Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………… гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На десети октомври година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №4208 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Ц.П.-ЕГН **********,
от гр.Варна, против НП №19-0442-000974 от 29.08.2019 г. на Началника на сектор към ОД на МВР – Варна-
Четвърто РУ-Варна, с което на въз.П. е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200лв., за нарушение чл.20 ал.2 от ЗДвП,
на осн. чл.179 ал.2 пр.1от ЗДвП
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна и като процесуално допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище,
че НП е неправилно и незаконосъобразно, оспорва се фактическата обстановка,
твърди се, че при издаването на НП АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52
ал.4 от ЗАНН, приема се, че са нарушени
нормите на чл.57 ал.1т.5 и т.6 от ЗАНН, което е ограничило правото на защита на
нарушителя и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въз. П., редовно
призован, не се явява лично, представлява се от адв.Й., надлежно упълномощен и
приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото
по същество отново моли за отмяна на НП, като отново излага аргументи за нарушение на нормата на чл.52
ал.4 от ЗАНН, твърди, че не са събрани доказателства, касаещи действителната
фактическа обстановка, отново се визират като нарушени нормите на чл.57 ал.1т.5
и т.6 от ЗАНН, както и на чл.42т.4 от ЗАНН, тъй като се счита, че нарушението
не е описано по изискуемия от закона начин и не е ясно точно коя от хипотезите
на чл.20 ал.2 от ЗДвП се приема, че е нарушена, както и не е ясно точно с каква
скорост се е движил автомобила, управляван от въззивника и с какви обстоятелства
същата не е била съобразена, твърди се, че от фактическа страна описанието на
нарушението касае друга норма на ЗДвП, а не тази, която е била посочена за
нарушена и в този смисъл се приема, че е било ограничено правото на защита на
нарушителя и издаденото НП е незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна не се представлява в с.з.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
29.07.2019г., въз.П., управлявайки л.а.” Мерцедес Ц 230 Компресор” с рег.№ В
0129НН, се движила по бул.”Народни будители” в гр.Варна- жк”Аспарухово” в
посока центъра на квартала, като около 21,30ч. , непосредствено след извършване
на маневра десен завой след Аспарухов
мост и при навлизането в жк”Аспарухово”, жалбоподателят изгубил контрол над
управляваното МПС, автомобилът се завъртял и се блъснал в предпазната ограда,
ограничаваща пътното платно преди спирка „Джанавара”.В
следствие на гореописаното ПТП настъпили материални щети по автомобила,
управлява от жалбоподателя и по предпазната ограда.За настъпилото ПТП бил
подаден сигнал и местопроизшествието било посетено от полицейски екип, в който
участвал и св.А..На место, след установяване на щетите, св.А. провел беседа с
въз.П. и пред него водачът на автомобила отново заявил, че след десен завой е изгубил контрол над
управляваното МПС, в следствие на което автомобилът се е „завъртял” и е
настъпило произшествието.Скоростта, с която жалбоподателят е управлявал
процесното МПС не била установена.Предвид горното св.А. приел, че жалбоподателят е извършил
нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като ПТП е настъпило в следствие на
движение на управлявания от него лек автомобил с несъобразена скорост, поради
което на 29.07.2019г. съставил АУАН срещу П., в който описал приетото за
установено нарушение.АУАН бил надлежно връчен на нарушителя, който след
запознаване със съдържанието му го подписал без възражения.Съставен бил и
протокол за ПТП.
В
законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН,
поради което, въз основа на материалите по преписката на 29.08.2019г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира показанията на св. А.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, а и липсват доказателства, които да ги оборват.
Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите кореспондират с
кредитираните от съда гласни доказателства и с приетата за установена
фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните доказателствата: материалите по АНП – АУАН, протокол за ПТП, заповед и др., както и от
гласните доказателства- показанията на св.А., дадени в с.з.
Съдът, с
оглед становището на въззивника и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи.
По приложението на процесуалния
закон.
АУАН и НП
са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34 ЗАНН, като лицето,
съставило АУАН и лицето, издало НП са компетентни съгласно приложената и приета
по делото заповед.
Въпреки
горното в конкретния случай съдът намира, че АНО се е произнесъл при неизяснени обстоятелства, довели до
настъпването на ПТП, което е довело както до наличие на процесуални нарушения,
така и до налагане на наказание за нарушение, което не е било безспорно
установено, че е извършено, което пък от своя страна обуславя и неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН,
НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа
и правна страна, като следва да се
посочат изрично и обстоятелствата, при които е извършено това нарушение, както
и доказателствата, които го потвърждават.
Видно от
обстоятелствената част както на НП, така и на АУАН , от фактическа страна
нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП не е описано пълно, точно и ясно, като не са
посочени всички факти, относими към съставомерните
елементи на приетото за извършено нарушение. В НП фигурира единствено правният
извод, че именно несъобразената скорост е довела до настъпването ПТП, но липсва
основен факт- не е посочена в АУАН и в НП скоростта, с която жалбоподателят е
управлявал МПС, а без този факт не би
могъл да се направи извод съобразена ли
е била тази скорост с конкретната пътна обстановка и каква е следвало да бъде,
за да се предотврати възникването на ПТП. Освен горното, при описанието на
нарушението от фактическа страна
АНО е посочил, че поради
несъобразена скорост въз.П. с
управлявания от него лек автомобил е изгубил контрол върху автомобила, а от
правна страна се сочи, че водачът не
избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие, като видно от съдържанието на НП, при описанието на
нарушението от фактическа страна липсват каквито и да било факти защо се
приема, че в действителност е имало предвидимо препятствие, липсват факти за
атмосферни условия, за релеф, за видимост, за интензивност на движението, като
възраженията в тази насока са напълно основателни.Несъобразената скорост и
загубата на контрол са съвсем различни нарушения на правилата на ЗДвП.
Непълното
описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на всички факти,
касаещи съставомерните признаци на нарушението и на
доказателствата, които го подкрепят, представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като ограничават възможността нарушителят да разбере
в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си.Недопустимо е факти, касаещи съставомерни
признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като същите
императивно следва да фигурират в обстоятелствената част на НП.
Освен горното от показанията на св. А. се установи, че ПТП е настъпило не поради управление на МПС с
несъобразена скорост, а поради загуба на контрол от водача над управлявания
автомобил след маневра десен завой, в следствие на което автомобилът се е
завъртял на пътното платно.Горният факт е бил ясен още в хода на АНП, но не е
бил взет в предвид.Касае се за съвсем различно нарушение от това, което АНО е
приел за извършено, като съдът по никакъв начин не би могъл да подмени волята на
АНО, а налагането на административно наказание за нарушение, което не е било
безспорно установено, че е извършено, обуславя и неправилно приложение на
материалния закон, като съдът споделя и тези възражения.
С оглед гореизложеното съдът намира, че издаденото НП се явява
незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати в хода на АНП
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НП №19-0442-000974 от 29.08.2019 г. на Началника на сектор към ОД на МВР – Варна- Четвърто
РУ-Варна, с което на М.Ц.П.-ЕГН **********, от гр.Варна е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200лв., за нарушение чл.20
ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179
ал.2 пр.1от ЗДвП
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна
в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на
Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: