№ 676
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502888 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК. Образувано е по
частна жалба от Застрахователно дружество „Б.И.“ АД ЕИК ********* чрез адв.М.Г. от
САК против Постановление от 07.02.2022г. по ИД №20228390400040 на ЧСИ И.М.-К. с
район на действие – Софийски градски, с което съдебният изпълнител е отказал да намали
приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение до размер
от 200лв. Наведен е довод, че адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя е
прекомерно и няма доказателства да е заплатено. Алтернативно е направено искане, в
случай че не бъде уважена жалбата за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200лв.
то да бъде намалено до минималния размер, дължим по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното постановление. Частният жалбоподател твърди, че исканият адвокатски
хонорар е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото.
Извършените действия не били необичайни и не налагали определянето на такова
възнаграждение.
В законов срок не е постъпило възражение от ответника по жалбата З.Ж.А..
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл.436, ал.3 относно
неоснователност на изложените в жалбата твърдения.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на
обжалване акт и от лице, имащо правен интерес от обжалване.
Изпълнително дело №20228390400040 на ЧСИ К. е образувано по искане на З.А.
против ЗД „Б.И.“ АД въз основа на издаден изпълнителен лист от 11.01.2022г. по т.д.
№732/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, по силата на който ЗД „Б.И.“ АД е осъдено
да заплати на З.А. сумата от 25 000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултата на
ПТП, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
1
Към молбата е приложено пълномощно по силата на което взискателят е
упълномощил адв.М.И.Д. от САК да го представлява във връзка с образуване и водене на
изпълнително производство и процесуално представителство. Договореното
възнаграждение е при условията на чл.38 ал.1 т.2 и чл.38 ал.2 от ЗАдв.
С молба вх.№1024/31.01.2022г. пълномощника на взискателят е поискал съдебният
изпълнител, да предприеме конкретни изпълнителни действия към принудително събиране
на вземането, а именно налагане на запор.
Установява се, че на 02.02.2022г. е била връчена на длъжника Покана за доброволно
изпълнение по изп.дело, в която е посочено, че общото му задължение по образуваното
изпълнително дело възлиза на сума в размер на 34 340,40лв., от които 2 5 000лв. главница,
4 763,89лв. лихви, 219лв. такси и разноски по изпълнителното дело и 1830лв. адвокатско
възнаграждение по изп. Дело.
Със запорно съобщение от 31.01.2022г. ЧСИ К. е наложила запор върху всички
банкови сметки на длъжника.
От приложеното платежно нареждане, издадено от Банка ДСК ЕАД се установява, че
на 18.02.2022г. е била преведена цялата дължима сума, посочена в запорното съобщение в
размер на 34 465,40лв. на ЧСИ К..
С молба до съдебния изпълнител ЗД „Б.И.“ АД е изложило съображения за
прекомерност на адвокатския хонорар и е поискало намаляване на адвокатския хонорар до
размер от 200 лева с аргумент, че няма фактическа и правна сложност.
С Постановление от 07.02.2022г. съдебният изпълнител е намалил адвокатското
възнаграждение по изп.дело от 1830лв. на 1300лв. и е оставил без уважение искането за
намаляване до сумата от 200лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното.
Съгласно нормата на чл.79 ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не
попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което
длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.
Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на
базата на конкретните изпълнителни действия, които съдебният изпълнител прецени, че са
били извършени, както и с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.7 от 22.01.2019г./, размерът на
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2. В настоящата хипотеза този размер на
възнаграждение възлиза на 911,45лв.
В процесния случай се установява, че освен подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, процесуалният представител на взискателя е подал в последствие и
молба за запор на банковите сметки на длъжника, който в предоставения му срок за
доброволно изпълнение с връчването на ПДИ не е изпълнил задължението си.
Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът дължи разноските за адвокатско
възнаграждение по т.1 и по т.2 на чл.10, тъй като безспорно е осъществено принудително
изпълнение чрез посочения от взискателя способ, а именно запор върху банкова сметка на
длъжника. Това е така, тъй като не е налице доброволно изпълнение. С оглед на това, че
размерът на адвокатското възнаграждение по Наредбата е 911,4лв. а определеният от ЧСИ е
1300лв., съдът намира че частната жалба е частично основателна.
2
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят се дължат разноски в настоящото
производство на осн.чл.10 ал.5 от Наредба №1 от МРАВ в размер на 200лв. и 25лв.
разноски за държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 07.02.2022г. по ИД №20228390400040 на ЧСИ И.М.-К. с
район на действие – Софийски градски, с което по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е определен
размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата от 911,45лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК сумата от 1300лв. до 911,45лв. размера на
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя З.Ж.А., дължими в производството
по изпълнително дело №20228390400040 на ЧСИ И.М.-К. с район на действие – Софийски
градски съд в тежест на длъжника по изпълнението ЗД „Б.И.“ АД.
ОСЪЖДА З.Ж.А. да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, сумата 225лв., от които 200лв.
адвокатско възнаграждение на осн.чл.10 ал.5 от Наредба №1 от МРАВ и 25лв.държавна
такса - разноски в производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3