№ 20571
гр. София, 16.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110106996 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 вр. с чл. 415
ГПК установителен иск от „Е. срещу Г. ЛЮБ. Д..
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Следва да се приложи към настоящето дело производството по гр.д. № 60850/2021г.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на
страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА за производството по гр.д. №60850/2021г. по описа на СРС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 15.11.2022 г. –
10,20 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 вр. с чл. 415
ГПК от „Е. срещу Г. ЛЮБ. Д. установителен иск с правно основание по чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 396,49 лв., представляваща част
от вземането за главница за неплатени погасителни вноски по договор за потребителски
кредит №.г., сключен между „Ю./, ведно със законната лихва от 25.10.2021г. до изплащането
на вземането, за което по ч.гр.д. № 60850/2021г. по описа на СРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2021г.
Ищецът твърди, че по силата на цитирания договор за потребителски кредит
ответникът получил в заем сумата от 2 800 евро при срок за издължаване 96 месеца, който
1
изтичал на 15.05.2017г. Твърди, че на 27.03.2020г. между банката-кредитор на вземанията и
„К.“ АД бил сключен договор за прехвърляне на портфейл от вземания. На 11.12.2020г.
между приобретателя на същите вземания и ищеца бил сключен договор за цесия, по силата
на който „Е. придобил и процесното вземане срещу Г. ЛЮБ. Д., за което уведомил
длъжника. Признава, че получил частично доброволно плащане от длъжника, който след
издаването на заповедта за изпълнение му превел сумите от 200 лв. на 10.11.2021г. и 240 лв.
на 30.11.2021г. Поддържа, че с постъпилите плащания били погасени изцяло вземанията за
разноските в заповедното производство, обезщетение за забава и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до плащането, както и част от вземането за
главница. От изложеното обосновава правния си интерес от съдебното установяване на
оставащата непогасена част от главницата в разме на 396,49 лв. Претендира законна лихва
върху тази сума и разноски за исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва предявения иск.
Не оспорва съществуването на вземанята за главница и обезщетение за забава по
облигационната връзка с праводателя на ищеца по твърдения договор за потребителски
кредит. Възразява, че не е уведомен за цедирането им. Релевира възражение, че вземането за
главница е било погасено изцяло с направеното плащане. Поддържа, че првилото на чл. 76
ЗЗД е неприложимо за вземането за сторените разноски в заповедното производство, тъй
като същото не е било ликвидино и изискуемо. Прави възражене за прекомерност на
претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание по чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „Ю./
и Г. ЛЮБ. Д. е сключен договор за кредит при условия, посочени в исковата молба, че
кредитополучателят е усвоил претендираната сума за главницата, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата, че е налице валиден договор за прехвърляне на
вземанията, по силата на който ищецът е придобил същите, както и че длъжникът е бил
надлежно уведомен за извършената цесия.
В тежест на длъжника е да докаже, че при направеното частично плащане е посочил
кое задължение погасява, за което не сочи доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2