Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1328/7.7.2023г.
гр. Пловдив, 07 юли
2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав
в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря
ТАНЯ К. като разгледа докладваното
от съдия Й. Русев адм. дело № 555 по
описа на съда за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба, подадена от Г.С.В., ЕГН **********,
чрез адв. Д.Н.-А.-пълномощник против заповед № 23-0438-000030 от 12.02.2023г.,
издадена от А.Б.-мл.инспектор в 03 РУ към ОД на МВР-Пловдив, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“Б“ от Закона за
движение по пътищата(ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 6 месеца до една година. Отнето е СРМПС № ***, както и
контролен талон № 6172444.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Н.-А., която поддържа жалбата и намира оспорената заповед за
незаконосъобразна в противоречие с материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила. Основен акцент в защитната теза е, че в обжалвания акт
не е посочен срокът, за който се налага принудителната мярка. Иска се отмяна на
оспорената заповед и присъждане на разноски. Допълнителни съображение по
същество на спора са изложени в представени по делото писмени бележки.
Ответникът – А.Б.-мл.инспектор в 03 РУ към ОД на МВР-Пловдив, редовно призован,
не взема становище по жалбата. Обратен извод не налага представената по делото
молба-становище(л.22), понеже е от лице, което не е страна по спора.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни
интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е налице отбелязване
за датата, на която е връчена – 12.02.2023г., поради което жалбата, депозирана
на 27.02.2023г., е допустима. Разгледана по същество е основателна поради
следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 12.02.2023г., около 01,20ч, в гр.Пловдив, ул. „Васил Левски“ до № 56
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка/модел „Мерцедес С350 Блутек
4Матик“, с регистрационен номер ***, собственост на Л.Л.В.и отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и не изпълнява предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта, което
представлява нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Издаден е бил
талон за медицинско изследване № 128139. Съставен е акт за установяване на
административно нарушение сер. GА, № 679522 от 12.02.2023г. и са отнети СУМПС №
********* и Контролен талон № 6172444.
Въз основа на констатираното административно нарушение
ответникът-младши инспектор към 03 РУ към ОД на МВР-Пловдив е издал оспорената заповед,
предмет на настоящото съдебно производство.
Представени са следните заповеди: заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на министъра на вътрешните работи, както и заповеди № 317з-391 от 06.02.2012г.,
№ 317з-11675/31.12.2021г. и заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на
ОДМВР-Пловдив, всички свързани с доказване компетентността на издателя на
обжалвания административен акт. По делото са приети Справка нарушител/водач,
Протокол № 366/13.02.2023г. на сектор „БНТЛ“, ОДМВР-Пловдив, Обяснение от Г.В.
и Докладна записка от 13.02.2023г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предмет
на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Актът е издаден от
компетентен орган, съгласно Заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на директора на
ОД на МВР - Пловдив. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от
министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за
движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите
се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра
на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т.
1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона
случаи.
Съгласно
чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на
изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни
актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 2а ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
Съдът
намира, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания
за издаването по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като са описани факти
относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание –
чл. 22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически
основания – точно посочен АУАН, на който се позовава административният орган в
оспорената заповед, дата и час на извършване на нарушението, марка и
регистрационен номер на автомобила, установен по съответния за това ред,
отразено съгласие за извършване на проверка с техническо средство и връчен
талон за изследване т. е., всички релевантни за приложимата правна норма факти
са надлежно посочени в заповедта. Те са и в последствие надлежно доказани.
Описаните
в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената
заповед. Т. е., освен основание за реализиране на административнонаказателна
отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено средство, с което са констатирани
обстоятелствата, послужили като основание за налагане на принудителната
административна мярка по реда на АПК.
Актът
за установяване на административно нарушение е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите
обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 пр. 1 АПК - цитиран е в
обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че установените
факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за
съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането ѝ е
самостоятелен административен акт, като жалбоподателят не се е възползвал от
процесуалните способи за оборване на изложените факти и обстоятелства, въпреки
изрично дадените му указания. Следва да бъде допълнено, че
актосъставителят е изпълнил всички свои служебни задължения, касаещи спорната
ПАМ, като е предоставил на жалбоподателя и талон за медицинско изследване,
който не се оспорва от жалбоподателя, че е получен от него, като не са
ангажирани други доказателства за установяване на факти и обстоятелства, годни
да оборят констатациите на длъжностните лица, към датата на постановяване на
заповедта, че след като лицето е приело назначеното от полицейския орган
медицинско изследване същото е дало кръв в посоченото лечебно заведение за
химическо изследване за наличие на алкохол в кръвта. Напротив, видно от
Протокол № 366 от 13.02.2023г. от проведена химическа експертиза, изискана с
Докладна записка № 438р-3167/12.02.2023г. и извършена от сектор „БНТЛ“,
ОДМВР-Пловдив се установява наличието на алкохол в кръвта на Г.В. 1,30
промила.
Законосъобразността
на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за
издаването му. Те индивидуализират предмета на делото и от посочените в
оспорената заповед факти към момента на постановяването произтича правото на
органа да издаде административния акт.
Според
теорията, при тази проверка за съществено може да бъде прието нарушението,
което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за
установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по
делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите основания за
издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката поставят под
съмнение истинността на приетите за установени от органа факти, които категорично
сочат, че именно Г.В. е управлявал моторно превозно средство, спрян е за проверка,
като е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и
му е бил връчен талон за изследване, като не е дал кръв за изследване в
посоченото лечебно заведение. Въпреки, че от съдържанието на съставения при
проверката АУАН жалбоподателят е направил възражения в тази насока.
Правното основание за процесната принудителна
административна мярка е по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, съгласно
която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година.
Независимо от това, в заповедта не са изложени мотиви
относно срока, за който е наложена принудителната административна мярка. В
разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, каза се, е предвидено, че мярката се
налага за срок от 6 месеца до една година. В настоящия случай мярката е
наложена за срок от 6 месеца до една година. В заповедта за прилагане на
мярката липсват мотиви за какъв срок е наложена принудата. Когато действа в
условията на оперативна самостоятелност органът е длъжен да изложи мотиви
относно определянето на срока, след като е предвиден в закона минимум и
максимум. В конкретния случай, срокът е в определените в закона граници, но е
необходимо да се изложат конкретни съображения, мотивиращи продължителността на
срока на действие на мярката. В случая мотиви в тази насока не са налице, както
и препращане към предложение за налагане на мярката, в което също липсват
мотиви за срока, за който е наложена мярката. Налице е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила даващо основание за отмяна на акта. Ако
беше изложил мотиви относно срока, за който се налага принудителната
административна мярка, административният орган, а след това и съдът, би могъл
да прецени с оглед конкретния случай дали определеният срок, в рамките на
предвидения от закона такъв, отговаря на принципа на пропорционалност.
Това налага извод за основателност на жалбата и отмяна
на обжалваната заповед.
При този изход на спора на жалбоподателя се дължат
разноски, които се констатираха в общ размер на 1010 лв.- 10 лв.заплатена
държавна такса за водене на делото и 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Ето защо Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 23-0438-000030 от 12.02.2023г., издадена от А.Б.-мл.инспектор в 03 РУ към
ОД на МВР-Пловдив, с която на Г.С.В., ЕГН ********** е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б.“Б“ от Закона за движение по пътищата – прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Г.С.В., ЕГН **********, сумата в размер на 1010(хиляда и десет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/