О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 923
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно
отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов
след като разгледа докладваното от
председателя в.ч.гр.дело № 825 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 274 ал. 1
т. 2 вр.чл.413 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е чрез РС-Асеновград с
вх. №3651/04.03.2020г. до Окръжен съд -Пловдив с вх. № 13089/27 май 2020г. ЧАСТНА
ЖАЛБА от АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ут.2 оф.4, чрез юрисконсулт И.Н.Н., против Разпореждане №
1131/11.02.2020г. по ч.гр.д. №199/2020г.
на РС-Асеновград. Счита се, че обжалваният акт е неправилен и
незаконосъобразен, поради следното:
Заявява, че от
Сертификат за застраховка е видно, че са покрити общо 8 застрахователни
събития, за срок от 5 години, както и че договорът за кредит е сключен без
обезпечение, за продължителен период от време – 60 месеца и при сравнително
голяма главница – 8 000 лева и ниска цена на кредита – 8.60%. При което
общият размер на застрахователната премия 1492.80лева, разделен на срока на
договора – 60 месеца, показва, че месечната вноска по застрахователния договор
е 24.88 лева; така, срещу 24.88 лева месечна застрахователна вноска
кредитополучателят се застрахова срещу неплащане на сума от 190.55 лева
/месечна погасителна вноска/. При което се счита, че застрахователната премия
по процесния договор за кредит не е в завишен размер и същата отговаря на
поетите от търговеца рискове.
Заявява и, че в
процесният случай сключването на застрахователния договор не е предпоставка за
отпускане на кредита, то размерът на застрахователната премия не следвал да
бъде включван в размера на годишния процент на разходите и така не оскъпявал
кредита.
Заявява
и, че в настоящия
случай застраховател
е трето лице –„Кардиф Животозастраховане, клон България“,застрахован е И. Д. Д.
и застраховащ е цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като застрахователят
определял условията
по договора за застраховка и поради това не можело да бъде прието, че
допълнително оскъпява кредита.
Въззивният състав на ПдОС след като
констатира, че частната въззивна жалба е допустима – подадена от надлежна
страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване
валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната жалба по
същество.
Разгледана по същество частната жалба се
явява основателна съгласно следните съображения:
Въз основа на подадено заявление
вх. № 1916/03.02.2020г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против длъжника И. Д. Д., ЕГН **********, е образувано ч.гр.д.№199/2020г. по
описа на РС-Асеновград, ІV гр.с. В заявлението е отправено искане за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължими по договор за
потребителски кредит №
EMLN -15470076 от 21.11.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
сочения длъжник, /като вземането е прехвърлено от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 10.06.2019г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, суми в следните размери: сумата от 7626,11 лева
главница, 1384,30 лева договорна лихва за периода 20.08.2018г до 10.01.2020г,
обезщетение за забава в размер на 1059лв от 21.08.2018г до датата на подаване
на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.02.2010г до окончателното изплащане на
задължението.
Районният съд уважава частично
искането, като издава заповед за изпълнение за сумите, представляващи главница
и обезщетение за забава за посочения в заявлението период, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски в производството. С обжалваното Разпореждане №
1131/11.02.2020г. съдът отхвърля заявлението в частта, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу
длъжника за сумата от 1384.30 лв. договорна лихва за периода от 20.08.2018г. до
10.01.2020г. За да отхвърли искането, районният съд излага съображения, че
размерът на договорената
застрахователна премия цели увеличаване
дължимата сума по кредита и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, още повече че същата е включена към
месечните погасителни вноски в размера на договорената лихва, при което счита,
че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправна клауза.
Въззивният съд не приема за правилен извода на
районния съд, както и изложените от него съображения. Предвид трайно
установената съдебна практика, съществува задължение на кредитополучателя по
чл. 430 ал. 2 от Търговския закон да заплаща лихва по кредита, при което
уговореният размер на тази лихва като възнаграждение за предоставената му
услуга да е в рамките на приетия като
непротиворечащ на добрите нрави трикратен размер на законната лихва от 10 %, /изчислена като основен лихвен процент
на БНБ + десет пункта/. В случая, видно от представения договор за
потребителски кредит, лихвения процент е в размер на 8.60 %, при което същият
не надвишава трикратния размер на законната лихва.
Съгласно чл. 2 от Договора за кредит, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще се плаща директно на застрахователя, като посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Съгласно т. 12 от заявлението, молителят е посочил, че страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застрахователната премия да бъде платена директно от кредитополучателя на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия е в размер на 1492.80 лв. и е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на договорната лихва; при което следва и, че е включена в предвидения в договора размер на лихвения процент. Съгласно заявлението, предвид условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, застрахователното покритие се прекратява автоматично, поради което и за периода считано от 20.08.2018г. по задължението не са начислявани месечни застрахователни премии и такива не са претендирани със заявлението. Предвид изложеното въззивният съд приема, че необосновано, при което и неправилно първоинстанционният съд счита, че договорената застрахователна премия е с размер, който цели увеличаване на дължимата сума по кредита и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Срокът на договора е пет години, 60 погасителни вноски, при което общият размер на застрахователната премия 1492.80 лева, разделен на срока на договора - 60 месеца, определя месечна вноска по застрахователния договор – 24.88 лева, която сума към общия размер на месечната погасителна вноска 190.55лева, възлиза на 13%; като застрахованите рискове са осем на брой застрахователни събития, без да са налице други обезпечения на вземането на кредитора по договора за кредит. При които данни, въззивният съд намира, че не е налице обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договора с потребителя.
В случая подаденото заявление по чл. 410 ГПК отговаря на изискванията на закона, а след направената служебна проверка от страна на въззивния съд не се установяват основания за отказване на издаването на исканата от молителя заповед в отхвърлената от първоинстанционния съд част.
Въз основа на гореизложеното, обжалваното разпореждане следва да се отмени, като съдът следва да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочената в заявлението сума за договорна лихва по договора за кредит.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК разпореждането на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 вр. чл. 278 ал.4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1131/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 199/2020г. по
описа на РС-Асеновград, IV гр.
с-в., с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист срещу И. Д. Д. ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, за
сумата от 1384,30 (хиляда триста
осемдесет и четири лв и тридесет ст.) лева договорна лихва за периода
20.08.2018г до 10.01.2020г.; като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ от РС-Асеновград,ІVгр.състав, заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заявление вх. № 1916/03.02.2020г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против длъжника И. Д.Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за сумата от 1384,30 (хиляда триста осемдесет и четири лв и тридесет ст)лева, договорна лихва за периода 20.08.2018г до 10.01.2020г., по договор за потребителски кредит № EMLN -15470076 от 21.11.2017г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника, вземането по който е придобито от заявителя по силата на Приложение № 1 от 10.06.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Асеновград,ІVгр.с., за издаване на заповед за изпълнение съгласно диспозитива на настоящото определение.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/