РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. Сливен, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230101699 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове срещу двама ответници с правно
основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, следствие непозволено увреждане, както следва:
- в размер на 12 000 лв. за причинени неимуществени вреди – две
средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на тялото на лакътната му
кост на лявата ръка, довело до „Трайно затрудняване движението на горния
му ляв крайник“ и счупване на тялото на малкия пищял на левия крак, довело
до „Трайно затрудняване на движението на левия му долен крайник“;
- в размер на 3 000 лв. за причинени неимуществени вреди, а именно
множество леки телесни увреждания, изразили се в разкъсно – контузни рани
на главата, множество масивни кръвонасядания в лявата половина на гръдния
кош с изразен болезнен оток на меките тъкани, довели до затрудняване в
движенията на снагата - правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.09.2019г. в с. Желю войвода, общ.Сливен пред
дома му на ул. „Тунджа“, № 29, ответниците С. и И. му нанесли побой, при
който чрез нанасяне на множество удари с дървен сап и метална тръба му
причинили две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на тялото
на лакътната му кост на лявата ръка, довело до „Трайно затрудняване
1
движението на горния му ляв крайник“ и счупване на тялото на малкия пищял
на левия крак, довело до „Трайно затрудняване на движението на левия му
долен крайник“. Сочи, че му били нанесени и няколко леки телесни повреди,
изразили се в разкъсно – контузни рани на главата, множество масивни
кръвонасядания в лявата половина на гръдния кош с изразен болезнен оток на
меките тъкани, довели до затрудняване в движенията на снагата. Ударите
били нанесени умишлено с цел да увредят здравето на ищеца.
Твърди, че с влязла в сила присъда № 260063/22.06.2021г. по НОХД №
521/2020г. по описа на СлРС, на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 54 НК на всеки от подсъдимите и настоящи ответници било
наложено наказание – лишаване от свобода за срок от една година, като на
основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание се
отложило за срок от три години.
Сочи, че следствие на побоя лежал 10 дни в болница, не можел
пълноценно да се обслужва и да се движи, тъй като кракът му бил
обездвижен. Във връзка с това, че му било предписано обездвижване на
крака и ръката, не можел да работи, което възпрепятствало и обработването
на земята и управляването на трактор. Изпитвал болки по цялото тяло и
главата повече от два месеца, които и до момента не били отшумели.
Лечението било продължително и болезнено. Все още продължавал да търпи
болки в крака при придвижването си и използването на лявата си ръка.
Иска се от съда солидарното осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца сума в размер на 12 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени
вреди – две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на тялото на
лакътната му кост на лявата ръка, довело до „Трайно затрудняване
движението на горния му ляв крайник“ и счупване на тялото на малкия пищял
на левия крак, довело до „Трайно затрудняване на движението на левия му
долен крайник“, както и обезщетение в размер на 3 000 лв. за причинени
множество леки телесни увреждания, изразили се в разкъсно – контузни рани
на главата, множество масивни кръвонасядания в лявата половина на гръдния
кош с изразен болезнен оток на меките тъкани, довели до затрудняване в
движенията на снагата, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на увреждането 11.09.2019г. до окончателното изплащане.
Претендира деловодни разноски.
2
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е депозиран.
Оспорват се исковете по основание и размер, като се считат за неоснователни.
Не се оспорва твърдението, че ответниците са осъдени с влязла в сила
присъда за средна телесна повреда, но се твърди, че леки телесни увреждания
не били нанасяни на ищеца. Освен това той се възстановил и психически и
физически за много по-кратък период от време, ако се приемело, че е търпял
някакви вреди. Въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, като в тази връзка не се излагат никакви твърдения.
Иска се отхвърляне на претенциите и се претендират разноски.
Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото
прие за установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила Присъда № **/22.06.2021г. по НОХД № **/**. на СлРС
двамата ответници са признати за виновни в това, че на 11.09.2019г.в с.**,
общ.Сливен, ул.“**“ пред дом № 8 в съучастие помежду си, като
съизвършители причинили средни телесни повреди на ищеца Н. Х., а именно:
чрез нанасяне на множество удари с дървен сап и метална пръчка, счупили
тялото на лакътна кост на лявата ръка, което довело до „Трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник“ и по същия начин счупили тялото на
малкия пищял на левия крак, което довело до „Трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник“, като им било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение било
отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата била изцяло
потвърдена с Решение № 59/11.11.2021г. по НОХД **/**г. на СлОС.
По делото са приети, като писмени доказателства 2 бр. епикризи,
издадени от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр.Сливен, относно
хоспитализацията на ищеца след побоя и извършена оперативна интервенция,
както и съдебно медицинско удостоверение от съдебен лекар. Тези документи
съдът не следва да анализира подробно, тъй като са били обект на детайлно
проучване от вещо лице, изготвило съдебно медицинската експертиза по
делото.
В хода на производството е допусната, респ.назначена съдебно
медицинска експертиза. От заключението на изготвилото я вещо лице, се
установява, че в резултат на побоя, нанесен над ищеца от двамата ответцици,
осъществен на 11.09.2019г., той получил следните телесни увреждания:
3
Контузия на главата с наличие на две разкъсно-контузни рани в челната и
тилна области с размери 3-4 см и изразен болезнен травматичен оток на
меките тъкани в съседство; Контузия на гръдния кош с наличие предимно по
страничната повърхност на неговата лява половина на множество масивни
кръвонасядания с широчина 4-5 см и дължина около 10-15 см с изразени
травматични отоци на меките тъкани в областта на кръвонасяданията с
палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръката) и функционална
(при дълбоки дихателни движения и движение на снагата) болезненост;
Болезненост, установена при прегледа от съдебен лекар в областта на врата и
гърба; Кръвонасядане в дясната половина на поясната област с триъгълна
форма и размери 4-5 см с болезнен травматичен оток на меките тъкани в
областта; Кръвонасядания по предна коремна стена, в областта около пъпа с
повърхностно охлузване на кожата върху площ с размери 8-10 см и болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областта; Масивен ретроперитонеален
хематом (кръвоизлив в рехавата съединителна тъкан зад коремницата),
обхващащ поясната и коремна области и достигащ краниално до гръдния
кош, манифестиран клинично със следкръвоизливна анемия, лекувана чрез
кръвопреливане; Контузия на лявата ръка с клинични и от образните
изследвания данни за напречно счупване на тялото на лакътната кост, в
нейната дистална (долна) трета; Контузия на левия крак с клинични и от
образните изследвания данни за счупване на тялото на малкия пищял (fibula).
Според експерта, получените от ищеца телесни увреждания се
намирали в пряко и непосредствена причинно-следствена връзка с нанесения
му на 11.09.2019 г. побой пред домът му в с. Жельо Войвода.
Телесните увреждания имали травматична генеза, дължали се на
механичното действие (удари) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и
добре отговаряли да са получени по време и начин, описани в материалите по
делото, а именно, чрез нанесени множество и със значителна сила удари.
Характеристиките на кръвонасяданията в лявата половина на гръдния кош и
на останалите увреждания свидетелствали за това, че ударите били нанесени с
предмет/и/ с контактна (удряща) повърхност с дължина значително
превишаваща широчината й. Такава характеристика на контактната
повърхност притежавали предметите с цилиндрична и продълговата форма
като дървен прът, сап, тръба, палка и др. Счупването на лакътната кост на
лявата ръка се дължало на силен удар с твърдия предмет непосредствено в
4
мястото на счупването и притежавало характеристиките на защитно
нараняване.Счупването на малкия пищял от подбедрицата на левия крак се
дължало на удар по страничната повърхност на крака с твърд тъп предмет.
Съдейки по локализацията и характеристиките на уврежданията, вещото
лице заключава, че на ищеца са били нанесени не по-малко от 8-10 удара,
като тяхната последователност не може да бъде определена по медицински
път.
Разкъсно-контузните рани в челната и тилна области на главата по своя
характер представлявали нарушаване на анатомичната цялост на меките
черепни обвивки в тези области, като по този начин както всяка една
самостоятелно, така и в своята съвкупност осъществявали смисъла на медико-
биологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“ на ищеца (разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК). Увреждания от такъв характер заздравявали в срок от
около 10-15-20 дни при нормален ход на оздравителните процеси.
Множеството масивни кръвонасядания в лявата половина на гръдния кош,
предната коремна стена и дясната половина на поясната област с изразени
болезнени травматични отоци на меките тъкани в своята съвкупност
осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ на ищеца
(разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК). Увреждания
от такъв характер отзвучавали в рамките на 10-15-20 дни при нормален ход на
оздравителните процеси. Масивният ретроперитонеален хематом (кръвоизлив
в рехавата съединителна тъкан зад коремницата), обхващащ поясната и
коремна области и достигащ краниално (нагоре) до гръдния кош,
манифестиран клинично със следкръвоизливна анемия причинил на ищеца
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота му“ (разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК). Счупването на тялото на
лакътната кост на лявата ръка довело до затруднения в движенията на ръката
за срок от 2,5 - 3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По
този начин увреждането осъществило смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник“. Счупването на тялото на малкия пищял на левия крак на ищеца
довело до затруднения в движенията на крака за срок от 2 - 2,5 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси. Това увреждане осъществило
5
смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник“.
При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание се уточни,
че с оглед характера на нараняванията, ищецът би следвало да е възстановен
напълно към момента от причинените му телесни увреждания.
Приета по делото е също и съдебно психологическа експертиза, от
която се установява, че ищецът не се водел на учет в Отделение психиатрия
към МБАЛ ,,Д-р Иван Селимински”АД гр. Сливен. Нямало данни за фамилна
обремененост с психични заболявания. При извършеното му психологично
изследване не се установили данни за наличие на патологични нарушения във
възприятно- представната дейност, мисленето и емоциите, които да са
основания за обсъждане на психично заболяване. Не се установили
психопатологични симптоми, както и данни за продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието по смисъла на закона, които да
нарушават базовите му психични годности касаещи вменяемостта му т.е към
момента на инкриминираното деяние и към настоящия момент, ищецът е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него
деяние и да ръководи постъпките си. Не били установени паметови
нарушения, които да го лишават от способността му да възприема важните по
делото факти и да дава достоверни показания.
Психологичното съС.ие на ищеца след нанесения му побой отговаряло
на критериите за остра стресова реакция, довела да разстройство в
адаптацията с тревожно - депресивна реакция, съС.ие, което се
характеризирало с емоционални промени, съС.ие на дискомфорт, което
следвало хронологично стресовото събитие. Симтомите обикновено се
появявали в разС.ие на няколко минути след въздействието на стресогенният
стимул и изчезвали в разС.ие най-често след няколко часа. Можело да се
наблюдава частична или пълна амнезия за времето на епизода - ищецът е
изпитвал силни болки непосредствено след побоя, по време на лечението му в
болницата, както и в продължение на няколко месеца след това. Той е имал и
негативни мисли, изпитвал е несигурност, нежелание да се среща с други
хора, разстройство на съня и храненето което, повлияло негативно,
както на общуването му, така и на задълженията му в дома и на работа.
Според вещото лице, ищецът изпитвал силни болки непосредствено
6
след увреждането, както и в продължение на два - три месеца също страдал -
от загуба на апетит и не можел да спи нормално. По време на лечението си в
болница и след това той продължил да изпитва болки, ръката му била
гипсирана за 45 дни, кракът също бил счупен и обездвижен и предвижването
му било затруднено, имал негативни мисли, изпитвал несигурност,
нежелание да се среща е други хора, което еповлияло негативно, както на
социалното му функциониране, така и на начина му на живот. Описаните
болки и неудобства продължили около два-три месеца. Заедно с това ищецът
бил силно стресиран и засрамен от случилото се, за няколко месеца отказвал
да излиза сам от дома си, поради страх да не бъде нападнат отново.
Случилото се било разпространено сред съселяните му, което дало повод за
различни коментари по адрес на ищеца. Той отказвал да ходи до центъра на
селото и да излиза сред хора, отказвал да се занимава с работата си, а и
физически това му било невъзможно, което допълнително го накарало да се
чувства зле, както и да общува с приятели.
Конкретно при ищеца последиците от стресогенното събитие се
пречупвали през неговата личност /адаптивност, приспособимост и
способност за справяне със стресогенни събития, умение за контролиране на
чувства и емоции / и по тази причина не са били толкова тежко изразени и
преминали в рамките на няколко месеца. Той не е търсил специализирана
помощ след инцидента. Пълно заличаване на спомена на събитието не била
вероятна, тъй като всяка личност била изградена от нейните спомени,
играещи роля на минал опит. Възможно е в ситуация наподобяваща
преживяното, спомените да оживеят, което представлявало ситуационна
хипермнезия и било нормално психологично преживяване.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свидетели.
От показанията на свидетеля А.А. се установява, че след побоя,
ищецът бил в шоково съС.ие и неадекватен. Лицето му било в кръв, главата
му била пукната, на мястото на ребрата имал подутини черно-сини, левите му
крак и ръка били неподвижни, изпитвал силни болки по цялото тяло. Приели
го в спешното отделение, а от там в болнично заведение в травматологично
отделение. Ищецът започнал работа след инцидента през месец март.
Свидетелите З.Е. и Е.Е. установява, че ищецът бил в болница
7
дванадесет дни, след което два- три месеца ползвал патерици, не можел да
излиза. Наложило се те да се грижат за него. Обслужвали домакинството му –
готвене, чистене, помагали му да се изправя и да става до тоалетна, като това
продължило в период от два- три месеца. През този период ищецът изпитвал
силни болки, приемал болкоуспокояващи медикаменти, а след побоя се
страхувал и спрял да излиза из селото.
Показанията на свидетелите П.Т. и А.В. установяват единствено, че
ищеца посещавал заведения и употребявал алкохол.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, които съдът кредитира изцяло, както и на гласните доказателствени
средства в кредитираните им части.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, изготвили съдебно
медицинската и психологическа експертизи, тъй като са пълни и всеобхватни,
изготвени от експерти със специални знания в областта на медицината.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите на ищцовата
страна, тъй като са последователни, логични, вътрешно непререкаеми и
кореспондиращи едни с други, както и с писмените доказателства и със
заключението на вещото лице.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответната страна в
частите им, че ищеца 15 дни след побоя се движел из селото без никакви
следи от контузии, тъй като в тези части не кореспондират с писмените
доказателства и със заключението на вещото лице медик.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД - т.нар. „генерален
деликт”, установявайки общата забрана да не се вреди другиму е допустим.
Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква
облигационно отношение. Това отношение е законово, тъй като нормативната
уредба предопределя неговото съдържание. Касае се за просто едностранно
правоотношение, при което за пострадалия съществува правото да
претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за делинквента
насрещното задължение да възстанови или обезщети вредите.
За да е налице извършен деликт следва да са налични и елементите,
8
включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните
елементи– деяние (действие или бездействие), обективирано в
действителността; противоправност – несъответствие на поведението с
императивна правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да
не се вреди никому, противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена
(претърпени загуби или пропуснати ползи) или неимуществена (морална без
стойностно изражение), причинна връзка между поведението и вредата и
субективният елемент – вина (психическото отношение на деликвента към
извършеното поведение и последиците от него).
В конкретния правен казус са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Безспорно се установи в процеса извършването на противоправно
деяние от двамата ответници, за което е налице влязла в законна сила
присъда. По силата на чл.300 ГПК тя обвързва настоящия граждански съд по
въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца - ответниците.
Установи се в процеса, че ответниците нанесли на ищеца две средни
телесни повреди, както и множество леки такива, които са в пряка причинно
следствена връзка от нанесения на ищеца побой от двамата ответници с
дървен сап и метална пръчка по главата и тялото.
Предявените искове за обезщетяване на причинените на ищеца
неимуществени вреди са доказани и основателни в пълен размер.
Съобразно константната съдебна практика в понятието
„неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му съС.ие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да
бъдат отчетени характера и степента на физическото увреждане, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на
увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания,
икономическата обстановка и др.
9
В конкретиката на казуса се установи, че причинените увреждания в
началото, непосредствено след инцидента били съпроводени със силни
интензивни физически болки, както по време на лечението му в болнично
заведение и около три месеца след това. Доказа се, че ищецът претърпял
значителен дискомфорт в бита си, доколкото не можел сам да се справя с
елементарни дейности в ежедневието си. Освен това претърпял сериозна
оперативна интервенция с имобилизация на гипсова лонгета. Той имал и
негативни мисли, изпитвал несигурност, нежелание да се среща с други хора,
разстройство на съня и храненето. Леките телесни увреждания отшумели в
рамките на двадесетина дни, а средните телесни увреждания в период от
около три месеца.
Съобразно горните данни, съдът счита, че обезщетение в размер на
12 000 лв. за двете средни телесни увреди и 3 000 лв. за множеството леки
телесни е справедлив еквивалент за преживените от него болки и страдания.
По изложените съображения предявените искове за репариране на
причинени на ищеца неимуществени вреди се явяват основателни в пълния
им предявен размер. Ответниците биват осъдени да заплатят на ищеца
солидарно сумата от 15 000 лв., съобразно разпоредбата на чл.53 ЗЗД. Следва
да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от деня на
увреждането 11.09.2019г. до окончателното изплащане, съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД.
С оглед изхода на процеса ответниците биват осъдени да заплатят на
ищеца разноски в размер на 2 420 лв., платен адвокатски хонорар, платена
държавна такса и депозит за вещо лице.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
върху уважения иск за репариране на средните телесни увреждания в размер
на 480 лв. и разноските за възнаграждение на вещото лице, изготвило
назначената в хода на процеса съдебно- психологическа експертиза в размер
на 383,40 лв. или разноски в общ размер на 863,40 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД С. Г. С., ЕГН: **********, и Г. С.
И., ЕГН: **********, двамата от с.**, общ.Сливен, ул.“***“ № ** ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Н. В. Х., ЕГН: ********** от с.***,
общ.Сливен, ул.“**“ № **по сметка IBAN BG85SOMB91301028843101, BIC
SOMBBGSF, сума в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинени на 11.09.2019г. в с.**,
неимуществени вреди –„болки и страдания”, от която сума 12 000 лв. за две
средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на лявата ръка с данни за
напречно счупване на тялото на лакътната кост в нейната дистална долна
трета и контузия на левия крак с данни за счупване на тялото на малкия
пищял и 3 000 лв. за множество леки телесни увреждания, а именно: контузия
на главата с наличие на две разкъсно-контузни рани в челната и тилна
области с размери 3-4 см и изразен болезнен травматичен оток на меките
тъкани в съседство; контузия на гръдния кош с наличие предимно по
страничната повърхност на неговата лява половина на множество масивни
кръвонасядания с широчина 4-5 см и дължина около 10-15 см с изразени
травматични отоци на меките тъкани в областта на кръвонасяданията с
палпаторна и функционална болезненост; болезненост в областта на врата и
гърба; кръвонасядане в дясната половина на поясната област с триъгълна
форма и размери 4-5 см с болезнен травматичен оток на меките тъкани в
областта; кръвонасядания по предна коремна стена, в областта около пъпа с
повърхностно охлузване на кожата върху площ с размери 8-10 см и болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областта; масивен ретроперитонеален
хематом, обхващащ поясната и коремна области и достигащ краниално до
гръдния кош, манифестиран клинично със следкръвоизливна анемия,
лекувана чрез кръвопреливане, ведно със законната лихва върху сумата от
15 000 лв., считано от деня на увреждането 11.09.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Г. С., ЕГН: **********, и
Г. С. И., ЕГН: **********, двамата от с.**“, общ.Сливен, ул.“**“ № ** ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Н. В. Х., ЕГН: ********** от с.**,
общ.Сливен, ул.“**“ № ** по сметка IBAN ***, BIC SOMBBGSF, сума в
размер на 2 420 лв. /две хиляди четиристотин и двадесет лева/, деловодни
разноски.
11
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК С. Г. С., ЕГН: **********, и
Г. С. И., ЕГН: **********, двамата от с.**“, общ.Сливен, ул.“**“ № ** ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт с ума
в размер на 863,40 лв. (осемстотин шестдесет и три лева и 0,40 ст.),
деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12