Решение по дело №779/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 29
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Ваня Николаева Иванова
Дело: 20211800500779
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500779 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба на М. ИВ. Б. – длъжник по изп. дело № 20147930400556 по
описа на ЧСИ Наталия Дангова, рег. № 793 в КСЧИ, срещу разпореждането на съдебния
изпълнител от 24.08.2021 г., с което е отказал да прекрати изпълнителното производство на
основание на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Иска се обжалвания отказ на съдебния изпълнител
да бъде отменен и да се разпореди прекратяване на изпълнителното производство спрямо
жалбоподателя на посоченото основание.
Ответниците по жалбата – взискателят „ОТП Ф.Б.” ЕАД и длъжникът В. АНГ. В., не
са представили отговор на същата.
Съдебният изпълнител в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че не е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 т ГПК
за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като взискателят е искал
предприемане на изпълнителни действия преди изтичане на двугодишния срок от предишно
изпълнително действие.
Софийският окръжен съд намира за установено следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 20147930400556 на ЧСИ Наталия
Дангова е образувано на 26.11.2014 г. по молба на взискателя „ОТП Ф.Б.” ЕАД срещу
длъжниците М. ИВ. Б. и В. АНГ. В. въз основа на изпълнителен лист от 23.08.2011 г.,
1
издаден на основание чл. 418 от ГПК по ч. гр. д. № 1359/2011 г. на Б.ски районен съд
солидарно срещу длъжниците, за сумата 13 652,45 лв. – главница по договор за банков
кредит, сумата 7 718,17 лв. – лихва за забава за периода от 29.04.2009 г. до 18.08.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 19.08.2011 г. до изплащане на сумата, сумата
427,41 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса, и 663,71 лв. – присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. АНГ. В., както и възбрана на
посочени недвижими имоти на всеки от двамата длъжници.
Със запорно съобщение от 15.12.2014 г. до „С.-Н.И.” ЕООД е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника В. АНГ. В..
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до всеки от длъжниците.
Със запорно съобщение от 27.02.2015 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника М.И. Б., получавано от „Ф. 2013” ЕООД.
По наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В.В. са
постъпвали ежемесечно суми от работодателя „С.Т.Б.” ЕООД /с предишно наименование
„С.-Н.И.” ЕООД/ в периода от 30.01.2015 г. до 01.10.2019 г. Няма данни за постъпили суми
по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Б. от „Ф. 2013”
ЕООД. Няма данни и за наложени възбрани върху имотите, описани в молбата за образуване
на изпълнителното дело.
С молба от 07.02.2018 г. на взискателя „ОТП Ф.Б.” ЕАД до ЧСИ Н.Дангова е
поискано извършване на справка в регистъра на БНБ за открити на името на длъжника М.Б.
банкови сметки и налагане на запор върху тях, както и извършване на справка за
имущественото състояние на този длъжник за притежавани от него недвижими имоти и
моторни превозни средства, и налагане на възбрана, респ. запор, ако такива имущества
бъдат установени. Със запорно съобщение от 16.03.2018 г., получено на 22.03.2018 г., е
наложен запор върху банковата сметка на М.Б. в „ЦКБ” АД.
С молба от 21.04.2021 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банковите
сметки на длъжника В.В. в „У.Б.” АД, да се извърши справка за наличие на банкови сметки
на името на този длъжник в други банки и налагане на запор върху тях, както и да се
извърши справка за действащ трудов договор, като в случай, че такъв бъде открит, да се
наложи запор върху трудовото възнаграждение. Със запорни съобщения от 17.06.2021 г. са
наложени запори върху банковите сметки на В.В. в „ПИБ” АД и „У.Б.” АД, както и върху
трудовото възнаграждение, получавано от същата от Център за подкрепа на личностно
развитие – гр. Б..
С молба вх. № 5406/23.08.2021 г. длъжникът М.Б. е поискал изпълнителното
производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В молбата се сочи,
че от налагането на запор върху банковата сметка на този длъжник в „ЦКБ” АД от
16.03.2018 г. в продължение на повече от две години не са искани от кредитора и не са
извършвани никакви изпълнителни действия.
2
С обжалваното разпореждане на ЧСИ от 24.08.2021 г. е отказано прекратяването на
изпълнителното производство на посоченото основание.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени
в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 8 от посочената разпоредба, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради т.нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен в горепосочената норма, е
преклузивен, а не давностен и започва от тече от последното изпълнително действие по
изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото
изпълнително производство, но не води до погасяване на материалното право и след
неговото изтичане може да започне ново изпълнително производство.
Същевременно, когато длъжниците са повече от един, какъвто е настоящият случай,
следва да се има предвид, че, с оглед различните изпълнителни правоотношения в рамките
на едно и също изпълнително производство, по които отделните солидарни длъжници са
страни, срокът по този нормативен текст се брои от различен начален момент по отношение
на всеки длъжник, а именно - от последното извършване на валидно изпълнително действие
спрямо всекиго от длъжниците. При изтичане на този срок за някого от длъжниците,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона (арг. от т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК), но само по
отношение на него, без този факт да обуславя прекратяване на производството по
отношение на тези длъжници, за които срокът не е изтекъл. Следователно, нито
предприемането на изпълнители действия спрямо един от солидарните длъжници
препятства изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на друг солидарен
длъжник, нито прекратяването на изпълнителното производство по отношение на последния
обуславя прекратяване и по отношение на останалите длъжници, за които срокът не е
изтекъл. В този смисъл е трайната съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 83 от
11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 48/14.07.2016 г. по
търг. дело № 404/2015 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 2834 от 18.04.2019 г. на СГС по в. гр.
д. № 965/2018 г., ГО, ІV-В състав, Решение № 379 от 11.11.2019 г. на ОС - София по в. гр. д.
№ 697/2019 г.
В разглеждания случай са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
3
предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника -
жалбоподател М. ИВ. Б., тъй като по отношение на него взискателят е бездействал в
продължение на 2 години, считано от 27.02.2015 г., когато е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на този длъжник, получавано от „Ф. 2013” ЕООД. Както бе посочено, в
изпратеното копие на изпълнителното дело не се съдържат данни да са постъпвали суми от
наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М.Б., следователно – това
изпълнително действие не е приложено. В продължение на повече от 2 години след тази дата
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия срещу този длъжник и
такива не са били извършвани. Следователно, считано от 27.02.2017 г., изпълнителното
производство по отношение на този солидарен длъжник е прекратено по силата на закона.
Искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия по отношение на
длъжника М.Б. от 07.02.2018 г. е подадено едва след като производството вече е било
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което то
няма препятстващ перемпцията ефект.
По тези съображения, жалбата на М. ИВ. Б. срещу разпореждане от 24.08.2021 г.,
постановено по изп. д. № 20147930400556 на ЧСИ Наталия Дангова, с което е отказано
прекратяване на производството по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е основателна и
следва да бъде уважена.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Наталия Дангова, рег. № 793 в КЧСИ и район на действие
Софийски окръжен съд, обективиран в разпореждане от 24.08.2021 г., да прекрати
производството по изп. д. № 20127930400556 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по
отношение на длъжника М. ИВ. Б..
ВРЪЩА делото на ЧСИ Наталия Дангова, рег. № 793 и район на действие Софийски
окръжен съд, за издаване на постановление, с което да констатира прекратяване на изп. д. №
20127930400556 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжника М. ИВ.
Б..

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5