Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 03.04.2020г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №3028 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ, иск по чл.245 ал.2 от КТ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД, иск по чл.224 ал.1 от КТ и иск по чл.221 ал.1 от КТ и искове по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху неизплатените обезщетения по чл.224 ал.1 от КТ и по чл.221 ал.1 от КТ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главниците по главните искове, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното им изплащане.
Ищцата Р.В.Т. ***, чрез пълномощника си адв.Г. ***, излага твърдения в ИМ, че с ответника са били страни по ТПО, възникнало от сключен между тях трудов договор №041/03.02.2016г., по силата на който Т. е заемала длъжност "зооинженер/зоотехник с код по НКПД 21326013 с основно месечно трудово възнаграждение от 780лв. Сочи, че поради неизплащане в срок на трудовото възнаграждение за м.март, април, май, юни 2016г. в размер от по 780лв. и за м.юли 2016г. в размер на 177,27лв. със заявление от 07.07.2016г., получено от ответника на 08.07.2016г., го е уведомила, че прекратява ТПО на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, за което от работодателя е издадена Заповед №13/08.07.2016г. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответния работодател да й заплати дължимото трудово възнаграждение за процесния период - м.март 2016г. до м.юли 2016г. в размер на 3 297,27лв., мораторна лихва върху него в размер на 883,60лв. за периода от датата на изискуемост на всяко вземане до датата на предявяване на ИМ, обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 77,70лв. за неизползван редовен платен годишен отпуск за 7 дни за 2016г., мораторна лихва върху обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 19,73лв. за периода от 09.07.2016г. до 08.01.2019г., обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на едно БТВ за срок от 30 дни в размер на 853,20лв., ведно с мораторна лихва върху него в размер на 216,83лв. за периода от 09.07.2016г. до 08.01.2019г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху претендираните главници за трудово възнаграждение и обезщетения по чл.224 ал.1 и по чл.221 ал.1 от КТ, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане. Оспорва доводите на ответника, изложени в писмения отговор.
В СЗ лично и чрез пълномощника си адв.Г. от СТАК, оттегля по реда на чл.232 от ГПК предявените иск за неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2016г. в размер на 780 лв., иск по чл. 245 ал. 2 от КТ, вр. чл. 86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху него в размер на 219,52лв. и акцесорната претенция за законна лихва върху трудовото възнаграждение за м. март 2016г., считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, поради което с протоколно определение от първо СЗ от 03.12.2019. производството по делото е частично прекратено в частта на оттеглените от ищцата искове. Поддържа останалите висящи искове и моли да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани по съображения, подробно изложени в писмена защита.
С протоколно определение от 28.01.2010г. по реда на чл.214 ал.1 от ГПК съдът допусна изменение - намаляване размера на предявените обективно кумулативно съединени искове до нетните размери, установени от СИЕ, които се считат предявени, както следва:
Иск по чл.128 т.2 вр.чл. 242 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1979,90 лв.
Иск за мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение в общ размер на 510,18 лв.
Иск по чл.224 ал.1 от КТ за обезщетение за неизползван редовен платен годишен отпуск от 3 дни в размер на 95,72 лв.
Иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ в размер на 23,09 лв.
Иск по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 702 лв.
Иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 169,47 лв.
Ищцата претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът СНЦ "*" със седалище гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.Г.Х. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Оспорва иска за трудово възнаграждение за м.03.2016г., като неоснователен, поради извършено плащане от работодателя, съответно за останалите месеци от исковия период /считано от април 2016г. до прекратяване на ТПО/, като неоснователен, поради недължимост от работодателя на трудово възнаграждение на ищцата, т.к. за този период цялостно не е изпълнявала възложените й с длъжностна характеристика трудови задължения. Оспорва иска по чл.221 ал.1 от КТ с довод, че не дължи на ищцата обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, т.к. работодателят не е забавил плащането на дължимо трудово възнаграждение. Оспорва иска по чл.224 ал.1 от КТ с довод, че на ищцата не й се следва обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск - 7 дни за 2016г., тъй като правото на платен годишен отпуск има за цел възстановяване на работната сила, а за процесния период ищцата не е изразходвала работната си сила в полза на ответния работодател. Оспорва ищцовото твърдение, че не е ползвала платен годишен отпуск за периода и има право на 7 дни такъв с довод, че от 23.03.2016г. -29.03.2016г. Т. е ползвала 5 дни от полагаемия й се платен годишен отпуск, и на което второ основание моли иска по чл.224 ал.1 от КТ да бъде отхвърлен като неоснователен. В СЗ, чрез пълномощника си адв.Х. от ВТАС, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно по делото, че помежду им е съществувало ТПО, възникнало от сключен на 03.02.2016г. трудов договор №041/03.02.2016г. със срок за изпитване 3 месеца в полза на работодателя, по силата на който ищцата е приела да изпълнява в ответното СНЦ длъжност "зооинженер" /зоотехник/ с код по НКПД:21326013 и със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, неразделна част от трудовия договор, срещу заплащане от работодателя на трудово възнаграждение в размер на 780лв. с периодичност на изплащане до 20-то число на месеца, следващ месеца на положения труд и уговорен основен платен годишен отпуск от 20 работни дни, съответно срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 30 дни. Работодателят - ответник е забавил изплащането на трудовото възнаграждение на ищцата за м.02,03.2026г., като, видно от История на сметка с титуляр ищцата за периода 01.01.2016г. - 22.07.2016г., изд. от Експресбанк, заплатата на ищцата за м.02.2016г. й е заплатена със забава - на 22.04.2016г., респ. заплатата й за м.03.2016г. й е заплатена със забава - на 07.06.2016г.
Видно от Длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност зооинженер, съдържаща се в приетото като доказателство по делото ЛТД на ищцата, на която липсва подпис на ищцата, че й е връчена и е запозната с нея, в т.3 от същата са описани преките задължения за длъжността, съответно в т.2 от същата е визирано, че зооинженерът предлага ферми, с които да бъдат сключени договори за работа, ежемесечно изготвя графици за посещение на фермите, отчети за дейността и финансови отчети. Върху сключения между страните трудов договор е налице изявление на ищцата, удостоверено с подписа й, че при сключване на трудовия договор на 03.02.2016г. й е връчена длъжностна характеристика.
С молба от 16.03.2016г. ищцата е поискала ползването на платен годишен отпуск за 2016г. в периода от 23.03.-2016г. до 29.03.2016г.вкл., който й е разрешен от работодателя. На 07.07.2016г. Т. е подала по ответния работодателя Заявление по чл.327 ал.1 т.2 от КТ за прекратяване на трудовия й договор писмено, без предизвестие, считано от датата на получаването му от работодателя, който е издал Заповед №013/08.07.2016г. за прекратяване на ТПО на ищцата на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 08.07.2016г., с която е разпоредено на Т. да се изплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 7 работни дни. Надлежно оформена от ответния работодател е трудовата книжка на ищцата за прослужен при ответника трудов стаж за периода от 03.02.2016г. до 07.07.2016г. вкл.
Във връзка с основният спорен въпрос между страните по делото дали ищцата за процесния период 03,04,05,06,07.2016г. е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения по делото са събрани освен писмени и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели - Н. Б., водена от ищцата, и Т. М. - за исковия период на длъжност "координатор дейности по зоотехническата част", работила с ищцата от м.04.2016г., като от м.01 до м.04.2016г. е имала кратко прекъсване на работата си в ответното СНЦ, към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция служител при ответника, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, предвид възможната й заинтересованост, с оглед служебната й зависимост от ответника.
Св.Б., работила до м.01.2019г. при ответника като зооинженер, били с ищцата с служебно колегиални отношения, установи, че ищцата е отговаряла за новите ферми за област Ст. З., работата им с ищцата предполагала служебни отношения помежду им, имало координатор - св.Т. М., която следяла процеса работа и отговаряла за всички зооинженери. Св.Б. установи,че според нея ищцата за исковия период е работила реално и изпълнявала трудовите си задължения, за което съди, защото са се чували по телефона, изпращали имейли, Т. е изготвяла регистри, набързо навлязла в работата, попълвала родословните книги на стадата, които били празни от предходния зооинженер, фермерите за обл. Ст. З. не допускали зооинженерите да маркират стадата по-рано от есента; не знае дали ищцата е изготвяла случен план, който Т. е нямало как да изготви, тъй като се изготвя края на юли и през август, а ищцата е работила при ответника до началото на м.юли 2016г., ищцата й е казвала, че е довела нови членове в НАРМОБ, че ищцата е поела район, където "няма нито книги, нито регистри, нямаше абсолютно нищо". Св.Б. установи, че Т. й е изпращала регистри, попълнени от нея за самия обект, за самите животни, знае, че е правена от ищцата татуировка, което го знае от колежката на ищцата за тяхната област; видяла е попълнени от ищцата родословни книги, като конкретно не може да каже за кои ферми; през 2016г. всичко изпращали с обратна разписка.
Св.М. установи, че отчети от ищцата, касаещи зооинженерната част, не са идвали при нея; за всички ферми, за които е отговаряла ищцата е имало празни контролни листи, нямало бонитировка, нито първични, нито зоотехнически документи, което означавало, че не е извършена дейността; ищцата предала празни родословни книги; няма подадени доклади от ищцата, като свидетеля М. не е проверявала входящите регистри; фактури за селекционна дейност се издават в края на текущата година; за исковия период Т. е работила с още една колежка заедно.
Постановено от съда по реда на чл.174 изр.2 от ГПК е извършването на очна ставка по делото между свидетеля Т. М.и ищцата лично, при която Т. посочи, че е изпращала доклади до НАРМОБ до 5-то число на всеки месец за предходния месец, придружени с финансови отчети, като първични документи за зоотехническата дейност не е изпращала, те си стоят в зооинженера, респ. Св.М. - че зоотехнически отчети до нея не са стигали, в НАРМОБ може да са идвали тези отчети, но към нея по зоотехническата част нищо не е идвало, че отчет и доклад са две различни неща. На въпроса извършвани ли са бонитировка и маркиране от ищцата, Т. заяви, че са извършвани и е отразила в предадени от нея родословни книги, 8 на брой, както и че в някои ферми е имало проблем с маркирането, поради липса на ветеринарна справка, за което има докладна до Св.М. от м.юни 2016г.Според свид.М., да се прави маркиране през м.май, юни, с цел идентификация, при водена селекционна дейност от м.февруари е "абсолютно несериозно" от зоотехническа гледна точка. При очната ставка Св.М. заяви, че подавани от ищцата списъци на Ексел с ветеринарни марки, не е регистър. При очната ставка ищцата заяви, че идентификация изобщо не е правена от предшественика й, озовала се е с 18 ферми пред нищото, с имейли е молила ответника да й изпрати документи, че случен план се изготвя в края на м.юли на текущата година.
По делото е приета като писмени доказателства кореспонденция по имейл между ищцата и ответника, представена с писмено становище от ищцата с вх.№23478/28.11.2019г., от която се установява, че ищцата е била в постоянна връзка с работодателя си за целия период на действие на ТПО и го е уведомявала за всеки проблем в работата, предвид липсата на документация от страна на предшественика й за регион Ст. З., като нейна молба да й бъдат изпратени всички документи, върнати от предходния зооинженер и всичко необходимо, касаещо работата й, е изпратена до ответника още на 18.02.2016г., също и от 22.02.2016г., изпращана от ищцата е Справка по фермери област Ст.З. на 09.03.2016г., Докладна от 08.04.2016г. до Председателя на НАРМОБ гр.В.Т. за проблеми с предоставения й служебен автомобил, Докладна на ищцата до Председателя на НАРМОБ гр.В.Т. от 12.04.2016г. за липса на заведени и попълнени родословни книги в стадата, няма изготвен случен план за 2015г., няма никаква първична документация, освен бонитировъчни листи за някои от фермите, в някои животновъдни обекти не са маркирани животните с номера на ответника, поради което процедурата по татуиране на номерата ще отнеме много време, няма изготвени регистри на стадата, няма попълнени листи за млечните контроли за 2015г., което затруднява изключително много работата й, тъй като в момента работи за 2015г., вместо да започне с текущата за 2016г. дейност; представена е на 21.04.2016г. Таблица на животновъден обект 6172-0111, на 21.04.2016г. съставен от ищцата регистър в табличен вид; имейл от ищцата от 02.05.2016г. за маркировка в табличен вид, от 03.05.2016г. имейл от ищцата за отказ на фермери гр.Ст. З. от членство в Асоциацията; имейл от ищцата от 04.05.2016г. и изпратени до ответника справки от ветеринарни лекари с неточности и грешки в тях; имейл от 27.05.2016г. от ищцата за проблем с ветеринарните справки; имейл от ищцата до свид.Т. М./координатор/, че до 30.06.2016г. няма да успее да маркира всички немаркирани животни по изложените в него причини, независещи от волята на ищцата - не снабдяване от фермерите с ветеринарна справка.
В изпълнение на задължението си по чл.190 ал.1 от ГПК с молба вх.№24461/10.12.2019г. ответникът представи и са приети като писмени доказателства имейл- кореспонденция между "НАРМОБ" и ищцата /30л./, представените от Т. и съхранявани от ответника финансови отчети за периода февруари - юни 2016г. и доклад за дейността на Р.Т. за м.юни 2016г., както и върнатите от нея на Асоциацията при напускане на работа Инструкция за контрол на продуктивните признаци и бонитировка на овцете от синтетична популация българска млечна, Вътрешни правила за дейността на НАРСПБМ и Указания за прилагане на схема на държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книжа и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните за 2016г.
В изпълнение на задължението си по чл.190 ал.1 от ГПК, съгласно протоколно определение на съда от 03.12.2019г., с писмо вх.№24458/10.12.2019г. ответникът уведомява съда, че в архива на ответното СНЦ не са съхранени кочани с фактури и квитанции за периода 08.02.2016г. до 07.07.2016г., за същия период няма налични и входящ/изходящ регистър; че относно финансовите отчети и доклади за дейността на "зооинженерите" в СНЦ "*" има създаден архив, подреден в досиетата на служителите по области и че в досието на ищцата са налични финансови отчети за месеците 02,03,04,05,06.2016г., както и доклад за дейността й единствено за м.юни 2016г., като няма практика тези финансови отчети и доклади за дейността да се завеждат във входящ регистър, като за документите, изпратени от Т., няма приложена товарителница.
Със Заповед №91/01.06.2016г., поради неизпълнено разпоредено от работодателя с негова Заповед №81/22.04.2016г. на ищцата на осн. чл.188 т.1 от КТ е наложено дисц. наказание "Забележка", върху която липсват подпис на ищцата, че й е връчена, в отговор на която на 01.06.2016г. Т. уведомява Председателя на НАРМОБ, че поради голямо разминаване в броя на животните по обекти /разлика между нашата база данни и тази на агенцията/, някои от фермерите отказват да подпишат фактурите, докато не се извърши пререгистрацията. В приетия като писмено доказателство по делото Отчет по дни за м.юни 2016 по обем и спецификация, описанието на извършените от ищцата дейности е по дни.
След прекратяване ТПО между страните е съставен Приемо - предавателен протокол от 13.07.2016г., съдържащ се в ЛТД на ищцата, в който са описани предадените от Т. на свид.Т. М./координатор дейност в НАРМОБ - В.Т./документи, в т.ч. работни таблици, получени от Диян Радков за изброените в протокола ферми, лист за бонитировка на овце за 2015г., получен от Диян Радков за изброени в протокола ферми, 2бр. договори за селекционни услуги за 2016г., сключени 2015г., 2бр. празни бележници за осеменяване; първична зоотехническа документация, описа в т.7.1.1 - 7.1.13 от протокола по ферми, сред които и контролни листи за млечни контроли само с четири подписа на фермера, без № на контрола, дата, бр. животни в стадото, брой контролирани, млечност в деня на контролата, контрольор извършил контролите /име и подпис/; копие от договор за селекционни услуги 2016г. "Лапаров и син"; 8бр. родословни книги, в които няма разнесена плодовитост за 2016г., 11 бр. нови родословни книги.
По делото е назначена СИЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ М. С.П., неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, за процесния период от 01.01.2016г. до 07.07.2016г. вкл., ответникът е начислил трудово възнаграждение на ищцата от по БТВ от 780лв. за месеците април, май, юни, юли 2016г. /нетно трудово възнаграждение от 611,44лв./, съответно БТВ от 185,71лв. /нетно от 145,58лв./ за м.юли 2016г., което в общ брутен размер от 2525,71лв., респ. общ нетен размер от 1979,90лв. не й е изплатено. Видно от СИЕ, мораторната лихва за забава върху претендираното нетно трудово възнаграждение за всеки от процесните месеци за периода от датата на изискуемостта на всяко вземане до дата 08.01.2019г. е в размер на 510,18лв. Видно от СИЕ, ползваният от ищцата редовен платен годишен отпуск от 5 работни дни, считано от 23.03.2016г. до 29.03.2016г., е отразен във ведомостта за заплати на ищцата за м.март 2016г., в резултат на което неизползваният от Т. редовен платен годишен отпуск за 2016г. е в размер на 3 работни дни, за който във ведомостта за заплати за м.07.2016г. й е начислено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в нетен размер от 95,72лв., което не е изплатено на ищцата, мораторната лихва върху което за периода от датата на изискуемостта му до 08.01.2019г., е в размер на 23,09лв. Видно от СИЕ, обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ при прекратяване ТПО на ищцата без предизвестие в хипотеза по чл.327 ал.1 т.2 от КТ е в брутен размер от 780лв., съответно нетен размер от 702лв., мораторната лихва за забава от датата на изискуемостта до дата 08.01.2019г. върху брутния размер на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ е в размер на 188,29лв., а върху нетния му размер - 169,47лв. Изслушано в СЗ ВЛ по СИЕ заяви, че за процесния период на ищцата са начислявани здравни и социални осигуровки.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява изцяло основателен и доказан.
На основание чл.128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В чл.125 от КТ е предвидено задължение за добросъвестно изпълнение от страна на работника или служителя на трудовите си задължения - точно и добросъвестно, респ. чл.126 т.4 от КТ предвижда задължение на работника или служителя да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество и съответно в чл.126 т.5 от КТ- негово задължение да спазва техническите и технологическите правила.
В процесният случай между страните не е спорен факта, че през исковия период са били в безсрочно ТПО, възникнало от сключен между тях на 03.02.2016г. трудов договор със срок за изпитване по чл.70 ал.1 от КТ, който се смята за окончателно сключен на основание чл.71 ал.2 от КТ , по силата на което ищцата е заемала в ответното СНЦ длъжност "зооинженер" за регион Ст.З., прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 08.07.2016г.
Основният спорен въпрос между страните по делото е изпълнявала ли е Т. трудовите си задължения през исковия период точно и добросъвестно, съгласно длъжностна характеристика за заеманата длъжност, и в необходимият им обем, за да й се следва заплащане на претендираното трудово възнаграждение от работодателя, отговорът на който въпрос е положителен, което обуславя доказаност на иска по основание. В разрез със събраните по делото писмени и гласни доказателства е ответното твърдение за наличие на пълно, цялостно неизпълнение от Т. на трудовите й задължения, съгласно длъжностна характеристика, през исковия период м.април 2016г. - м.07.2016г. Няма спор, че на ищцата при сключване на трудовия договор е връчена длъжностна характеристика, неизгоден за нея факт, удостоверен чрез подписа й върху трудовия договор, но и невръчването на такава не освобождава работника/служителя от задължението му да изпълнява функциите, включващи се и присъщи за заеманата длъжност. От разменената между страните кореспонденция по имейл безспорно се установява, че през процесният период ищцата е работила реално, като е изпълнявала точно и добросъвестно задълженията си за заеманата длъжност за регион Ст. З., изпращала е докладни до работодателя за възникнали проблеми във връзка работата й, изложени в нейна Докладна от 12.04.2016г., и поради несъответствие на животните в стадата, в която насока са и свидетелските показания на Н. Б., заемала също длъжност зооинженер при ответника, чиито показания съдът кредитира като обективни, доколкото свидетелят възпроизвежда свои преки наблюдения във връзка със служебната си комуникация по повод работата с ищцата. Противно на твърденията на ответника, според които за никое от стадата във фермите, които й били разпределени за наблюдение, контрол и консултанска дейност,нямало заведени и попълнени от ищцата родословни книги за 2016г., свидетелят Б. установи, че Т. е изготвяла родословни книги за няколко от фермите, регистри на животните, изпращани от ищцата до ответника в табличен вид по имейл, от колегата на ищцата свидетелката знае, че Т. е правила татуировка. Съставени от ищцата 8 родословни книги Т. е предала при прекратяване на ТПО, отразено в Приемо - предавателен протокол от 13.07.2016г., евентуални пропуски при попълване на които не би могло да й се вмени във вина, предвид на това, че всичките й книги са били празни от предходния зооинженер /свид.Б./. Не е налице неизпълнение от страна на ищцата на задължение за съставяне на случен план за 2016г., с оглед установеното по делото от гласните доказателства, че такъв се изготвя в края на м.юли за 2016г., а ТПО на ищцата е прекратено, считано от 08.07.2016г. Кореспондиращи на обясненията на ищцата, дадени по реда на чл.176 ал.1 от ГПК, са и показанията на свидетеля Б., че информация за извършена бонитировка зооинженерите въвеждали в родословните книги, респ. данни за извършване на такава по дни за м.юни 2016г. се съдържа в Доклада на ищцата за м.06.2016г. В разрез със събраните доказателства, в частност с констатациите в т.7 от Приемо- предавателен протокол от 13.07.2016г., е ответното твърдение, че нямало изготвена от Т. и предадена на работодателя каквато и да било първична зоотехническа документация, като досежно непредадени от ищцата бонитировъчни листи за фермите, за които отговаря, съдът съобрази показанията на Б., че зооинженерите в ответното СНЦ са нямали изготвени бонитировъчни листи, като информацията за бонитировка я въвеждали в родословните книги. Опровергано от свид. показания на Б.е ответното твърдение, че нямало татуировки на животните, родени 2016г., а забава в маркиране на животните с номера на Асоциацията не може да се вмени във вина на ищцата, поради установените по делото проблеми с налично несъответствие на животните в стадата, не снабдяване от фермерите с ветеринарни справки. Противно на ответните твърдения, налице е и сключен договор за селекционни услуги 2016г. с "Лапаров и син", копие от който на 13.07.2016г. ищцата е предала на свид.М.. С Приемо - Предавателен протокол от 13.07.2016г. са предадени от ищцата и изготвени контролни листи за извършени млечни контроли в стадата, като само по себе си несъответствието им по реквизити не обосновава твърдяното от ответника цялостно неизпълнение от ищцата на трудовите й задължения за длъжността през исковия период. По изложените по-горе съображения, предвид и събраните по делото писмени доказателства, както и противоречието им с показанията на другия разпитан по делото свидетел Б., на които съдът дава вяра, съдът не кредитира показанията на свидетеля М. в частта им за неизвършена от ищцата реално през процесния период зоотехническа дейност, преценявайки ги по реда на чл.172 от ГПК, предвид служебната зависимост на св.М. с работодателя - ответник. От свид. показания на М. се установи, че постъпващите от зооинженерите по куриер доклади се водят в регистър в счетоводството, предвид което и непредставянето от ответника в изпълнение на задължението му по чл.190 ал.1 от ГПК на вписванията в него за периода от м.02.2016г. до 08.07.2016г., с което ответната страна е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, съдът преценява по реда на чл.161 от ГПК и приема за доказан по делото факта на подадени от ищцата доклади за дейността й през исковия период, доказващи извършена от нея зоотехническа дейност през процесния период, съгласно Заповед №8/28.01.2014г. В разрез с доказателствата е ответното твърдение за липса на отчетени приходи за селекционни услуги - приет по делото е Опис на събрани суми в брой от целеви вноски от обл.Ст.З. от 02.06.2016г., изготвен от ищцата. С Приемо - предавателния протокол от 13.07.2016г. Т. е предала кочан с фактури с доставчик НАРМОБ, които не са представени от ответника, въпреки задължението му по чл.190 ал.1 от ГПК, и срока за тяхно счетоводно пазене. Не на последно място, Заповед №91/01.06.2016г., с която на ищцата е наложено дисц. наказание по чл.188 т.1 от КТ не се съдържа в ЛТД на ищцата и няма данни да й е връчена, за да се смята наложено дисц. наказание на Т. по смисъла на чл.195 ал.3 от КТ.
Предвид изложеното, съдът приема, че, с оглед добросъвестно и точно изпълнение от ищцата на трудовите й задължения през исковия период работодателят, съгласно чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ, й дължи заплащане на трудово възнаграждение в претендирания нетен размер общо от 1979,90лв., установен от СИЕ, което не й е изплатено, поради което предявеният от ищцата иск по чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ за трудово възнаграждение се явяват доказан по основание и изцяло в предявеният размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 09.01.2019г. до окончателното изплащане. При преценката за основателност на иска съдът съобрази и извънсъдебното признание от ответника за неизгоден за него факт /а не съдебно признание на факт по чл.175 от ГПК/ чрез начисляването на претендираното трудово възнаграждение от ищцата за исковия период м.април, май, юни, юли 2016г. във ведомостите за заплати, на която са начислени и здравни и социални осигуровки. Съдът отчете и обстоятелството, че работодателят, в чиято полза е бил уговорен срокът за изпитване от 3 месеца при сключване на трудовият договор между страните на 03.02.2016г. по чл.70 ал.1 от КТ, не е упражнил правото си по чл.71 ал.1 от КТ да го прекрати до изтичане на срока за изпитване без предизвестие, което е индиция, че е приел наличие на годност на служителя - ищца по делото за справяне с работата.
С оглед основателността на иска по чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ и предвид акцесорният му характер, като основателен и доказан, следва да бъде уважен и иска по чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху нетния размер присъдено трудово възнаграждение за периода от датата на изискуемостта на всяко вземане до 08.01.2019г. в доказан размер от СИЕ от 510,18лв.
По иска по чл.224 ал.1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество е изцяло основателен и доказан.
За да уважи иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ съдът следва да установи наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки: прекратяване на ТПО между страните, както и наличие на неизползван редовен платен годишен отпуск от работника или служителя - ищец по делото, за който да му бъде присъдено парично обезщетение.
ТПО между страните е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 08.07.2016г. Следващият се на ищцата редовен платен годишен отпуск за прослуженото при ответника по ТПО време, през което Т. е престирала реално работната си сила, поради което и има право на платен годишен отпуск по чл.155 ал.1 от КТ, видно от СИЕ, е 8 дни платен годишен отпуск, от който Т. е ползвала 5 работни дни за времето от 23.03.2016г. до 29.03.2016г., поради което и при прекратяване на ТПО възниква правото да получи обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за оставащия й неизползван платен годишен отпуск от 3 работни дни, с което искът по чл.224 ал.1 от КТ е доказан по основание и следва да бъде уважен изцяло в претендираният нетен размер от 95,72лв., доказан от СИЕ, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на предявяване на ИМ 09.01.2019г. до окончателното изплащане. При преценката за основателност на иска по чл.224 ал.1 от КТ съдът съобрази и извънсъдебното признание от ответника за неизгоден за него факт /а не съдебно признание на факт по чл.175 от ГПК/ чрез начисляването на претендираното обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 3 работни дни във ведомостта за заплати за м.07.2016г.
С оглед основателността на иска по чл.224 ал.1 от КТ и предвид акцесорният му характер, като основателен и доказан, следва да бъде уважен и иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху нетния размер присъдено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за периода от 09.07.2016г. до 08.01.2019г. Обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ е изискуемо от датата на прекратяване на ТПО /08.07.2016г./, като съдът по своя преценка по реда на чл.162 пр.1 от ГПК с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва я пресмята върху главницата по чл.224 ал.1 от КТ от 95,72лв. за исковия период от 09.07.2016г. до 08.01.2019г. в размер на 24,13лв. ВЛ П. по СИЕ е изчислил размера на законната лихва върху дължимото в нетен размер обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ от 95,72лв. в размер на 23,09лв., но за периода от 23.08.2016г. до 08.01.2019г., а не за исковия период по претенцията за мораторна лихва - от 09.07.2016г. до 08.01.2019г., която определена от съда по реда на чл.162 пр.1 от ГПК е в по-голям размер от 24,13лв. Предвид горното, но доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум, искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху дължимото в нетен размер обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за процесния период, считано от 09.07.2016г. до 08.01.2019г., следва да се уважи в исковия размер от 23,09лв.
По иска по чл.221 ал.1 от КТ за обезщетение за прекратяване на ТПО от работника или служителя без предизвестие в хипотеза по чл.327 ал.1 т.2 от КТ:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество е изцяло основателен и доказан.
На основание чл.221 ал.1 от КТ при прекратяване на ТПО от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327 ал.1 т.2 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието - при безсрочно ТПО. В процесният случай безспорно се установи дължимостта от работодателя на трудово възнаграждение на ищцата за процесния период м.април, май,юни, юли 2016г., както и че същото не е изплатено на падежа, установен в трудовия договор - до 20 число на месеца, следващ месеца на положения труд, поради което е възникнало правото на ищцата по чл.327 ал.1 т.2 от КТ да прекрати ТПО с ответника без предизвестие, упражнено с нейно волеизявление, обективирано в заявление от 07.07.2016г, с факта на получаване на което от работодателя - на 08.07.2016г. и на основание чл.335 ал.1 т.3 от КТ ТПО между страните се счита прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, като издадената Заповед №013/08.07.2016г. на работодателя има само констативен характер. На основание чл.71 ал.2 от КТ сключеният трудов договор между страните е за неопределено време, поради което и предвид прекратяване на ТПО на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, на основание чл.221 ал.1 от КТ работодателят дължи на ищцата претендираното обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието, което, видно от трудовия договор е 30 дни, предвид безсрочното ТПО между страните, предвид което искът по чл.221 ал.1 от КТ е доказан по основание. Същият е доказан изцяло и по размер от СИЕ, като, доколкото се претендира от ищцата не в брутен, а в нетен размер и е недопустимо произнасяне със свръхпетитум, следва искът по чл.221 ал.1 от КТ да бъде уважен изцяло в предявеният нетен размер от 702лв., доказан от СИЕ, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на предявяване на ИМ 09.01.2019г. до окончателното изплащане.
С оглед основателността на иска по чл.221 ал.1 от КТ и предвид акцесорният му характер, като основателен и доказан, следва да бъде уважен и иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху нетния размер присъдено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за периода от датата на прекратяване на ТПО до 08.01.2019г. в доказан размер от СИЕ от 169,47лв.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в доказан размер от 800лв.
Изходът на делото обуславя неоснователност на ответната претенция за съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника, осъдена страна, следва да бъде възложена дължимата, съобразно чл.1 от ТДТКССГПК и чл.72 ал.2 от ГПК ДТ върху уважения размер на предявените искове общо в размер на 329,20лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника, осъдена страна, следва да бъдат възложени изцяло направените по делото разноски за ВЛ по СИЕ, в размер на 150лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СНЦ "*" със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Т. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 1979,90лв. /хиляда деветстотин седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща дължимо неизплатено нетно трудово възнаграждение за процесните месеци - м.04,05,06 и 07.2016г. по ТПО, възникнало от сключен между страните трудов договор №041/03.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 09.01.2019г.. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 510,18 лв. /петстотин и десет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 1979,90лв. за неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от датата на изискуемостта на всяко вземане, начиная от 21.05.2016г. до 08.01.2019г.
ОСЪЖДА СНЦ "*" със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Т. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 95,72 лв. /деветдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща неизплатено нетно обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползвани 3 работни дни редовен платен годишен отпуск за 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 09.01.2019г.. до окончателното изплащане, сумата от 23,09 лв. /двадесет и три лева и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 95,72лв. по чл.224 ал.1 от КТ за периода от 09.07.2016г. до 08.01.2019г.
ОСЪЖДА СНЦ "*" със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Т. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 702 лв. /седемстотин и два лева/, представляваща неизплатено нетно обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за срока на предизвестието от 30 дни при безсрочно ТПО, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 09.01.2019г.. до окончателното изплащане, сумата от 169,47 лв. /сто шейсет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 702лв. по чл.221 ал.1 от КТ за периода от 09.07.2016г. до 08.01.2019г.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъденото трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА СНЦ "*"със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Т. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА СНЦ "*"със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 329,20 лв. /триста двадесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима ДТ върху уважените искове, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА СНЦ "*" със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски за ВЛ по СИЕ, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на СНЦ "*" със седалище гр.* за присъждане на съдебни разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.....................