№ 92
гр. , 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100224
по описа за 2021 година
Производството е по чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. Н., ЕГН: **********
и Н. Г. Н., ЕГН: ********** срещу Х. Д. А., ЕГН: **********, с която се иска, на основание
чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, съдът да признае за установено по
отношение на ответника А.- собственик на Поземлен имот с идентификатор
************** по КККР на гр.П., че към датата на одобряване на КККР на гр.П. със
Заповед № ******** от *******г. на Изпълнителния директор на АГКК, ищците Н. Н. и Н.
Н. са собственици на поземлен участък /зона/ с площ от 47.22 кв.м., заета от сграда
„постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор ************** по КККР на гр.П.,
оцветена в кафяв цвят и заключена между точки „16,11,13,14,15,16“ върху „комбинирана
скица- Приложение №3“ на инж.Маев /по ДСТЕ по гр.д. №148/2019г. на РС-П./, на
застъпване границите на двата поземлени имота между регулационен план на гр.П. от 1958г.
и кадастралната карта на гр.П. от 2019г., а вярната имотна граница между собствения на
ищците поземлен имот с идентификатор ************** и собствения на ответника
поземлен имот с идентификатор ************** по КККР на гр.П. е тази, прилежаща към
участъка на застъпването, означена със зелен цвят по т.16 и т.12 и минава по западната
стена на сграда с идентификатор ************** по КККР на гр.П., респ. отразени
графично върху скицата по СТЕ, която приподписана от съда ще съставлява неразделна част
от съдебното решение.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на поземлен имот с
1
идентификатор ************** по ККИР на гр.П., одобрени със Заповед № ******** от
*******г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.П., ул.
„**************“ №19, с площ 606 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: ***, квартал 140, парцел III, при съседи: ПИ с идент. №
**************, ПИ с идент. № *************, ПИ с идент. № ***************, ПИ с
идент. № **************, ПИ с идент. № **************, като изградените в имота сгради
с идентификатори **************.1 със застроена площ от 88 кв.м. и с идентификатор
************** със застроена площ от 117 кв.м., с предназначение „постройка на
допълващо застрояване“, са тяхна собственост. Сочи се, че ответникът е собственик на
съседния поземлен имот с идентификатор **************. Ищците сочат още, че в титула
за собственост на техния имот- нотариален акт за дарение №2, том 2, дело №***/1969г. на
П.ски народен съдия, имотът им е описан като дворно място, състоящо се от 740 кв.м. и
представляващо парцел УПИ III-*** от кв.140 по плана на гр.П., одобрен със Заповед №
****/1958г. Сочат, че имота са придобили при равни права от Г. Ц. Г., който е баща на
втората ищца и тъст на първия ищец. Праводателят им бил собственик на дарения им имот,
легитимиращ се като такъв с нотариален акт № 52, том 1, дело №84/1962г., но е притежавал
и съседния имот XXX-*** по регулационния план на гр.П. от 1958г. /а по предходен
регулационен план на гр.П.- УПИ II-365/, съгласно НА №61, том 1, дело № 85/1952 г. на
П.ски околийски съдия. Сочи се още, че след дадено съгласие /нотариално заверена
декларация № 761/**********г./ от Г. Ц. Г., собственик на съседния УПИ XXXI-***, кв. 140
по плана на гр.П. от 1958г. за изграждането на стопанска сграда на калкан на границата на
двата имота, ищците в периода от месец април-месец май ****г. са изградили строежа си.
Поетото задължение от собственика на съседния имот /УПИ XXXI-***/- Г. Ц. Г. да построи
неговата страна на калкана, не било реализирано от последния. Построената от ищците през
****г. стопанска сграда, съществувала и понастоящем, а именно: сграда с идентификатор №
**************, като за целия период от 40 години, задната западна страна на сградата,
служела за граница на двата имота- УПИ XXXI-*** и УПИ III-*** в кв. 140 /по плана от
1958г./ към момента на застрояването, а понастоящем поземлени имоти с идентификатор
************** и ПИ ************** по КККР на гр.П.. Ищците сочат, че владеели частта
от 47.22 кв.м. от имот с идентификатор **************, заета от сградата, както и цялата
сграда с идентификатор **************, несмущавано, от момента, в който са ги
придобили през 1969г.- за терена и през ****г.- за сградата. Сочи се, че по кадастралния и
регулационен план на гр.П., одобрен със Заповед № ***/****г. УПИ XXXI-*** вече бил
отразен като УПИ XXXI-*** и разделен на два, а именно: УПИ XXX-***, кв.140 и УПИ
XXXI-*** в кв.140, последният от които понастоящем е поземлен имот с идентификатор
************** по КККР на гр.П., собственост на ответника. Имотът на ищците по
кадастралния и регулационен план от ****г. бил заснет с планоснимачен № *** в кв.140, за
който е отреден УПИ III, с площ от 601 кв.м. /по скица №601/26.07.2018г./, като част от
имота с площ 47.22 кв.м. /тази под сградата/, била заснета в този план от ****г. и попадала в
УПИ XXXI-***, кв.140, сега поземлен имот ************** по КККР на гр.П., собственост
2
на ответника. В кадастралната карта била заснета сграда с идентификатор **************,
попадаща с площ от 47.22 кв.м. в ПИ на ответника с идентификатор **************, като
неправилно в кадастралната карта, дворното място под тази сграда, било заснето като част
от имот с идентификатор ************** на ответника, вместо като част от имота на
ищците с идентификатор **************. Погрешно имотната граница между двата имота
не съвпадала с регулационната линия и не отразявала действителните права на
собствениците им върху земята - страните по делото, а преминавала през сграда с
идентификатор **************. Сочи се, че ответникът съгласно НА № 112/2017г. е
собственик на урегулиран поземлен имот с площ от *** кв.м., съставляващ парцел XXXI-
***, в кв. 140 по плана на гр.П. /а по кадастралната карта- поземлен имот с идентификатор
**************/, с административен адрес: гр.П., ул. „**********“ №22, при съседи: от
изток УПИ III-***, от запад- улица, от север УПИ I-347, от юг УПИ XXX-***, заедно с
построените върху него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 56
кв.м. и едноетажна паянтова стопанска сграда със застроена площ от 5 кв.м. Правото на
собственост върху имота ответникът придобил от Н. Ц. Г., който получил имота по дарение
от баща си- Ц. Г. Ц. и леля си Н. Г. Н. /втората ищца/ и легитимиращ се като собственик с
НА №149/2014г.
В исковата молба се сочи още, че ответникът Х. Д. А., е предявил пред РС-П. иск по
чл.109 ЗС за премахване на постройка-сграда, в частта й, разположена върху 47 кв.м. от
имота му, до границата със съседния от изток УПИ III-*** в кв.140 по плана на гр.П.,
собственост на ищците. По образуваното гр.д. № 148 по описа за 2019г. на РС-П. било
постановено решение № 106/**********г., с което ищците са осъдени да преустановят
неоснователното си действие, с което пречат на Х. Д. А. да упражнява правото си на
собственост върху ПИ с идентификатор ************** като премахнат частта от сградата
им „постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор ************** КККР на гр.П.,
попадаща в ПИ на ищеца с идентификатор **************, в зоната с площ от 47.22 кв.м.,
оцветена в кафяв цвят и заключена между точки „16,11,13,14,15,16“ върху комбинирана
скица – приложение №3 към допълнение към СТЕ на вещото лице инж.Маев, която скица е
приподписана от съда и следва да се счита неразделна част от решението. Решението било
обжалвано от ищците по настоящото дело и по жалбата било образувано гр.д. № 59/2021г.
по описа на СОС, по което няма постановено решение. В исковата молба се сочи още, че в
одобрените със Заповед № ********7/*******г. на ИД на АГКК кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр.П., ПИ с идентификатор ************** и сграда с
идентификатор ************** са заснети в картата с конфигурация и площ, съвпадащи с
тези, отразени по кадастралния план от ****г., но с регулационния план от 1958г. са се
образували имотите УПИ XXXI-*** /от който се образува имота на ответника/ и УПИ III-
*** на ищците, с който план е определена действителната граница между същите, като
кадастралната граница между двата имота УПИ III-***, в кв. 140- на ищците и УПИ XXXI-
***, в кв.140 по плана от ****г. не съвпадала с действителното й местоположение по първия
план от 1958г., с който тя е установена. Фактическото положение на имотна граница било
установено и към ****г., при построяването на ищците на стопанската сграда, при
3
действието на регулационния план на гр.П. от 1958г. и то не било променяно през целия
период до предявяване на настоящия иск. Частта от 47.22 кв.м. от УПИ III-***, кв.140, заета
от сградата „постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор ************** по
КККР на гр.П., била част от имот с планоснимачен номер *** по предходния регулационен
план от 1958г., идентичен с УПИ III, кв.140, пл.сн. №*** по плана от ****г. и ПИ с
идентификатор **************, като винаги била владяна от ищците и никой, в това число-
и праводателя на ответника, респ. неговите праводатели, не са имали претенции върху тази
част.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника Х. Д.
А., подаден чрез адв.П. Б. от САК, с който се оспорва изцяло предявената претенция като
недопустима, евентуално- като неоснователна и недоказана. Според ответника, не ставало
ясно на какво основание ищците Н.и се легитимират като собственици на даден имот, за да
може от тази легитимация да се изведе претенция за собственост върху реална част от УПИ
с квадратура 47.22 кв.м. Коментират се представените с исковата молба документи и се
сочи, че от един от представените нотариални актове било видно, че през 2014г. ищцата Н.
Н. се била разпоредила със своя собственост, а именно: УПИ XXX-***, в кв.140 съгласно
дворищно-регулационния план на гр.П. съгласно Заповед №302/****г. Фактът на
посочената правна сделка лишавал от правна легитимация настоящите ищци, тъй като чрез
правната сделка страната е потвърдила административния акт по регулация и неговите
последици. На следващо място се сочи, че регулацията от ****г. е осъществена на базата на
разпоредбите на ЗТСУ (отм.), а посочената правна сделка от 2014г. била реализирана след
влизане в сила на ЗУТ. По аргумент от параграф 6, ал.5 ПР ЗУТ, след като имало правна
сделка с дворищно регулационен парцел, образуван на основание дворищно-регулационен
план, нямало как административните органи да допуснат издаване на документи за
извършване на разпоредителната сделка, освен ако регулацията не е приложена. Спрямо
посоченото ответникът счита иска за недопустим, тъй като остава неясно от къде произлиза
правната легитимация на ищците в производството. На второ място, ответникът счита, че
исковата молба е нередовна, тъй като е неясен ответникът в производството. Макар че Х. А.
бил посочен като ответник в петитума, в основанията имало данни и за други правоимащи
лица- по нотариален акт №***, том 1, рег. №****, дело №***/2014г. за лицето Г. Ц. Г.,
описващ различен от процесния имот- УПИ XXX-*** в кв.140. Цитирали се в исковата
молба документи, които не са представени, а именно: нотариален акт №149/2014г. и Заповед
№***/****г., чието съдържание във връзка с регулациите не било изяснено. В тази връзка,
непредставянето на доказателства препятствало ответника да защити своите права и
интереси.
Ответникът счита че, в случай че съдът приеме иска за допустим и редовен, то същият
е неоснователен и недоказан, за което се излагат съображения. Твърди, че кадастралната
карта и регистър, която е одобрена със Заповед № ********7/*******г. на ИД АГКК е
изработена изцяло в съответствие с правилата за създаване на кадастралната карта,
предвидени в ЗКИР и Наредба № ********* от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
4
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Административните органи
били спазили всички правила за нанасяне на обектите на кадастъра и не били налице грешки
и непълноти, както неоснователно се твърди в исковата молба. Освен това, ищците не били
подавали каквито и да е писмени възражения в производството по одобряване на
кадастралната карта и регистри. Недоволството им произтичало от факта, че ответникът е
поискал от тях и ги е осъдил по съдебен ред да премахнат незаконно построената от тях
постройка, навлизаща в границите на поземления имот, притежаван от ответника.
Ответникът заявява, че оспорва твърдението на ищците, че са владели несмущавано част от
47.22 кв.м.- част от притежавания от ответника имот, която част е заета от сграда с
идентификатор ************** от момента на придобиване на парцел III-*** от кв.140 по
плана на гр.П.. Твърди се в отговора на исковата молба, че с НА №112, том III, рег. № ****,
дело №***/2017г. на нотариус с рег. №108 при НК, Х. А. придобива УПИ XXXI-*** в кв.
140 по плана на гр.П., който план е одобрен със Заповед № 302/****г., бивш по плана от
1958г. УПИ XXXI-*** в кв. 140 и ПИ с идентификатор ************** по КККР на гр.П.,
одобрени със Заповед № ********7/*******г. на ИД на АГКК. Сочи се, че имотът е с площ
*** кв.м., като тази площ има още от образуването си със Заповед № 302/****г. Сочи се, че
този имот в действителност произлиза от УПИ XXXI-*** на праводателя на ищците Г. Г.. С
регулацията от ****г. УПИ XXXI-*** бил разделен на два равностойни имота, а именно:
УПИ XXX-*** от 395 кв.м. и УПИ XXXI-*** от *** кв.м., последният от които настояща
собственост на ответника. Процесните два имота били наследени от втората ищца Н. Н. и
нейният брат Ц. Г. Ц.. Имотът, който понастоящем е на Х. А., бил владян в посочената
квадратура и граници от наследниците на Г. Г. именно в границите и регулацията,
определена с плана от **** г. Наследниците на Г. се разпоредили чрез правна сделка с
имота, видно от НА №105, том IV, дело №***/2014 на СВ, която правна сделка е изготвена и
ползва именно регулацията от ****г., видно от представените към нея документи и
описанието на имота. Имотът бил придобит от Н. Ц. Г., който е бил легитимен собственик,
въз основа на посочения акт и праводател на настоящия ответник. В тази връзка,
представените документи доказвали, че Н. Н. и нейният брат са се разпоредили чрез две
правни сделки със съсобствеността си, определена в границите по плана от ****г. Ако
имало неуредени сметки по регулация, по аргумент от параграф 6 от ЗУТ това не би било
възможно. Фактът на сделките доказвал несъмнено приложението на регулацията от ****г.
На следващо място, според ответника не биха могли ищците да твърдят необезпокоявано
владение върху реална част от ПИ с идентификатор **************, както и поради
изграждане на сграда на допълващо застрояване на неустановена дата, тъй като според
чл.200, ал.1 ЗУТ реално обособена част от УПИ можела да бъде придобита по давност само
в случай, че както завладяната част, така и остатъкът от съответния имот отговарят на
изискванията за минимална площ и лице за обособяването им като самостоятелни парцели.
В настоящия случай претенцията за 47.22 кв.м. категорично не отговаряла на това
изискване. Чл.200, ал.2 ЗУТ уреждал изключение от това правило, но то касаело само
случаите, при които част от поземлен имот се присъединява към съседен имот при
условията на чл.17 ЗУТ (при първоначално урегулиране с регулационен план), но не и при
5
„фактическо присъединяване“. Присъединяване на реална част от УПИ към съседен имот,
ако тази част не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, можело да се извърши само по реда
на чл.15 ЗУТ – по общата воля на собствениците на съседните имоти, каквато липсва.
Всичко това изключвало придобивния способ по чл.79, ал.1 ЗС. Сочи се още, че постройката
на допълващо застрояване с идентификатор **************, построена върху спорните
47.22 кв.м. земя, била незаконна. Същата не отговаряла на правилата на ЗУТ, нито на ЗТСУ
(отм.), поради което и спрямо нея имало образувано производство- преписка №
********/***********г. за незаконно строителство. Същата завършила с издаване на акт за
незаконно строителство №1/05.12.2018г. на община П. и към момента преписката изчаква
приключването на гр.д. №148/2019г. на РС-П., което е на въззив пред СОС по гр.д.
№59/2021г. В този смисъл, невярно било твърдението, че ответникът е търпял незаконен
строеж. На следващо място, невярно било твърдението, че кадастралната граница не е по
плана от ****г., а по плана от 1958г., както и че това положение е установено към ****г. с
построяване на стопанската сграда. Тъй като в производството се касаело за УПИ-та, за
които липсват предвиждания за придаваеми или отдаваеми части, правата на собствениците
се определяли по границите на регулационните линии. Парцелът, част от който е имотът на
ответника бил разделен по силата на чл.30, ал.3 ЗТСИ (отм.), съгласно която разпоредба
парцелите се отреждат със самия план, ако имотите са били включени при урегулирането им
в общ парцел. Срещу регулационния план от ****г. ищците не били подавали никакви
възражения. Самото приемане на плана от ****г. опровергавало твърдението на ищците, че
са построили стопанската постройка още през ****г., тъй като ако тя е съществувала към
момента на одобряване на регулационния план от ****г., лицата, които са го изготвяли, е
трябвало , на осн. чл.53, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗТСУ, да се съобразят със
съществуването на тази постройка. Освен това, никъде в представените от ищците
документи не били налични данни за неуредени регулационни сметки за придаваеми места
между съседите УПИ XXXI-*** и УПИ III-***. В тази връзка, безспорно се доказвала
първата предпоставка за отхвърляне на иска, а именно- собствеността на ответника върху
вещта – УПИ XXXI-***, представляващ понастоящем ПИ с идентификатор **************,
в нейния размер по акт за собственост, а именно *** кв.м., в които са включени и спорните
47.22 кв.м., тъй като регулацията е приложена, което се установявало и от факта на
извършените строежи в имота, за които са издадени документи за узаконяването им. Сочи се
още, че с Декларацията-съгласие от 21.05.2018г., с която първият ищец и настоящият
ответник си предоставят взаимно разрешение за строеж на границата на имотите им, ищецът
признавал, че е приложена регулацията от ****г., тъй като е декларирал имота си и
границите му именно по този план. Ответникът сочи, че непосредствено след закупуването
на имота, предприел действия по установяване на точните параметри на този имот XXXI-
***, сега ПИ с идентификатор **************. За целта бил съставен протокол за
трасиране, означаване и координиране на УПИ XXXI-***, кв.140 по плана на гр.П., от
08.11.2018г. на „********“ ЕООД, подписан от заинтересованите лица без забележки и
възражения. От протокола било видно, че е ползвана координатна система от 1950г., т.е.
преди плана от 1958г. Това било потвърдено и от Геодезическото заснемане от април 2018г.
6
По всички изложени съображения, ответникът иска от съда да приеме иска за неоснователен
и недоказан и да постанови решение, с което да отхвърли претенцията изцяло. Претендира
разноски.
С определението за насрочване от 31.05.2021г. съдът е конституирал в качеството на
трето лице-помагач на страната на ответника Н. Ц. Г., на когото е предоставен срок за
ангажиране на становище, но такова не е постъпило.
В проведените открити съдебни заседания ищците Н. Д. Н. и Н. Г. Н. се явяват лично
и се представляват от упълномощената от тях адв.П. Н. от САК, която заявява от името на
доверителите си, че поддържа исковата молба и оспорва исковете. В хода на устните
състезания адв.Н. моли съда да постанови решението си, имайки предвид изложените от нея
съображения. Сочи, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР има за предмет установяване правото на
собственост на ищците върху спорната площ и установяване на грешното й заснемане в
кадастралната карта. От значение в производството било да се установи действителната
имотна граница на имота на ищците и на ответника. Счита, че в процеса е доказана
собствеността на спорните имоти: за ищците ПИ с идентификатор № **************, а за
ответника ПИ с идентификатор № **************. Сочи, че съгласно ЗКИР
регулационните линии по приложения регулационен план се отразяват и в кадастралната
карта и същите тези линии трябва да са имотните граници на поземления имот, като в
производството подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи
одобряването на кадастралната карта и следва да се съобразят всички предходни планове и
тяхното прилагане, което би обусловило трансформацията на регулационните граници в
имотни. Адв.Н. сочи, че при изготвянето и одобряването на регулационния план от 1958г.,
който се установил като начален, в сила е бил Законът за плановото изграждане на
населените места от 1949г., с действие до 1979г.- до влизане в сила на ЗТСУ, съобразно
който регулацията е имала автоматично действие. Вещото лице по изготвената СТЕ заявило,
че регулационният план от 1958г. е приложен. Според адв.Н., както СТЕ, така и
свидетелските показания и приложените писмени доказателства доказвали, че
собствениците на двата съседни недвижими имоти, са ги владяли в продължение на десетки
години във вида, в който ги владеят и към момента, независимо от обстоятелството, че
ответникът е собственик на парцел, който е придобил статута си на такъв с неприложен план
от ****г. Адв.Н. счита, че и понастоящем владението е това, което е наложено още с плана
от 1958г. Недопустимо било, по който и да е от действащите в промеждутъка на този период
от време планове, УПИ да се урегулира наново, без да има каквито и да е отметки за
основанието, включително и без да бъдат уреждани каквито и да са придавания и отнемания
на площи и каквото и да било изместване на границата. Адв.Н. счита, че имотната граница
между имотите на страните следва да е тази, която е регулационна граница по плана от
1958г., тъй като се установило от свидетелските показания, че западната фасада на
стопанската сграда е изградена. Самата сграда била изградена много преди приемане на
плана от ****г. и ищците наложили владението си още към момента на построяването и то
не самоволно, а на база даденото разрешение от предишния собственик на големия парцел,
7
преди той да бъде разделен. Предявената от ищците площ попадала изцяло в имотните
черти на техния парцел и парцелът е изцяло такъв, какъвто е бил по плана от 1958г., като
спорната част ответникът по никакъв начин не е могъл да придобие- нито по регулация,
нито по някакъв друг, допустим от закона способ, поради което искът е основателен и
доказан и се иска да бъде уважен. Предвид изложеното адв.Н. счита, че в кадастралния план
от ****г. не е отразен и отреден по имотните граници, каквито са наложени още през 1958г.
и е налице грешка именно в кадастралния план от ****г., а самият той е послужил за
кадастрална основа на действащата кадастрална карта и следва на основание чл.54, ал.2
ЗКИР, пространствения обхват на правото на собственост на ищците, да бъде правилно
отразен в кадастралната карта, като се признае за установено, че ищците са собственици на
площта от 45.84 кв.м., оцветени по скицата на вещото лице в оранжево, заключена и
обозначена с буквите „А-Б-В-Г-А“ – неправилно заснета в кадастралната карта като
собственост на ответника. Претендират се от страната съдебни разноски. Адв.Н. оспорва
адвокатското възнаграждение на ответната страна като прекомерно, както и всички други
услуги, които са извършвали адвокатите, тъй като липсвали надлежни доказателства за
сумите.
От процесуалния представител на ищците е депозирана и писмена защита, в която са
доразвити съображенията за основателност на иска. Сочи се в писмената защита, че както е
видно от скица-приложение №1 към СТЕ, кадастралната граница между двата спорни имота
по плана от ****г. не съвпада с действителното й местоположение по първия план от 1958г.,
с който тя е установена. Сочи се, че няма доказателства да са налице законоустановени
причини за промяната й, следователно в плана от ****г. има грешка. Наличната грешка
създавала привидност за съвпадение на имотната и регулационната граница между имотите
на ищците и на ответника по дворищно-регулационния план от ****г., докато те в
действителност не съвпадат, а реално част от имота на ищците е била придадена към
парцела на ответника. Грешката на плана от ****г. била спрямо първоначалния план от
1958г. Действителната граница между двата имота била определена за пръв път с плана от
1958г., според която граница било осъществявано и владението между съседите, считано от
21.04.1954г. /когато е одобрен планът от 1958г./ и понастоящем. Неправилен бил изводът, че
е приложен регулационният план от ****г., доколкото този план е довел до промяна в
собствеността върху спорните имоти и части от тях, поради което съществуването и
предвижданията на този план са без значение за изхода на делото. Правилен обаче би бил
изводът, че регулационният план от ****г. не е приложен в сроковете по параграф 6, ал.2 и
ал.4 ПЗР на ЗУТ, поради което и по силата на параграф 8, ал.2 ПЗР на ЗУТ отчуждителното
му действие отпада. Тъй като по настоящото дело нямало данни ответникът /респ.
праводателите му/ да е придобил на някакво основание правото на собственост върху този
спорен участък, а планът от ****г., с който той фактически му е придаден по регулация, не е
приложен нито при действието на ЗТСУ /отм./, нито при действието на ЗУТ, неговото
отчуждително действие е отпаднало, поради което действителната граница между имота на
ищците и този на ответника, била определена с плана от 1958г., която е настояща имотна
граница след отпадане отчуждителното действие на плана от ****г. От съвкупния анализ на
8
доказателствата следвало да се приеме, че придадената /привидно/ към имота на ответника
/на праводателя му/ част от имота на ищците с площ 43.29 кв.м. не е била заета от момента
на одобряване на плана от ****г., като от тогава до 31.03.2001г., когато е отменен ЗТСУ, са
изминали повече от 10 години, в които парцелите са се владели в границите, определени с
плана от 1958г. При това обстоятелство и с оглед обстоятелството, че вещото лице не е
открило данни за прилагане на регулацията от ****г., било налице основание да се приеме,
че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало в хипотезите на
ЗУТ. След като били изтекли повече от 10 години от незаемане на придадения имот, планът
следвало да се счита за неприложен и парцелната граница не е станала имотна граница.
Поради това не могло да се приеме твърдението на ответника, че след като ищцата през
2014г. е участвала като дарител на праводателя на ответника в извършената сделка-дарение,
се е съгласила и е приела да се приложи регулацията от ****г., тъй като към 2014г.
отчуждителното действие на дворищнорегулационния план вече е било отпаднало. Ето защо
ответникът не може да се легитимира като собственик на 43.29 кв.м. /респ. 45.84 кв.м./-
спорната част от имота му. Към момента на прехвърляне на имота през 2017г. правото на
собственост върху спорните 43.29 кв.м., върху които е изградена сградата на ищците, били в
границите на УПИ III-*** в кв.140 по плана на гр.П., а не в границите на УПИ XXXI-*** в
кв.140 по плана на гр.П.. Ето защо границата между имотите на страните следвало да е
регулационната линия по плана от 1958г., защото претендираната от ищците част попада в
имотните им граници, както и изцяло в чертите на парцела им по същия регулационен план,
като тази част ответникът не е придобивал нито по регулация, нито по друг допустим
способ, поради което искът бил основателен и се иска да бъде уважен, като се признае, че
ищците са собственици на площ от 45.84 кв.м., неправилно заснети в кадастралната карта
като част от имота на ответника.
Ответникът по иска – Х. Д. А., не се явява в проведените съдебни заседания, но се
представлява от упълномощените адв.П. Б. и адв.А. Х., които оспорват предявения срещу
доверителя им иск. В последното съдебно заседание адв.Х. заявява, че предвид събраните
доказателства, искът категорично не бил доказан и моли същият да бъде отхвърлен.
Поискала е срок за писмени бележки. Счита, че адвокатския хонорар, заплатен за нея и
колегата й от доверителя им не е прекомерен, както и че са налице доказателства за всички,
извършени от тях разноски.
В предоставения от съда срок процесуалните представители на ответника Х. А. са
депозирали писмена защита, в която се сочи, че от събраните гласни и писмени
доказателства се доказало, че предявената от ищците претенция е недопустима, както и
неоснователна и останала недоказана. На първо място, в производството не се установило
наличие на правна легитимация у ищците да се изведе претенция за собственост върху
реална част от УПИ с посочената квадратура- 47.22 кв.м. Представени били редица
документи, от които е видно, че ищците, на база дарение, са придобили през 1969г. дворно
място- парцел III-*** от кв. 140 по плана на гр.П. от 740 кв.м., който имот през годините бил
преобразуван, като по действащия регулационен план, приложен със заповед № 302/****г. е
9
отреден за УПИ III-***, кв.140, а по КККР по плана на гр.П.- ПИ с идентификатор
**************, който съвпада с одобрения през ****г. регулационен план. Представени
били доказателства, че втората ищца- Н. Н. през 2014г. е дарила своя собственост, като и за
двете извършени сделки е използвана скица от 02.07.2014г., издадена от община П.,
представляваща извадка от действащия регулационен план, одобрен през ****г. Фактът на
извършване на тези правни сделки лишавал от правна легитимация лицата- настоящи ищци.
Именно извършените сделки доказвали, че регулацията от ****г. е била приложена, а
страната чрез своите конклудентни действия е потвърдила административния акт и неговите
последици. На следващо място се подчертава, че посочената регулация е осъществена на
база на разпоредбите на ЗТСУ /отм./, а посочената правна сделка е реализирана след влизане
в сила на ЗУТ. Видно от разпоредбите на параграф 6, ал.5 ПР на ЗУТ, след изтичане на
сроковете по параграф 6, ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ не могат да се извършват сделки на
разпореждане с дворищно-регулационен парцел, за който не са изплатени дължимите
обезщетения за уреждане на сметки по регулация. Това било приложимо само ако
обезщетения се предвиждат. Видно от заключението по СТЕ не са установени индикации за
наличие на сметки по регулация, следователно регулацията е приложена. Това се
потвърждавало от представената с исковата молба скица от 2018г. Отделно, видно от
отговора по реда на чл.176 ГПК по настоящото дело, ищците са отговорили недвусмислено,
че не са правили възражения срещу регулационния план от ****г. Несъстоятелно било
твърдението на ищците за незнание на ситуацията по регулационния план от ****г., предвид
посочените по-горе правни сделки, които са съобразени с посочената регулация. В тази
връзка констатациите на вещото лице по Допълнителното заключение на СТЕ, досежно
приложимост на регулацията, не следвало да се вземат предвид, тъй като това е правен
въпрос. Спрямо посоченото искът бил недопустим поради липса на фактическа правна
легитимация на ищците, тъй като същите са се разпоредили с претендираните кв.м. със
сделките от 2014г. Отделно ДРП от ****г. за гр.П. се сочи, че е приложен, не е обжалван и е
влязъл в сила, а ищците са се съгласили с изместването на границите и са се съобразили със
същите, видно от Декларация-съгласие от 21.05.2018г., изготвена пред нотариус с рег. №
108 от НК при РС-П., с която първият ищец и настоящ ответник си предоставят взаимно
съгласие за строеж на границата на имотите им, които по описание са имотите с границите
по плана от ****г. Освен недопустим, искът бил и неоснователен и недоказан.
Кадастралната карта, която засяга съседните имоти на страните по делото, одобрена със
заповед № ********7/*******г. на изпълнителния директор на АГКК била изработена
изцяло в съответствие с правилата за създаване на кадастралната карта, предвидени в Закона
за кадастъра и имотния регистър и Наредба № ********* от 15.12.2016г. Това било видно и
от СТЕ и допълнителен отговор на вещото лице в с.з. на 13.07.2022г.- че ДРП от ****г. и КК
от 2019г. съвпадат. Административните органи били спазили всички правила за нанасяне на
обектите на кадастъра и не са налице грешки или непълноти, както неоснователно се
твърди, в това число и от вещото лице в допълнителното заключение. От представеното от
АГКК писмо по делото ставало ясно, че е подадено възражение срещу КККР с №
***********/**********г. досежно площта на имота на ищците и оразмеряването на
10
границите. След възражението обаче била издадена Заповед № ********7/*******г., т.е.
същото не е уважено. Във възражението имало твърдение за липса на обявяване и връчване
на заповед за изменени на регулация, което според процесуалните представители на
ответника е несъстоятелно предвид нормите на ЗТСУ и особения ред за уведомяване и
срокове за обжалване, които са изтекли, поради което и регулацията е приложена. В тази
връзка категорично се опровергавало твърдението на ищците, че са владели несмущавано
47.22 кв.м.- част от притежавания от г-н А. имот, която част е заета от сграда с
идентификатор **************. На следващо място не би могло според процесуалните
представители да се твърди необезпокоявано владение върху реална част от имот- ПИ
************** по КККР, както ищците се опитват да направят внушение от 1969г., при
действието на плана от 1958г., както и поради изграждане на сграда на допълнително
застрояване с неустановена дата с идентификатор **************. Цитира се чл.200 ЗУТ,
като се сочи, че неговите предпоставки са отсъствали, което изключва приложението на
придобивния способ по чл.79, ал.1 ЗС. Сочи се в писмената защита, че Махленското
свидетелство от **********г. в качеството си на частен документ, съдържащ писмени
показания на свидетели, е недопустимо на основание разпоредбите на ГПК, като същото не
би следвало да се ползва и следва да се изключи от доказателствата. За декларацията от
**********г. се сочи, че е неотносима по спора, тъй като в нея липсват индивидуализиращи
белези спрямо какви граници и между кои имоти се дава съгласие за строеж. Сочи се още, че
постройката на допълващо застрояване с идентификатор **************, под която се
твърди, че попадат спорните 47.22 кв.м., е незаконна, тъй като не отговаря на правилата на
ЗУТ, нито на ЗТСУ, поради което има и образувана преписка за незаконно строителство,
завършила с Акт за незаконно строителство на община П.. Това доказвало, че ответникът не
е търпял незаконен строеж, а напротив- предприети са действия за премахването му.
Коментират се подробно свидетелските показания на доведените от ищците свидетели-
Иванова и Петров, в които процесуалните представители на ответника намират множество
разминавания и несъответствия между това, което са заявили пред настоящия съд и това,
което са заявили в рамките на разпита си по друго дело, пред друг състав на РС-П.. Сочи се,
че от събраните писмени доказателства става ясно, че планът от ****г. е приложен и влязъл
в сила. Нямало обаче никакви доказателства, че сградата, под която се намират спорните
площи, е съществувала преди 1990г., както и че западната й стена е служила за граница на
имотите. Сочи се, че в производството се касае за урегулирани поземлени имоти от плана на
гр.П., одобрен със Заповед №302/****г., за които липсват предвиждания за придаваеми или
отдаваеми части от процесните два имота, т.е. правата на собствениците се определят по
границата на регулационните линии. Имотът на ответника бил част от предходен по-голям
парцел, който с дворищно-регулационния план от ****г. е разделен на два отделни УПИ-та:
УПИ XXX-*** и УПИ XXXI-*** по утвърдения през **** ДРП на гр.П.. Това разделение
било осъществено по силата на чл.30, ал.3 ЗТСИ /отм./ съгласно която парцелите се
отреждат със самия план, ако имотите са били включени при урегулирането им в общ
парцел. Срещу регулационния план от ****г. ищците не са подавали възражения, а и няма
такива твърдения. Самото приемане на този план от ****г. опровергавало твърдението на
11
ищците, че са били построили спорната стопанска постройка още през ****г., защото ако
тази постройка е съществувала към момента на одобряване на плана от ****г., лицата, които
са го изготвяли, е трябвало, на основание чл.53, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗТСУ,
да се съобразят със съществуването на тази постройка. Безспорно се доказала първата
предпоставка за отхвърляне на иска- собствеността на ответника върху вещта – имот от ***
кв.м., в които са включени и спорните 47.22 кв.м. Сочи се, че веднага след закупуване на
имота от ответника А. той е предприел действия по установяване на точните му параметри,
като е изготвен протокол за трасиране и координиране на „********“ ООД, подписан от
заинтересованите лица- включително ищцата Н.. От посочения протокол било видно, че
имотът е съществувал с тези си координати още през 1950г. От значение било и
обстоятелството, че всички нотариални актове преди този за собственост на ищците имат
разминавания относно площ и съседи. Иска се от съда да приеме иска за неоснователен и да
го отхвърли, като присъди и разноски в пълен размер.
В проведените открити съдебни заседания третото лице-помагач Н. Ц. Г. не се явява,
не се представлява и не взема писмено становище, въпреки предоставената му възможност.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Представени са набор от писмени доказателства от всяка от страните.
Представен е към отговора на исковата молба Нотариален акт №9, том 1, дело №
**/****г., издаден от П.ски околийски съдия /ръкописно написан и трудно четлив/, според
който на 1-ви февруари 1952 г. на основание определение по ч.гр.д. №2/1930г., с което е
утвърдена публичната продан, проведена от П.ски съдия изпълнител при Софийски окръжен
съд по изп.дело № ***/****г. е съставил акта, с който признава Ц. Г. Ц.-Ч., жител на гр.П.,
за собственик на дворно място от около 1000 кв.м., находящо се в гр.П., квартал „********“
до съседи: на изток- път, на запад – път, на север- Ц. Г.Ц. и на юг- наследниците на Никола
Гаврилов, купено на публична продан.
Представен е към исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба № 61, том I,
дело №85/25.03.1952г., издаден от П.ски околийски съдия, с който Ц. Г. Ц.-Чокоина продава
на Г. Ц. Г. следния недвижим имот, находящ се в гр.П.: дворно място в квартал „********“
от 705 кв.м., до съседи: улица, Ц. Г. Ц., Зана Григор Банбекова и жилищен фонд,
съставляваща парцел II-365 в кв.73 по регулационния план на гр.П..
Представен е към исковата молба и Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка №52, том I, дело
№84/27.03.1962г. на Народен съдия в гр.П., с който на основание чл.483 ГПК /отм./ и чл.79
ЗС е ПРИЗНАТ за собственик Г. Ц. Г. върху следния недвижим имот: Дворно място в гр.П. с
урегулирано пространство според представената скица от 740 кв.м., при съседи: Г. Ц. Г.,
общински парцел, улица и наследници на Иван Ц. Г., който имот по плана на града образува
Парцел III-*** от кв.140.
Представен е към исковата молба и Нотариален акт №2, том II, дело № *** от
12
*********г., издаден от П.ски народен съдия, с който Г. Ц. Г. е дарил на дъщеря си Невяна
Г. Н. и зет си Н. Д. Н., при равни права, собственото си дворно място, представляващо
парцел № III-*** от кв. №140 по плана на гр.П., състоящо се от 740 кв.м.
Съгласно удостоверение за наследници №331 от *********г., издадено от община П.,
Г. Ц. Г. е починал на **********г. и е оставил като свои наследници: Добринка Иванова Г.-
съпруга /починала на *******г./, Н. Г. Н. – дъщеря, Ц. Г. Ц.- син /починал на **********г./.
От същото удостоверение се установява, че след смъртта си Ц. Г. Ц. е оставил за свои
наследнции Г. Ц. Г. – син и Н. Ц. Г. - син.
Представена е по делото Декларация от Г. Ц. Г.- нотариално заверена на **********г.,
с която същият е дал съгласието си зет му Н. Д. Н. да застрои стопанска сграда на калкан на
парцел …/не е посочен/ кв…/не е посочен/ по плана на гр.Средногорие, кв.П., като
деклараторът се е задължил да построи своята страна на калкана.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том 1, рег. № ****,
дело №*** от 2014г., издаден от нотариус Д.А. с рег. № *** в НК, на *********г. Ц. Г. Ц. и
Н. Г. Н. са дарили на Г. Ц. Г.- син на първия и племенник на втория дарител, недвижим
имот, находящ се в гр.П., общ.П., Софийска област, а именно: УПИ с площ от 395 кв.м.,
съставляващ парцел XXX-*** в кв.140, съгласно утвърдения със Заповед №302/****г.
дворищно-регулационен план на гр.П., с адрес на имота: ул. „**********“ №22, при съседи
по скица: УПИ XXVIII-***, УПИ IV-***, УПИ III-***, УПИ XXXI-*** и улица, заедно с
построената в гореописания поземлен имот едноетажна, полумасивна сграда /лятна кухня/
със застроена площ от 31 кв.м.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том 3, рег.
№ ****, дело № *** от 2017г., издаден от нотариус Е.П. с рег. № 108 в НК на **********г.
Н. Ц. Г. е продал на Х. Д. А. недвижим имот, находящ се в гр.П., на ул. „**********“ №22,
община П., област Софийска, а именно: УПИ с площ от *** кв.м., съставляващ парцел
XXXI-*** в кв.140, при съседи: от изток- УПИ III-***, от запад-улица, от север- УПИ I-347,
от юг- XXX-***, заедно с построените върху гореописания имот сгради: едноетажна
полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 56 кв.м. и едноетажна паянтова
стопанска сграда, със застроена площ от 5 кв.м.
В хода на делото е направен опит по искане на ответника да бъдат приобщени
нотариалните преписки по НА № ***, том 1, рег. №176, дело №*** от 2014г. и НА №179,
том 1, рег. №177, дело №138 от 2014г., но е установено, че нотариалните дела са унищожени
поради изтекъл срок за съхранение.
Приобщени са скици на процесните имоти.
Видно е от скица № ******-**********г., издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър- Софийска област за поземлен имот с идентификатор №
************** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №
********7/*******г. на ИД на АГКК, същият се намира в гр.П., на ул. „**************“
№19, с площ от 606 кв.м. е, предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
13
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: ***, кв. 140, парцел: III,
съседи: ************** /от запад/, ************* /от юг/, *************** /от изток/,
************** /от север/, ************** /от запад/. Според скицата в имота попадат две
сгради: сграда **************.1 със застроена площ 88 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна; сграда ************** със застроена площ от 117 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване. Видно от
графическата част на скицата, западната граница на имота по кадастрална карта преминава
през сграда ************** – по дължината й.
Другата, приложена към исковата молба скица за имота, който ищците посочват за
своя собственост, е издадена от община П. на 26.07.2018г. съобразно регулационния план,
утвърден със Заповед №302/****г. Съгласно тази скица процесният имот на ищците е с
планоснимачен №*** и се намира в урегулиран парцел III в кв.140, с площ 601 кв.м. Oт
графичната част на скицата се установява, че имотът, за който е издадена скицата /имотът на
ищците/ от запад граничи с два имота- XXX-*** и XXXI-*** /имотът на ответника/; от
изток- с улица; от север- с имот II-347; от юг – с имот IV-***. От скицата се вижда, че в
имот III-*** има само една сграда, разположена във вътрешността на имота. Друга сграда,
граничеща или навлизаща в съседния имот не е отразена.
Видно от скица № *********-********г., издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър- Софийска област за поземлен имот с идентификатор №
************** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №
********7/*******г. на ИД на АГКК, същият се намира в гр.П., на ул. „**********“ №22-А,
с площ от *** кв.м. е, предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: ***, кв. 140, парцел:
XXXI, съседи: ********00.5101 /от запад/, ********00.3177 /от юг/, ********00.*** /от
изток/, ************** /от север/. Според скицата в имота попадат две сгради: сграда
********00.3067.1 със застроена площ 61 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна; сграда ********00.3067.2 със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи:
1, предназначение: постройка на допълващото застрояване. Видно от графическата част на
скицата, източната граница на имота по кадастрална карта преминава през сграда
************** – по дължината й.
Другата, приложена към отговора на исковата молба скица за имота, сочен за
собственост на ответника, е издадена от община П. на 17.11.2017г. съобразно
регулационния план, утвърден със Заповед №302/****г. Съгласно тази скица процесният
имот на ответника е с планоснимачен №*** и се намира в урегулиран парцел XXXI в кв.140,
с площ *** кв.м. Oт графичната част на скицата се установява, че имотът, за който е
издадена скицата /имотът на ответника/ от изток граничи с имот III-349 /имотът на ищците/;
от запад- с улица; от север- с имот I-347; от юг – с имот XXX-***. От скицата се вижда, че в
имот XXXI-*** има две сгради, разположени във вътрешността на имота. Сграда от съседен
имот, граничеща или навлизаща в този имот не е отразена.
Приобщени са и удостоверения за данъчна оценка на двата процесни имота, като
14
посочената данъчна оценка за имота с идентификатор ************** е 6421.80 лв. общо,
само за земята- 3151.20 лв., а посочената данъчна оценка за имот с идентификатор
************** е 3797.30 лв. общо, само за земята- 2069.60 лв.
Представено е по делото Решение №106 от **********г. по гр.д. 148/2019г. на друг
състав на РС-П. /невлязло в сила/, водено между същите страни по иск с правно основание
чл.109 ЗС, с което Н. Г. Н. и Н. Д. Н. са осъдени да преустановят неоснователното си
действие, с което пречат на Х. Д. А. да упражнява правото си на собственост върху ПИ с
идентификатор **************, като премахнат частта от сградата им – „постройка на
допълващо застрояване“ с идентификатор ************** по КККР на гр.П., попадаща в
ПИ на ищеца с идентификатор **************, в зоната с площ 47.22 кв.м, оцветена в
кафяв цвят и заключена между точки „16,11,13,14,15,16“ върху комбинирана скица-
приложение №3 към допълнение към СТЕ на вещото лице Л.Т.М.. Приложена е и
комбинираната скица, която се визира в решението, както и още една комбинирана скица от
12.03.2019г., изготвена от инж.Д.Ж.. Страните заявяват, че решението по гр.д. № 148/2019г.
на РС-П. към момента е на въззивна проверка пред Софийски окръжен съд, като бива
представена молба до СОС за издаване на съдебно удостоверение относно етапа на
висящото производство и от резолюцията на съдията-докладчик върху молбата е видно, че
делото пред СОС е № 59/2021г., образувано по жалба на Н. и Н. Н.и, както и че СОС е спрял
производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на
производството по гр.д. № 224/2021г. на РС-П..
Представена е към исковата молба Декларация- Съгласие, с която Х. Д. А. /като
собственик на УПИ XXXI-*** в кв.140 по регулационния план на гр.П./ и Н. Д. Н. /като
собственик на УПИ III-***, в кв.140 по регулационния план на гр.П./ са декларирали, че са
съгласни всеки от тях да строи в имота си стопанска сграда на общата им имотна граница.
Декларацията е с нотариална заверка на подписите, направена на 21.05.2018г.
Представен е документ, наименован „Махленско свидетелство“, който също е с
нотариална заверка на подписите от **********г., изхождащ от три лица- Н.П.С., П.Т.И., Н.
Г. Н., които в качеството си на съседи на Н. Д. Н. и Н. Г. Н., са заявили, че сграда
„постройка на допълващо застрояване“ със ЗП от 117 кв.м., заснета с идентификатор
************** по КККР на гр.П., одобрени със Заповед № ********7/*******г. на ИД на
АГКК, е построена от двамата съпрузи през **** г. като собственици на ПИ ********00.347,
в който същата е изградена. Този частен документ е оспорен от насрещната страна-
ответника Х. А., като доказателствената му стойност ще бъде обсъдена при извеждане на
правните изводи.
Представен е към отговора на исковата молба Протокол за трасиране, означаване и
координиране на имот XXXI-*** в кв.140 по плана на гр.П. от 08.11.2017г. с възложител Х.
Д. А., което трасиране е извършено от правоспособното лице инж. Г.Г., в присъствието на
лицата Е.Х.З. и Н. Г. Н.. Направена е скица и в обяснителната част е посочено, че за основа е
използвано копие от плана на гр.П., който е оцифрен и получените координати са
приложени.
15
Представени са от ответника набор от строителни книжа. Представено е разрешение
за строеж от 14.09.1960г., издадено от община П. в полза на Г. Ц. Г. за построяването на
къща в парцел XXXI, кв. 140 по плана на гр.П.. Представено е удостоверение за търпимост
№ ******/27.03.2018г. за строеж „лятна кухня с баня и тоалетна“, намиращ се в УПИ XXXI-
***, кв.140 по плана на гр.П.. За сдобиване с удостоверението за търпимост на лятната кухня
ответникът е представил нотариално заверена декларация от трима свидетели, заявяващи
кога е строена сградата. Представен е и технически паспорт рег. № 18/18.12.2017г. на
жилищната сграда, построена в имота на ответника /XXXI-*** в кв.140 на гр.П./.
Представено е и геодезическо заснемане, извършено от „********“ ООД през април
2018г., на обект: масивна сграда, попадаща в УПИ I-347, УПИ II-347, УПИ III-***, УПИ
XXX-*** и УПИ XXXI-*** в кв.140 по плана на гр.П. с възложител Х. Д. А.. Касае се за
процесната сграда, за собствеността на земята под която е заведено делото. Според
Геодезическото заснемане частта от сградата, попадаща в УПИ XXXI-*** e 47 кв.м.
Представено е към отговора на исковата молба писмо от община П. с изх. номер от
18.12.2018г., адресирано до Х. Д. А., с което бива уведомен, че по негова жалба е извършена
проверка и на собствениците е съставен акт за незаконно строителство №1/05.12.2018г. на
масивна едноетажна сграда с предназначение за стопанска сграда и лятна кухня. Същото
нещо е посочено и в писмо на община П. рег.индекс № ************/07.07.2021г. във
връзка с изискана от ответника информация за развитието на административната преписка.
В писмото е посочено още, че предвид местонахождението на сградата в имота на
извършителите и в още 4 поземлени имота по действащия регулационен план на гр.П., е
възникнал спор от материално-правен характер, решаването на който е в правомощията на
компетентния Български съд, като община П. ще предприеме последващи действия след
окончателното решение на съда.
От РС-П. е издадена и приобщена по делото справка, според която няма приключили
или висящи други дела между страните с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР.
В съдебно заседание от 07.07.2021г., на основание чл.176 ГПК, са изслушани лично
ищците Н. Д. Н. и Н. Г. Н. по два въпроса, поставени от ответника. На въпроса дали са
подавали писмени възражения срещу кадастралната карта на гр.П., одобрена през 2019г.
ищецът Н. отговаря, че са подавали такова възражение когато започнали делата и той
разбрал, че нещо се случва. Това потвърждава и ищцата Н.. Казват, че отговор не са
получили на подаденото от тях възражение. На въпроса дали са подавали възражение срещу
регулационния план от ****г. отговорът е отрицателен.
Община П. е била задължена от съда да представи възражението, което ищците
твърдят, че са подали, като от общината са отговорили, че всички възражения са предадени
на СГКК-Софийска област. От СГКК-Софийска област са изпратили заверено копие от
възражението. Същото е с вх. № ***********/**********г. срещу кадастралната карта и
регистри на гр.П., одобрени със Заповед № ********7/*******г. на ИД на АГКК.
Възражението е от Н. Д. Н., от когото е подписано. Според възражението в кадастралната
карта е допусната грешка, като неправилно е изчертана графично границата между имоти
16
************** и **************, както и между ************** и *************.
Посочено е още, че неправилно е вписана в цифрово изражение площта на имот
**************, а именно- 719 кв.м., а по нотариален акт и приложената към него скица
този имот е с площ 740 кв.м. Н. Н. е посочил още, че не му е обявена заповед за изменение
на регулацията и не са уреждани сметки по регулацията между съседите и него.
В рамките на производството са разпитани и четирима свидетели- двама, доведени от
ищците и двама, доведени от ответника, чиито показания обаче ще бъдат накратко обсъдени
- само в частите, в които са относими.
Разпитана е като свидетел П.Т.И. на 71г., която твърди, че познава Н. и Н. от много
години, а Х. не го познава, но знае, че са собственици на съседни имоти в гр.П., които са в
един и същи двор и между тях няма огради. Свидетелката е съседка от другата страна на
улицата. Твърди, че спорове за имотите не е имало преди Х. да купи къщата на Г. Ц.- през
2017г., от когато започнали „неприятностите“. Казва, че имотите са наследство от години
/били са един много голям имот/, като Г. Ц. никога не е смятал имотите да се разделят и по
тази причина не е имало и огради между тях. Знае, че между страните има спорове и според
свидетелката те произтичат от това, че когато Х. купува къщата, влиза в имотите на Н. и Н.
и „превзима“ част от стопанската сграда, която е на Н. и Н. и е строена много отдавна.
Казва, че това, което знае е, че 1969-1970г. Г. Ц. дава съгласие на Н. и Н. да построят там
стопанската сграда и тогава била построена сградата от Н. и Н.. Твърди, че от другата страна
братът на Н. имал сгради, плътно залепени за сградата на Н. и Н.. Тези сгради- навес и
тоалетна, когато се продала къщата през 2017г., били съборени от новите собственици.
Според свидетелката стопанската сграда на Н. и Н. си се ползвала само от тях, а съборените
вече сгради се ползвали само от брат й, като границата на фактическо ползване минавала
между тях. Свидетелката казва, че имота на Н. и Н. си го помни в един и същи вид и не е
променян. За имота, който е бил на бащата на Н. казва, че също си е в същия вид,
единствено когато била купена къщата, новите собственици сложили ограда, сменили
прозорци на къщата и бутнали постройките, които били залепени. Свидетелката Иванова
потвърждава, че е била свидетел и по друго дело между същите страни, водено пред РС-П..
Казва, че това, което разказва пред съда го знае от ищците, а документи не е виждала.
Разпитан е като свидетел и Д.Л.П. на 83г., който твърди, че живее наблизо, през две
къщи до Н.и. Твърди, че имотът на Н. е от източната страна, а другият имот- на Х., е от
западната страна и ги разделя постройката. До сега не били възниквали спорове, но вече
имало такива за стопанската сграда на „санъра“. Казва, че зад тази сграда, на същата стена
имало и друга сграда, направена за животните от бай Г.- „спусница“. Тази сграда била
бутната след като минало предното дело, по което този свидетел казва, че също е
свидетелствал. Казва, че двата имота се разделят от „санъра“ и пояснява, че „санър“
означава граница. Границата според свидетеля е стената на постройката. Спомня си, че бай
Г. казвал, че ще се строи на „санъра“. Документи не е виждал. Свидетелят не знае някой
друг, освен Н. и Н., да е ползвал стопанската им сграда. И този свидетел твърди, че
парцелът не е променян през годините и си бил такъв от край време- откакто още били
17
празни местата. Къщата била строена през 1970г., а стопанската постройка била направена
след това- може би ****г. Свидетелят твърди, че са правени някакви заснемания преди
повече от 5 години, но не е чул в техния квартал да има отнемания от имотите.
Разпитана е като свидетел Р.И.К. на 60 години, която казва, че познава Х. от дете и
знае, че е закупил къща в гр.П., на ул. „**********“. Свидетелката също е от гр.П., а ищците
ги познава визуално. Казва, че имотът на Х. е виждала откакто той го закупил, а преди това
редовно минавала от там. В съседния имот не е влизала. Казва обаче, че имотите не са
променяни през годините. Виждала била допълнителна постройка към мястото на Х.,
навлизаща в това място. Предполага, че постройката е стопанска, но твърди че е виждала
само стената й откъм Х.. Не знае кога е строена тази постройка, но казва, че тя пречи на Х..
Разпитана е като свидетел А.Н.М. на 30 години. Тази свидетелка също е наясно, че Х.
А. има имот в гр.П. на ул. „**********“, който притежава от 2017г. Според свидетелката Х.
идва често в имота- поне веднъж седмично. Казва, че там има една сграда в съседния имот
от изток, която навлиза в неговия имот и му пречи, тъй като засенчва, а при валеж цялата
вода влиза в неговия имот. Посочва ищеца Н. Н. като лице, ползващо тази постройка. Знае,
че Х. А. води дело за премахване на постройката. Според свидетелката Маричкова през 2018
или 2019г. идвали геодезисти, които поставили колчета и очертали къде са границите на
имота. Колчетата били поставени от двете страни на стопанската сграда. Свидетелката
твърди, че когато Х. закупил имота в него освен жилищната сграда имало и баня и тоалетна.
Имало и някаква постройка от ламарини за гледане на кокошки, но не я била виждала,
защото когато дошла за пръв път в имота, тя вече била махната. След като закупил имота Х.
не бил променял нищо в границите му и в терена.
В рамките на процеса е допусната, изслушана и приета Съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, изготвена от вещото лице В. Г. Я.-П.. Преди да изготви заключението
вещото лице се е запознало с материалите по делото и е направила справка в Дирекция ТСУ
на община П. /от където се е снабдила с копие от плана от ****г. и Заповед №
*******/08.08.****г. за одобряване на КРЗП на кв.Златица и кв.П. от гр.Средногорие/,
справка в кадастрално-административната информационна система на АГКК /от където е
получила извадка в цифров вид от КККР на гр.П., одобрени със Заповед №
********7/*******г. на ИД на АГКК/ и справка в Геокартфонд /откъдето се снабдила със
сканирано копие от общия регулационен план на гр.П., одобрен със Заповед №
****/**********г./. Според заключението на експертизата в исторически план за
територията на процесните имоти през годините са изработени следните регулационни
планове: Общ регулационен план на гр.П., одобрен със Заповед №****/**********г. и
Регулационен, застроителен и кадастрален план на кв.Златица и кв.П. от гр.Средногорие,
одобрен със Заповед № *******/08.08.****г.
Вещото лице е имало за задача да проследи хронологично статута на имотите на
ищците и ответника по всички действали във времето планове на гр.П.. Сочи, че първият
регулационен план от 1958г. е изработен върху кадастрална снимка на съществуващите на
място граници, частично материализирани с масивни и паянтови огради. При урегулиране
18
на имотите вътрешните регулационни граници били съобразени със съществуващите огради
и съвпадали с кадастралните, а уличните регулационни линии не съвпадали. Процесните
имоти по този план съставлявали парцел III-*** и парцел XXXI-*** в кв.140, т.е. двата
парцела били части от един общ имот с пл. № ***. Границата между двата парцела се
установила за първи път с този план. Границата между двата парцела не била
материализирана. Сочи се, че кадастралната основа на действащия регулационен план от
****г. се различава от предишната: нанесени били нови сгради, а имотните и
регулационните граници съществено се различавали от предишните. Двата бивши парцела
вече били отредени за отделни имоти: пл. № *** и пл. № ***, като са формирани три нови:
УПИ III-***, УПИ XXX-*** и XXXI-***. Вътрешните граници между УПИ III-***, УПИ
XXX-*** и XXXI-***, били нанесени на плана с линия, означаваща нематериализирана
граница. Върху плана нямало отбелязвания за отчуждаване или придаване на части от
единия към другия парцел.
Вещото лице е изследвала как имотът със сегашен идентификатор ************** по
ККР на гр.П. е променял площта си през годините. Сочи се, че според архивния РП от 1958г.
парцел III-*** е с площ 741.69 кв.м., парцел XXXI-*** има площ 762.98 кв.м., а общата им
площ е 1504.67 кв.м. Сочи се, че според действащия РП от ****г. УПИ III-*** е с площ
594.13 кв.м., УПИ XXX-*** e с площ ***.65 кв.м. и УПИ XXXI-*** е с площ 400.65 кв.м.
Общата площ на УПИ XXX-*** и УПИ XXXI-*** била 799.30 кв.м., а общата площ на трите
УПИ-та, които би трябвало да съставляват бившите парцели III-*** и XXXI-*** по плана от
1958г. била 1393.43 кв.м., т.е. общата площ е намаляла с около 111 кв.м. поради разместване
на границите. Сочи се, че по КК на гр.П. площта на ПИ ************** е 606 кв.м., на ПИ
************** е *** кв.м. и на ПИ ************** е 404 кв.м. Общата площ на трите
имота е 1408 кв.м. В допълнителното заключение се сочи, че площта на УПИ III-*** от 606
кв.м. е със 134 кв.м. по-малко от записаното в нотариалните актове, като намалението на
площта се дължи на преместване на северната и западната граница на имота.
На вещото лице е поставен въпрос дали сградата с идентификатор ************** по
КККР на гр.П. попада в имот пл. №*** по плана от 1958г.- собственост на ищците. Вещото
лице е отговорила, че сградата с идентификатор ************** по КККР на гр.П. не е
нанесена в плана от 1958г., нито в плана от ****г., а е нанесена за първи път в кадастралната
карта. Вещото лице е представило извадка от първия регулационен план от 1958г., в която е
интегрирала данните от кадастралната карта и от това може да се види, че сградата попада
почти изцяло в парцел III-*** по плана от 1958г., с изключение на малка част от
югозападния ъгъл с площ 0.30 кв.м.
Според заключението вътрешните имотни и регулационни граници по плана от 1958г.
за двата имота съвпадат в границите на допустимата точност. По плана от ****г. имотните и
регулационните граници също съвпадат, но границите /имотна и регулационна/ по двата
плана /от 1958г. и ****г./ не съвпадат и се различават съществено. Изместването на
спорната граница по плана от ****г. е в източна посока към УПИ III-***, а площта на
19
участъка, засегнат от разместването на границите е 43.29 кв.м. и е за сметка на УПИ-***.
Сочи се, че имотната граница по кадастралната карта съвпада в границите на допустимата
точност с границата по плана от ****г. Вещото лице е изготвила Приложение №1, на което
зоната на застъпване между сграда с идентификатор ************** и ПИ **************
е отбелязана в оранжев цвят, а площта й е 43.29 кв.м. Сочи се, че зоната на застъпване
между сграда с идентификатор ************** и УПИ XXXI-*** се увеличава
допълнително с 1.55 кв.м., отбелязани в зелено и площта й е 45.84 кв.м.
С оглед факта, че не са били намерени данни за план, предхождащ този от 1958г.
вещото лице е извършило допълнително проучване. Направена е справка по Едромащабната
топографска карта /ЕТК/ относно местоположението на процесната стопанска сграда.
Посочено е, че дешифрирането е извършено през 1990г. От извадката се виждало, че
западната фасада на стопанската сграда по ЕТК съвпада с нанесената в кадастралната карта,
т.е. стопанската сграда, построена на границата между парцел III-*** и парцел XXXI-*** по
регулационния план от 1958г. съвпада с нанесената в кадастралната карта в границите на
първоначалния си контур. Сочи се, че процесната стопанска сграда е нанесена за първи път в
кадастралната карта от 2019г., но от извадката от ЕТК е видно, че е била построена в
периода между ****г. и 1990г.
В заключение вещото лице, имайки предвид изследваните документи и картни
материали и основавайки се на професионалния си опит, счита, че при изработване на
регулационния план от ****г. са допуснати неточности и грешки, които по-нататък са
пренесени и в кадастралната карта. За да обоснове това си мнение вещото лице навежда
доводи. На първо място имотните граници в регулационния план от ****г. били отразени с
линия, означаваща „нематериализирана граница“, което означава, че при снимачните
дейности по изработването на плана между имотите не е имало материализирана на място
граница. На следващо място нямало данни за уреждане на сметки по регулация между
парцелите, засегнати от разместените граници по двата плана. На трето място, площите по
документи за собственост съответствали на тези по регулационния план от 1958г. На
четвърто място, стопанската сграда, построена на регулационната граница по плана от
1958г. лежи на регулационната линия и попада изцяло в границите на парцел III-*** по
плана от 1958г. дори и в сегашните си разширени размери.
В две поредно съдебни заседания вещото лице В. Я.-П. е изслушана и е отговорила на
всички поставени от страните въпроси. Вещото лице пояснява, че не може да се направи
категорична привръзка между парцел II-365 /описан в един от нотариалните актове от
1952г./ и процесните, тъй като не се откриват никакви данни за регулационен план на гр.П.
преди 1958г., за да се проследи връзката и номерацията на имотите. Вещото лице заявява, че
няма обяснение защо регулационната линия между двата парцела е преместена от единия до
другия план, но казва, че логически, ако сградата е била там, границата би трябвало да мине
покрай сградата. Казва, че изрично е питала в общините и никъде няма данни за такива
сметки по регулация. Счита, че регулационният план от 1958г. е бил приложен, защото по
него са и документите за собственост, а в другия регулационен план има разместени
20
регулационни линии, за които няма данни да са уреждани сметки по регулация. Казва, че
регулационният план от ****г. е изготвян по снимки от самолет и предвид това, че
границите не са материализирани, е вероятно да са драснати черти, които не отговарят на
регулацията. Според вещото лице регулационният план от ****г. не е приложен, тъй като
границите на място не отговарят на границите по плана, тъй като границите между двата
плана са разместени и няма данни за уреждане на сметки по регулация. Вещото лице е била
запитана в съдебно заседание дали съседите на имота по нотариалните актове съвпадат, като
в отговор е посочено, че от изток и запад съвпадат, но от север и юг- не съвпадат.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър /ЗКИР/.
Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват на
правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.
Искът е допустим, доколкото ответникът се легитимира като собственик на съседен на
ищците имот, към който ищците твърдят, че е погрешно заснета част от техния имот.
Допустимостта на иска срещу ответника Х. А. не е обусловена от предварително
провеждане на административна процедура по чл.53, ал.1 ЗКИР /първоначална редакция, а
понастоящем чл.54, ал.1 ЗКИР/ по констатиране на непълноти и грешки в кадастралната
основа - в този смисъл е т.3 от ТР № 8/2014 от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС.
Разгледан по същество, предявеният от Н. Д. Н. и Н. Г. Н. срещу Х. Д. А. иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е основателен.
Кадастралната карта на гр.П., Софийска област, е одобрена със Заповед № РД-
18-***/03.12.2019 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, както е видно от представените по делото скици, издадени от СГКК – Софийска
област и от заключението по СТЕ.
Установява се и не се спори между страните, че са собственици на съседни имоти,
които понастоящем са с кадастрални номера ************** /имотът на ответника/ и
************** /имотът на ищците/ по КККР на гр.П..
От събраните по делото доказателства се установяват по несъмнен начин още няколко
правно-релевантни факта. На първо място, наличната информация, до която бива намерен
достъп от вещото лице във всички издирени източници, води до извод за действали два
регулационни плана, предхождащи приемането на кадастралната карта- един от 1958г.,
одобрен със заповед № ****/**********г. и втори, който и понастоящем е действащ- от
****г., одобрен със Заповед № *******/08.08.****г. На второ място, установява се, че
между двата регулационни плана има разминаване в границите между процесните имоти
или както вещото лице посочва- изместване на границата между тях за сметка на имота на
ищците- в източна посока към УПИ III-***. На трето място, установява се, че процесната
сграда, която се твърди, че е построена частично в имота на ответника и в рамките на друго
21
производство той желае премахването й, е построена на имотната и регулационна граница и
попада изцяло в имота на ищците съобразно плана от 1958г., но спрямо следващия план от
****г. има зона на застъпване между сграда с идентификатор ************** и имота на
ответника с площ 45.84 кв.м., отбелязана на комбинираната скица. Материали,
визуализиращи тази сграда, има за пръв път от 1990г.- при дешифрирането на топографската
карта сградата е била налична. На четвърто място, установява се, че няма никакви данни за
уреждане на сметки по регулация между процесните имоти. На пето място, установява се, че
имотната граница по кадастралната карта съвпада в границите на допустимата точност с
границата по плана от ****г.
Сред приобщените нотариални актове има такива от 1952г., които не може да се
установи за кои точно имоти се отнасят и дали се касае за някой от процесните имоти. Те не
могат да бъдат счетени за относими по делото. От останалите нотариални актове се
установява на какви правни основания ищците /през 1969г./ и ответника /през 2017г./ са
придобили своите имоти. Установява се и че процесните имоти до 1958г са били част от
един голям имот, за който с плана от 1958г. са отредени два парцела /III-*** и XXXI-***/, а
по плана от ****г. ищцовият имот се е променил що се касае до площта му, заради
изместване на западната му граница в източна посока и на северната- в южна посока, което
е намалило площта му с около 134 кв.м. Съседният нему имот - XXXI-***, освен че си е
увеличил площта, отнемайки от съседните имоти от изток и юг, е бил разделен на два други
имота- XXX-*** /от южна страна/ и XXXI-*** /от северна страна/, като именно последният
е, който е бил закупен от ответника през 2017г.
От всички събрани доказателства съдът достига до извод, че двата процесни имота с
настоящи идент. № ************** /на ищците/ и № ************** /на ответника/, заедно
с имот с идент. № ************** по КККР на гр.П., одобрени със Заповед №
********7/*******г. на ИД на АГКК са били част от друг по-голям имот, който за пръв път
е разделен на два отделни имота с плана от 1958г., а единия от тях пък е разделен на още два
имота с плана от ****г. на гр.П., като големият имот в неговия първообраз е бил
собственост на семейството на ищцата Н. Н., чийто баща /Г. Ц. Г./ впоследствие е дарил
една част на нея и съпруга й. Такива са фактите и според свидетелските показания и както
заяви свидетелката П.И. - имотите са наследство на семейството от години и поради това
между тях не са поставяни огради. Видно от начина на разпределение на собствеността във
времето, за пръв път през 2017г., с продажбата на единия от имотите /УПИ XXXI-***/ от
племенник на ищцата Н. на ответника Х. А., част от собствеността е излязла от рамките на
семейството, в което се е предавала през годините. В този смисъл, съдът кредитира
показанията на свидетелите, че за пръв път след 2017г. са възникнали междусъседски
спорове, както и че до този момент ползването е било съобразено с първоначално
наложеното.
Тук следва да се обсъди кога евентуално е била построена стопанската сграда с
идентификатор ************** по КККР на гр.П., който факт има значение както за начина
22
на ползване на имотите, така и относно прилагането на регулациите. Според вещото лице
сградата е построена между ****г. и 1990г., тъй като за пръв път тази сграда е видима на
разчитане на топографската карта от 1990г. По-вероятно е обаче сградата да е била
построена по-рано или както твърди свидетелят Д.П.- през ****г. Това е така, тъй като
свидетелят има преки наблюдения като съсед кога е изпълнен строежът. В т.нар.
„Махленско свидетелство“ още три лица /съседи на процесните имоти/ са декларирали
същия факт. Съдът приема, че този документ няма основание да бъде изключен от
доказателствата по делото, защото макар и частен документ, той няма характер на
свидетелстване в писмен вид, а на декларация за факт. Освен това ответникът желае
изключването му от доказателствата, но той самият се е ползвал от същия по характер
документ /различаващ се единствено в заглавието си- „декларация“/, за да се снабди с
удостоверение за търпимост на намираща се в имота му сграда. В действителност едното от
лицата, подписали „махленското свидетелство“, имащо характер на декларация – П.И., бе
разпитано в съдебно заседание и заяви спомен за по-ранна дата на строеж на сградата,
поради което е видно, че нейните спомени не са достатъчно конкретни и ясни и не следва да
бъдат взимани предвид що се касае за годините на строежа, но заявеното от останалите
двама декларатори и свидетелят Д.П.- разпитан непосредствено пред съда, е еднопосочно.
Освен това, декларацията, с която Г. Ц. Г. е дал съгласие на зет си да застрои стопанска
сграда на калкан /макар да не е посочено в кой точно имот/ е от декември 1979г.,
следователно логично е през следващата ****г. такава сграда да е построена. Убедителна
индиция за това, че сградата е построена преди приемане на плана от ****г. е това, че тя
изцяло е съобразена с регулационните и имотни граници по предходния план от 1958г.
Очевидно е съобразяването на строежа с този план от 1958г., което прави по-вероятно да е
била строена при неговото действие. Фактът, че не е отразена в плана от ****г. при
приемането му е смущаващ, но това не изключва възможността сградата да е построена по-
рано, а поради неизпълнение на някакви административни задължения, да не е била
отразена. Законността на постройката не следва да се обсъжда, доколкото това няма
значение за настоящия спор, а за спора по спряното дело, където съдът ще следва да обсъди
нейната законност и дали същата е построена съобразно нормативните изисквания, за да има
характер на търпим строеж, предвид че не се откриват строителни книжа за нея.
Независимо обаче дали стопанската сграда, собственост на ищците, е била построена
през **** г. /към който извод навеждат по-голямата част от доказателствата/ или между
****г. и 1990г. /което според вещото лице е най-логично/, от момента на построяването й тя
е била владяна само и единствено от собствениците си- Н. Н. и Н. Н., т.е. същите са владяли
и спорната квадратура от имота, намираща се под сградата и не са имали спорове със
собствениците на съседните имоти. Западната граница на имота на ищците е била изместена
в източна посока с приемане на плана от ****г. и вече е преминавала през стопанската
сграда. Не се намериха никакви доказателства за причината за изместване на тази граница.
Както вещото лице е установила, имотите не са били предвидени за уреждане на сметки по
регулация за отдаваеми или придаваеми части. В този смисъл, единственият
законосъобразен подход изисква да се приеме, че се касае за грешка в регулационния план
23
от ****г. Не случайно при имотни спорове и спорове за грешки в кадастъра се изследват
всички планове назад във времето, за да се установи има ли последователност в отреждането
и обособяването на имотите. При разглеждане на иск за наличие на грешка или непълнота,
съдът проследява регулационните планове на населеното място и изследва как е отразена
спорната площ в тях, съответства ли това отразяване на установеното право на собственост,
дали има придаваеми места по регулация и дали регулацията е приложена. Това са
относимите факти, които съдът е задължен да изследва дори да няма доводи на страните във
връзка с тях /така Решение № 128 от 08.01.2021 г. по гр. д. № 1210 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. о./. В случая последователността се губи още с приемане на плана от
****г. Това прави ирелевантен факта, че има пълно съвпадение между регулационния план
от ****г. и кадастралната карта от 2019г., тъй като последната, независимо дали е резултат
от стриктно изпълнена административна дейност по ЗКИР /както твърдят процесуалните
представители на ответника/, става ясно, че се основава на погрешна предходна регулация.
Представителите на ответника се противопоставят на направения от вещото лице извод, че
се касае за „грешка“ в плана от ****г., защото изводът е „правен“, но според съда най-
логично е лице с професионална насоченост „геодезия“ и богат професионален опит, да
може да достигне до такъв „фактически“ извод на база информацията, която обстойно е
изследвало. За да даде такова становище вещото лице се е мотивирало, които мотиви съдът
възприема.
В настоящия случай обаче изводът, който се търси е дали има грешка в кадастралната
карта от 2019г. и именно това е правният въпрос, на който съдът следва да даде отговор.
Както вече бе посочено, грешка се откроява в регулационния план от ****г., който в
действителност е послужил за изготвяне на кадастралната карта. Съществен обаче е
въпросът дали тази грешка е имало основание да бъде пренасяна в кадастъра, т.е. дали
планът от ****г. е бил приложен. По отношение на понятието „приложен регулационен
план“ е прието Тълкувателно решение №3 от 1993 г. на ОСГК на ВС, което дава пояснение
кога един план се счита приложен. Към ****г. до 2001г. е действал ЗТСУ /отм./, според
който новият план се създава въз основа на първоначалното (преди регулацията) положение
на недвижимите имоти, като ако от деня на заемане на придадените имоти по законния ред,
е изтекъл 10-годишен срок, парцелните граници се приемат за имотни граници /чл.33, ал.1
ЗТСУ – отм./. Според цитираното тълкувателно решение след изтичане на десетгодишния
срок на владение върху придадените части новият план ще се изработи въз основа на
създадените с опорочената регулация парцелни граници, които ще се третират за имотни с
оглед усложненията, които биха настъпили след един такъв дълъг период от време от
отпадането с обратна сила на отчужденията по отменения план поради фактическите
промени, които евентуално са засегнали придаваемите имоти (например извършване на
строежи или други подобрения в тях). След като не се установи никакво основание, на което
границите между двата процесни имота са изместени, следва да се прецени дали лицето, в
полза на чийто имот е изместена границата /т.е. са му придадени части от съседния имот/, е
заело съответната част и 10 години се е ползвало от придадената част, в който случай планът
24
би бил приложен и парцелната граница по опорочената регулация би се трансформирала в
имотна, което пък от своя страна би придало на допуснатата грешка в плана стойност на
ново правно положение. В случая не може да се приеме, че придадените с плана от ****г.
към имот XXXI-*** /с настоящ собственик ответника Х. А./ части са били владяни от
собственика на този имот. Това е така, тъй като ищците са тези, които от построяване на
сградата, разположена върху придадените части, са я ползвали и я ползват до настоящия
момент, т.е. 10-годишният срок не е изтекъл и планът не е бил приложен. За част от
процесния период е бил действащ не ЗТСУ /отм./, а ЗУТ- от 2001г. до настоящия момент. С
изменението на §22 от ЗР на ЗУТ (Държавен вестник, брой 82 от 2012 г.) се даде подробна
дефиниция на понятието приложен регулационен план. В случая никоя от тези предпоставки
за „приложеност“ на регулационния план от ****г. не е налице. Освен това, параграф 8, ал.1
ПЗР на ЗУТ предвижда, че ако в 6-месечен срок от влизане в сила на закона, действащите
към момента на влизане дворищно-регулационни планове не бъдат приложени,
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени такива планове за заемане на
придадените поземлени имоти или части от имоти се прекратява. Според цитираното вече
тълкувателно решение на ОСГК на ВС от 1993г., ако планът не е приложен, се отива към по-
ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия
одобрен дворищно-регулационен план на населеното място. В случая планът от 1958г. е бил
приложен /каквото е становището и на вещото лице/. Не се установява с този план да са
придавани и отнемани площи, а имотните граници са съвпаднали с регулационните.
Следователно именно планът от 1958г. е бил приложен, а този от ****г. не е бил приложен
по отношение на процесните имоти. При изработването на кадастралната карта е следвало
„да се стъпи“ на последния приложен регулационен план, а именно: планът от 1958г.
Базирайки кадастралната карта на друг регулационен план /неприложен такъв/, в нея е била
допусната грешка, която съществува и към настоящия момент. Заснемането на имотите в
кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица
промени в правото на собственост /така Решение № 73 от 06.10.2020 г. по гр. д. № 3789 /
2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. о./, т.е. ищците са останали собственици на
процесната част, която неправилно е заснета към съседния имот.
Факт, който процесуалните представители на ответника навеждат като довод както за
недопустимост, така и за неоснователност на предявения иск е, че ищцата Н. е осъществила
сделка през 2014г. съобразно регулационния план от ****г., а ищецът Н. е подписал
декларация-съгласие с ответника за строеж от страна на ответника на стопанска сграда на
общата им имотна граница по плана от ****г. Това се тълкува от страна на ответника като
потвърждение на акта по регулация и потвърждение на неговите последици. Освен това,
възражения срещу този план не били подавани от ищците. Съдът категорично не може да се
съгласи с този довод и не намира, че посоченото може да доведе както до недопустимост,
така и до неоснователност на иска, доколкото подобна презумпция не е заложена в нито
един действал през годините нормативен акт. Подобно тълкуване- че извършването на
каквито и да е правни сделки или правно валидни волеизявления /освен изрични такива/
санира порочно и незаконосъобразно изготвен регулационен план, застрашава правната
25
сигурност. Изрично такова изявление от страна на ищците не е правено- че признават за
законосъобразна регулацията от ****г., поради което твърдението, че конклудентно са я
признали, не може да се възприеме. Освен това, не може да се очаква знание у гражданите
/дори ако са били страни по вещно-правни сделки/ по какъв начин се променят границите на
парцелите със следващи дворищно-регулационни планове, като в случая е несъмнено ясно,
че до установяване изместената граница при геодезическото заснемане, което е поръчал
ответникът, ищците не са били наясно, че такова изместване се е случило. Узнавайки за
него, ищците са подали възражение срещу изготвените кадастрална карта и регистри, което
е видно от доказателствата по делото.
С оглед възражението на ответниковата страна, че спорната площ не могла да се
придобие по давност на основание чл.200, ал.1 ЗУТ, следва да се посочи, че довод от страна
на ищците за придобиване на площта по давност изобщо не е правен и такъв не следва да се
обсъжда. Твърдението за осъществено владение повече от 10 години е в съвсем друга насока
и е свързано с твърдението, че имотът „е владян в този вид от години“, което пък има
значение за приложението на регулационния план, което бе обсъдено по-горе.
С оглед на всичко изложено, Съдът достига до извод за основателност на предявения
иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, като намира, че спорът за материално право следва
да се разреши в полза на ищците, като се признае, че е допусната грешка в кадастралната
карта и те са собственици на частта от 45.84 кв.м. /колкото е според заключението на СТЕ/,
заснети неправилно като част от имота на ответника с идентификатор **************,
вместо към имот с идентификатор ************** по КККР на гр.П..
Съдебното решение, придружено от скица – проект /неразделна част от него/, ще бъде
основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за
записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал.4
ЗКИР /Решение № 73 от 06.10.2020 г. по гр. д. № 3789 /2019 г. на Върховен касационен съд,
1-во гр. о./
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид отправеното искане от страна на
процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищците разноски в размер на 1144 лв., от които 500 лв. за
заплатен адвокатски хонорар, 129 лв. за заплатена държавна такса, 500 лв. за заплатен
депозит по СТЕ и 15 лв. заплатена такса за съдебни удостоверения.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.54, ал.2 ЗКИР, по отношение на
ответника Х. Д. А., ЕГН: **********, че ищците Н. Д. Н., ЕГН: ********** и Н. Г. Н., ЕГН:
********** са собственици на реална част с площ от 45.84 кв.м. /четирийсет и пет цяло и
26
осемдесет и четири квадратни метра/, неправилно заснети в границите на поземлен имот №
************** по КККР на гр.П., общ. П., вместо към поземлен имот № **************
по КККР на гр.П., общ.П., към датата на одобрение на Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., община П. със Заповед № РД-18-***/03.12.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, представляващи фигура, заключена между букви „А-Б-В-Г-А“ на Скица
- Приложение №1 на л.282 от делото към Заключение по Съдебно-техническата Експертиза,
изготвена от вещо лице В. Г. Я., върху която площ е разположена част от сграда с
идентификатор № ************** по КККР на гр.П., одобрени със Заповед № РД-18-
***/03.12.2019 г. на ИД на АГКК, като грешката се изразява в заснемане и отразяване на
регулационната граница между двата имота съобразно неприложен регулационен план на
гр.П., одобрен със Заповед № *******/08.08.****г. на кмета на община Средногорие, в
който е допусната грешка /чрез изместване на границата между имотите на изток без
основание/, вместо съобразно приложен регулационен план, одобрен със Заповед №
****/**********г. на кмета на община П. и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата в квадратурата от
1.38 кв.м до предявената с иска такава от 47.22 кв.м.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Х. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.П.,
ул. „*************“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Н., ЕГН: ********** и Н. Г. Н., ЕГН:
**********, двамата с адрес: гр.П., ул. „**************“ № 19, сторените разноски по
делото в размер общо на 1144.00 лв. /хиляда сто четирийсет и четири лева/.
Скицата към заключението изготвено от вещо лице инж. В. Г. Я. (л. 282 от гр. д. №
224/2021 г. на РС-П.), подписана от настоящия съдебен състав, да се счита неразделна част
от решението.
Решението е постановено при участието на Н. Ц. Г., ЕГН: **********, с адрес: с.В.,
общ.М., обл.П., ул. „*******“ №1, в качеството на трето лице - помагач на страната на
ответника Х. Д. А., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред
Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
27