№ 16303
гр. *я, 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
*ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.С.
при участието на секретаря С.Н.
като разгледа докладваното от П.С. Гражданско дело № 20231110136370 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.08.2025 година град *я
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
*ЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети състав
На осемнадесети март две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
Секретар С.Н.
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П.С.
гражданско дело номер 36370 по описа за 2023 година на СРС, 155-и състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от К. П. П., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. *я, ж.к. „Х., бл. *, вх. В, ет. 3, ап. 82, адв. Т., против ** с
ЕИК *, с адрес: гр. *я, бул. „*, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000
лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени
морални вреди в резултат на нарушаване на правото на ищеца за решаване в разумен срок на
гр.д. № *2021 г. по описа на *, за периода от месец май 2021 г. до 28.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 29.06.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата, претендира направените по делото разноски.
С исковата молба ищецът твърди, че през месец януари 2021 г. срещу него било
образувано гр.д. № *2021 г. по описа на *йския районен съд за домашно насилие от бившата
му съпруга. На 29.03.2021 г. било постановено съдебно решение, срещу което ищецът подал
въззивна жалба. След постъпване на делото в * през месец май 2021 г. делото било
насрочено за 12.05.2022 г., а решение било постановено на 28.10.2022 г. Общата
продължителност на делото пред * била около година и половина. През посочения период
ищецът се наложило да изтърпи ефективно всички мерки, които му били наложени по ЗЗДН.
Сочи, че чл. 12 от ЗЗДН определя срок, в който делото следва да бъде разгледано. Излага
твърдения, че е претърпял вреди, като закрилата, която би могъл да получи от съда, тя би
била закъсняла и неефикасна. Също така твърди, че в случая било налице отказ от
правосъдие, с което се засягала имуществената сфера на ищеца. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба, оспорва отговора. Моли съда да уважи предявения иск, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран отговор на
исковата молба от ответника ** с който исковата претенция се оспорва като недопустима и
неоснователна. Оспорва исковата претенция като недопустима поради липса на
доказателства за изчерпана процедура по Глава III а от ЗСВ. Сочи, че производството по
в.гр.д. № *2021 г. по описа на *, втори въззивен брачен състав, е с разумна продължителност,
като делото е образувано на 28.05.2021 г. преди съдебната ваканция, когато открити съдебни
заседание не се провеждат, с изключение на делата, посочени в чл. 329 ЗСВ, сред които
изключения не е процесното дело. Твърди, че открито заседание било насрочено за първата
възможна свободна дата на съдебния състав, за което излага подробни съображения. Излага
съображения за характера на сроковете, определени в чл. 12 и чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, като се
позовава и на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН. Също така твърди, че мерките са били
наложени за срок от 3 месеца, считано от 29.03.2021 г., който срок е изтекъл към момента на
внасяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. По отношение на понятието
2
„разумен срок“ се позовава на практиката на *, както и на действието на особени правила
във връзка с пандемията, причинена от Ковид-19 до 31.03.2022 г. Оспорва наличието на
кумулативните предпоставки от фактическия състав на увреждането. Оспорва изложените
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, свързани с претърпените
увреждания. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерен.
Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
С определение от 21.02.2025 г. * е конституирана в качеството й на контролираща
страна.
В съдебно заседание контролиращата страна, чрез представителя си, моли съда да
остави без уважение предявения иск като неоснователен и недоказан.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. * ал. 1 от *. Направено е искане
по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № *2021 г. по описа на СРС, 139 състав, се установява, че
същото е образувано на 25.01.2021 г., като в деня на образуването му съдът се е произнесъл
по реда на чл. 18 от ЗЗДН и е издал заповед за незабавна защита, а с Решение № III-139-
20080084 от 29.03.2021 г. съдът се е произнесъл по съществото на спора. По повод на
въззивна жалба на К. П. П. от 06.04.2021 г. и след размяна на книжата по делото, същото е
било изпратено на * на 26.05.2021 г., като на 28.05.2021 г. е било образувано гр.д. № *2021 г.
по описа на *, II брачен въззивен състав. С Разпореждане № 1270 от 06.07.2021 г. делото е
внесено за разглеждане в открито съдебно заседание и е било насрочено за 12.05.2022 г. С
Решение № 2965 от 28.10.2022 г. по гр.д. № *2021 г. по описа на * е било потвърдено
първоинстанционното решение.
От представения заверен препис от Заявление за констатиране на нарушаване правото
на разглеждане и решаване на дело в разумен срок с вх. № 27257 от 06.12.2022 г., подадено
от ищеца до Министъра на правосъдието чрез * се установява, че ищецът е претендирал
обезщетение в размер на 4 000 лв. за причинени вреди по чл. 60а, ал. 3 от ЗСВ.
Като доказателство по делото е приета преписката по Заявление № РС-22-504 от
06.12.2022 г. от К. П. П.. По преписката е била извършена констатация от * относно
продължителността на делото от 1 година и 9 месеца за две съдебни инстанции, за което на
24.01.2023 г. е бил съставен констативен протокол, а от изготвената докладна записка се
установява, че е направено предложение за отхвърляне на заявлението като неоснователно
по чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, като продължителността на производството не надхвърля
разумния срок. На 25.05.2023 г. до ищеца е било изпратено уведомление от заместник-
3
министъра на правосъдието.
От разпита на свидетеля * се установява, че същият е адвокат и ищецът го е
ангажирал по дело за домашно насилие. Сочи, че производството пред СРС протекло в
рамките на 2-3 месеца и поради обстоятелството, че К. не бил доволен от резултата, настоял
решението да бъде обжалвано пред горната инстанция. Производството пред * продължило
около година и половина, през което време у ищеца имало напрежение поради
неизвестността, както и поради обстоятелството какъв е смисъла от производството, при
положение, че изтича срокът на наложените мерки, както и поради обстоятелството какъв
би бил ефектът, ако наложените мерки бъдат отменени. Ищецът търсил свидетеля, за да
разбере какво се случва по делото. Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
От разпита на свидетелката * чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 от
ГПК, се установява, че живее с ищеца от пет години, като децата му идват в дома, в който
живеят. Сочи, че ищецът бил притеснен, че се налага да не общува с децата. В продължение
на 9 месеца ищецът се срещал с децата си по определен ред. Не можел да разбере защо
окончателното разрешаване на делото отнело две години. Съдът възприема показанията на
свидетелката в посочената част като кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни
изводи:
По делото е безспорно установено, че ищецът е бил страна по гр.д. № *2021 г. по
описа на СРС, 139 състав, както и че е съставен констативен протокол на 24.01.2023 г. от
Инспектората към *. Спори се относно изчерпване на административната процедура и
основателността на претенцията за неимуществени вреди.
Съгласно чл. б, ал. 1 от * Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията. Чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи урежда правото на справедлив съдебен процес, съгласно който всяко лице при
определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона.
Посредством нормата на чл. 2б от * е създаден механизъм на вътрешното право за
адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на правото да се гледа делото в
разумен срок съобразно с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
както и с практиката на Европейския съд по правата на човека (*) в * Практиката на *
относно приложението на чл. 6, § 1 от Конвенцията е гъвкава. При извършване на преценка
за разумност на релевирания период съдът прилага три критерия: фактическа и правна
сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител
4
на правото. В този смисъл са решение от 15.07.1982 г. на * по делото * срещу Г*, серия А №
51, решение от 13.07.1983 г. на * по делото * срещу *, серия А № 66, решение от 26.07.2001
г. на * по делото *с срещу * Възможно е накърняване на разумния срок за разглеждане на
делото, въпреки формалното спазване на законово определените процесуални срокове, както
е възможно и обратното – удовлетворяване на изискването за разумен срок при фактическо
надвишаване на процесуалните срокове. Според * предписанието за разумен срок на делото
се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи. Разумният
характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на
конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на
делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил изложен
жалбоподателят в процеса. Съгласно чл. * ал. 2 от * съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора.
В конкретния случай се търси отговорност на * в резултат разглеждане на гр.д. №
*2021 г. по описа на *, II брачен въззивен състав, с продължителност от една година и пет
месеца.
По отношение на първия критерий - фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира, че с оглед извършваната преценка за разумния характер на времетраене на
производството, следва да се съобрази предмета на делото – чл. 17 от ЗЗДН. Ето защо за
съда се налага извод, че производството по делото не представлява сложен случай от
фактическа и правна страна.
По отношение на втория критерий - поведението на компетентните органи, съдът
намира, че от страна на ответника са били предприети нужните действия за изясняване на
фактическата и правно обстановка, за събиране на доказателства по делото. Следва да се
отчете факта, че делото пред * е било образувано на 28.05.2021 г. и в разумен срок
докладчикът е предприел действия по насрочването му в открито съдебно заседание с
призоваване на страните. В случая следва да се отчете обстоятелството, че по делото са били
предприети действия и докладчикът по делото е насрочил същото за първата свободна дата.
Проведено е било едно открито съдебно заседание с участие на страните, след което
въззивният съд е постановил решение. Съдът при преценка на събраните по делото
доказателства намира, че съдът е предприел своевременни и адекватни действия, а след
разглеждане на делото в открито съдебно заседание е постановил окончателен съдебен акт.
По отношение на третия критерий - поведението на самия носител на правото, от
събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива се установява, че ищецът е
предприел действия спрямо бившата си съпруга, което е довело до образуване на
производство по реда на ЗЗДН. Ако ищецът се беше въздържал от подобни действия, то
режимът на свиждане с децата му не би могъл да бъде променен и срещите с децата при
определените от съда условия, нямаше да се състоят по предписания начин, което и не би
5
предизвикало притеснения у ищеца. Ето защо за съда се налага извод, че с част от
действията, предприети от самия ищец, не би се стигнало до образуване на дело. По
отношение на твърдяната забава за пълнота следва да се допълни, че публично известен факт
е липсата на достатъчно зали за провеждане на открити съдебни заседания от съдебните
състави а *, състояние за което съществува обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията на съдебните състави в * да насрочват дела за своевременното им разглеждане
с участие на страните.
Съдът като взе предвид гореизложеното досежно критериите, свързани с преценка на
спазения разумен срок, намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест съобразно с чл.
154 от ГПК не установи по безспорен начин извършването на действия извън установения от
Конвенцията разумен срок. Напротив: от събраните в хода на производството пред
настоящата съдебна инстанция доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
за съда се налага извод, че извършените от страна на представители на ответника действия
са в рамките на законоустановените срокове и не е нарушено изискването на чл. 6, § 1 от
Конвенцията за разумен срок, съобразно с изложените по-горе критерии. Ето защо съдът
намира, че не е доказан елемент от фактическия състав на нормата на чл. * ал. 1 от *, а
именно: нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
поради което и исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че не са доказани и останалите
елементи от фактическия състав на деликта, а именно: настъпването на вреди и наличието
на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и извършените от ответника
действия.
С оглед неоснователността на главния иск, съдът намира за неоснователно и искането
за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което същото
следва да бъде отхвърлено.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ищеца искане за
присъждане на разноските по делото, същото е неоснователно, съобразно с чл. 78, ал. 1 от
ГПК, поради което в полза на ищеца разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на разноските по делото, същото е основателно, съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК, като в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, *йският районен съд, 155-и състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция на К. П. П., с ЕГН **********, със съдебен
6
адрес: гр. *я, ж.к. „Х., бл. *, вх. В, ет. 3, ап. 82, адв. Т., против ** с ЕИК *, с адрес: гр. *я, бул.
„*, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени
морални вреди в резултат на нарушаване на правото на ищеца за решаване в разумен срок на
гр.д. № *2021 г. по описа на *, за периода от месец май 2021 г. до 28.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 29.06.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. П. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *я, ж.к. „Х., бл. *, вх. В, ет. 3,
ап. 82, адв. Т., ДА ЗАПЛАТИ на ** с ЕИК *, с адрес: гр. *я, бул. „*, на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред *йски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при *йски районен съд: _______________________
7