РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Пловдив, 21.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря Петя
Добрева, като разгледа докладваното от Председателя административно дело
№ 2543 по описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на В.С.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Е.Х., против ревизионен акт № Р-16001620004090-091-001/01.06.2021 г.,
издаден от Д.А.И.- началник на сектор „Ревизии“, възложил ревизията и М.Г.Д.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при Териториална
дирекция на Националната агенция по приходите – гр. Пловдив, потвърден с решение № 466/27.08.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване
и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Националната
агенция за приходите, в частта, с който на оспорващия за период 2018г. са
установени задължения за данък по ЗДДФЛ в размер на 1051,87 лв. и лихва - 222,96
лв.; за периода 22.12.2018г. -
31.01.2019г. - задължения за ДДС в
размер на 2069,16 и лихва – 481,69 лв.; за 2018г. - вноски за ДОО в размер на
1437,45 лв. и лихва – 370,89 лв.; за 2018г. вноски за ЗО в размер на 777 лв. и
лихва – 200,48 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 485,62 лева и изменен в
частта на лихвата върху вноските за ДОО за 2018г. от 370,89 лв. на 312,58 лв.;
вноски за ДОО за 2019 г. от 994,56 лв.
главница и 182,67 лв. лихва на 239,67 лв. главница и 27 лева лихва; лихвата
върху вноските за ДЗПО за 2018г. от 125,29 лв. на 105,59 лв.; вноски за ЗО за
2019г. от главница 537,60 лв. и лихва 98,72 лв. на главница 389,19 лв. и лихва
61,76 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2019г. от главница 336 лв. и лихва 61,69 лв.
на главница 80,96 лв. и лихва 9,12 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че същият е
неправилен и съставен при непълнота на доказателствата. Сочи се, че в периода
на ревизията жалбоподателят е напускал Република България и за този период
неправилно е прието от органите по приходите, че е осъществявал търговска
дейност като е изпращал и получавал пратки чрез „Еконт Експрес“ ООД. Поддържа се, че ревизираното лице не е извършвало търговска дейност и не е
получавал суми от такава. Оспорва се автентичността на всички доказателства,
представени към РА, изходящи от дружеството „Еконт Експрес“ ООД. Отделно се излагат възражения срещу приложимостта на чл. 122 от ДОПК, тъй
като не е доказано наличието на предпоставките по ал. 2 от сочената разпоредба.
Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство
разноски.
3. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение. Излага подробни съображения в
писмена защита.
ІІ. По допустимостта на
жалбата:
4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред
контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си
го е потвърдил и изменил. Така постановеният от директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения преклузивен процесуален срок,
налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. Административната
процедура:
5. Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001620004090-020-001
от 08.07.2020г. /л. 384/ на началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, на М.Г.Д.на
длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Н.Т.П.е възложено
извършване на данъчна ревизия на В.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** с обхват:
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2018.
г. до 31.12.2019г.; ДДС за период от 22.12.2018г. – 31.01.2019г.; вноски за ДОО
за самоосигуряващи се за период 01.01.2018. г. до 31.12.2019г.; вноски за здравно осигуряване
– за самоосигуряващи се за период от 01.01.2018 г. до
31.12.2019г.; вноски за УПФ – за самоосигуряващи се за период от 01.01.2018. г. до 31.12.2019г.
Срокът за извършване на
ревизията е определен на три месеца от съобщаването на заповедта за възлагане
на ревизия, което е сторено по електронен път на 30.09.2020г.
Със заповед за изменение
на ЗВР № Р-16001620004090-020-002 от 15.10.2020г. /л. 185/, издадена от Д.А.И.,
главен инспектор по приходите при ТД на НАП е определено ревизията да завърши
до 30.12.2020г., без да се изменя обхватът ѝ. Срокът за извършване на ревизията
е удължен със заповед № Р-16001620004090-020-003/29.12.2020г. до 26.02.2021г.,
без да се изменя обхватът ѝ.
В хода на тази административна процедура е съставен ревизионен доклад № Р-16001620004090-092-001
от 12.03.2021г. /л. 119/, въз основа на който, възложилият
ревизията и ръководителят на ревизията са издали ревизионен акт № Р-16001620004090-091-001/01.06.2021
г. /л. 57/.
По жалба на В.С.М. е издадено решение № 466 от 27.08.2021г. /л. 29/ директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” -
Пловдив, при ЦУ на НАП, с което ревизионния акт е поварден и изменен в
описаните по – горе части.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112, ал. 2, т. 1 от ДОПК
по делото са представени заповед № РД-09-2428 от 13.12.2019г. /л.433 /и заповед № РД-09-849
от 10.05.2021г. /л.435/. Ангажирани са също и заповеди за командировка /л.413 и
сл./ на длъжностните лица – органи по приходите, както и доклади за извършените
от тях процесуални действия в хода на ревизията.
В съдържанието на всички
заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и
ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“
като електронен документ, подписан с електронен подпис. Документите са
представен на цифров носител, позволяващ справка за валидността на
квалифицираните електронни подписи към датата на издаването им.
Изложеното до тук налага
да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално
компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това
процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма
и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната
администрация.
ІV. Фактите по делото:
6. Ревизираното лице, в качеството си на местно физическо лице по смисъла на
чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, на основание чл. 6 от същия закон е данъчно задължено за
облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и чужбина.
Лицето не е декларирало получени доходи от източник в Република България в
ревизирания период. Няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 и 2019г. Не е
собственик на ЕТ или управител, или съдружник, представляващ юридическо лице.
Няма данни да е получавал доходи от извънтрудови правоотношения,
доходи от дивиденти или други доходи, които не подлежат на деклариране по чл.
50 от ЗДДФЛ.
По данни от Сектор
„Български документи за самоличност“ при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив /л.113/ в периода от 27.11.2018г. до 17.01.2019г. ревизираното
лице е било извън територията на страната. Напускането и връщането са
регистрирани чрез АИФ „Граничен контрол“ на ГКПП КАЛОТИНА ШОСЕ.
В ревизирания
период лицето няма открити партиди и сключени договори с ВиК
ЕООД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Няма регистрирани на свое име ППС.
При извършена проверка в ИС на НАП за ревизирания период са установени, покупки
от лицето на мобилни услуги. По информация от „Теленор България“ ЕАД, лицето притежава предплатени карти.
При проверка,
приключила с протокол № П 1600161966354-073-001/04.05.2020г. /л.207/, са установени
данни, че за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. В.С.М.
е извършвал търговска дейност като е доставял стоки до клиенти чрез „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК *********.
За установяване размера на извършените доставки на
стоки чрез куриер и изплатени суми от наложен платеж през 2018 г. и 2019 г. на
основание чл. 45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на „Еконт
Експрес“ ООД, в резултат на която са събрани на цифров носител електронни
изявления за получени от РЛ наложени платежи и парични преводи. Документите са представени от „Еконт
Експрес“ ООД във формата на сканирани изображения, носещи подпис, положен под името на ревизираното лице, както и данни
за изплащането в брой на съответни суми по дати и предмет на доставки. В
обобщен вид документите съдържат следната информация за изплатени суми:
|
№ |
дата |
изплатена сума по наложен
платеж в лева |
изплатена сума по паричен превод
в лева |
|
3715 |
4.10.2018 |
3840 |
4507 |
|
2918 |
9.10.2018 |
4910 |
190 |
|
863 |
16.10.2018 |
5614,9 |
570 |
|
6151 |
19.10.2018 |
4757 |
|
|
5616 |
25.10.2018 |
3591 |
140 |
|
3516 |
26.10.2018 |
570 |
|
|
6035 |
30.10.2018 |
4840 |
|
|
911 |
5.11.2018 |
3252 |
1650 |
|
9580 |
7.11.2018 |
4911 |
490 |
|
6489 |
8.11.2018 |
900 |
|
|
2019 |
12.11.2018 |
1460 |
|
|
7614 |
14.11.2018 |
975 |
140 |
|
3353 |
19.11.2018 |
2310 |
|
|
7242 |
22.11.2018 |
3670 |
280 |
|
8832 |
23.11.2018 |
1350 |
340 |
|
5257 |
27.11.2018 |
1990 |
|
|
5745 |
4.12.2018 |
3060 |
1050 |
|
7750 |
7.12.2018 |
4200 |
40 |
|
7226 |
19.12.2018 |
8165 |
700 |
|
Общо за 2018 |
64365,9 |
10097 |
|
|
№ |
дата |
изплатена сума по наложен
платеж в лева |
изплатена сума по паричен
превод в лева |
|
1458 |
3.1.2019 |
2730 |
500 |
|
1207 |
9.1.2019 |
4940 |
400 |
|
1789 |
14.1.2019 |
3845 |
|
|
Общо за 2019 |
11515 |
900 |
Констатирано е, че няма сключени договори между „Еконт Експрес“ ООД и В.М.. Куриерът не съхранява данни за
банкови сметки на РЛ.
Според писмените обяснения от куриерското
дружество, наложените платежи се изплащат на лицето посочено като получател или
на изрично упълномощено от получателя лице срещу представен от получателя документ
за самоличност и собственоръчен подпис или електронен подпис. Пратките се
предават на получателя само след като е заплатил сумата на наложения платеж,
освен ако подателят е добавил в товарителницата някоя от услугите – преглед, преглед и тест; преглед, тест и избор, с което разрешава
пратката да се прегледа от получателя и той да заплати наложения платеж, само
ако приеме стоката или част от нея. В случай, че получателя откаже стоката, „Еконт Експрес“ ООД уведомява подателя, които се разпорежда
какво да бъде направено с пратката му чрез разпореждане за промяна на условията
по доставката на пратката. В системата на дружеството не фигурира информация за
лична карта и няма копие на лична карта на клиент В.С.М..
От така представената информация органите по
приходите са установили, че проверяваното лице е използвало услугите на
куриерското дружество за множество доставки на стоки /резервни части/ до
различни физически лица на територията на страната и извън страната. Доставките
са осъществявани за периода 27.09.2018г. - 11.01.2019г. и са заплащани от
получателите чрез наложен платеж и пощенски парични преводи на куриерското
дружество. Посочен е телефон за контакт с продавача – **********, като към
момента на посочения номер не отговарял никой. Изискана е информация за
посочения абонатен номер от трите мобилни оператора и е установено, че същият е
бил регистриран в мрежата на БТК ЕАД като предплатена карта на името на В.С.М.
с ЕГН ********** и адрес ***, считано от 27.09.2018г.
След получаване на отговорите от мобилните
оператори е изготвено ново искане до РЛ за предоставяне на заявление за
регистрация на предплатена карта, писмени обяснения относно използването на мобилен
абонатен № ********** за периода 01.01.2018г.-30.09.2019г.,
както и да декларира писмено какви са взаимоотношенията му с лицето, на което е
предоставило посочения мобилен номер, в случай, че има такова. Изискано е от
лицето и да представи справка от „Еконт Експрес“ ООД
за получени и изпратени пратки, съответно за получени наложени платежи и
парични преводи за периода 01.01.2018 г. - 31.01.2019
г.
С писмо вх. № 94-00-6770/14.11.2019г. жалбоподателят
е декларирал, че е получавал пратки и ще представи справка от куриерското дружество,
след получаването й, но не са представени документи, обяснения и справки.
Същото е документирано с протокол № 1567821/10.03.2020 г.
Въз основа на справката от куриера ревизиращите са
формирали извод, че безспорно на РЛ са изплащани парични суми срещу представяне
на лична карта на получателя на паричния превод или на негово упълномощено
лице. В тази връзка е заключено, че дори паричните преводи да са получавани от
упълномощено лице или член на семейството му, то тези преводи са за сметка на В.М..
По данните от „Еконт
Експрес" ЕООД за РЛ са установени общо изплатени суми за 2018г. – 74 463
лв. (от наложен платеж – 62 896 лв. и от
изплатени парични преводи – 11 567 лв.) и за м.01.2019г. – 12 415 лв.
(от наложен платеж – 11 515 лв. и от изплатени
парични преводи – 900 лв.).
Относно тези суми
органите по приходите са приели, че се касае за доходи от сделки, осъществявани в
рамките на извършваната дейност по занятие от физическо лице което е търговец по
смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ вр. чл. 286, ал. 2
от ТЗ. Този извод е подкрепен с броят и системността на извършените сделки,
които се установяват не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране
на печалба.
Във връзка с така изложеното органите по приходите
са направили извода, че В.С.М. е данъчно задължено по ЗДДФЛ лице, а получените
приходи от продажба подлежат на облагане като търговски сделки по чл. 28, ал. 1
от същия закон. Получените от ревизираното лице парични суми от продажба на
стоки, формират доходи, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Предвид доказателствата, събрани в хода на
ревизията, органи по приходите са приели, че тъй като са налице данни
ревизираното лице да е придобило доходи, които не е декларирало и от събраните
в хода на ревизията документи се установява, че тези доходи са с установен
произход и попадат в обхвата на чл. 26 от ЗДДФЛ, следва да бъде приложен
особения ред по чл.122, ал.1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. В тази връзка, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на ревизираното лицето
е връчено Уведомление № Р-16001620004090-113-001/23.12.2020г. /л. 171/, с което
е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по
чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за ревизирания период, поради което основата
за облагане с данък по ЗДДФЛ, ДОО, УПФ за самоосигуряващи се, ЗО за
самоосигуряващи за периода 01.01.2018г. -31.12.2019г.
и ще бъде определена по реда на чл. 122-124 от ДОПК.
Заедно с уведомлението на лицето е връчено Уведомление №
Р-16001620004090-139-001/23.12.2020г. /л. 161/ и ИПДПОЗЛ № Р-16001620004090-040-002/23.12.2020г.
/л.166/, с което е изискано представянето на декларация за имуществено
състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК. В.М. не е представил изисканата декларация.
Предвид установеното
обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите е пристъпил към
определяне на основата за облагане с данък по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ както
следва: 1) за 2018г. е установен укрит приход в размер на
74 463 лева, въз основа на който след приспадане на признати разходи - 64
750,44 лева, е определена данъчна основа в размер на 7 012,49 лева, дължим данък в размер на 1 051,87 лева и
лихва 199,28 лева и дължими ЗОВ - 2 700,07 лева.; 2) за 2019г. е установен
укрит приход в размер на 12 415 лева, въз основа на който след приспадане на
признати разходи - 10 795,66 лева и дължимите ЗОВ - 1 868,16 лева, е
определена данъчна основа в размер на 0 лева и дължим данък в размер на 0 лева;
За проверявания
период е констатирано, че за РЛ не се следват авансови вноски, тъй като нетните
приходи от продажби за предходната на година не превишават 200 000 лв.
7. Органите по приходите са
установили, че ревизираното лице отговаря на изискванията за задължителна
регистрация по ЗДДС с достигнат облагаем оборот към 30.11.2018г. в размер на 57
508 лв., който е поддържан над 50 000 лв. до м.01.2019 г. вкл., след което
облагаемият оборот за м.02.2019 г. е спаднал под 50 000 лв. и основанието за
задължителна регистрация по ЗДДС отпада. Установеният облагаем оборот за
задължителна регистрация по ЗДДС е обобщен в таблица на стр. 13 – 14 от РД /л.125/.
Формирам е извод, че М. е бил длъжен, но не е подал заявление за регистрация по
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС най-късно до 14.12.2018 г.
След като са приложили реда по чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, ревизиращите
органи са приели, че РЛ дължи данък за извършените от него облагаеми доставки
за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация /15.12.2018 г./, ако лицето е подало заявлението за регистрация в
срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация /31.01.2019
г./.
За периода 22.12.2018г. – 31.12.2018г. е констатирано, че са изпращани
пратки от В.С.М., но сумите чрез наложен платеж са изплатени на лицето през
2019г. и няма получени парични преводи през този период. През периода 01.01.2019г. – 31.01.2019г. получените парични преводи от
лицето са в размер на 900 лв., а изплатените суми от наложен платеж са в размер
на 11515лв. На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е прието, че ревизираното
лице за периода 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. дължи ДДС
в размер на 2069,16 лв. и лихва в размер на 435,13 лв.
8. Ревизията за определяне
на дължимите ЗОВ е извършена на основание чл. 124а от ДОПК като за
констатациите са приложени разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК. Констатирано
е, че В.М. не е подавал декларации образец № 1 по Наредба № Н-8/2006г. като самоосигуряващо се лице, както и
декларации по образец № 6 и 7 от същата наредба за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г.
На основание чл. 122 от ДОПК е определена годишна
данъчна основа като облагаемият доход от продажба на стоки, придобит през
ревизирания период, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е
задължено да прави за данъчната година за своя сметка върху минимален до
максимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица месечно и
осигурителните вноски за довнасяне.
В тази връзка от
ревизионните органи е установено, че: за периода 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г. РЛ дължи авансово осигурителни вноски за самоосигуряващо се
лице в размер на 905,76 лв. и
осигурителна вноска за довнасяне в размер на 531,69 лв.; за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. дължи авансово осигурителни
вноски за самоосигуряващо се лице в размер на 994,56 лв. и не дължи осигурителна вноска за довнасяне. За невнесените в срок суми
са начислени съответните лихви.
По отношение на вноските за универсален пенсионен
фонд, които се дължат на основание чл. 127, ал. 1 от КСО, е констатирано, че
задълженото лице дължи: за периода 01.01.2018 г. -
31.12.2018 г. месечни осигурителни
вноски за ДЗПО УПФ в размер на 5% върху минималният месечен размер на
осигурителният доход за самоосигуряващи се лица, който е в размер на 510,00 лв.
и в тази връзка дължимите от лицето осигурителни вноски са в размер на 306 лв.,
като окончателната осигурителна вноска, опредлена по
ред на чл. 122-124а от ДОПК е в размер на 179.62 лв.; за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. дължимите от лицето
осигурителни вноски са в размер на 336 лв. За невнесените в срок суми са начислени съответните лихви.
Ревизионните органи са констатирали, че за периода
01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. задълженото лице дължи
месечни здравноосигурителни вноски за ЗО в размер на 8 % върху минимален
месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващи се, който е в размер на
510 лв. като е са определени следващите се авансови и изравнителни
здравноосигурителни вноски в размер на 489,60 лв. и е определена окончателна
здравноосигурителна вноска, определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК в размер
на 287,40 лв.; за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019
г. задълженото лице дължи месечни здравноосигурителни вноски за ЗО в размер на
8 % върху минимален месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващи се,
който е в размер на 560 лв. като са определени следващите се авансови
здравноосигурителни вноски в размер на 537,60 лв.
В решението си контролният административен орган
е приел, че предвид представената в хода на ревизионното производство от „Еконт
Експрес“ ЕООД информация, е видно че В.С.М. е извършвал търговска дейност в
периода 27.09.2018 г. – 14.01.2019 г. По тази причина и предвид разпоредбата на
чл. 10 от КСО, за ревизирания период, неправилно са определени дължими от
задълженото лице авансови вноски за фонд „Пенсии“ за ДЗПО – УПФ и за здравно
осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице за цялата календарна
2018 г. и 2019 г., въпреки че В.С.М. не е упражнявал търговска дейност в
периода 01.01.2018 г. - 26.09.2018 г. и 15.01.2019 г.
- 31.12.2019 г. Ревизираното лице в качеството му на самоосигуравщо
се лице дължи авансови осигурителни вноски на основание чл. 124а от ДОПК във
връзка с чл. 6, ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО и чл. 40, ал.1, т. 2 от ЗЗО за периода
27.09.2018 г. – 31.12.2018 г. и за периода 01.01.2019
г. – 14.01.2019 г. върху минималния месечен осигурителен доход за съответната
година съгласно ЗБДОО и окончателни на основание с чл. 6, ал. 9 (предишна ал. 8
- ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от
КСО и чл. 40, ал.1, т. 2 от ЗЗО. Предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, горестоящия орган е потвърдил установените с РА
задължителни здравноосигурителни вноски за 2018 г. и е изменил установените
задължения за ЗОВ както следва: за 2018г. - допълнително установените вноски за
лихви за ДОО се изменят от 370,89 лв. /лихви за авансови вноски 258,19 лв. +
лихви за окончателни вноски 112,70 лв./ на 312,58 лв. / лихви за авансови
вноски 58,01 лв. + лихви за окончателни
вноски 254,57 лв./; допълнително установените вноски за лихви за ДЗПО - УПФ се
изменят от 125,29 лв. /лихви за авансови вноски
87,22 лв. + лихви за окончателни вноски
38,07 лв./ на 105,59 лв. /лихви за авансови вноски 19,59 лв. + лихви за
окончателни вноски 86,00 лв./; за 2019
г. - допълнително установените вноски за ДОО се изменят от 994,56 лв. /авансови
994,56 лв./ на 239,67 лв. /авансови 33,91 лв. + окончателни 205,76 лв./ и
прилежащи лихви от 182,67 лв. /авансови 182,67 лв./ на 27,00 лв. /авансови 7,79
лв. + окончателни 19,21 лв./; допълнително установените вноски за ДЗПО - УПФ за
2019 г. се изменят от 336,00 лв. /авансови 336,00 лв./ на 80,96 лв. /авансови
11,45 лв. + окончателни 69,51 лв./ и прилежащи лихви от 61,69 лв. /авансови
61,69 лв./ на 9,12 лв. /авансови 2,63 лв. + окончателни 6,49 лв./; допълнително
установените вноски за ЗО за се изменят от 537,60 лв. /авансови 537,60 лв./ на
389,19 лв. /авансови чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО 18,33 лв. + авансови чл. 40,
ал. 5, т. 1 от ЗЗО 259,64 лв. + окончателни 111,22 лв./ и прилежащи лихви от 98,72
лв. /авансови 98,72 лв./ на 61,76 лв. /авансови 51,38 лв. + окончателни 10,38
лв./.
9. По делото бе открито
производство по оспорване автентичността на представените от „Еконт Експрес“ ЕООД електрони изявления /л. 45 и л. 200/,
обобщени по номер, дата и стойност в т. 6 от настоящото решение. За
опровергаване авторството на тези документи в хода на съдебното дирене се
допусна извършването на съдебно - почеркова
експертиза с вещо лице С. Симеоново, чието заключение бе прието със заявено
оспорване от страна на ответника. Вещото
лице въз основа на наличния по делото сравнителен почерков
материал /л. 554/ от подписи и почерк на жалбоподателя е установило, че
подписите, положени след „Подпис клиент“ под името на В.С.М. в електронни
изявления, представени на цифров носител /л. 45 и л. 200/ и възпроизведени на
хартиен носител /л. 453, л. 538- 581/, не са изпълнени от В.С.М.. За да
обоснове изводите си вещото лице е съобразило наклон, темп на изпълнение,
размер, транскрипция и свързаност на графичния материал. Съдът намира
заключението за обоснова, пълно и компетентно изготвено, поради което го
кредитира с доверие.
При тази фактическа
обстановка направеното от жалбоподателя оспорване на авторството на електронните
изявления, представени на цифров носител /л. 45 и л. 200/ и възпроизведени на
хартиен носител /л. 453, л. 538- 581/, се явява основателно. По правилото на
чл. 194, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, доказаната неистинност на
тези документи налага изключването им от съвкупния доказателствен материал при
формиране на решаващите изводи на съда по съществото на спора.
V. От правна страна:
10. Единствено при наличие
на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.
122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да
приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях
основа. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на РЛ е да установи при условията на пълно
и насрещно доказване заявените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават
фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал.
2 ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите
следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта
за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. В настоящия
случай, за да обосноват основанията по сочената разпоредба и наличието на
укрити приходи на РЛ, респ. и основанията за определяне на допълнителни данъчни
задължения, в тежест на органите по приходите е да установят два факта: първо,
че ревизираното лице в действителност се е разпоредило с процесните стоките в
хипотезата на системна дейност с цел печалба;
второ, че РЛ действително е реализирало доходи и приходи от продажбата
на тези стоки, които не е отчело.
Спорът между страните по
делото се свежда до заявените от органите по приходите факти и обстоятелства,
че в периода 27.09.2018г. - 11.01.2019г. ревизираното лице е доставяло стоки до
клиенти чрез "Еконт Експрес" ООД, които са
му заплащали доставките с наложени падежи и парични преводи, от които е
получило доходи и достигнало обороти, даващи основание за определяне на
допълнителни задължения за данък по ЗДДФЛ и ЗДДС, както и такива за
задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗ.
По аргумент от чл. 71 ДОПК и чл. 184 ГПК в ревизионното производство веществените доказателствени
средства са допустими. Събирането им в извънсъдебната фаза на производството се
осъществява по реда на чл. 37, ал. 5 ДОПК чрез изискване на сведения от лица,
които не са субект в административния процес. По аргумент от чл. 54, ал. 5 ДОПК
представянето на данните на електронен носител в съдебното производство не е в
противоречие с разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК, която предоставя правна
възможност, а не задължение за изготвянето на препис, заверен от страната. В
случая представените таблици и електронни изявления, изготвени от "Еконт Експрес" ООД, са подписани с КЕП и за приемането
им е приложим реда по чл. 184 ГПК.
Оригиналите на тези документите не са събрани в хода на ревизията, нито
ангажирани при съдебното дирене, въпреки указната на ответника доказателствена
тежест. По силата на чл. 3, ал. 3 от ДОПК истината за фактите се установява по
реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Съгласно чл. 37, ал. 1 ДОПК
доказателствата се събират служебно от органите по приходите. В случая това
задължение не е изпълнено в пълен обем, тъй като в хода на ревизията не са
изискани преписи от документите за доставки на стоки чрез куриерски и пощенски
пратки и документите за изплащане на наложени платежи и парични преводи чрез
пощенски записи в съответствие с чл. 37, ал. 5 ДОПК, а ревизионният акт е
основан на съставените от третото лице таблици, съдържащи обобщена информация
за изпратени и доставени пратки и платени суми, както и на файлове със графични
изображения на документи, за които се твърди да са подписвани от РЛ.
Представените само като сканирани изображения, електронните изявления за
наложени платежи и парични преводи, в случая, не се установяват като електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Според определението за електронен документ в
чл. 3, т. 35 от регламента това е всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Това е така, защото автор на електронното изявление съгласно чл. 4 от ЗЕДЕУУ е
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. В случая
таблиците са изготвени и представени като електронен документ от лицето, което
ги е подписало с квалифициран електронен подпис, но първичните документи за
наложени платежи и парични преводи не са изготвени като електронен документ,
подписан от получателя на сумите с електронен подпис. От значение за
установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са
документи, изходящи от доставчика и получателя по сделката, каквито документи
не са нито таблицата, съдържаща се в технически носител, нито самия технически
носител. В случая не е налице хипотезата на чл. 184 ГПК, представяне на
електронен документ, тъй като релевантните за спора документи не са електронни,
поради което разпечатването им на хартия също не би променило доказателствената
им тежест. Само въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на
счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация,
съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до
фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от
приходните органи.
Отделно по отношение на
представените електронни изявления бе извършено успешно оспорване на авторството
им, при което се установи, че поставеният върху тези документи подпис не е на
ревизираното лице. Подписаният частен документ се ползва с формална
доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК - съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето,
подписало документа. Ако подписът е неистински, документът е неистински като
цяло и не доказва нищо. При опровергаване автентичността на документите, въз
основа на които органите по приходите са формирали изводите си за наличие на
укрити доходи, установените на РЛ задължения за данък върху доходите на
физическите лица за 2018г. в размер на 1051,87 лева и лихва 199,28 лева се
явяват незаконосъобразни.
При липсата на договорни
отношения между куриера и РЛ, липсата на данни за преводи по банкова сметка и липсата
на доказателства за плащане на пъллномощник в полза на посоченото като
получател лице, не се доказва основният релевантен факт – получаването на
приход, който да представлява укрит доход от РЛ, налагащ като последица
определяне на данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК.
Тезата, за лично
получени в периода 27.09.2018г. - 11.01.2019г. от РЛ доходи от продажби чрез
услугите на куриер, се явява оборена и от представеното нарочно удостоверение,
че от 27.11.2018г. до 17.01.2019г. В.С.М. е било извън територията на страната.
Не се доказва и процесните
суми да са били получени от РЛ в
хипотезата на чл. 11, ал. 3 ЗДДФЛ, при която доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово
нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. Напълно необосновано
и без доказателствена упора органите по приходите са приели, че РЛ е получило
доходи чрез пълномощник или чрез член на семейството му. В подкрепа на
последния извод липсват каквито и да е фактически установявания. При липсата на
доказателства, поставените в нормата условия да са изпълнени, в случая законовата
фикция за придобиване на дохода е неприложима.
Обстоятелството, че като
контакт за връзка с получателите на стоките е оставен мобилен телефонен номер,
регистриран на РЛ, не е достатъчно, за да се докаже фактът на получаване на
конкретен доход.
Относно допълнително
установените задължения по ЗДДС следва да се отбележи, че според чл. 95, ал. 1
от закона, на регистрация подлежи всяко данъчно задължено лице, което е
установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки
или услуги по чл. 12 от ЗДДС, чиято ал. 1 определя като облагаема доставка
всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена
от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка,
извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго.
Съгласно чл. 96, ал. 1
от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за
период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е
длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало
този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът
е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на
която е достигнат оборотът.
Облагаемият оборот
съгласно ал. 2 на чл. 96 от ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от
лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на
финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от
закона.
По аргумент от чл. 66,
ал. 1 вр. чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС размерът на данъка се определя, като
данъчната основа се умножи по 20%, като в случай че при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че
той е включен в договорената цена.
При тази правна
регламентация за законосъобразното облагане по реда на ЗДДС следва безспорно да
се установи възникналото задължение за регистрация при достигнат законоустановен оборот и фактът на извършените доставки
като обективно проявени юридически факти. В случая тези релевантни факти не са
доказани, поради което незаконосъобразно на РЛ са определени и допълнителни
задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2019
г. – 31.01.2019 г. в размер на 2069,16 лв. и лихва в размер на 435,13 лв.
По отношение на
допълнително установените на РЛ задължения за държавно обществено осигуряване и
здравно осигуряване следва да се съобрази задължителната съдебна практика,
отразена в постановките на тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г.,
постановено по тълкувателно дело № 8/2020г. на ОССK на ВАС, които гласят, че въпреки препращането от
чл. 124а към чл. 122 – 124 от ДОПК, законодателят не е въздигнал в правна норма
презумпцията, че установеният от приходните органи укрит доход е от трудова
дейност. Последица от това обстоятелство е задължението на органите по
приходите да докажат както наличието на предпоставките за прилагане на особения
режим на облагане по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, така и фактът, че
доходите с неустановен произход на ревизираното лице са от трудова дейност и
представляват осигурителен доход при определена данъчна основа по реда на чл.
122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. В случая не е доказана никоя от посочените
предпоставки, поради което незаконосъобразно на РЛ са определени: за 2018г.
вноски за ДОО в размер на 1437,45 лв. и лихва – 370,89 лв.; за 2018г. вноски за
ЗО в размер на 777 лв. и лихва – 200,48 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ в размер на
485,62 лева; лихвата върху вноските за ДОО за 2018г. - 312,58 лв.; вноски за
ДОО за 2019 г. - 239,67 лв. главница и
27 лева лихва; лихвата върху вноските за ДЗПО за 2018г. - 105,59 лв.; вноски за
ЗО за 2019г. - главница 389,19 лв. и лихва 61,76 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за
2019г. - главница 80,96 лв. и лихва 9,12 лв.
Мотивиран от горното
съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в
предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения
и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради
което подадената срещу него жалба се явява основателна
VI. По съдебните разноски:
11. Предвид изхода на делото претенцията на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски е основателна. Същите се
доказват в общ размер на 2210 лв., от които 1700 лв. за
адвокатско възнаграждение, 10 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
На основание чл. 143, ал.
1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва
да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е
ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ревизионен акт №
Р-16001620004090-091-001/01.06.2021 г., издаден от Д.А.И.- началник на сектор
„Ревизии“, възложил ревизията и М.Г.Д.на длъжност главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията при Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите – гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение №
466 от 27.08.2021г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на В.С.М., ЕГН **********
с адрес: ***, сумата от 2210 /две хиляди двеста и десет/ лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/