Р Е Ш Е Н И
Е № 1624
гр. Пловдив, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно
заседание на четвърти април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 17914 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин против О.В.К.,
ЕГН: **********,*** с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК във вр. с чл. 99 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2,
чл.79, чл.92 и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 298,52 лв.- главница, произтичаща от
Договор за кредит „Бяла карта“ с № *** сключен между „Аксес Файненс“ ООД и
длъжницата, което вземане е цедирано с Договор за цесия от 11.11.2016 г. и
Приложение № 1 към него от 11.05.2018 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 193,90 лв.- договорна лихва за периода от
24.08.2015 г. до 06.10.2017 г., сумата от 313,30 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, сумата от 138,12 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, сумата от 25,38 лв. –
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 07.10.2017 г. до
04.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –
14.08.2018 г. до окончателното изплащане
на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13272 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив,
ІI-ри бр. състав.
Ищецът сочи, че „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД подало заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа
на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по която
било постъпило възражение от ответницата О.В.К., поради което ищецът депозирал установителния иск на основание чл.
415 от ГПК. Основанието, на което ищецът твърди, че е издадена заповед за
изпълнение, бил подписан Договор за кредит „Бяла карта“ с № *** между „Аксес Файненс“ ООД, като кредитор, и ответницата, като кредитополучател. Твърди
се, че с подписването на договора за кредит кредитополучателят удостоверявал,
че получил и бил запознат предварително с всички условия на индивидуалния
договор и ОУ, приложими към него. Моли се да се приеме, че датата на Договор за
кредит „Бяла карта“ с № *** била 28.07.2015 г., а не както било посочено поради
техническа грешка в заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
29.07.2017 г. Сочи се, че въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите реквизити
на договора за кредит напълно съвпадали – номер, страни, предмет и съдържание.
Посочва се, че основанието, на което заявлението и настоящата искова молба били
подавани от ищцовото дружество, бил сключен Рамков договор за цесия от
11.11.2016 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 11.05.2018
г. между „Аксес Файненс“ ООД, ЕИК: ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, по силата на които вземането било
прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло. Твърди се, че с подписването
на процесния договор „Аксес Файненс“ ООД се задължило да предостави на О.В.К.
револвиращ кредит в максимален размер на 300, 00 лв. под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне
съгласно условията на договора. Прави се уточнение, че с разпоредбата на чл.3,
ал.1 от договора била предоставена субективната възможност на кредитополучателят
по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит, като в
тази връзка настъпването на падежа зависел изцяло от поведението на
кредитополучателя – като би настъпил единствено в случай, че същият усвоил част
или в цялост максималния кредитен лимит. Посочва се, че заедно с подписване на
договора за кредит кредитодателят бил предоставил на кредитополучателя платежен
инструмент – кредитна карта, издадена от „Интеракт Файнанс“ АД, ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят можел да усвои изцяло макималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Сочи се, че страните подписали Приложение № 2 към договора за кредит –
Условия за ползване на международна платежна карта Access
Finance/iCardCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване
на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa. Твърди се, че ответницата
усвоила сума в общ размер на 300,00 лв. от предоставения кредитен лимит, като
дължимата към настоящия момент главница била в размер на 298,52 лв. Твърди се,
че върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължал дневен лихвен
процент, инкорпориран в сключения договор, представляващ договорна лихва, която
в с случая била в размер на 193,90 лв.
за периода от 24.08.2015 г. до 06.10.2017 г. Сочи се, че страните се били
договорили, че в случай, че кредитополучателят не заплатял текущото си
задължение на падежа, съгласно условията на договора, същият се задължавал да
представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписал договор за
поръчителство със срок от 30 дни. При неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължал на
кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение за
настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на
задължението – от 6-то число на месеца, в който не било погасено, до 5-то число
на следващия месец текущото задължение. В конкретния случай била начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 313,30 лв. за
периода от 06.06.2015 г. до 06.10.2017 г. Твърди се, че в разпоредбите на
договора за кредит се предвиждало, че ако кредитополучателят не погасял
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият бил длъжен да
предостави на кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението му в 3-дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на
посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит,
ответникът дължал на кредитодателят разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и
такса в размер на 120 лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществявало дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на кредитополучателя. Твърди се, че в настоящия случай ответницата
дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 138,12 лв., като разходите и таксите за извънсъдебно събиране били
начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямали характер на неустойка. Сочи се, че
поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответницата, цялото задължение било станало предсрочно изискуемо,
като предсрочната изискуемост била обявена на 06.10.2017 г., като считано от
тази дата О.В.К. дължала заплащане на мораторна лихва в размер на 23,58 лв. за
периода от 07.10.2017 г. до 04.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Твърди се, че през целия срок на валидност на договора,
ответницата се била задължила да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото
си задължение за предходния месец, като от сключването на посочения по-горе
договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответницата продължавала виновно да не изпълнява задълженията си. Моли се искът
да бъде уважен. Претендират се и направените разноски.
Препис от исковата молба е
редовно връчена на ответника, като в законоустановения едномесечен срок не е
постъпил отговор на исковата молба. В съобщението изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
Ответникът
е бил редовно призован за първото по
делото съдебно заседание.
В съдебно
заседание на 04.04.2019.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание,
редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приети в съдебно заседание може да се
направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва
да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се
уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в
настоящото исково производство в размер на 25
лв. – държавна такса и 100 лв. –
юриконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както
и в заповедното производство в размер от 75
лв., от които 25 лв.- държавната такса и 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че О.В.К., ЕГН: **********,***
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж
Мецанин против с правно основание чл. 422 от
ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК сумата от 298,52 лв.- главница, произтичаща от
Договор за кредит „Бяла карта“ с № ***, сключен между „Аксес Файненс“ ООД и
длъжницата, което вземане е цедирано с Договор за цесия от 11.11.2016 г. и
Приложение № 1 към него от 11.05.2018 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 193,90 лв.- договорна лихва за
периода от 24.08.2015 г. до 06.10.2017 г., сумата от 313,30 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, сумата от 138,12 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, сумата от 25,38 лв. –
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 07.10.2017 г. до
04.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –
14.08.2018 г. до окончателното изплащане
на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13272 по описа за 2018 г. на РС -
Пловдив, ІI-ри бр. състав.
ОСЪЖДА
О.В.К., ЕГН: **********,*** да
заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 75 лв. - разноски в
производството по ч.гр.д. № 13272 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, както и сумата от 125 лв. – разноски в
производството по гр.д. № 17914/2018 г. по
описа на ПРС, V-ти състав.
Решението е окончателно, като
ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
ПМ