№ 1093
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100501147 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗК „Л.И.“ АД, срещу решение №
9665/29.08.2022г., постановено по гр.д. № 58119/2021г. по описа на СРС, 45-и състав, с
което са отхвърлени предявените срещу ответника „Д. З.“ АД установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 411 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че „Д. З.“ АД дължи на ищеца, сумата 240 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, по
щета № 2701-1261-17-412780, във връзка с ПТП, настъпило на 18.08.2017г. в гр.
Шумен, по вина на водача на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 400 хибрид“ с рег. №
*******, ведно със законната лихва от 07.07.2021г. до изплащане на вземането и
сумата 73.14 лева – обезщетение за забава за плащане на същата главница за периода
от 06.07.2018г. до 06. .07.2021г., за които вземания по ч.гр.д. № 39874/2021г. по описа
на СРС, 45-и състав на 30.07.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно
решение поради необоснованост. Съдът извършил неправилна преценка на събраните
по делото доказателства. По делото било установено, че ПТП било реализирано както
поради поведението на водача на неустановен автомобил, така и поради поведението
на водача на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 400 хибрид“ с рег. № *******, който
1
загубил контрол върху управляваното от него транспортно средство. Неправилен бил
извода на СРС, че вина за инцидента имал единствено водачът на неустановения
автомобил – в тази връзка съдът не съобразил заключението на САТЕ и показанията на
св. С., както и протокол за ПТП от 18.08.2017г. Позовава се на съдебна практика по
отношение доказателствената стойност на документа. Моли обжалваното решение да
бъде отменено, а исковете - уважени. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Д. З.“ АД депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Решението било
правилно и обосновано. Ищецът не провел дължимото пълно и главно доказване на
твърдението си, че вина за настъпване на ПТП имало водача на застрахования при него
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил, напротив – от
доказателствата по делото презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД била оборена.
Правилно СРС преценил, че единствената причина за настъпването на ПТП и вредите
била противоправното поведение на водача на неустановения автомобил, който отнел
предимството на водача на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 400 хибрид“ с рег. №
******* и по този начин предизвикал у последния загуба на контрол върху
управляваното МПС и го поставил в невъзможност да предотврати настъпилия
сблъсък. Водачът на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 400 хибрид“ с рег. № ******* не
могъл и не бил длъжен да предвиди неправомерните действия на водача на
неидентифицираното МПС. Отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ функционално била обусловена от
отговорността на застрахования, предвид на което възниквала единствено при
наличието на предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, които в случая не били налице.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна
полица № 93001710025218 от 22.03.2017г. и общи условия на застрахователя се
установява, че ищецът и св. С., сключили в законовоустановената писмена форма
договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. марка „Шкода“, модел „Фабиа“, с
рег. № *******, с клауза „1“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени
по делото. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума
2
от 6 700 лева и период на покритие на застраховката от 23.03.2017г. до 22.03.2018г.
От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП бл. № 1667889 от
18.08.2017г., уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис-заключение от
18.08.2017г., опис-заключение за допълнителен оглед от 15.09.2017г., доклад по щета
№ 2701-2161-17-412780/1, заключението на изслушаната по делото САТЕ и гласните
доказателства, събрани чрез разпита на св. С. се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на 18.08.2017г., около 15.50 часа, в гр. Шумен, на
кръстовище на ул. „Цар Освободител“ и ул. „Панайот Волов“, настъпило ПТП, в
резултат на което бил увреден застрахованият лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Фабиа“, с рег. № *******.
Видно от съдържанието на представения по делото протокол за ПТП от
18.08.2017г., неоспорен от страните, лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабиа“, с
рег. № *******, се намирал в спряло състояние на ул. „П. Волов“, в дясно след
кръстовището с ул. „Цар Освободител“, в посока площад „Кристал“, когато бил ударен
отзад от л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 400 Хибрид“, с рег. № *******, с водач С.Ц..
Последният автомобил се движил по път с предимство - ул. „Панайот Волов“, в посока
площад „Кристал“, като на кръстовището с ул. „Цар Освободител“, предимството му
било отнето от неустановен автомобил, преминал през кръстовището от ляво надясно.
Водачът на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 400 Хибрид“, с рег. № *******, изгубил
контрол над управлявания автомобил и реализирал ПТП в спрелия вдясно след
кръстовището лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабиа“, с рег. № *******. След
удара последният автомобил имал видими щети в задната и в предната броня.
Местопроизшествието, видно от отбелязването в протокола за ПТП /ненужното
„НЕ“ е зачертано/ е посетено от служител на ОД на МВР-Шумен, за което е съставен
представеният по делото протокол за ПТП. Последният, на основание чл. 179 ГПК,
обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час на мястото на произшествието се
намирали описаните в протокола МПС, с описаните видими щети.
Разпитан св. С. излага, че престоявал малко след кръстовището в собствения си
автомобил „Шкода Фабиа“ на изгасен двигател, когато бил ударен отзад от друг
автомобил марка „Мерцедес“. Ударът бил силен – свидетелят С. ударил главата си в
сенника и го счупил, а гредата под задната броня на автомобила му била смачкана.
Другият водач обяснил, че друг шофьор му препречил пътя.
Предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП участниците в движението са
длъжни да не създават с поведението си опасност и пречки за движението, да не
поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени
вреди. Предвид нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. С поведението си водачът
Ц. нарушил нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и като не контролирал
3
непрекъснато управляваното от него превозно средство причинил щети на
застрахования л.а. марка „Шкода“, модел „Фабиа“, с рег. № *******. Поради това
поведението на водача на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 400 Хибрид“, с рег. №
*******, С.Ц., било противоправно. От неоспореното заключение на САТЕ по делото
се установява, че в причинна връзка с настъпилото ПТП при гореустановения
механизъм, настъпили и описаните в протокола вреди на л.а. марка „Шкода Фабиа“,
отразени в протокола за ПТП и конкретизирани в представената преписка по щета на
ищцовото дружество.
В доказателствена тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда
на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото
доказателства, в т.ч. гореобсъдения протокол за ПТП и заключение на САТЕ,
възраженията на ответника, че вината за настъпването на ПТП изцяло била на
неустановения водач, отнел предимството на Ц., не се установяват при дължимото от
ответника пълно и главно доказване. Установената от нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция за вина не е оборена от събраните по делото доказателства.
Неоснователно е твърдението на ответника в отговора на въззивната жалба, че
водачът Ц. бил поставен в невъзможност да предотврати настъпилия сблъсък. На първо
място задача в този смисъл въобще не е поставяна към САТЕ. С отговора на исковата
молба ответникът единствено поискал събирането на гласни доказателства
посредством разпита на св. Ц., което доказателствено искане било уважено от
първоинстанционния съд. Редовно призован, св. Ц. не се явил в о.с.з. за разпит.
Ответникът не изпратил представител в същото о.с.з. и не заявил, че поддържа
искането, предвид на което, съобразявайки пасивното му поведение, СРС дал ход на
устните състезания. С отговора на въззивната жалба ответникът не заявил никакви
искания по доказателствата. Така с процесуалното си поведение, при носена от него
тежест, сам станал причина възражението му да остане недоказано, а презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД – необорена.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. марка
„Мерцедес“, модел „С 400 Хибрид“, с рег. № *******, настъпили и описаните в
протокола за ПТП вреди на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабиа“, с рег. №
*******, конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото дружество и
обсъдени в заключението на вещото лице по изслушаната по делото САТЕ.
Страните не спорят, че към датата на ПТП застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на делинквента бил ответникът по делото.
От събраните по делото доказателства и от приетото заключение по изслушаната
автотехническа експертиза се установява, че посочените от застрахователя повреди на
л.а. марка „Шкода“, модел „Фабиа“, с рег. № *******, отговарят на установения
механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования
4
автомобил се установяват и от писмените доказателства по делото – протокол за ПТП,
описи по образуваната при ищеца щета, сравнителна експертиза, доклад по щетата.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че по делото е установено, че в причинна
връзка с описаното по-горе противоправно поведение на водача Ц. настъпили и
описаните в двустранния констативен протокол за ПТП вреди на л.а. марка „Шкода“,
модел „Фабиа“, с рег. № *******, конкретизирани в представената преписка по щета
на ищеца. Видно от представеното по делото платежно нареждане, на 09.01.2018г. по
същата щета застрахователят-ищец заплатил застрахователно обезщетение по
имуществената застраховка в размер на 230 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Действителният размер на щетите,
съобразно заключението на САТЕ, възлиза в размер на 486 лева. Същият е по-голям от
размера на заплатеното от ищеца застраховател обезщетение. Ето защо правото на
регрес на ищеца възникнало за по-малката от двете суми, т.е. за сумата 230 лева и
ликвидационните разноски в размер на 10 лева.
Предвид нормата на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по договор за застраховка
Гражданска отговорност е длъжен в тридесет дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по регреса
обезщетение. Съобразно неоспорената по делото разписка ответникът получил
регресната покана на ищеца на 28.03.2028г. Срокът по чл. чл. 412, ал. 3 КЗ изтекъл
преди началната дата, считано от която ищецът претендира обезщетение за забава. За
периода на забавата, заявен по делото, от 06.07.2018г. до 06.07.2021г., вкл., дължимата
мораторна лихва съдът определя по реда на чл. 162 ГПК в размер на 73.14 лева, който
съвпада претендирания от ищеца размер.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил регресното вземане на ищеца и обезщетението за забава,
предвид на което исковете са изцяло основателни.
5
Предвид несъвпадането в извода на двете инстанции решението на СРС следва
да бъде изцяло отменено, а вместо това – постановено друго, с което исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД бъдат
изцяло уважени.
По разноските:
При горния изход на спора право на разноски има ищецът.
Пред СРС същият е сторил разноски в общ размер 505 лева, от които 25 лева –
държавна такса, 250 лева – за експертиза, 130 лева – за свидетел и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени 505 лева – разноски по делото, сторени пред СРС.
На ищеца следва да се присъдят и разноските, сторени по ч.гр.д. № 39874/2021г.
по описа на СРС, 45-и състав, в общ размер 75 лева.
Пред СГС ищецът претендира и доказва разноски в общ размер 125 лева, от
които 25 лева – държавна такса и 100 лева - за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника следва да се присъдят 125 лева – разноски,
сторени пред СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9665/29.08.2022г., постановено по гр.д. № 58119/2021г.
по описа на СРС, 45-и състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Д. З.“ АД, ЕИК *******, дължи на ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата 240 лева, представляваща обезщетение за
нанесени щети на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабиа“, с рег.№ *******,
настъпили в резултат на реализирано на 18.08.2017г. ПТП, в гр. Шумен, ведно със
законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното погасяване, и на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 73.14 лева – обезщетение за забава за
плащането на същата главница за периода от 06.07.2018г. до 06.07.2021г., за които
вземания по ч.гр.д. № 39874/2021г. по описа на СРС, 45-и състав, на 30.07.2021г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Д. З.“ АД, ЕИК *******, да заплати
на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, сумата 505 лева – разноски, сторени пред СРС в
производството по чл. 422 ГПК, 75 лева - разноски, сторени в производството по
ч.гр.д. № 39874/2021г. по описа на СРС, 45-и състав и сумата 125 лева – разноски по
делото, сторени във въззивното производство пред СГС.
6
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7