№ 722
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20241001000547 по описа за 2024 година
С решение № 27 от 22.03.2024г., постановено по т.дело № 63/2023г. по описа на
Окръжен съд - Враца „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е осъдено да заплати на „Стаком“ ООД
следните суми: 103 275 лв. без ДДС за разработване на програмите, инструкциите и
графиците съгласно Техническото задание № 19.0РУ.Т3.4 - Приложение № 2 от Договор №
*********/15.08.2022г. и т.2.1.1. от Договора; 39 950 лв. без ДДС за изработката на идейния
проект по технологичната част и проекта по електрическата част и автоматиката /частично
по т.2.1.1. от договора/; 2 651 915,00 лева без ДДС - стойност на доставеното оборудване и
резервни части /т.2.1.2. от договора/; 127 002,98 лв. обезщетение за пропуснати ползи в
размер на нереализирана печалба, представляваща 8 % от стойността на оставащите за
изпълнение дейности по т.2.1.1., т.2.1.3. и т.2.1.4. от Договора /проектиране, обучение на
персонала и СМР - 1 587 437,29 лева без ДДС/, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.06.2023г., до окончателното изплащане на
сумите, както и разноски за производството, съразмерно на уважената част от исковете, за
държавна такса от 116 887, 15 лв., за адвокатско възнаграждение от 67 836, 66 лв. и за
възнаграждение на вещи лица от 2 164, 70 лева
Отхвърлени са претенциите за заплащане на възнаграждение за разработване на
програмите, инструкциите и графиците за разликата за сумата над уважения размер от 103
275 лв. без ДДС до претендирания такъв от 148 248 лв. без ДДС, както и иска за заплащане
на сумата 2683.77 лв. разходи за провеждане на командировката в „SERGI” Франция -
Париж на един специалист, за подготовка на посещението на тримата специалисти от „АЕЦ
1
Козлодуй” ЕАД, като неоснователни.
Против това решение в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от
ответника в производството„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. В същата на първо място се прави
оплакване, че първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на предявените
искове и не е изпълнил задължението си като съд по същество да определи вярно правната
квалификация на иска въз основа на заявените фактически основания и да разгледа спорното
материално субективно право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Отсъствието на елементите от фактическия състав на чл.268 от ЗЗД произлизало от
факта, че договорът е прекратен с предизвестие на основание т.18.2 от Общите условия на
договора, от която не произлизали каквито и да било плащания и обезщетения. Тази клауза
на договора обективирала общо съгласие и изключвала настъпването на последиците на
чл.268 от ЗЗД.
ОС-Враца превратно тълкувал, че представеното Писмо № ЦУ – ЕСО -
890/27.01.2022г. от „ЕСО“ ЕАД е основание ответникът да прекрати договора, докато от
приетите поделото доказателства било видно, че то е основание възложителят да изрази
действителната си воля да сключи договор само за две от деветте машини,като именно за тях
били предадени входни данни.
Поддържа се, че от страна на изпълнителя не били представени необходимите
документи за завършване на нито един етап от договора, поради което и неправилно в
решението си ВОС се позовал на чл.266 от ЗЗД. За „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД нямало
задължение да заплати приетата работа, тъй като такава нямало и по делото липсвали
доказателства в тази връзка. Към 02.05.2023г. били изтекли 131 дни от датата на предаване
на входните данни. Към този момент нямало предаване нито на работен проект, нито на
идеен проект като последният бил представен едва по делото. Липсвал работен проект ,
който изяснявал конкретните проектни решения. След като нямало работен проект, то не
можело да се премине към следващия етап от договора.
Неправилно първоинстанционния съд приел, че процесният договор е валиден като
счел за неоснователно възражението на ответника, че същия е нищожен поради липса на
съгласие. Не била съобразена съдебната практика по този въпрос. Не било взето предвид, че
договорът е сключен след решение на ВАС, преди което възложителят бил прекратил
процедурата поради факта, че няма нужда от оборудване за всичките девет машини.
Игнорирани били разпоредбите Правила за управление на електроенергийната система,
които давали право на ЕСО да прилага пълен обхват на технически изисквания към
ползвателите в рамките на съществуващите им технически възможности, за да гарантира
сигурното, безопасно и ефективно функциониране на енергийната система и да везма и
прилага решения в случай на несъответствия между изискването на участниците на
електроенергийния пазар. Това означавало, че дадената от ЕСО препоръка е следвало да
бъде съобразена от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и именно поради това „Стаком“ ООД още преди
подписване на договора било уведомено, че всъщност съществувала необходимост от
монтиране на система, предпазваща от пожари само за две маслонапълнени машини.
2
Игнориран бил фактът, че работен проект нямало, а той е от съществено значение за
продължаване на работа по останалите етапи на договора. Не била извършена преценка на
многобройните доказателства, събрани в хода на процеса и в същото време неоснователно
било отказано събирането на други относими такива към спора.
Част от събраните доказателства са коментирани подробно, включително и приетата
по делото съдебно-техническа експертиза.
Ищецът не представил доказателства за действително извършени разходи към
датата на предизвестието за прекратяване на договора, респ. към датата на самото
прекратяване.
Решението било нeправилно в частта, с която „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е осъдено да
заплати сумата от 103 275 лв. за разработване на програмите, инструкциите и графиците,
които следвало да са част от работен проект и без същия били без никаква стойност.
Възнаграждение на изпълнителя се дължала за извършена и приета работа. В случая те били
представени след изпращане на предизвестието за прекратяване на договора и не били част
от работен проект или друг документ, съгласно изискванията на договора. Същите не били
приети от възложителя. По делото липсвали доказателства на коя датата са създадени
фаловете, нито имало други данни,които да установяват кога са изготвени и разработени
тези инструкции, програми и графици, както и договорите, сключени между фирма
„Стаком“ ООД и лицата, които са работели по тях и които са проверили представените по
делото инструкции, графици и програми.
Изтъква се, че представеният идеен проект се разминава с изискванията, заложени в
договора и офертата на изпълнителя . Необходимо било да е представен работен проект,
който да отговаря на изискванията за обхват и обем на Наредба №4 за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти. Поради това жалбоподателят счита, че не
дължи сумата присъдена за изготвения идеен проект.
По отношение на сумата от 2 651 915 лв. без ДДС се посочва, че възложителят няма
как да приеме и заплати каквото и да било оборудване по договора, тъй като съгласно т.5.1.7
изпълнителят е длъжен да изготви окончателна Техническа спецификация за доставка на
оборудване и резервни части на етап работен проект/, а такъв липсва изготвен и приет по
договора/ .
Първоинстанционният съд неправилно приел, че с доставката на машините ,
произведени от SERGI е изпълнено задължението на изпълнителя за доставка на процесното
оборудване като не съобразил, че за да се достави същото следва да има приет Работен
проект, а такъв безспорно не е изготвен и представен, респ. липсвала техническа
спецификация по договора.
Предвид факта,че още със сключването на договора ищецът е бил уведомен, че той
ще се изпълни само за две маслонапълнени машини от общо девет такива то неоснователно
било искането за заплащане на разходи за целия обем на договора.
3
Към писмото, с което ответникът е бил уведомен,е оборудването ще бъде доставено
на 28.04.2023г. били приложени документи на SERGI, от които се установявало, че
оборудването се съдържа в 30 дървени сандъка с посочени нето и бруто тегло, както и обем,
но липсвали опаковъчни листове и доказателства, че е доставено цялото оборудване по т.3
от Техническото задание. Посочва, че липсват конкретни компоненти. Имало разминаване и
в представената от ищеца таблица „Основни съоръжения по договора №
*********/15.08.2022г. и обща цена по Приложение №4.1 към Договора“. Липсвали
доказателства, че доставеното оборудване отговаря на изискванията по техническото
задание, както и за функционалността и приложимостта на доставеното оборудване.
Правят се оплаквания, че по делото е останал неизяснено кога, къде и с какъв
транспорт и с кой номер товарителница е доставено от фирма SERGI оборудването за
реализирането на договора, сключен между страните.
По делото било безспорно доказано, че ищецът не е положил грижата на добрия
търговец по смисъла на чл.302 от ТЗ, като е поръчал и доставил оборудване и резервни
части в размер на 2 651 915лв. без ДДС въпреки, че не са му предоставени входни данни за
целия обем на договора и няма работен проект и Техническа спецификация, която да
индивидуализира оборудването и резервните части, и да гарантира, че оборудването по
договора ще изпълни целите, за които договорът е скелючен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от ищеца „Стаком“
ООД, който същата се оспорва. Поддържа се, че първоинстанционният съдебен акт е
правилен и законосъобразен и се моли същият да бъде потвърден.
Изложени конкретни доводи по всяко от оплакванията, наведени с въззивната
жалба.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си. При приключване на
устните състезания въззивникът - ответникът по иска е заявил, че за да бъде уважен иск за
заплащане на стоката,то същата следва да е предадена като в противен случай ще се стегне
до неоснователно обогатяване. Заявено е искане, ако съдът уважи иска за заплащане на
процесните суми, да задължи ищеца да предаде или поне да посочи къде се намират
доставените машини и как може да ги получи.
В депозирана в определения от съда срок писмена защита се излагат оплаквания за
недопустимост на съдебното решение и при евентуалност - за неправилност на същото.
Въззивникът също е представил писмена защита, в която излага своите аргументи в
подкрепа на искането обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Ищецът „Стаком“ ООД основава исковете си на твърдението, че между него и
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е бил сключен Договор № *********/15.08.2022г. с предмет
„Проектиране, доставка и монтаж на система, предпазваща от взрив и пожар на
маслонапълнени машини в ОРУ“. От изложението става ясно, че същият е подписан след
4
проведена процедура по възлагане на обществена поръчка. Посочва се, че неразделна част
от договора са Приложение № 2 - Техническо задание № 19.0РУ.Т3.4, Приложение № 3 -
Техническо предложение, Приложение № 4 - Ценово предложение и Приложение № 5 -
Списък на документите, необходими за започване на дейностите по договора.
Посочва се също, че в качеството се на изпълнител по договора ищцовото
дружество е започнало действия по изпълнение на своите задължения като е представило на
възложителя необходимите документи в Дирекция „БиК“ на ответното дружество и по-
конкретно – коригиран План за контрол на качеството ( за етап „Проектиране“) на
„Електрически системи“ ООД. След извършена на този план ищецът издал Протокол №
22.40.ОУ.ПРД.067/23.09.2022г., в който било обективирано решение че „фирмата „Стаком“
ООД може да изпълни „Проектиране, доставка и монтаж на система, предпазваща от взрив
и пожар на маслонапълнени машини в ОРУ“ по Договор № *********/15.08.2022г.
В писмен вид с посочени конкретно писма на ответника били изпратени списъци
на необходимите входни данни за изготвяне на проекта, предмет на договора. След
неколкоратно напомняне с писма и телефонни обаждания била проведена среща между
представители на двете страни, но входни данни не били предоставен. На последваща
среща, проведена на 19.12.2022г. такива данни били предоставени частично – данни за
проектиране на две маслонапълнени машини (от общо девет) и по три позиции за
останалите седем маслонапълнени машини, като представителите на ответника приели и
входните данни на съоръженията от производителя „SERGI” Франция - чертежи, размери и
други данни.
На основание на същите и имайки предвид продължителността на производствения
процес ищецът поръчал на производителя на съоръженията SERGI, Франция да започне
производството на същите.
Успоредно с това, заедно с производителя SERGI, Франция и в съответствие с
Техническото задание бил разработен на Идеен проект по технологичната част на
системите и детайлни принципни чертежи по електрическата част и автоматиката.
Изпратено било писмо с дата 13.03.2023г., с което от възложителя било поискано да
определи трима специалиста за командироване в завода производител за сметка на
изпълнителя, които да се запознаят с производствения процес, електрическите и
механичните изпитания, изисквания и особености при монтажа и последващо поддръжка и
други в съответствие с Договора. Отговор на това писмо не бил получен.
Разработените съгласно изискванията на Техническото задание програми
инструкции били изпратени на възложителя с придружително писмо на 13.04.2023г.
С друго писмо от 21.04.2023г. възложителят бил информиран, че съоръженията на
производителя SERGI, Франция са готови и ще бъдат експедирани на 26.04.2023г. и ще
бъдат доставени на 28.04.2023г.
Междувременно, на 03.04.20203г. „Стаком“ ООД получило Предизвестие за
прекратяване на Договор № *********/15.08.2022г. , според което договорът следва да се
5
счита за прекратен след изтичане на 30 дни от датата на получаване на същото.
С писма от 03.05.2023г. и 17.05.2023г. „Стаком“ ООД предложило да бъдат
проведени срещи, на които да бъде подписан двустранен протокол за приемане на
извършените дейности по договора , но те останали без отговор.
Твърди, че е поканил ответника да приеме доставеното оборудване и резервни
части, за което да бъде подписан съответен протокол, но ответникът не се отзовал. Това
довело да извършване на разходи от страна на ищеца за съхранение на доставеното
оборудване.
Ищецът поддържа, че към датата на прекратяване на договора е изпълнил
преобладаващата част от дейностите, предмет на договора, сключен между страните.
Ответникът от усвоя страна не изпълнил задължението си по чл. 264 от ЗЗД да приеме
извършената работа. Той можел да се откаже от договора, но на основание чл.268 от ЗЗД
дължал заплащане на направените разходи, извършената работа и печалбата, която
изпълнителя би получил от изпълнението поради това се претендират следните суми :
=148 248 лв. без ДДС за разработване на програмите, инструкциите и графиците
съгласно Техническото задание № 19.0РУ.Т3.4 - 1 Приложение № 2 от Договор №
*********/15.08.2022г. , в съответствие с единичните цени в Договора с „Електрически
системи“ ООД /публикуван в ЦАИС от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД/ и т.2.1.1 от Договора;
=39 950 лв. без ДДС за изработката на идейния проект по технологичната част и
проекта по електрическата част и автоматиката /частично по т.2.1.1. от договора/;
=2683.77 лв. разходи за провеждане на командировката в „ SERGI” Франция - Париж
на един специалист, за подготовка на посещението на тримата специалисти от „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД /частично по т.4.1. и 5.1.24 от договора и т.12 от приложенията към
Договора с „Електрически системи“ ООД, публикуван от АЕЦ в ЦАИС/;
=2 651 915 лева без ДДС, стойност на доставеното оборудване и резервни части
/т.2.1.2 от договора/;
=127 002,98 лв. обезщетение за пропуснати ползи в размер на нереализирана
печалба, представляваща 8 % от стойността на оставащите за изпълнение дейности по
т.2.1.1, т.2.1.3 и т.2.1.4 от Договора /проектиране, обучение на персонала и СМР - 1 587
437,29 лева без ДДС/; законната лихва за забава върху общата сума на исковете, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и
направените разноски за държавна такса, деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
С подадения от ответника отговор на исковата молба предявените искове се
оспорват изцяло.
На първо място е направено възражение за нищожност на сключения между
страните договор на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Основанието за нищожност извежда от
обстоятелството, че същият бил сключен след проведена процедура по възлагане на
обществена поръчка, която обаче била прекратена от самия възложител след поради
6
отпадане на необходимостта от извършване на дейностите, предмет на поръчката.
Решението за прекратяване обаче било отменено първо от КЗК и след това тази отмяна
били потвърдена от ВАС с решение № 6024/20.06.2022 г. по адм. дело № 3922/2022 г. на
ВАС, IV отделение. Договорът бил сключен с оглед на това, че решението на ВАС е
задължително за възложителя.
От друга страна обаче с писмо ЦУ[1]ЕСО-890/27.01.2022г. от ЕСО ЕАД на „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД била дадена препоръка за подмяна на автотрансформатори. Поради това
отпаднала необходимостта от монтиране на система, предпазваща от взрив и пожар на
маслонапълнени машини в ОРУ за 7 от 9 машини. Определеното за изпълнител дружество
„Стаком“ ООД било уведомено за тези обстоятелства още преди подписване на договора
от негова страна с писмо изх.№1255 от 12.08.2022г.
Обърнато било внимание, че при изпълнение следва договорът да се изпълнява в
последователност на етапите от предмета, съгласно клаузите му, т.е. че е сключил договора с
намерение да не се изпълнява целият договор, а само за 2 машини. Ето защо, дори да се
приемело, че договорът не е нищожен, то той би следвало да се изпълнява само за 2 от общо
9 машини.
Ответникът счита, че с оглед на прекратяването на договора от страна на „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД, не се дължат каквито и да било плащания, тъй като възнаграждението се
определя съгласно цената, уговорена в договора, но при съобразяване, че същата е за
напълно завършен етап от договора, а исковите претенции са предявени за стойности от
отделни етапи от договора.
Излага тезата, че договорът е следвало да се изпълнява на етапи, като приемането на
даден етап е условие за започване на следващия, а последователността на изпълнение на
етапите била от съществена важност. Изтъква, че изпълнителят не е изпълнил задължението
си по т. 3.4. от договора да състави и да представи за съгласуване на възложителя
окончателен график, а графикът, предоставен към офертата, не покривал изискванията на т.
3.4 от договора. Това водило до извода,че „Стаком“ ООД е неизправна страна по договора.
Въпреки неизпълнението на задълженията на ищеца по договора да предостави
окончателен график, на същото били предадени необходимите данни, което предаване било
оформено с приемо - предавателен протокол от 19.12.2022 г. Това обаче били входни данни
само за две маслонапълнени машини от общо девет.
Към датата на прекратяване на договора, не бил изпълнен нито един етап от него. В
ценовото предложение на изпълнителя в Приложение № 4.1 не фигурирала цена за
изготвяне на цитираните от него програми, инструкции и графици, а тези документи по
т.8.1. от Техническото задание следвало да бъдат част от работния проект и същите не
можело да бъдат изготвени и предадени без наличието на такъв. Дължимият резултатът от
изпълнението на всички дейности на етап „Проектиране“ трябвало да бъде работен проект,
отговарящ на изискванията за обхват и обем на Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти като нямало изискване за изготвяне на идеен проект, а какъвто се
7
претендира заплащане. След като липсвал предаден Работен проект, то нямало основание
да се претендира плащане за този етап, както и да се премине към осъществяването на
следващ етап.
Всичко това водело до извод за неоснователност на претенцията за заплащане на
сумата 148 248 лв. без ДДС за разработване на програмите, инструкциите и графиците,
съгласно Техническо задание N: 19.ОРУ.Т3.4, Приложение № 2 от Договора, в съответствие с
единичните цени в Договора с „Електрически системи “ ООД и т. 2.1.1. от Договора.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 39 950 лв. без ДДС за
изработване на идейния проект по технологичната част и проекта по електрическата част и
автоматиката /частично по т.2.1.1. от Договора/ също счита, че не са налице основания за
присъждането й, тъй като нямало възможност за избор на варианти за пространствено,
инсталационно и технологично решение на проекта, за да бъде необходимо изработването
на идеен такъв и именно заради това и възложителят определил в техническото задание N:
19.ОРУ.ТЗ.4, че проектирането ще се извърши еднофазно във фаза работен проект.
На следващо място се оспорва и дължимостта на претенцията за заплащане на
сумата 2 651 915 лв. без ДДС, представляваща стойност на доставеното оборудване и
резервни части /т. 2.1.1. от Договора/, тъй като окончателен график за изпълнение на
дейностите по договора, съгласно т. 3.4., не бил представен за съгласуване от възложителя.
Доставката на оборудването и резервните части по договора не можело да бъде извършена,
тъй като не са изпълнени условията по договора в т.3.1.3. и т.5.1.10. Посочва, че
окончателната стойност на оборудването и резервните части можело да бъде определена
само ако е изпълнено условието по т. 5.1.9. от Договора и можело да бъде заплатена, ако е
изпълнено условието по т. 3.1.3. и т. 5.1.10. от Договора. Липсвала окончателна Техническа
спецификация за доставка на оборудване и резервни части на етап проектиране, съгласно т.
5.1.7., поради което ищецът не можел да поръча на завода производител и да достави
оборудването, камо ли да задължи възложителя да го приеме по договора.
По отношение на твърденията, че не е определил специалисти, които да бъдат
командировани във Франция заявява, че това не е направено, тъй като не са били изпълнени
условията на договора за представяне и приемане на работен проект и поради това не било
ясно какво оборудване точно ще се доставя, а и обучението на персонала е последен етап от
дейностите по договора.
Оспорва се и претенцията за заплащане на сумата 127 002,98 лева, представляваща 8
% от стойността на оставащите за изпълнение дейности по т. 2.1.1., т. 2.1.3. и т.2.1.4. от
договора – проектиране, обучение на персонала и СМР - 1587437,29 лв. без ДДС като отново
се повтарят доводите, че ищецът е бил уведомен още преди сключването на договора, че
няма да се реализира целият обем разходи, поради което и предварително е знаел, че няма да
бъде реализирана посочената печалба.
Доколкото сумите по предявените искове за главниците не били дължими, то
неоснователна била и претенцията за заплащане на лихва за забава.
8
С допълнителната искова молба ищцовото дружество поддържа предявените искове
и оспорва изложените в отговора на исковата молба твърдения.
Счита, че процесният договор не е нищожен, тъй като ответникът го е подписал, в
качеството на възложител, след проведена и приключила процедура за избор на изпълнител
по ЗОП, и след датата на подписване - 15.08.2022г., не са налице законово допустими
процедури за неговото изменение по административен път или прекратяване и такива не са
извършени. Ответникът не сочел кое е конкретното основание за нищожност по чл.26, ал.2
от ЗЗД.
Писмото на „ECO” ЕАД, което съдържало препоръки да се подменят 7 от общо
договорени 9 машини от предмета на договора предшествало подписването на договора от
15.08.2022г. със 7 месеца. Освен това въпросът с това писмо бил детайлно разгледан и
отхвърлен от КЗК и ВАС.
Договорът от 15.08.2022 г. обхващал всички 9 (девет) маслонапълнени машини
(автотрансформатори и шунтови реактори), именно съответствие с решенията на КЗК и ВАС
и поради това твърдението, че ответника е сключил договор с намерение същият да не се
изпълнява за целия му обем било несъстоятелно. Не можело с „уведомление преди
сключване на Договора" да се променя предмета на подписан по-късно договор.
Изтъква,че в хипотезата на едностранно прекратяване на договора от ответника като
възложител, уговорките в същия за механизъм и отчитане на изпълнението, на които
ответникът се позовава в отговора на исковата молба, вече били неприложими.
На следващо място се посочва, че причината да няма разработен работен проект, а
от там и окончателен график е, че възложителят не е изпълнил задълженията си по Договора
за предаване на входните данни, въпреки което, на базата на разработения идеен проект били
изготвени графици за всяка машина, предадени на възложителя с писмо изх. №
21/13.04.2023 г. (в АЕЦ вх. 1548/18.04.2023 г.).
Изготвянето на идеен проект, въпреки че в Договора нямало изискване за това, не
било пречка да се изпълни фазата на проектирането и че разработването на тази фаза е
направено единствено в интерес на възложителя. Колкото до сумата за доставка на
оборудване и резервни части, посочена в исковата молба, същата обхващала единствено
доставките от завода производител „SERGI", съгласно ценовата таблица за доставка на
оборудването и резервните части - Приложение № 4.1. към договора.
Счита, че след като е доказал изпълнение на работи/дейности по договора, то
задължение на възложителя е да ги разплати по уговорените в договора цени. Ответникът-
възложител не можел да откаже заплащане на изпълнените работи, позовавайки се на
собствено бездействие, изразяващо се в неприемането им и несъгласуване или неизпълнение
на график. След като договорът вече прекратен, то заплащането на извършените работи
следвало да се уреди съгласно разпоредбите на ЗЗД.
Ответникът по делото е подал в законоустановения срок отговор на допълнителната
искова молба. С него се поддържат всички оспорвания и възражения, което вече са заявени
9
с отговора на исковата молба.
Посочва, че в срока на предизвестието за изпълнени дейности по договора и поради
това за ответника не било възникнало задължение да приеме каквото и да било. До
прекратяването на договора нямало завършен нито един етап от него и поради това не било
възникнало задължение по чл.264 от ЗЗД.
Във връзка с изложеното в допълнителната искова молба, поддържа, че препоръките
на „ЕСО“ ЕАД са задължителни за него като цитира и законови разпоредби в тази връзка.
Отново се излагат доводите, че още преди подписване на договора изпълнителят е бил
уведомен, че същият ще се изпълнява само за две от общо девет машини, както и че
доставката следва да се реализира след одобрен технически проект .
Оспорва се самият факт на доставката на оборудване и се поддържа, че претенцията
за заплащане на такова противоречи на офертата, концепцията за реализация на договора и
на клаузите на самия договор.
С постановеното решение в обжалваната му част първоинстанционният съд е
приел, че предявените искове са с правно основание чл.268 от ЗЗД и че същите са
основателни като този за заплащане на стойността на разработването на програмите,
инструкциите и графиците съгласно Техническото задание № 19.0РУ.Т3.4 - 1 е уважен до
сумата от 103 275 лв. без ДДС , този за заплащане на изработката на идейния проект по
технологичната част и проекта по електрическата част и автоматиката /частично по т.2.1.1.
от договора/ за пълния му размер от 39 950 лв. без ДДС, искът за заплащане на стойността
на оборудването - също за пълния му предявен размер от 2 651 915 лв. без ДДС и иска за
заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на нереализирана печалба,
представляваща 8 % от стойността на оставащите за изпълнение дейности по т.2.1.1, т.2.1.3 и
т.2.1.4 от Договора /проектиране, обучение на персонала и СМР - 1 587 437,29 лева без ДДС/
за 39 950 лв. без ДДС за изработката на идейния проект по технологичната част и проекта
по електрическата част и автоматиката /частично по т.2.1.1. от договора/ за сумата от 127
002,98 лв.
Присъдени са и законни лихви, считано от датата на завеждане на делото.
Прието е че, сключеният между страните договор е валиден. Обсъдено е
твърдението на ответника, че е сключил този договор без намерение да се обвърже за целия
му предмет, а намерението е било да се сключи такъв само за две от общо девет машини
като е счетено, че писмото с препоръка от „ЕСО“ ЕАД може да послужи като основание да
не бъде сключен договора, но не и да се приеме, че същият е нищожен.
Прието е за установено от събраните по делото доказателства, че изпълнението на
договора е започнало с извършените от ищеца множество правни и фактически действия,
които представляват част от договорените дейности. За неоснователно е счетено
възражението на ответника, че изпълнението на ответника не е започнало поради липсата
на изготвен окончателен график именно поради доказания факт на започване на
дейностите . като аргумент в подкрепа на тази теза е посочен и фактът ,че договорът не е
10
прекратен поради неизпълнение,а на основание друг текст от договора.
Съдът е счел, че начинът на прекъсване на облигационната връзка има характер на
отказ от договор от страна на възложителя и именно поради това приложение следва да
намери нормата на чл.268 от ЗЗД.
При преценката дали е налице основание за заплащане на възнаграждение за
изготвените програми, инструкции и графици, съдът е съобразил, че изпълнението на този
етап от договора не е завършено изцяло поради отправеното изявление за прекратяване на
същия, но поради наличието на резултат от извършената работа, е счетено, че същата следва
да бъде заплатена в размера съгласно Приложение 2 към договора ,сключен между
„Стаком“ ООД и „Електрически системи“ ООД, тъй като в договора от 15.08.2022г. няма
детайлно остойностяване на дейностите на етап Работно проектиране. По същия начин е
определена и цената и за изготвения Идеен проект.
За неоснователни са счетени възраженията, че цената на извършените дейности
требва да бъде доказана на база двустранно подписани отчетни документи с аргумента ,че
направените в договора уговорки в тази насока се отнасят за случая на нормално протичане
на облигационното отношение, какъвто настоящият казус не е.
Посочено е, че срокът за завършване на етап “Проектиране“ не е започнал да тече
поради факта, че е налице виновно неизпълнение от страна на възложителя, което се
изразява в отказа да бъдат предоставени всички входни данни за маслонапълнените машини.
По отношение иска за заплащане на сумата 127 002,98лв. , окръжният съд е приел,
че става въпрос за пропуснати ползи- нереализиран печалба, която със сигурност е щяла да
увеличи имуществото на изпълнителя при обикновени условия на изпълнение на договора.
Счетено е, че поради едностранното предсрочно прекратяване на договора от страна на
ответника, което е довело до невъзможност ищецът- изпълнител да получи следващата му
се печалба съобразно уговорките в договора и стойността на изпълнените дейности, респ.
стойността на останалите неизпълнени такива.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая постановеното решение е валидно- постановено е от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната писмена форма и е
подписано.
По отношение на допустимостта:
Въззивният съд приема, че постановеното решение е допустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по заявената в исковата молба претенция и при наличие на всички процесуални
предпоставки за допустимост на производството и при липса на процесуални пречки.
11
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
съгласно правилата на чл.235,ал.2 от ГПК намира, че обжалваното решение по същество е
правилно. Поради това настоящият състав на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение като те стават част и от настоящото такова.
Приемането пред настоящата инстанция на надлежни преводи на документи, които
са част от доказателствения материал, събран от първоинстанционния съд не променя
фактическата обстановка, тъй като същите на практика са взети предвид от окръжния съд,
но при допуснато процесуално нарушение – основаване на изводите на съда на документ,
който не е на български език. С изискването на надлежен превод на въпросните документи
това процесуално нарушение беше поправено.
В отговор на направените с въззивната жалба оплаквания апелативният съд излага
следните съображения:
Изхождайки от естеството на породените с процесния договор права и задължения
настоящият състав намира, че същият е такъв за изработка, доколкото е налице възлагане да
бъде извършена определена работа с материали и средства на изпълнителя срещу
уговорено в договора възнаграждение. Поетото задължение за доставка на определено
оборудване не променя съдържанието на договора, доколкото става въпрос за цялостна
дейност по осигуряване на система, предпазваща от взрив и пожар на маслонапълнени
машини в ОРУ, която дейност включва проектиране , поръчка на необходимото оборудване
въз основа на изготвения проект и монтаж на същото, както и обучение на персонала на
възложителя за неговото ползване..
При това положение и при безспорно установения факт, че договорът е прекратен с
предизвестие от възложителя без същият да се позовава на неизпълнение, то изявлението за
прекратяване има характер на отказ от договора. Имено поради това последиците от това
волеизявление следва да бъдат уредени съобразно предвидените в нормата на чл.268 от ЗЗД
последици. Ето защо оплакванията, че първоинстанционният съд е квалифицирал иска
неправилно се явяват неоснователни.
Твърденията, че след като договорът е прекратен въз основа на клауза, съгласие за
която е постигнато ,то става въпрос за прекратяване по взаимно съгласие на същия са
несъстоятелни. Безспорно е, че е използвана предвидена в договора възможност, но самото
прекратяване е станало въз основа на едностранно волеизявление от стана на възложителя
без същият да се позовава на неизпълнение от страна на изпълнителя и поради това тази
страна следва да понесе последиците от това си поведение.
Не могат да бъдат споделени и доводите на въззивника, че процесният договор е
нищожен поради липса на съгласие. В правната теория и съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че за да бъде налице такъв порок на една правна сделка е
необходимо да има външно изразена воля за сключване на сделка, която воля да е
обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението да липсва вътрешно волево
решение. В този случай волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и
12
съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при "съзнавано несъгласие" – без
намерение за обвързване. Такива са волеизявлението, направено на шега, като учебен
пример или изтръгнато с насилие.
В случая се твърди, че волеизявлението за сключване на договора е направено в
изпълнение на съдебно решение въпреки, че в резултат на дадени задължителни препоръки
възложителя е имал намерение да сключи договор само за две от общо девет
маслонапълнени машини. Това твърдение сочи на позоваване на частична нищожност на
договора, но същата не се установява от събраните по делото доказателства. Въпросното
решение на ВАС решение № 6024/20.06.2022 г. по адм. дело № 3922/2022 г. на ВАС, IV
отделение е приложено по делото и от него е видно, че съдът е преценил, че
обстоятелствата, които са посочени като основание за прекратяване на процедурата по
възлагане на обществена поръчка са били известни на възложителя много преди да обяви
прекратената процедура по възлагане на обществената поръчка. При това положение
договорът следва да бъде сключен при условията на обявената поръчка, като съгласието на
възложителя е изразено още с нейното обявяване. Освен това е необходимо да се посочи,
че след като волята на страната съвпада със задължението съгласно решението, то не може
да се говори за липса на съгласие. Действително този воля е изразена в резултат на
осъществена държавна принуда, но последната е законосъобразна и цели именно спазването
на законовия ред, докато липсата на съгласие поради наличие на принуда се свързва с
незаконосъобразно поведение.
Отправеното до изпълнителя писмо изх.№125 от 12.08.2022г. предхожда самото
сключване на договора, но не може да послужи за основание да се приеме, че намерението е
било само за сключване на договор за две машини именно поради факта, че тя е имала
задължение да изрази воля, съвпадаща с постановеното в съдебното решение. Изменението
на клаузите в договора принципно може да бъде направено само по взаимно съгласие на
страните, каквото не е постигнато. В случая изменение обаче не е можело да бъде направено
изменение и по този начин поради особеността на случая – че договорът е сключен при
поведена процедура по възлагане на обществена поръчка и страните не могат да се отклонят
от предварително обявените условия.
Настоящият състав счита, че дори самото твърдение, че намерението е било да се
изпълни съдебното решение, което е в смисъл, че договорът следва да бъде сключен с
предмета на обявената обществена поръчка изключва позоваването на нищожност поради
липса на съгласие.
Неоснователни са и оплакванията, че е неналице изпълнение от страна на ищеца по
отношение на предадените графици, инструкции и програми. Първоинстанционният съд е
съобразил, че не е налице пълно изпълнение на задълженията за изготвяне на работен
проект, но е отчел обстоятелството, че това се дължи на неоказване на съдействие от страна
на възложителя. Поради това е счел, че следва да бъде заплатена извършената до този
момент работа. Същата е остойностена съгласно цените в представения договор с
подизпълнителя, обявен надлежно като такъв в процедурата поради липса на детайлна
13
разбивка на цените за тези части на изпълнението в основания договор.
По отношение на представения идеен проект, настоящата инстанция намира, че
възнаграждение за същия се дължи. Действително , в договора не е предвидено изготвянето
на такъв, но същият следва да се приеме като етап от разработването на работния проект,
който е бил дължим като резултат по договора. Незавършването на последния се дължи на
неоказване на съдействие от страна на възложителя в началния етап на изпълнение на
договора и след това – на отправяне на изявлението за прекратяване на същия. Ето защо
следва да се приеме, че изработването на идеен проект е опит на изпълнителя поне частично
да изпълни своите задължения и е било необходимо с оглед преценката относно
необходимите характеристики на оборудването. С оглед обстоятелството, че в сключения
договор няма отделна цена за идеен проект правилно е взета предвид заплатената от самия
изпълнител цена, определена отново в договора с подизпълнителя.
Не могат да бъдат приети възраженията на ответника, че няма как да бъде заплатено
каквото и да е оборудване по договора, тъй като не е изготвена Техническа спецификация за
същото. Тази спецификация действително е следвало да бъде изготвена, но при нормално
развитие на договорните отношения. Ищецът твърди, че ползвал като източници на данни
относно това какво трябва да бъде оборудването, освен предадените с протокола от
19.12.2022г. данни, също предоставените от служители на ищеца чертежи и приложените
форми на „SERGI” Франция, чиито преводи бяха приети от настоящата инстанция.
Възраженията, че същите са частни неподписани документи не оказват влияние върху
верността на информацията, която се съдържа в тях. В тази връзка следва да се отбележи и
неоснователността на твърдението, че ищецът не положил дължимата грижа като търговец,
поръчвайки и доставяйки оборудване въпреки, че не са му предоставени входни данни. Това
оплакване сочи и на недобросъвестност от страна на въззивника, тъй като същият на
практика се позовава на собственото си неизпълнение, вменявайки същото във вина на
изпълнителя. Необходимо е също да се отбележи, че с отказа си да приеме доставеното
оборудване, възложителят се е лишил от възможността да оспори неговата годност за
предвиденото в договора предназначение. Предвид на всичко изложено, настоящата
инстанция счита, че оплакванията за недължимост на сумата от 2 651 915 лв.,
представляваща цена на доставено оборудване и резервни части за системите, предмет на
договора са неоснователни. Противно на твърденията в жалбата, по делото са налични
опаковъчни листа за доставеното оборудване- л.207 и сл. от първоинстанционното дело.
Приетата по делото съдебно - техническа експертиза е установила, че са налични всички
сандъци, в които е доставено процесното оборудване. Неоснователни са и възраженията че
не са представени документи относно кореспонденцията между ищеца и производителя на
оборудването, както и такива, които установяват как е бил извършен транспортът на
същото. Тези обстоятелства са вън от предмета на спора и не са необходими за изясняване
на фактическата обстановка по делото.
Също неоснователни са и възраженията, че ищецът не е представил доказателства за
извършените от него разходи. Искът за заплащане на разходи за командировки е бил
14
отхвърлен от първата инстанция и не е предмет на разглеждане от въззивния съд, а
останалите претенции не са такива за разходи, а за стойност на изпълнената част от работите
по договора.
Дължима е и сумата от 127 002,98 лв., която представлява нереализираната печалба
от оставащите за изпълнение дейности по договора поради изрично предвидената в чл.268
от ЗЗД възможност за това. Стойността на тези работи е 1 587 437,29 лева без ДДС като
сумата е изчислена в рамките на предвидената в договора норма на печалба.
Всички оплаквания, че не е спазена установената в договора етапност на
изпълнението, повторени многократно във въззивната жалба не могат да бъдат възприети,
тъй като такова изпълнение би могло да бъде осъществено само при нормално развитие на
отношенията по договора, а не когато е осъществено прекратяване на същия.
Направеното в хода по същество пред въззивната инстанция възражение, че ако
бъде преценено, че процесните суми се дължат, то заплащането им трябва да стане заедно с
предаването на процесното оборудване на практика представлява възражение за неизпълнен
договор по смисъла на чл.90 от ЗЗД. Същото обаче е преклудирано. Освен това по делото са
събрани доказателства, че оборудването не е предадено поради поведението на самия
ответник, а не защото ищецът е отказал да изпълни своето задължение за такова действие.
Предвид на всичко изложено, първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна ще следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски. Същите са в размер на 35 000л. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 22.03.2024г., постановено по т.дело № 63/2023г.
по описа на Окръжен съд – Враца в обжалваната му част.
ОСЪЖДА АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Козлодуй 3320, площадка АЕЦ Козлодуй да заплати на „Стаком“ ООД, ЕИК
04023784 със седалище и адрес на управление гр.София, район Надежда, жк НПЗ Военна
рампа, ул.“Илиянско шосе“ №2 сумата 35 000лв. направени разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16