Определение по дело №11859/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260893
Дата: 22 януари 2021 г.
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20203110111859
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………………..,гр.Варна

 

Варненски районен съд, XLVІІІ-ми състав в закрито заседание на 22.01.2021  год., в състав:

 

 

  съдия: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. 11859 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „Дореа ар“ ЕООД, ЕИК ********* и „Малави трейд“ ЕООД, ЕИК *********, като съдружници в ДЗЗД „Саладор 42“ срещу „Е.П.“ АД, с правно основание чл.124 от ГПК, съдът да признаете със сила на присъдено нещо, че първият ищец не дължи сумата от 5,79 лв. и вторият 5783,19лв. на основание потребено количество електроенергия за м.август 2020г. в обект находящ се в гр.Г.Оряховица, ул.Македония 78, с аб.№ *********.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез адв. Николай Банков от ВАК е направил възражение за неподведомственост на делото пред Варненски районен съд.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответното дружество „Е.п.“ АД, е направило възражение, че спорът е неподведомствен на съда, тъй като в арбитражна клауза в Заявление № 5328450/31.01.2020 г. е включена арбитражна клауза, съгласно която всички спорове, възникнали в отношенията между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд – Варна при Сдружение „ППМ“ съобразно негови правилник.

Ищците изразяват становище за неоснователност на направеното от ответника възражение за неподведомственост. Оспорват, че лицето подписало споразумението е имало представителна власт. Оспорват действителността на арбитражното споразумение,като предявяват иск по чл.212 от ГПК.

При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:

Възражението за неподведомственост на спора е направено в преклузивния срок по чл. 8, ал. 1 ЗМТА.

На стр. 2 от представения по делото Заявление № 5328450/31.01.2020 г . действително е включена уговорка  споровете между клиента и ответното дружество, породени от протокола в отношенията между страните да бъдат решавани от Арбитражен съд – Варна при Сдружение „ППМ“.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК е допустимо страните по имуществен спор  да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

В случая се касае именно за имуществен спор. Не е налице и някое от визираните от процесуалния закон изключения, доколкото потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП може да бъде само физическо лице, а в случая ищците са   търговски дружества-„Дореа ар“ ЕООД и „Малви Трейд“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Саладор 42“

Неоснователно се явява възражението на ищеца, че процесното заявление  е подписано от лице без представителна власт. Видно от съдържанието на представеното по делото  пълномощно, към Заявление № 5328450/31.01.2020 г., лицето Станислава Димитрова Станева, подписало заявлението, е упълномощено от управителя на дружеството Малви Трейд“ ЕООД да го представлява пред доставчика на електрическа енергия. Дори да липсваше надлежно упълномощаване, по аргумент от разпоредбата на чл. 301 ТЗ следва да се приеме, че извършените без представителна власт действия са потвърдени от търговеца, доколкото липсват доказателства същият да се е противопоставил веднага след узнаването им.

За да е налице действително арбитражно споразумение, то трябва да отговоря на изискванията на - да е постигнато писмено съгласие от страните, оформено в отделно споразумение или като клауза в друг договор, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То представлява самостоятелен процесуален договор, като е независимо от действителността на договора, в който е обективирано, и нищожността на договора не обуславя само по себе си недействителност и на споразумението за арбитраж (арг. чл. 19, ал. 2 ЗМТА).

Поради което съдът приема, че споразумението отговаря на формалните изисквания на чл. 7, ал. 2 от ЗМТА.

Тъй като арбитражното споразумение е от значение за стабилитета на решението, с което приключва арбитражното производство, разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗМТА предвижда, че арбитражният съд се произнася за своята компетентност и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение. Възражението за несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение е предпоставено от извършването му в преклузивен срок по чл. 20, ал. 1 ЗМТА - срокът за отговор на исковата молба.

В настоящото производство не би могло да се разгледа иск за установяване недействителност на арбитражно споразумение.

 

Това  е следствие от изяснения характер на арбитражното споразумение на процесуален договор и от липсата на норма в ЗМТА, която да създава компетентност на държавния съд да разрешава спорове за съществуването и действителността на арбитражните клаузи и за допустимото отнасяне на спорове пред съответен арбитраж. Съгласно чл. 6 ЗМТА съдебни действия във връзка с арбитражното производство се допускат само в случаите, предвидени с този закон. Тази съдебна намеса се изразява в съдействие /чл. чл. 9, 12, ал. 2, 17, ал. 2 и 37 ЗМТА/ и неинстанционен контрол /чл.чл. 16, ал.1

, 47 и 51 ЗМТА/.

В случая липсва и надлежно формиран установителен иск в молба вх.№264368/20.01.21г.,тъй като липсват посочени конкретни основания за недействителност на арбитражната клауза, както и внесена дж.такса.

Поради така изложените съображения съдът намира, че не е компетентен да разгледа производството, тъй като същото не му е подведомствено. Поради това същото следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11859 по описа за 2020 г. на Варненски районен съд, XLVІІІ-ми състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се връчи на ищците „Дореа ар“ ЕООД и „Малви Трейд“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Саладор 42“ и ответника.

   

След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва.

 

 

  СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: