Р Е
Ш Е Н И Е
№ 24.07.2020 г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На двадесет и четвърти юли 2020 година
В закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
като разгледа докладваното
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д. № 182/2020 година по описа на съда,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 435 и сл ГПК.
Образувано е по жалба на ОС-Варна, в качеството му
на взискател, срещу Постановление от 04.03.2020 на ДСИ при РС-Варна за
прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 20203110401038 по описа
на СИС при РС-Варна.
В частната жалба се счита, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, по следните съображения: В
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК са изброени предпоставките, при
наличието на които ДСИ има задължението да прекрати изпълнителното
производство. В настоящия случай не е налице нито една от посочените в закона
хипотези - не са представени издадена от взискателя разписка, надлежно
заверена, нито квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които да бъде
направена категорична преценка, че сумата по изпълнителния лист е заплатена
преди образуването на изпълнителното дело. Изп.дело № 1038/2020 г. е образувано
пред СИС при ВРС въз основа на изпълнителен лист от 19.02.2020г., издаден по
НОХД № 867/2019 г. По този изпълнителен лист не е налице плащане от страна на
длъжника К.А.К.. От представените платежни документи се установява, че
длъжникът К.А.К. на 29.10.2019 г. е погасил вземане на Окръжна прокуратура -
Варна, а на 11.11.2019 г. е погасил вземането си по изп. дело № 4181/2019 г.,
по което О.с.- В. е бил взискател за вземане по изпълнителен лист от 24.10.2019
г. Погасяването на тези вземания на длъжника няма отношение към вземането,
предмет на настоящото изпълнително производство, поради което не са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство.
По изложените доводи, жалбоподателят моли да бъде отменено
Постановлението на ДСИ при PC Варна по изп. дело № 20203110401038, с което е
прекратено изпълнителното производство, на основание чл.433, ал. 1, т. 1 от ГПК
и делото върнато на ДСИ при PC Варна за предприемане на действия за
принудително събиране на вземането на О.с.В. срещу длъжника К..
Препис от жалбата е връчена на длъжника на 15.04.2020
г. В тридневния срок по чл. 436 ал. 3 от ГПК писмен отговор не е постъпил.
Към жалбата са приложени обясненията на ДСИ на
осн.чл. 436 ал. 3 изр. 2-ро. от ГПК, в които ДСИ е изложил съображения, че
производството по изп.д. № 20203110401038
е било образувано при вече погасено
задължение от страна на длъжника на основното задължение към Окръжна
прокуратура - Варна, произтичащо от НОХД №867/2019г. - в хода на приключеното
изпълнително дело №4181/2019г. и поради пълното изплащане на задължението.
Отделно от това са били издадени два изпълнителни листа за едно и също
задължение - изпълнителен лист №476/24.10.2019г. и изпълнителен лист
№173/19.02.2020г., издадени от О.с.— В. за държавна такса в размер на 5 лв. за
издаване на изпълнителен лист на основание влязла в сила присъда
№55/25.09.2019г. по НОХД № 867/2019г. по описа на О.с.- В. На основание на
изложеното с постановление на ДСИ от 04.03.2020г. изп. дело № 1038/2020г. е
било прекратено поради погасяване на задължението преди образуване на
производството по същото изпълнително дело.
При извършената служебна проверка относно
допустимостта на настоящата жалба, съдът констатира, че същата е подадена в
срока по чл. 436 ал. 1 от ТЗ (предвид
чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и
разпоредбата на §13 от ПЗР към ЗИДЗакона за здравето, съгласно която спрените
срокове продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИДЗЗ
(Дв бр. 44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), от надлежна страна, чрез
оправомощено лице, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното постановление ДСИ е прекратил
изпълнителното производство на осн.чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Съгласно сочената разпоредба изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато: длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция,
или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на
взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не
е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.
Изп.дело № 1038/2020 г., с взискател ОС-Варна и
длъжник К.А.К. е образувано пред СИС при
ВРС въз основа на изпълнителен лист от 19.02.2020 г., издаден по НОХД №
867/2019 г., с който длъжникът К.А.К. е осъден да заплати сумата от 5лв.,
представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Варна.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение
на 27.02.2020г., длъжникът е депозирал молба на 02.03.2020г., в която е заявил,
че сумата е заплатена по изп.д. № 4181/2019г. по описа на СИС Варна, приключило
със съобщение за погасяване на дълга.
В случая за да прекрати производството, ДСИ се е
позовал на представени от длъжника платежни документи по изп.дело № 4181/2019
г. и извършена справка по същото изп.дело,
по което всички суми са били изплатени и делото е приключило на 19.12.2019г., с
влязло в сила постановление. От представеното в копие платежно нареждане от
11.11.2019г. се установява, че длъжникът е внесъл сумата от 394,19 лв. (от
които 5 лв. д.т. за издаване на изпълнителен лист по сметка на ОС Варна), на
29.10.2019 г.- 2000лв. по сметка на ОП-Варна, с преводно нареждане от
21.11.2019г.- 1 560.83 лв.- по сметка на ОП-Варна по присъда №
55/25.09.2019г. по НОХД 867/2019г. на ОС-Варна.
След извършена проверка на представените по делото
доказателства и след справка по НОХД № 867/2019 г. по описа на ОС-Варна, се
установява, че въз основа на влязлата в сила присъда, по делото са издадени:
-изпълнителен лист № 476/24.10.2019 г.,– за
заплащане на сумата от 3851.12 лв.- разноски в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОП-Варна и 5.00лв.- държавна такса за издаване на
изпълнителния лист в полза на бюджета съдебната власт по сметка на ОС-Варна. Въз
основа на този ИЛ е образувано изп.д. № 4181/2019г. по описа на СИС при
РС-Варна.
-изпълнителен лист № 173/19.02.2020 г., въз основа
на който е образувано процесното изп.д.№ 1038/2020 г., за сумата от 5.00лв.
–държавна такса по сметка на ОС-Варна , за издаване на изпълнителен лист в
полза на ОД на МВР Варна, по тяхна молба вх. № 5647/18.02.2020 г.
С постановената
присъда по НОХД № 867/2019 г. по описа на ОС Варна, влязла в сила, подсъдимият -длъжник в изпълнителното
производство е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на
43,74 лв. в полза на държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна и 3851,12 лв. - по сметка на ОСлС при ОП-Варна.
В обясненията си ДСИ е посочил, че за едно и също
вземане са издадени два изпълнителни листа. Дали това е така или не – не е в
правомощията за преценка на
съдия-изпълнителя. Издаденият изпълнителен лист може да бъде обжалван от
длъжника, в двуседмичен срок от връчването на призовката за доброволно
изпълнение (чл. 407 ал 1 ГПК).
Очевидно е, че по влязлата сила присъда по НОХД №
867/2019г. по описа на ОС-Варна са издадени два изпълнителни листа за сума в
размер на по 5.00лв.- държавна такса за служебно издаване на ИЛ.
От приложените справки от изп.д. № 4181/2019 г. не
може да се направи извод, че вземането по изп. лист от 19.02.2020 г. за сумата
от 5.00лв., е била заплатена от длъжника преди образуване на изп.д. № 1038/2020
г.
Представените доказателства от изп.д. № 4181/19г. касаят
плащане именно по изпълнителен лист от 24.10.2019
г. ( в това число и 5 лв. д.такса по сметка на ОС-Варна), като по делото не са
представени доказателства за внасяне на още
една д.такса от 5.00лв. по сметка на ОС-Варна по втория изпълнителен лист от
19.02.2020 г., поради което и не са налице основанията по чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Дали вторият изпълнителен лист е издаден правилно
или не, не е предмет на настоящото производство, а на евентуално производство
по реда на чл. 407 ал. 1 от ГПК по обжалване на издадения изпълнителен лист.
С оглед горното обжалваното постановление се явява
незаконосъобразно, обуславящо отмяната му и връщане на делото на ДСИ за
продължаване на изпълнителните действия.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление от 03.04.2020 г. на ДСИ при
РС-Варна за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. №
20203110401038 по описа на СИС при РС-Варна
на осн.чл. 433 ал. 1 т. 1 ГПК, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на ДСИ за
продължаване на изпълнителните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.