тях мнение. Възразяват и срещу
претендирания размер, сочи че срещу нея са предявени още два иска на подобна стойност,
по които били налице висящи дела, в които се твърдят същите вреди- гр. дело №
55727/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав и гр. дело № 57236/2022г. по описа на СРС, 169-
ти състав. Излага, че свободата на словото и журналистиката са от фундаментите на всяко
демократично общество, което включвало и правото на журналистите да изразяват лично
или да дават възможност на други за изразяване на критично мнение, вкл. негативни оценки
по въпроси от обществен интерес, както и относно действията на държавни органи и
3
институции и отделни публични личности. Счита, че било недопустимо да се използва
гарантираното право на защита пред съд като инструмент за натиск, сплашване и даване на
урок към журналисти и медии, когато изразената позиция не се харесвала на някои от тези
публични личности. Твърди, че в исковата молба не било направено разграничение на какво
основание се претендира ангажиране на отговорността й- като автор на едната публикация
или като главен редактор на електронното издание. Сочи, че като главен редактор нито е
цензурирала, нито променяла, нито допълвала текста на публикациите. Оспорва причинната
връзка между поведението и твърдените вреди, като твърди, че част от вредите, които се
твърди, че са настъпили в резултат на публикациите, не засягат личността на ищците, а
юридическите лица, които представляват. Освен това, поддържа, че ищците заемат
отговорно служебно положение, свързано с високи нива на стрес и интензивност наработа,
поради което в случай че действително са налице изменения в емоционално-психическия им
статус, то няма как да се отграничат дали и доколко твърдените тревожност, нарушение на
съня и др. се дължат именно на публикацията, а не на изпълнението на служебните им
ангажименти или на други причини. Освен това при заведени още две дела за други
публикации в електронната мезия, нямало как да не се породи съмнение дали вреди реално
са възникнали, респ. каква част от тях се дължат на процесната публикация и каква част на
други публикации. Искането към съда е да отхвърли предявените искове, както и да не
уважава искането за премахване от сайта на процесната публикация. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Док Интернешенъл КБ“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни. Изложени са съображения, че дружеството е издател на електронното
издание clinica.bg, като дружеството било еднолична собстевност на Станислав Минчев
Пеев, управител на дружеството. Оспорват твърдението, че дружсетвото е в действителност
собственост на Дечко и Иван Колеви. Не оспорват, че М. Ч. е главен редактор на clinica.bg и
се намира в трудово правоотношение с издателя с „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД. Не
оспорват и че в електронното издание били публикувани посочените от ищците
журналистически материали. Изложени са съображения, че като специализирана медия за
здравна иннформация clinica.bg периодично работи по темата за развитието на
националната здравна карта и държавната политика по отношение на мрежата от лечебни
заведения и достъпа до качествени здравни услуги. Поддържа, че изразяването на
отношение и оценка, била тя и негативна, за дадено инвестиционно намерение или проект,
както и относно обществено значим проблем, било част от журналистическата свобода.
Твърди, че нито публикуваните материали в цялост, нито отделните цитирани от тях части
съдържат и разпространяват клеветнически или обидни факти за ищците. На следващо
място, оценъчните съждения, каквито се съдържали в публикацията, не можели да се
проверяват за вярност. Изложени са съображения, че на нито едно място в публикациите не
били споменати и индивидуализирани физическите лица Т. Б. и П. Д.. Изложени са
идентични съображения, касателно липсата на противоправно поведение, причинна връзка и
претърпени вреди като в отговора на исковата молба, подаден от М. Ч.. Искането към съда е
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и
събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищците е да докажат 1) че
ответникът „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД е издател на електронното издание clinica.bg,
както че М. Ч. е главен редактор в електронното издание, както и автор на статията „Строят
нова мега болница „Сърце и мозък“; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в
4
случая публикуване на статия с посоченото съдържание, както и че изявленията, посочени в
исковата молба са обидни и/или клеветнически, неимуществена вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат истинността на твърдените
клеветнически твърдения.
Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че
„ДОК Интернешенъл КБ“ ЕООД е издател на електронното издание CLINICA.BG; че М. Ч. е
главен редактор на CLINICA.BG; че на 21.09.2022г. и 23.09.2022г. са публикувани статии
със соченото от ищците съдържание, както и че М. Ч. е автор на публикация със заглавие
„Строят нова мега болница „Сърце и мозък“, както и че публикуваните статии са
достигнали до неограничен кръг лица.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се потвърждават от събраните по
делото писмени доказателства /разпечатки от статии и извлечения от ТРРЮЛНЦ/ както и от
свидетелските показания. Следователно авторството на статиите и тяхното съдържание,
респективно отговорността на ответниците за тях като издател и главен редактор, са
безспорни по делото.
Спорът в настоящото производство се концентрира на първо място върху
противопоравността на използваните в статиите думи и изрази, в която насока съдът намира
следното.
Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на
всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може
да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е
налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице
или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име
на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1
НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице
тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление.
Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече
се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите
граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно
гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай.
Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за
масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се
включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични
граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата
на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани.
Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните
права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл.
40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е
свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по
въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки
5
права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата на словото не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни
ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът
за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен
след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията
свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на
личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които
представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за
разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не
предпоставя налагане на негативен подтекст /в този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 573 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 6009/2007 г., III г. о., ГК/.
Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е противоправно, доколкото
свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно регламентирано
в чл. 39, ал. 1 КРБ. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 от
Конституцията на РБ. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една
или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността /т. е., ако не осъществяват състав на престъплението обида/.
Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, но не и
оценката на фактите /в този смисъл решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV
г. о.; решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., решение № 204/12.06.2015
г. по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о. и др./. Наред с това журналистическата свобода обхваща
също използване на известно ниво на преувеличаване на представените факти и дори
провокация /Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, app. No. 49017/99/.
В съответствие с така изложените принципи, съдът установи следното.
Първият посочен от ищеца като противоправен израз е „Само, че подобни тези са
изключително спорни. Според “Търговска Лига” проектът има за цел да обслужва не само
регионалните здравни потребности, а тези на населението от цялата страна, както и на
чужди пациенти. Това означава, че той е не с регионално значение и мащаб, а с национално
и когато се преценя необходимостта от появата на подобно лечебно заведение трябва да
се отчете потребностите както на региона, така и на страната. А и в двата случая
незадоволени обществени потребности от болница за активно лечение у нас няма.” Този
пасаж от статията няма противоправен характер, тъй като не съдържа обидни думи или
квалификации, нито твърдения за факти от обективната действителност, които могат да
бъдат квалифицирани като клеветнически. Чрез него авторът на статията единствено е
изразил мнението си, че в региона и страната няма незадоволени потребности от болница за
активно лечение като МБАЛ „Сърце и Мозък“. Това негово мнение не подлежи на преценка
за достоверност, тъй като се касае за субективно човешко възприятие, а не за твърдение за
факт.
Все в тази насока са и изразите „да се говори за създаване на кардиохирургия или
нова неврохирургия на подобно място пък е опасно за пациентите заради липсата на
достатъчно патология"; „абсурдността на инвестиционното намерение за изграждане на
мегаболница за активно лечение", „мегаструктура, която не обслужва обществените
нужди“, „ненужна мегаболница", „още по-скандална". Всички те недвусмислено изразяват
позицията на автора на статията, че създаването на такава болница е ненужно и
6
безсмислено, която не е нито обидна, нито клеветническа, а съдържа оценъчни съждения
относно субективната му преценка относно необходимостта от такава болница.
Оценъчни съждения представляват и изразите „инвазия”, „шепа инвеститори с много
милиони”, „роене на болници“, както и изявленията, че с новите болници се ограничава
„достъпът до лечение на пациентите, вместо подобряването му“. Безспорно тези
съждения са негативни по отношение на инвестиционното намерение за създаване на
болницата и отново затвърждават позицията на съставителя на публикацията, че тя и
изобщо новите частни болници на „инвеститори с много милиони“ са ненужни и не
задоволяват обществените потребности. Както беше посочено, негативният характер на тези
твърдения сам по себе си не ги прави противоправни, а други основания за противоправност
в случая липсват.
Изразите „Решението на Cm. Загора да разкриването на подобна мегаструктурура,
която не обслужва обществените нужди, ще е лакмус за това кого обслужват партиите -
дали хората или шепа инвеститори с много милиони. Разрешаването на подобен проект на
местно ниво ще е и доказателство за липсата на принципи в политиката, различни от
финансовите стимули”, „ГЕРБ и в частност кметът на партията - Живко Тодоров,
заедно с общинските съветници от останалите партии - БСП, Възраждане,
Демократична България, ДПС и т.н. са на път да разрешат появата на по-голяма
структура....“. „защо и докога политическите партии ще ни карат да издържаме шепа
инвеститорски интереси“ също нямат противоправен характер. От една страна те са
насочени към кмета и представителите на политическите партии в общинския съвет на
Стара Загора, а от друга страна липсват каквито и да било твърдения за извършени от тях
престъпления или противоправни деяние по повод „разрешаването на появата на
болницата“. Подкрепата на даден проект от представители на политическите партии сама по
себе си не е нито противоправна, нито морално укорима, а още повече, че в случая се
твърди, че такава подкрепа е дадена от представителите на всички партии в общинския
съвет, а не от една или друга политическа сила или политик, за да се търсят внушения за
политически зависимости. Намекът за „финансови стимули“ е неуточнен и не съдържа
твърдения по въпроса кой кого е стимулирал /или ще стимулира/ и с каква цел. Касае се за
мнение и предположение въз основа на елементарни, но широко разпространени житейски
презумпции като „политиците няма как да не са корумпирани“ и „финансовите средства на
инвеститорите няма как да не привлекат интереса на политиците“, без да е изложено
твърдение за конкретен факт. В действителност изразите отново отразяват мнението на
автора, че кметът и общинският съвет не следва да „разрешават“ създаването на болницата,
тъй като е „ненужна“ и противното би довело до извод, че те не защитават обществения
интерес, както той е субективно дефиниран от автора на публикацията. Както вече беше
изяснено, това мнение няма противоправен характер.
Заглавието на следващата публикация от 23.09.2022г. „ОС в Ст. Загора разглежда
„Сърце и Мозък“ и употребените в нея изрази, че ивестиционното намерение „дори не е
съгласувано с регионалната колегия на Български Лекарски съюз, която най-добре знае
какви са здравните потребности в региона”, както и че „внасянето на предложението от
страна на кмета става дори без да е съгласувано с регионалната колегия на Български
лекарски съюз” също не съдържат обидни или клеветнически думи и изрази. Дори да не
отговарят на обективната действителност твърденията, че общинският съвет обсъжда
въпроси свързани с болницата, както мнението на автора, че това изисква съгласуване с
Българския лекарски съюз, това обстоятелство не касае каквото и да било противоправно
деяние, засягащо ищците. Въпросът дали наистина е нужно да се извърши съгласуване с
Българския лекарски съюз още на този етап от проекта, е ирелевантен за противоправността
на деянието, тъй като мнението на автора на статията не подлежи на преценка за
достоверност
7
В обобщение на гореизложеното се налага изводът, че съдържанието на процесните
две статии, макар и силно негативно по отношение на проекта за създаване на „МБАЛ
Сърце и Мозък“, не нарушава пределите на свободата на мнение и не съдържа обидни или
клеветнически твърдения. Използваните от ответниците думи и изрази нямат противоправен
характер, а при липса на първата и основна предпоставка за ангажиране на деликтната им
отговорност, останалите предпоставки не следва да бъдат разглеждани. Предявените искове
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ответниците. Всеки от
тях е сторил разноски за адвокатско вънаграждение в размер на по 2640 лева с ДДС, платени
изцяло по банков път. Релевираното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно – с оглед материалния интерес по делото, проведените две
открити съдебни заседания, както и сравнително малкия брой на процесуалните действия,
на всеки от двамата ответници следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на по 1560 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Б. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Николай Лилиев“ № 20, ет. 4, ап. 6, срещу „Док Интернешънъл КБ“ ЕООД, с ЕИК: *******
със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Хан Аспарух“ № 50 и М. Д. Ч., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Иван Вазов“ № 24-26, ет. 1, ап. 3, осъдителни
искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за заплащане при условията на
солидарност на сумата от общо 10 000 лева /по 5000 лева за всяка от двете статии/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания поради обидни и клеветнически твърдения в публикация от 21.09.2022г.
в сайта www.clinica.bg със заглавие „Строят нова мегаболница Сърце и Мозък“, и
публикация от 23.09.2022г. в сайта www.clinica.bg, със заглавие „ОС в Ст. Загора разглежда
„Сърце и Мозък“, ведно със законната лихва считано от 05.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Хаджи Д.“, бл. 103, вх. В, ет. 8, ап. 72, срещу „Док Интернешънъл КБ“ ЕООД, с ЕИК:
******* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Хан Аспарух“ № 50 и М.
Д. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Иван Вазов“ № 24-26, ет. 1, ап. 3,
осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за заплащане при условията
на солидарност на сумата от общо 10 000 лева /по 5000 лева за всяка от двете статии/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания поради обидни и клеветнически твърдения в публикация от 21.09.2022г.
в сайта www.clinica.bg със заглавие „Строят нова мегаболница Сърце и Мозък“, и
публикация от 23.09.2022г. в сайта www.clinica.bg, със заглавие „ОС в Ст. Загора разглежда
„Сърце и Мозък“, ведно със законната лихва считано от 05.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т. Б. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Николай Лилиев“ №
20, ет. 4, ап. 6, и П. И. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, бл. 103,
вх. В, ет. 8, ап. 72, да заплатят на „Док Интернешънъл КБ“ ЕООД, с ЕИК: ******* със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Хан Аспарух“ № 50, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 1560 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Т. Б. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Николай Лилиев“ №
8
20, ет. 4, ап. 6, и П. И. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, бл. 103,
вх. В, ет. 8, ап. 72, да заплатят на М. Д. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Иван
Вазов“ № 24-26, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 1560 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9