Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 28,12,2017 г.
В И М ЕТ О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично заседание на четиринадесети декември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №8588 по описа на съда за 2017 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по искови претенции с правно основание чл.327 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и по
чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от ***с ЕИК ***,
представлявано от ***, чрез адв.Ж.Д. от АК-***,
против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителите ***и ***. В молбата се твърди, че възоснова
на два броя заявки-договор ищецът е извършил транспортни услуги на ответника,
за което са издадени фактури №**********/24,03,2017 г. /на стойност 3403,14
лева с ДДС/ и №**********/24,03,2017 г. /на стойност 3614,38 лева с ДДС/.
Твърди се, че в 30-дневен срок от получаване на фактурите и CMR
товарителницата няма постъпило плащане. Твърди се, че поради липсата на
плащане, ответникът дължи и лихва за забава в размер на 108,93 лева по първата
фактура за периода 26,04,2017 г. до датата на завеждане на ИМ, и в размер на
115,69 лева по втората фактура за периода 26,04,2017 г. до датата на завеждане
на ИМ. В заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 3403,14 лева, представляваща неизплатено
задължение по фактура №**********/24,03,2017 г., сумата от 3614,38 лева,
представляваща неизплатено задължение по фактура №**********/24,03,2017 г.,
сумата от 108,93 лева, представляваща
лихва за забава върху неплатената сума по фактура №**********/24,03,2017 г. за
периода 26,04,2017 г. до датата на завеждане на ИМ, както и сумата от 115,69 лева,
представляваща лихва за забава върху неплатената сума по фактура
№**********/24,03,2017 г. за периода 26,04,2017 г. до датата на завеждане на
ИМ. Ищеца претендира и законна лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на ИМ до окончателното им изплащане. Към ИМ са приложени писмени
доказателства по опис. Претендират се разноски. С определение от 27,11,2017 г.
производството по делото е частично прекратено по отношение претенциите за
главница с оглед оттегляне на исковете. В последното съдебно заседание е
поискано и допуснато изменение в размера на претенциите за лихва за забава,
като е приета за разглеждане лихва за забава в размер на 107,98 лева върху
неплатената сума по фактура №**********/24,03,2017 г. за периода 27,04,2017 г.
до датата на завеждане на ИМ -
18,08,20017 г., както и лихва за забава в размер на 114,68 лева върху
неплатената сума по фактура №**********/24,03,2017 г. за периода 27,04,2017 г.
до датата на завеждане на ИМ – 18,08,2017 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор, в който прави възражение за местна неподсъдност на делото пред ***.
Сочи се, че искът е неоснователен, тъй като сумите по претендираните
фактури са заплатени на 30,08,2017 г. и на 11,09,2017 г. В с.з., за което е
редовно призован, ответникът не изпраща представител.
Съдът, като
прецени събраните по
делото писмени доказателства
и съобрази доводите
на страните, намира
за установено следното:
От
представеното копие на Заявка-договор е видно, че ответникът е възложил
извършването на транспорт с дата на товарене 23,03,2017 г. и адрес на товарене
– гр.***, ***. Изрично е посочено като условия на плащане – до 30 дни след
получаване на 2 бр. оригинална CMR товарителница и фактура
за транспорта.
От представеното
копие от фактура №**********/24,03,2017 г. е видно, че същата е издадена във
връзка с осъществен вътрешно-общностен транспорт /по
заявка от 23,03,2017 г./ от ищеца на ответника, курс №RU1401249,
и същата е на стойност 3403,14 лева. Във фактурата е уговорен начин на плащане
– по банков път.
От
представеното копие от фактура №**********/24,03,2017 г. е видно, че същата е
издадена във връзка с осъществен вътрешно-общностен
транспорт /по заявка от 23,03,2017 г./ от ищеца на ответника, курс №RU1401250,
и същата е на стойност 3614,38 лева. Във фактурата е уговорен начин на плащане
– по банков път.
От
представеното копие на Заявка-договор е видно, че ответникът е възложил
извършването на транспорт с дата на товарене 09,05,2017 г. и адрес на товарене
– гр.***, ***. Изрично е посочено като условия на плащане – до 30 дни след
получаване на 2 бр. оригинална CMR товарителница и фактура
за транспорта.
От
представените копия на два броя CMR /международна
товарителница/ се установява, че е извършен транспорт от ищеца с получател
ответника.
От
представеното от ответника извлечение от банкова сметка ***, че на 30,08,2017
г. е платена фактура №2931/24,03,2017 г., а на 07,09,2017 г. е платена и
фактура №2935/24,03,2017 г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед частичното прекратяване на
производството по отношение претендираните суми за
главница, съдът дължи произнасяне само по отношение претенциите по чл.86 от ЗЗД.
По
исковата претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД
Ищецът претендира
обезщетяване и на вредите, които е претърпял в следствие забавеното изплащане
на продажната цена на стоката от страна на ответника. Исковата претенция с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е акцесорна и
като такива следва съдбата на главния иск с правно основание чл.327 от ТЗ. След като
главния иск е погасен след завеждане на ИМ /която е подадена на 18,08,2017
г. – първоначално пред ***/, следва да
се уважи и акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. Така наречената „законна лихва“ представлява
обезщетението в размер на законната лихва, предвидена за забава плащането на
парични задължения, съгласно чл.86 ЗЗД. Разпоредбата на този текст от ЗЗД обаче
е диспозитивна и следва да се прилага, само ако
страните по материалното правоотношение не са уговорили друго. В случая между
страните няма уговорено изрично обезщетение за забава. В двете фактури няма посочен падеж на плащане, а съгласно условията от заявката-договор,
плащането следва да се извърши до 30 дни след получаване на 2 бр.
оригинална CMR
товарителница и фактура за транспорта. Ищецът твърди,
че фактурите са получени от ответника на 27,03,2017 г. и е следвало да бъдат
платени до 26,04,2017 г. С определението по чл.140 от ГПК съдът е съобщил на
страните, че размера на лихвата
за забава върху неплатената сума по фактура №**********/24,03,2017 г. – 3403,14
лева, за периода 27,04,2017 г. - 18,08,2017 г. възлиза на сумата от 107,98
лева, а размера на лихвата за забава върху неплатената сума по фактура
№**********/24,03,2017 г. – 3614,38 лева, за периода 27,04,2017 г. – 18,08,2017
г. възлиза на сумата от 114,68 лева, като никоя от страните не е възразила
срещу изчисления размер. Ето защо искът по чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен в
предявения размер.
При
такъв изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски съобразно приложения
списък по чл.80 от ГПК, като следва да бъде съобразено, че претендираните
първоначално суми за главница са платени след завеждане на ИМ.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителите ***и ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***с ЕИК ***, представлявано от ***, сумата от сумата от 107,98
лева, представляваща лихва за забава върху неплатената сума по фактура
№**********/24,03,2017 г. за периода 27,04,2017 г. - 18,08,2017 г., както и
сумата от 114,68 лева, представляваща лихва за забава върху неплатената сума по
фактура №**********/24,03,2017 г. за периода 27,04,2017 г. – 18,08,2017 г.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителите ***и ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА ***с ЕИК ***, представлявано
от ***, сумата от 1030,70 лева, представляваща направените деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: