РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Перник , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и шести май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20201700100666 по описа за 2020 година
Предявени са искове от С.Д. и К.А. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за
заплащане: 1) на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 40 000 лв. на
първата ищца и сумата от 50 000 лв. на втората ищца – застрахователно обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от телесни увреждания от ПТП на *** г., около 14.15
часа на път ІІІ 605 в района на км. 18 на десен завой по посока на движението от *** към
***, на около 30 метра преди автобусна спирка, обозначена с пътен знак Д 24, причинено от
Е. К. А. при управление на л.а. “Опел Вектра”, рег. № ***, застрахован по риска
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.10.2020 г. до
окончателното плащане на обезщетението.
Ответникът оспорва исковете, че при претендираните от Д. неим. вреди не е търпяла
болки и страдания в пряка връзка със собствени тел. увреждания, евентуално оспорва неим.
вреди да са настъпил изобщо и че са във връзка с процесното ПТП. Че в резултат на
процесното ПТП А. е претърпяла телесни увреждания – по вид, интензитет и размер, както
и че са от процесното ПТП. Оспорва размера на неим. вреди като завишен с оглед чл. 52
ЗЗД. Възразява, че всеки от ищците е съпричинил вредоносния резултат- А. е пътувала в л.а.
без да бъде поставена в обезопасителна система за деца – специално детско столче, а Д. е
нарушила чл. 137а ЗДвП, и е налице основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
половина на обезщетението.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
1
Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие се установяват от писмените
доказателства /ДП № 56/2020 г. по описа на РУ- Б., пр. пр. № 2467/2020г. на РП – П.,
констативен протокол № *** г./, както и от САТЕ. На ***г. управляваният от Е.А. л.а. “Опел
Вектра” с ДК № *** се е движил по път III 605, км. 18 с посока от *** към *** и при
навлизане в десен завой, в посока *** в района на около 30м. преди автобусна спирка, губи
управление на автомобила, навлиза в насрещната пътна лента и предизвиква ПТП с
управлявания от С. К. л.а. „Порше Кайен“ с ДК № ***. Водачът на л.а. „Порше Кайен“, се е
движил правомерно в своята дясна пътна лента със скорост около 40км./ч. Внезапно л.а.
„Опел Вектра“ от движение в своята дясна пътна лента при навлизане в десен завой,
променя направлението, поради несъобразена скорост с пътните условия и напуска своята
пътна лента пресича непрекъснатата разделителна линия, навлиза в насрещната пътна лента
и предизвиква ПТП. ПТП е настъпило поради занижено внимание, несъобразена скорост с
пътните условия и неоценяване на конкретната пътната обстановка (мокра пътна настилка и
десен пътен завой) от водача на л.а. „Опел Вектра“.
Медико-биологичният вид и характер на получените от ищците увреждания, начинът на
лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява от
комплексната КСМЕ. Описват се следните травматични увреждания на С.Д., стоящи в пряка
- причинно следствена връзка с ПТП от *** г.: *************************.
Според КСМЕ, К.А. е получила следните травматични увреждания, стоящи в пряка -
причинно следствена връзка с ПТП от *** г.: ****************************************.
Не са налични невъзстановени функции; настъпило е възстановяване в пълен обем на
двигателните функции па десния горен крайник.
При събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно:
причинени на ищците неимуществени вреди от травматични увреждания от ПТП на *** г.,
причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач на моторно превозно
средство Е. К. А.. С оглед на това, преките искове срещу застрахователя са доказани по
основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази
обстоятелствата, установени от КСМЕ, САТЕ, свидетелските показания и писмените
доказателства по делото. Брой, вид и тежест на причинените на ищците телесни увреждания,
като при самите травми пострадалите са изпитвали физически болки и страдания.
Продължителността и интензитета на търпените болки и страдания и ограниченията,
неудобствата и страдания, които е следвало да изтърпят ищците – по време на
възстановителния период. Счупването на дясната лъчева кост на К.А. е довело до трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник от около 2,5-3 месеца, имайки предвид
времето за имобилизация на крайника и времето за рехабилитация и възстановяване на
нормалните му функции; възстановителният период при ЧМТ - мозъчно сътресение е около
2
6 до 12 месеца; мекотъканните травми в шийната област и в двете околоключични области
са отзвучали за около 2-3 седмици. Повърхностната травма на окосмената част на главата на
С.Д. - контузии в областта на главата и на носа са отзвучали за около една седмица; раната
по лигавичната повърхност на горната устна на устата е отзвучала за около 3 седмици.
Неблагоприятната прогноза – избитите и извадени зъби на С.Д. не подлежат на
самовъзстановяване и естествената им функцията е отнета за цял живот, функционално
довело до невъзстановяване на дъвкателни и говорни функции, както и затрудненията,
които е имала С.Д. при ежедневното си хранене и дейности, неминуемо довели до
емоционален дискомфорт. Освен посочените морални измерения на болката и страданията
на ищците, се отчитат и конкретните обществено-икономически условия в страната към
настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в актуалните към момента на
настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по зад. застраховка "Гр.
отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по
отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с
всички установени по делото обстоятелства. Също и създаденият от съдебната практика
ориентир за справедливо определени суми за подобен вид увреждания в близък период,
които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело.
При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52 ЗЗД и
критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от ищеца С.Д.
неимуществени вреди e 50 000 лв., съответно – за претърпените от ищеца К.А.
неимуществени вреди e 20 000 лв. Тези суми конкретно ще репарират в пълен обем
неимуществените вреди на ищците за времето досега, съставлява точно измерение на
отговорността на ответника, а в общ план е в съответствие с обществените условия, морал и
икономическото положение в страната, като за разликата до пълния претендиран размер от
40 000 лв., искът на К.А. е неоснователен.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Възражението за съпричиняване от ищеца е обосновано конкретно, че К.А. е пътувала в
л.а. без да бъде поставена в обезопасителна система за деца – специално детско столче,
предвидено за деца до определена възраст, а С.Д. е нарушила изискванията на чл. 137а от
ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан, като тежестта на доказване за съпричиняване е
върху застрахователя.
Въз основа на взаимно непротиворечащите си и допълващи се заключения на КСМЕ и
САТЕ и останалите доказателства, съдът приема, че лекият автомобил, в който е пътувала
ищцата С.Д., е бил оборудван с предпазни колани на задните седалки и че в нарушение на
чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 184, ал. 4 ЗДвП ищцата е пътувала в автомобила без поставен
колан, като нормата е императивна, поради което не може да има друго дължимо
правомерно поведение различно от предписаното от нея, прие което следва, че пострадалото
лице се е поставило в риск, допринасяйки пряко и непосредствено за настъпване на
3
вредоносния резултат и в частност с получените по вид и тежест телесни увреждания. При
установения механизъм на ПТП, ако пострадалата С.Д. бе пътувала с поставен предпазен
колан, същият би задържал тялото й на седалката и би предотвратил съприкосновението й с
интериора на купето на автомобила (облегалка на седалката пред пострадалата), от което са
произтекли и основните травми, най – съществени в областта на главата - мекотъканна
лицева травма и увреждането на зъбния апарат.
При наличието на категорични доказателства, че ищцата Д. е била без поставен
предпазен колан, респ. за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалата и вредоносния резултат и конкретно, че уврежданията не биха настъпили при
поставяне на предпазен колан, и съотнасяйки установените форми на принос спрямо
поведението на виновния водач, съдът прави извод, че приносът на ищцата за настъпване на
вредите възлиза на 50 %. По подобен начин е възприеман приносът и в съдебната практика,
формирана по казуси с установена липса на поставен колан. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
определеното обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева следва да бъде намалено
на 25000 лв., в който размер искът на Д. е основателен, а за разликата до 50 000 лв. подлежи
на отхвърляне.
Неоснователно е обаче възражението на ответника за съпричиняване на процесните
вреди поради непоставяне на малолетното дете-ищца К.А. в обезопасителна система за деца
– специално детско столче, предвидено за деца до определена възраст. В хипотезата на
обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува детайлна
уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста и теглото
им (чл. 137в, ал. 2 и чл. 137б) в МПС категория М1 (автомобили с до 8 седящи места – чл.
149, ал. 1, т. 2, б. "а"), респ. административнонаказателна отговорност на водач, който
превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който попадат
посочените разпоредби (чл. 183, ал. 4, т. 10). Към датата на увреждането ищцата е била
малолетна и не е могла да формира правно-валидна воля, поради което не може да се
приеме, че тя е имала установеното от закона - чл. 137а, ал. 1 и чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП,
задължение да пътува с поставен предпазен колан или в обезопасителна система за деца;
респ. - не може да се приеме, че тя е съпричинила увреждането си чрез бездействие -
неизпълнявайки такова задължение. Анализът на чл. 137а - чл. 137д от ЗДвП сочи, че
задължение, както да превозва малолетната ищца в МПС, оборудвано със система за
обезопасяване на деца, така и да използва същата (да постави предпазен колан на детето или
да му укаже да направи това, като се увери, че го е направило), е имал виновният за
настъпването на процесното ПТП, застрахован водач, който е и упражняващият надзор брат
на малолетната ищца. В случая евентуалното пътуване на пострадалата К.А. в л.а. без
закопчан предпазен колан на детско столче е резултат от неизпълнението на установеното от
закона задължение на водача и е част от цялостното му виновно противоправно поведение,
довело до увреждане на ищцата, и би имало значение за причинените в резултат на
бездействието на делинквента вреди, поради което не е налице принос на пострадалата за
възникване или за увеличаване на вредите.
4
По претенцията за лихви
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице. В случая ищците са сезирали ответника-застраховател с
искане за заплащане на обезщетение на 29.07.2020г., по която застрахователят не е платил
обезщетение, поради което лихвата за забава върху уважения размер на обезщетенията за
неимуществени вреди се дължи от 29.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата
/Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І т. о., ТК/. Предвид
изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес, акцесорните претенции следва
да бъдат уважени, считано от 30.10.2020 г., така както е поискано от ищците.
По разноските
Ищците доказват разноски общо 240лв. за вещи лица и свидетел (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които се дължат съразмерно с
уважената част от иска, или 120 лв.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищците има право на
възнаграждение, което съдът определя на 3876 лв. с ДДС, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. § 2а от
ДР на Наредба № 1/2004 г. /адвокатът е регистриран по ЗДДС/, което се дължи съразмерно с
уважената част от иска, или 1938 лв.
Ответникът доказва разноски общо 905 лв. (съгласно представените доказателства и
списък по чл. 80 ГПК), както и претендира ю.к. възнаграждение, което дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 НЗПП е
в размер на 450 лева, които се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е 677,50 лв.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати
дължимите държавни такси в размер на 1800 лв.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, ***, да заплати на С.
Н. Д., ЕГН ********** от *** на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 25 000
лв. и да заплати на К. К. А., ЕГН ********** от *** на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т.
1 от КЗ сумата 20 000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени
вреди от телесни увреждания от пътно-транспортно произшествие на *** г., около 14.15
часа на път ІІІ 605 в района на км. 18 на десен завой по посока на движението от *** към
***, на около 30 метра преди автобусна спирка, обозначена с пътен знак Д 24, причинено от
5
Е. К. А. при управление на л.а. “Опел Вектра”, рег. № ***, застрахован по риска
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното
дружество, ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от 30.10.2020 г., до
окончателното плащане, на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска на С. Н. Д. за
неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. и
иска на К. К. А. за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до претендирания
размер от 40 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, ***, да заплати на С.
Н. Д., ЕГН ********** от *** и К. К. А., ЕГН ********** от ***, сумата 120 лв. – разноски
по делото.
ОСЪЖДА С. Н. Д., ЕГН ********** от *** и К. К. А., ЕГН ********** от *** да
заплатят на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, ***, сумата 677,50 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, ***, да заплати на
адв. В.В. О. от САК, сл. адрес: ***, сумата 1938 лв. – адв. възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищците по производството.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, *** да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник сумата 1800 лв. – държавна
такса върху уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6