РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 09.02.2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на
прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 90 / 2023 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В Ловешкия административен съд е постъпила
искова молба от К.К.К., ЕГН: **********,***,
чрез адв. М.И. от ЛАК, адрес: ***, срещу
ОДМВР – Ловеч, представлявано от директора, с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, като е предявен иск за неимуществени вреди в общ размер от 2500
лв., конкретизиран в два пункта, както следва:
1. 2000 лв. -
неимуществени вреди от „незаконосъобразни
действия, изразили се в незаконосъобразно отнемане на СУМПС по реда на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП въз основа на проверка по Наредба № 1/2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, като тези действия са осъществени за
периода от 06.01.2022 г. около 01,00 ч. до 22.08.2022 г. – съгласно приложена
към исковата молба ЗППАМ с рег. №
22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч“.
2. 500 лв. неимуществени
вреди от „претърпени нервно напрежение,
обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто
име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено
време, вследствие незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на
06.01.2022 г. от около 01,00 ч. до около 03,00 ч. – видно от приложената към
исковата молба Заповед за задържане с
рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч.“
3.
В отделен пункт се претендира и мораторна лихва за
неуточнен период и размер, като се сочи: „моля да осъдите ОДМВР Ловеч да ми
заплати дължимите лихви върху главниците за периода от оттегляне на
незаконосъобразния ИАА – 27.07.2022 г. до окончателното им изплащане“, като за
същия отделен иск не е внесена държавна такса от 10 лв.
Към исковата молба са приложени копия на
Заповед за задържане с рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР – Ловеч и копие на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Ловеч, като
ищецът не твърди, че същите две заповеди са обжалвани, респективно отменени.
С определение от з.с.з. на 03.04.2023 г. съдът
е изискал служебно справка от деловодството на съда дали по жалба на ищеца К.К.К.,
ЕГН: **********, са били образувани дела в Административен съд – Ловеч с
предмет – Заповед за задържане с рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР – Ловеч
и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч.
С определение от з.с.з. на 03.04.2023 г. исковата молба е
оставена без движение с указание в едноседмичен срок от съобщението ищецът да
отстрани недостатъците на ИМ, а именно: 1. Да посочи дали е обжалвал двете
заповеди – Заповед за задържане с рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР – Ловеч
и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч, като
в случай на обжалване, да посочи съответните номера на дела и респ. има ли
влязъл в сила съдебен акт, с който двете
заповеди са отменени с оглед проверката за допустимост на иска по чл. 204, ал.
1 от АПК; 2. В случай че ищецът твърди, че двете заповеди са оттеглени по
смисъла на чл. 204, ал. 3 от АПК, следва да представи изрични писмени
доказателства за оттеглянето на двете заповеди; 3. В случай че ищецът твърди,
че е подал иска при условията на чл. 204, ал. 2 от АПК, то следва в сочения
по-горе едноседмичен срок да представи доказателства за допустимост на
оспорването на двете заповеди с оглед спазването на 14-дн. преклузивен срок за
обжалване и датата на издаване на двете заповеди; 4. Да представи 1 бр. препис
от исковата молба с приложенията и уточняващата молба за ответника; 5. В Случай
че ищецът сочи незаконосъобразни фактически действия, а не незаконосъобразни
заповеди, то следва да конкретизира това изрично - с оглед различното правно
основание по чл. 204, ал. 4 от АПК, като следва да се укаже на ищеца, че няма
как една и съща искова претенция да се заявява едновременно на основание ал. 1,
ал. 2, ал. 3 и ал. 4 на чл. 204 от АПК, в който смисъл следва да конкретизира
изрично и правното основание на иска за неимуществени вреди – дали произтича от
отменен административен акт, дали от административен акт, който се оспорва
заедно с подаването на иска, дали от нищожен или оттеглен административен акт,
дали от незаконосъобразни действия или бездействия; 6. Изрично да конкретизира
периода и размера на иска за мораторна лихва, като съобрази, че искът за
мораторна лихва е самостоятелен иск, който също следва да бъде уточнен като
период и размер; 7. Да представи документ за внесена допълнително държавна
такса от 10 лв. по сметка на съда /в случай че се поддържа иск за мораторна
лихва/. На ищеца е указано, че при неизпълнение на всяко едно от горните
указания исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
Със същото определение служебно са изискани от
ответника да представи заверени копия на Заповед за задържане с рег. №
295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР – Ловеч и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Ловеч, изрични доказателства
дали същите заповеди са обжалвани, респ. номер на дело и резултат от делото,
изрични доказателства дали същите
заповеди са оттеглени, ведно със заверено копие на акт за оттеглянето,
заверено копие на химикотоксикологична експертиза, направена на К.К.К., въз
основа на кръвно изследване на 06.01.2022 г.
С писмо вх. № 1087/13.04.2023 г. на ответника
са представени изисканите от съда заверени копия на Заповед за задържане с рег.
№ 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР – Ловеч и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Ловеч, както и останалите доказателства, но липсва изисканата информация от ответника - изрични доказателства дали същите заповеди са обжалвани, респ. номер на
дело и резултат от делото, изрични
доказателства дали същите заповеди са оттеглени. Отделно липсва информация на
коя дата двете заповеди - Заповед за задържане с рег. № 295зз-1/06.01.2022
г. на ОДМВР – Ловеч и Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Ловеч са съобщени на ищеца К.К.К.,
като липсва информация дали същите заповеди са съобщавани, поради което следва
да се изиска изрично от ответника да представи съобщения за връчването на двете заповеди Заповед за задържане с
рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР – Ловеч и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч. В представените копия на двете заповеди – по
отношение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч – няма
информация дали същата е съобщена на адресата, а по отношение на Заповед за
задържане с рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР – Ловеч, разписката за
получаване на заповедта е подписана от адресата, но без информация за дата на
съобщаването.
Поради това с разпореждане от з.с.з. на
15.05.2023 г. са изискани от ответника пълните преписки по издаването на двете
заповеди – Заповед за задържане с рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР – Ловеч
и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч,
съдържащи и съобщения по чл. 61 от АПК, както и изрични писмени доказателства
дали двете заповеди са оттеглени с изричен акт, изрични доказателства на коя
дата и с какъв акт е върнато СУМПС на ищеца,както и заверено копие на акта, с
който е върнато, изрични доказателства
дали същите заповеди са обжалвани, изрични доказателства дали същите заповеди
са оттеглени, изрична информация на коя дата двете заповеди - Заповед за
задържане с рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР – Ловеч и Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000006/06.01.2022 г.
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч са
съобщени на ищеца К.К.К., както и дали същите заповеди са съобщавани на ищеца.
Със също разпореждане на основание чл. 130 и
чл. 129 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът е приел исковата молба за
допустима, поради което на основание чл. 131 от ГПК е разпоредил съответната
размяна на книжа, като на основание чл. 133 от ГПК е указал на ответника
- Областна дирекция на МВР – Ловеч, представлявана от директора С.В.,
преклузиите на съответната норма.
В писмен отговор вх. № 1571/02.06.2023 г.
ответникът - Областна дирекция на МВР – Ловеч, чрез юрк. Р., сочи, че исковата
молба е неоснователна, като сочи, че исковата молба е нередовна, т.к. „в
исковата молба и допълнението към нея не става ясно от какво са настъпили
вредите, претендирани от ищеца. На различни места в тях се споменават както
незаконосъобразни актове, така и незаконосъобразни действия и нищожни актове.“
Към отговора на ответника са представени допълнителни писмени доказателства,
като видно от писмо на л. 57 от делото, в същото се излага информация единствено по отношение на Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч, като се сочи, че същата ЗППАМ „не е връчена, не е обжалвана и не е оттеглена с изричен акт“.
Липсва писмена информация относно Заповед за
задържане с рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР – Ловеч, за която съдът още в
разпореждането от з.с.з. на 15.05.2023 г. е констатирал, че разписката за
получаване на заповедта е подписана от адресата, но без информация за дата на
съобщаването, поради което и е изискал от ответника изрични доказателства дали
същата заповед е съобщавана на адресата и на коя дата. В тази част
разпореждането на съда от 15.05.2023 г. не е изпълнено от ответника.
С определение от з.с.з. на 14.06.2023 г. е
констатирано, че видно от събраните служебно от съда допълнителни писмени
доказателства и становища на страните, установено е по делото, че Заповед за задържане с рег. №
295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР – Ловеч и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Ловеч не са обжалвани от ищеца, като изрично се съдържа
признание на ответника, че ЗППАМ „не е
връчена, не е обжалвана и не е оттеглена с изричен акт“.
Със същото определение е изискана повторно от
ответника писмена информация относно Заповед за задържане с рег. №
295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР – Ловеч, за която съдът още в разпореждането от
з.с.з. на 15.05.2023 г. е констатирал, че разписката за получаване на заповедта
е подписана от адресата, но без информация за дата на съобщаването, дали същата
заповед е съобщавана на адресата и на коя дата.
Отделно със същото определение е прието, че
ищецът не е отстранил в пълнота нередовността на исковата молба, констатирана с
определението от з.с.з. на 03.04.2023 г. в т. 2. В случай че ищецът твърди, че
двете заповеди са оттеглени по смисъла на чл. 204, ал. 3 от АПК, следва да
представи изрични писмени доказателства за оттеглянето на двете заповеди; в т.
5. В Случай че ищецът сочи незаконосъобразни фактически действия, а не
незаконосъобразни заповеди, то следва да конкретизира това изрично - с оглед
различното правно основание по чл. 204, ал. 4 от АПК, като следва да се укаже на ищеца, че няма как една и съща искова
претенция да се заявява едновременно на основание ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4
на чл. 204 от АПК, в който смисъл следва да конкретизира изрично и правното
основание на иска за неимуществени вреди – дали произтича от отменен
административен акт, дали от административен акт, който се оспорва заедно с
подаването на иска, дали от нищожен или оттеглен административен акт, дали от
незаконосъобразни действия или бездействия;
Видно от съдържанието на уточняващата молба на
ищеца вх. № 1174/24.04.2023 г., със същата е променено правното основание по отношение на т. 1 от първоначалната
искова молба, като в уточняващата молба на ищеца вх. № 1174/24.04.2023 г. се
сочи, че: „Претенцията ни по т. 1 от
ИМ – за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. сме предявили поради
незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч“,
а в първоначалната искова молба е посочено друго правно основание по пункт 1 на
ИМ: 1. 2000 лв. - неимуществени вреди от
„незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно отнемане на
СУМПС по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП въз основа на проверка по
Наредба № 1/2017 г.“
Ето защо в тази част относно претенцията от
2000 лв. исковата молба е оставена повторно без движение с указание в
едноседмичен срок от съобщението ищецът да отстрани недостатъците на ИМ, като
конкретизира дали в тази част по т. 1 от ИМ в размер на 2000 лв. претендира
вреди от незаконосъобразна ЗППАМ – чл. 204, ал. 2 от АПК или вреди от
незаконосъобразни действия – чл. 204, ал. 4 от АПК.
Отделно, като съобрази, че ищецът в
уточняващата молба вх. № 1174/24.04.2023 г. изрично сочи, че: „ИМ не е подадена
на основание чл. 204, ал. 2 от АПК, то това твърдение противоречи на следващото
твърдение в същата молба, че: „Претенцията
ни по т. 1 от ИМ – за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. сме предявили
поради незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Ловеч“, поради което следва ищецът още веднъж да
конкретизира изрично на кое от всички различни основания е подаден искът за неимуществени вреди по т. 1 от ИМ в размер на
2000 лв., като в случай на различно правно основание от чл. 204, ал. 2 от АПК
или чл. 204, ал. 4 от АПК, по чл. 204, ал. 3 от АПК - следва да представи
доказателства за оттеглянето на ЗППАМ. Със същото определение на ищеца е
указано, че при неотстраняване нередовността на исковата молба по т. 1, в
указания едноседмичен сок, исковата молба в същата част ще бъде върната, а
производството по делото прекратено в същата част.
С уточняваща молба вх. – 2029/11.07.2023 г.
ищецът уточнява пункт 1 на ИМ: 1. 2000
лв. - неимуществени вреди, като сочи за правно основание чл. 204, ал. 3 от АПК
– оттеглен административен акт.
Съдът, като съобрази съдържанието на първоначалната
искова молба, както и съдържанието на уточняваща молба на ищеца вх. №
1174/24.04.2023 г., както и съдържанието на уточняваща молба на ищеца вх. №
2029/11.07.2023 г., намира, че е сезиран със следните искове в общ размер от
2500 лв., конкретизиран в два пункта, както следва:
1.
2000 лв. - неимуществени вреди от „незаконосъобразно отнемане на СУМПС,
разпоредено със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0906-000006/06.01.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Ловеч, на основание чл. 204, ал. 3 от АПК“ – оттеглен административен акт, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 24.02.2023 г. до
окончателното заплащане.
2.
500 лв. - неимуществени вреди от „претърпени нервно напрежение, обида, чувство на
унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от
възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, вследствие
незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на
06.01.2022 г. от около 01,00 ч. до около 03,00 ч. – видно от приложената към
исковата молба Заповед за задържане с
рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч“, ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба 24.02.2023 г.до окончателното заплащане.
Видно от уточняваща молба вх. № 1174/24.04.2023
г., подадена в отговор на първото определение за оставяне на исковата молба без
движение от з.с.з. на 03.04.2023 г., не се поддържа иск за мораторна лихва в
неуточнен период и размер, поради което в тази част производството по делото е
прекратено с определение от з.с.з. на 12.09.2023 г., влязло в законна сила.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и се представлява от адв. М.И.,
който поддържа исковата молба в заявения общ размер от 2500 лв., както и в
заявения поотделно размер на всеки от обективно кумулативно съединените два
иска за неимуществени вреди, сочи гласни доказателства, като излага аргументи
за основателност на исковете в техния претендиран размер изцяло, излага
допълнителни аргументи в писмени бележки, като претендира и присъждане на
разноски съгласно списък на разноските на л. 103 от делото.
Ответникът – Областна дирекция на МВР – Ловеч представя писмен отговор вх. № 1571/02.06.2023 г., в който
лаконично сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна, като се иска
отхвърляне на исковата молба. От страна на ответника лисва искане за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не се представлява, като липсва и
писмено становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба е частично основателна, като сочи, че искът за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна ЗППАМ е доказан по основание, но завишен по размер, а относно втория иск относно иска за неимуществени вреди в резултат на фактическо задържане излага аргументи за неоснователност на същия.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Твърдяното увреждане е настъпило в гр. Ловеч, като адресът на ищеца също е в Област Ловеч, правното основание на иска/исковете е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.
Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от писмените доказателства, както и от гласните такива, които са непротиворечиви, подробни и ясни, че:
На 06.01.2022 г. около 01 часа в гр. Ловеч, на бул. „България“, до дом 85, ищецът К.К. управлява МПС Опел Комбо Ц с рег. № ОВ 7917 ВР, собственост на друго лице – Боряна Маринова Вълова, като при извършване на полеви тест за наркотици с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, пробата му е била положителна за различни видове наркотични вещества, като ищецът е бил изпробван и за употреба на алкохол, която е дала отрицателен резултат. Ищецът К.К. е бил сам в колата по време на проверката, оспорил е резултата от полевия тест за наркотици и е дал кръвна проба и проба от урина в МБАЛ - Ловеч.
На ищеца бил съставен АУАН серия GA №
534130 от 06.01.2022 г., иззето било СУМПС, както и контролен талон,
отведен бил в РУ-Ловеч, където по твърдения в исковата молба „престоях общо
около два часа“, като му била изготвена и Заповед за задържане
с рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч, както и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Ловеч, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, с която
е отнето СУМПС на ищеца до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
Няма спор, а видно и от признанието на ответника в писмо на
л. 57 от делото, че ЗППАМ „не е връчена, не е обжалвана и не е оттеглена с изричен акт“, а
заповедта за задържане на ищеца е връчена на ищеца „още при задържането му,
веднага след като е издадена и изведена“, видно от писмо на ответника на л. 86
от делото.
Поради това съдът приема, видно от всички писмени доказателства, а и
признанията на двете страни, че ЗППАМ не е връчвана на ищеца, не е обжалвана,
респ. отменена, а по отношение на заповедта за задържане приема, че липсват
доказателства за дата на връчване на същата, като същата заповед също не е
обжалвана, респ. отменена.
Втората искова претенция не се основава на незаконосъобразна заповед за задържане, която не е обжалвана, респ. отменена, а на „незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 06.01.2022 г. от около 01,00 ч. до около 03,00 ч. – видно от приложената към исковата молба Заповед за задържане с рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч“.
Изготвена е експертна справка № 22/ТКХ-169 от 19.07.2022 г. /на л. 33-35 от делото/ от Националния институт по криминалистика – МВР, Център за експертни криминалистични изследвания от 19.07.2022 г. /годината е сгрешена, като се сочи 2021 г./, видно от която не е установено наличие на НВТА.
Въз основа на експертна справка № 22/ТКХ-169 от 19.07.2022 г. е издадена мотивирана резолюция № 22-0906-М000090/27.07.2022 г. /на л. 11 и л. 31 от делото/, с която е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 534130 от 06.01.2022 г., която не е връчвана на ищеца /видно от признанието на ответника в писмо на л. 57 от делото/.
СУМПС и контролния талон са върнати на ищеца на 22.08.2022 г., видно от признанието на ответника в писмо на л. 57 от делото.
За период от 06.01.2022 г. до 22.08.2022 г. /около 7 месеца и половина/ ищецът е бил с отнето СУМПС и контролен талон, като ЗППАМ „не е връчена“ на ищеца и не е обжалвана, както и не му е връчвана мотивирана резолюция № 22-0906-М000090/27.07.2022 г. /на л. 11 и л. 31 от делото/.
Както беше посочено по-горе, приетата фактическа обстановка се установява от всички писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, които са подробни, ясни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира, а и не са оспорва от страните.
Въз основа на приетата фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
При изготвянето на
настоящото решение съдът се съобразява с практиката на ВАС в следните решения:
Решение № 11553 от 13.12.2022 г. на ВАС по адм.д. № 6597/2022 г. III о.,
Решение № 7960 от 20.09.2022 г. на ВАС по адм.д. № 2672/2022 г. III о., Решение
№ 10491 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2023 г., III о., Решение №
9742 от 17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2023 г., III о., Решение № 1231
от 06.02.2023 г. на ВАС по адм.д. № 4115/2022 г. III о. и др.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника, или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално причинени неимуществени вреди, и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Относно иска по пункт 1. от ИМ – 2000 лв. -
неимуществени вреди от „незаконосъобразно отнемане на СУМПС, разпоредено със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0906-000006/06.01.2022 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч, на
основание чл. 204, ал. 3 от АПК“ – оттеглен административен акт, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба 24.02.2023 г. до
окончателното заплащане, съдът съобрази
следното:
Спорно по делото е
дали ЗППАМ № 22-0906-000006/06.01.2022 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Ловеч, с която на
ищеца е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца“, е оттеглен административен акт.
Страните не спорят,
че СУМПС и контролния талон са върнати на ищеца на 22.08.2022 г., видно
от признанието на ответника в писмо на л. 57 от делото, както и от твърденията на ищеца в исковата молба. При това положение
за периода от 06.01.2022 г. до 22.08.2022 г. /около 7 месеца и половина/
ищецът е бил с отнето свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Видно от мотивирана резолюция № 22-0906-М000090/27.07.2022 г. /на л. 11 и л. 31 от делото/, е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 534130 от 06.01.2022 г., която не е връчвана на ищеца /видно от признанието на ответника в писмо на л. 57 от делото/. По този начин дори след издаването на мотивираната резолюция при липса на връчване на същата ищецът е продължил да бъде с отнето СУМПС, като само благодарение на личната си активност и търсене на информация едва около един месец по-късно на 22.08.2022 г. е узнал за отрицателната проба от химико-токсикологичната експертиза, когато чак му е върнато СУМПС.
Мотивираната резолюция е издадена въз основа на експертна справка № 22/ТКХ-169 от 19.07.2022 г. /на л. 33-35 от делото/ от Националния институт по криминалистика – МВР, Център за експертни криминалистични изследвания от 19.07.2022 г. /годината е сгрешена/, видно от която не е установено наличие на НВТА.
Съдът намира, че независимо от липсата на изричен акт за оттегляне, видно от съдържанието на мотивирана резолюция № 22-0906-М000090/27.07.2022 г. /на л. 11 и л. 31 от делото/, а и няма спор между страните, че: СУМПС и контролния талон са върнати на ищеца на 22.08.2022 г., видно от признанието на ответника в писмо на л. 57 от делото, поради което е налице оттегляне на ЗППАМ, с която на ищеца е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Съгласно чл. 204,
ал. 3 от АПК, когато вредите са причинени от оттеглен административен акт,
незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение.
Съдът намира, че
видно от данните в административната преписка, а и няма спор, че ЗППАМ № 22-0906-000006/06.01.2022
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч, е издадена от материално и териториално компетентния орган
съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Липсва
отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН, който представлява част от административната преписка, същият съставлява и мотиви на заповедта.
Оспорената заповед съдържа достатъчно мотиви с оглед приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП.
При това положение установи се по делото, че заповедта
отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно
реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно. Липсва
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът намира, че ЗППАМ № 22-0906-000006/06.01.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Правното основание за издаване на ЗППАМ е чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, а съгласно същата разпоредба – при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 - установените стойности са определящи.
Ето защо съдът приема, че оттеглената ЗППАМ № 22-0906-000006/06.01.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч е незаконосъобразна, т.к. е издадена въз основа на резултати от полеви тест, при наличие на оспорване на резултатите от същия и даване на кръвна проба, която впоследствие е установила отрицателен резултат за наркотични вещества. Налице е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт на ответника или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално причинени неимуществени вреди, и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че първата предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен, е налице.
По отношение на втората кумулативно изискуема предпоставка – настъпването на неимуществени вреди, съдът съобрази събраните гласни доказателства. От страна на ищеца не са представени писмени доказателства относно настъпилите неимуществени вреди, липсват представени медицински документи, /във връзка с отнетото СУМПС/, липсва и искане за съдебно-медицинска експертиза, като няма и твърдения в исковата молба, че ищецът е претърпял някакво заболяване в резултат на незаконосъобразно отнетото му свидетелство са управление на МПС.
В съдебно заседание на 10.01.2024 г. относно настъпването на неимуществените вреди и техния размер са разпитани трима свидетели: св. И.А.И. –приятел на ищеца, св. М.З.А.- приятел на ищеца и св. К.Н.К. – баща на ищеца, като нито един свидетел не е бил очевидец на проверката, респ. не е бил очевидец на вземането на пробата от полевия тест за наркотици. Всички свидетели сочат, че по време на проверката ищецът е бил сам в управляваното от него МПС, като те са разбрали за инцидента с положителната проба от полевия тест впоследствие от ищеца.
Всички свидетели сочат, че ищецът е бил шокиран, притеснен, че в резултат на полевия тест, пробата му за наркотици е била положителна, но липсват данни това притеснение да се е отразило на здравословното състояние на ищеца, който тогава е бил ученик в 12 клас в Математическата гимназия в гр. Ловеч, предстояло му е абитуриентски бал и кандидатстване във Висше военноморското училище в гр. Варна.
И тримата свидетели сочат, че за продължителен период от време над 7 месеца ищецът е бил разтревожен, притеснен, потиснат, избягвал е контакти с хора, като през цялото време е чакал под напрежение резултатите от кръвната проба, сам е ходил многократно в полицията да се интересува и да търси информация дали има резултат от кръвните изследвания.
Притеснението на ищеца К. е било и по-голямо от обичайното такова, независимо от младата му възраст тогава – ученик в 12 клас, т.к. му е предстояло завършване на средно образование и кандидатстване за прием във висше военно училище, като при всички случаи ищецът се е притеснявал дали положителния резултат за наркотици от полевия тест ще бъде сериозно препятствие пред кандидатстването му точно за военно училище, в който случай ищецът е имал сериозни притеснения за своето професионално бъдеще и реализация.
Всички свидетели сочат, че ищецът е търпял неудобство и стрес от една страна, заради резултатите за наркотици от полевия тест, от друга страна, заради това, че не е могъл да шофира продължителен период от време около 7 месеца и половина, а всички останали негови познати са шофирали, като ищецът не е могъл да шофира както по време на абитуриентските балове по време на неговия бал, така и по време на кандидатстване във Висше военноморското училище в гр. Варна и подаването на документите за прием в същото училище. Наложило се е други лица да возят ищеца от гр. Ловеч до гр. Варна, което също е съпроводено с допълнителни неудобства.
Всички свидетели сочат, че ищецът К. е бил много притеснен, но и активен, и е търсил многократно информация за резултатите от кръвните изследвания от служители на ответника, но такава не е получил от служителите на ответника за дълъг период от време около 7 месеца и половина, като едва на 22.08.2022 г. му е върнато СУМПС.
Въз основа на гласните доказателства съдът приема за доказани и останалите две кумулативни предпоставки – настъпване на неимуществените вреди, твърдени в исковата молба, изразяващи се в тревожност, понижена самооценка, интензивни чувства на срам, позор, обида, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт – ЗППАМ № 22-0906-000006/06.01.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
Съгласно практиката
на ВАС самият факт на противоправно лишаване от правоуправление на МПС
предполага настъпването на емоционален стрес и психически страдания, а по
отношение на третата кумулативно изискуема предпоставка – наличието на причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпването на вредоносния
резултат, ВАС приема по идентични случаи на настоящия, че настъпилите
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от издадената и
оттеглена ЗПАМ. /Решение № 11553
от 13.12.2022 г. на ВАС по адм.д. № 6597/2022 г. III о., Решение № 7960 от
20.09.2022 г. на ВАС по адм.д. № 2672/2022 г. III о., Решение № 10491 от
1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2023 г., III о., Решение № 9742 от
17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2023 г., III о., Решение № 1231 от
06.02.2023 г. на ВАС по адм.д. № 4115/2022 г. III о. и др./
Относно размера на претендираното обезщетение за иска по
пункт 1. на ИМ, следва да се има предвид следното: съгласно нормата на чл. 4, ал. 1
от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД е
регламентирано общото правило, съгласно което, при репариране на такъв вид
вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Конкретния размер на причинените неимуществени вреди
следва да бъде определен при съобразяване на характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни
последици, съпоставени с икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не се превръща в средство за
неправомерно обогатяване.
Обезщетението за
неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат
компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена
формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни
обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата.
Изискването за справедливо определяне на
обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни
обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са
търпени.
От една страна, претърпените неимуществени вреди за иска по
пункт 1. на ИМ не са със значителен интензитет, т.к. няма доказателства ищецът
да е претърпял значителен стрес или да е развил някакво заболяване, но от друга
страна неимуществените вреди, поради
оставане без СУМПС са търпени за период от около 7 месеца и половина /от
06.01.2022 г. до 22.08.2022 г./, който надхвърля обичайния период по други подобни
дела, поради което и като се съобрази с практиката на ВАС по подобни дела /Решение № 11553 от 13.12.2022 г. на ВАС по
адм.д. № 6597/2022 г. III о., Решение № 7960 от 20.09.2022 г. на ВАС по адм.д.
№ 2672/2022 г. III о., Решение № 10491 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. №
7055/2023 г., III о., Решение № 9742 от 17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. №
7446/2023 г., III о., Решение № 1231 от 06.02.2023 г. на ВАС по адм.д. №
4115/2022 г. III о. и др./ съдът
намира, че искът по пункт 1. на исковата молба е основателен и доказан за сума
в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв.,
считано от подаването на исковата молба 24.02.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, а за разликата над 1000 лв. до претендирания размер от 2000
лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Относно иска по пункт 2. от ИМ - 500 лв. – неимуществени вреди от
„претърпени нервно напрежение, обида,
чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име,
лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено
време, вследствие незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно фактическо задържане,
осъществено на 06.01.2022 г. от около 01,00 ч. до около 03,00 ч. – видно от
приложената към исковата молба Заповед за задържане с рег. № 295зз-1/06.01.2022
г. на ОДМВР Ловеч“, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба 24.02.2023 г.до окончателното заплащане,
съдът съобрази следното:
Исковата молба е
оставяна без движение, като нито в първоначалната искова молба, нито в двете
уточняващи молби на ищеца се претендират вреди от незаконосъобразна заповед за
задържане, какъвто иск би бил недопустим. Няма спор, видно и от копието на
заповедта за задържане, а и е установено от признанието на ответника, че Заповед за задържане
с рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч не съдържа съобщение за дата и
час на получаване от ищеца, като ответникът сочи, че заповедта е връчена на
ищеца при задържането му.
Ищецът претендира вреди от т.нар. „фактическо задържане“, което не е
доказано.
Видно от твърденията на ищеца в
самата искова молба, „престоях общо около два часа“ в РУ-Ловеч, като
липсват твърдения, че този т.нар. „престой“ на ищеца е бил с поставени
белезници, къде изобщо е бил този престой, в какво помещение, липсват и
твърдения, че фактическото задържане от около 01 часа до 03 часа на 06.01.2022
г. е било преди издаването на административния акт – заповед за задържане. При
липса на подобни твърдения в самата искова молба, ищецът не представи и каквито
и да било доказателства за „фактическо задържане“ до приключване на съдебното
дирене.
Обикновено т.нар. „фактическо задържане“ предхожда издаването на заповедта
за задържане. В настоящия случай обаче липсват каквито и да било доказателства,
че преди задържането на ищеца въз основа на Заповед за задържане с рег. №
295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч е имало т.нар. „фактическо задържане“,
както и такова да е продължило за твърдения период в исковата молба период „от
около 01 часа до 03 часа“ на 06.01.2022 г.
В делото липсват каквито и да било писмени доказателства за „фактическо задържане“,
предхождащо заповедта за задържане /предхождащо юридическото задържане/. От
друга страна, ищеца, върху когото пада доказателствената тежест, не представи и
гласни доказателства в подкрепа на твърдението за т.нар „фактическо задържане“,
нито за неговия твърдян период от около 2 часа „от около 01 часа до 03 часа“ на
06.01.2022 г. Тримата разпитани свидетели на ищеца изобщо не дават информация
за такова „фактическо задържане“, като и тримата свидетели не са очевидци,
нямали са пряк контакт с ищеца и са разбрали от него за проверката, резултатите
от полевия тест и това, че е бил задържан.
Следва да се акцентира, че нито от съдържанието на Заповед за задържане с
рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч /на л.7 и л. 39 от делото/, нито от
съдържанието на медицинска справка за освидетелстване на задържано лице /на л.
40 от делото/ и декларация /на л. 41 от делото/ има данни за „фактическо
задържане“, напротив – установява се от писмените доказателства единствено, че
е спазена формално процедурата по издаване на заповед за задържане на лице.
Отделно, видно от Заповед за задържане с рег. № 295зз-1/06.01.2022 г. на
ОДМВР Ловеч /на л.7 и л. 39 от делото/, ищецът е освободен в 03 часа, което
означава, че дори „юридическото задържане“ въз основа на необжалвана заповед за
задържане е продължило до 03 часа на 06.01.2022 г., много по-къс период на
задържане от стандартния такъв период от 24 часа.
Както беше посочено многократно по-горе, ищецът не претендира вреди от
отменена като незаконосъобразна заповед за задържане, каквато заповед за
задържане е издадена, но не е отменена /в който случай искът му би бил
недопустим за разглеждане/, а в вреди от „фактическо задържане“, което
представлява незаконосъобразни действия по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК, но
такова „фактическо задържане“ не се доказа изобщо по делото.
В допълнение следва да се посочи, че ищецът се позовава на съдебна практика
относно „фактическо задържане“, която касае доказан случай на поставяне на
белезници, конвоиране с белезници и т.н., които необосновани действия са
предхождали издаването на заповед за задържане на лице. В настоящия случай
липсват дори твърдения в исковата молба относно неправомерно използване на
белезници и други помощни средства, относно неправомерно конвоиране, относно
това от къде до къде евентуално неправомерно е бил конвоиран ищецът, в аспект
това да е станало като „фактическо задържане“, предхождащо издаването на
заповедта за задържане на лице. Липсват и каквито и да било доказателства за „фактическо
задържане“.
Поради това съдът
приема, че липсва първата предпоставка за уважаване на иска по пункт 2. от
исковата молба в размер на 500 лв., поради липса не незаконосъобазно действие -
„фактическо задържане“.
Ето защо искът по
пункт 2. на исковата молба – 500 лв. - неимуществени вреди от „претърпени
нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и
произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно
придвижване в пространството, загубено време, вследствие незаконосъобразни
действия, изразили се в незаконосъобразно фактическо
задържане, осъществено на 06.01.2022 г. от около 01,00 ч. до около 03,00 ч.“, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Както беше посочено по-горе, за да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на ответника или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално причинени неимуществени вреди, и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че липсва първата предпоставка за уважаването на иска по пункт 2. от исковата молба, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
В разпоредбата
на чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ е указано, че ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част
от иска.
Ищецът е представил списък с разноски на л. 103 от делото, видно от
които претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.,
както и разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лв.
Предвид изхода на настоящия спор пред настоящата инстанция и при претендиран
материален интерес общо по двата иска в размер на 2500 лв. и уважената част
общо в размер на 1000 лв., направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. /л. 104 от делото/, с оглед разпоредбата на
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, то следва на
ищеца да се присъдят разноски за адвокат в размер на 400 лв., съразмерно с уважената
част от исковете. Следва на ищеца да се присъдят и разноски в размер на 10 лв. -
платена държавна такса, видно от л. 12 от делото. Общо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 410 лв. разноски по делото.
Съдът, като съобрази, че ищецът е внесъл д.т. в размер на 10 лв., към
момента на подаване на исковата молба, която е била нередовна, поради което и е
оставяна без движение, и като съобрази, че в настоящото производство са
разгледани общо два обективно кумулативно съединени иска намира, че с
настоящото решение следва да бъде осъден ищецът да заплати по сметка на Административен
съд – Ловеч още 10 лв. допълнителна държавна такса за настоящото производство.
На основание гореизложеното Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал.
3 от АПК, Областна дирекция на МВР – Ловеч, представлявана от директор, да заплати на К.К.К., ЕГН: **********,***, сума от 1000 лв. /хиляда лева/, ведно със
законната лихва върху сумата от 1000 лв., считано от подаването на исковата
молба 24.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на оставане без СУМПС за период от 06.01.2022
г. до 22.08.2022 г., вследствие незаконосъобразна
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000006/06.01.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част над 1000 лв. до 2000 лв.
ОТХВЪЛЯ изцяло иск на К.К.К., ЕГН: **********,***, чрез адв. М.И. от ЛАК,
адрес: ***, срещу ОДМВР – Ловеч,
представлявано от директора, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр.
с чл. 204, ал. 4 от АПК, в размер на 500 лв. - неимуществени вреди от
„претърпени нервно напрежение, обида,
чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име,
лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено
време, вследствие незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на
06.01.2022 г. от около 01,00 ч. до около 03,00 ч“., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба 24.02.2023 г.до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч, представлявана от
директор, да заплати
на К.К.К.,
ЕГН: **********,***, общо сума
от 410 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН: **********,***,
да заплати по сметка на Административен съд – Ловеч още 10 лв. допълнителна
държавна такса за настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.
АДМ. СЪДИЯ: