О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е №260244
гр. Пловдив, 18.02.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВКА
ДИМИТРОВА
ВЕСЕЛИН
ХАДЖИЕВ
сложи за разглеждане ВЧНД № 208/2021
год. по описа на ПОС, докладвано от Председателя и за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е образувано по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Против определение на Районен съд-Пловдив, постановено на
06.01.2021г. по ЧНД № 8100/2020г., с което е отменено Постановлението на
РП-Пловдив за прекратяване на наказателното производство по д.п. №247/2017г. по
описа на ОСО при ОП-Пловдив, е постъпил протест от Районна прокуратура
–гр.Пловдив. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Изразява се
несъгласие с направения от съда анализ на събраните доказателства, както и с
изводите за липса на процесуална активност за изясняване на собствеността на
процесните вещи и тяхното владение. В тази връзка се иска неговата отмяна и
постановяване на съдебен акт, с който да бъде потвърдено постановлението на
РП-Пловдив за прекратяване на наказателното производство по посоченото досъдебно
производство.
По делото е постъпило и становище от пострадалия М.С.Г.,
с което се иска да бъде потвърдено атакуваното определение на ПРС като правилно
и законосъобразно. Твърди се, че доводите в протеста на почиват на
доказателствата и не са аргументирани.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обосноваността и законосъобразността на постановеното определение и във връзка
с направените оплаквания, прие за установено следното :
Протестът е подаден в срок и се явява процесуално допустим, а
разгледан по същество същият е ОСНОВАТЕЛЕН.
С постановление
от 07.12.2020г. Районна прокуратура -
Пловдив е прекратила наказателното производство
по д.п.№247/2017г. по
описа на ОСО - Пловдив, образувано срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.194, ал.1
от НК, извършено в периода 09.12.2016г. до 13.12.2016г.,
като е прието, че не е налице извършено престъпление от общ характер.
За да
отмени атакуваното постановление,
първоинстанционният съд е възприел изложената от
прокурора фактическа обстановка, но е счел, че разследването не е достатъчно
задълбочено и че на този етап, не могат
да се направят категорични изводи за липса на престъпление от общ характер. Прието
е, че постановлението не е обосновано по отношение собствеността на процесните
вещи, както и относно изводите за субективна несъставомерност на извършеното
като самоуправство. С оглед преценка състоянието на процесните вещи към
инкриминирания момент и тяхната пазарна оценка, са дадени указания за
допълнителен разпит на свидетели очевидци на складирането на материалите и
евентуално назначаване на допълнителна
СОЕ. Изложените
съображения на районния съд обаче не се
споделят от настоящата инстанция.
По настоящото дело не се формира спор по фактите. От събраните по делото
доказателства, са установени съществувалите наемни отношения между св.М.Г. като
собственик и управител на „ ****“ ЕООД от една страна и св.Р. М. като управител
на „****“ ЕООД, както и развоя на тези отношения през 2015г. и 2016г., за което
по делото са събрани множество писмени доказателства и гласни доказателствени
средства. Безспорно е, че с решение по в.гр.д.№ 1820/2016г., влязло в сила на
03.10.2016г. е прекратен съществуващия договор за наем на недвижими имоти, като
„****“ ЕООД е осъдено да предаде държането на тези имоти на „ ****“ ЕООД. Това
е станало на 15.12.2016г. видно от представения протокол за въвод на недвижим
имот/ на л.170, т.2 от д.п./. Не съществува никакъв спор за влошените през
2015г. отношения между наемател и наемодател, като преди това е установено, че
св.М. изградил в единия от недвижимите имоти масивна сграда, която била
предназначена за отглеждане на малки патета, с каквато цел наел и ползването на
имотите. По делото са разпитани множество свидетели- Г. К., Н. Р., Г. А., Н.К.,
Л. Л., И. Н., от показанията на които се установява, че още преди приключване
на гражданско правния спор, същите са били наети от св.Г. за разрушаване на
изградената от М. постройка, като развалили покрива, а свалените
материали-дървени греди, дъски и ламарина, складирали в самата постройка. Прието
е за установено също, че след влизане в сила на съдебното решение за разваляне
на договора за наем, на неустановена дата в периода от 09.12.2016г. до
13.12.2016г. св.М. решил да освободи наетите имоти и взел, свалените по-рано
строителните материали от разрушения покрив на постройката, съхраняващи се в
имота на св.Г., като вложил същите в изграждането на друга временна постройка,
в нает от него имот в с.З.. Именно
въпросните строителни материали, изнесени от св.М., са предмет на жалбата на
св.Г. *** и на настоящото досъдебно производство.
В хода на същото са назначени няколко стоково-оценъчни и технически
експертизи, установяващи стойността на процесните вещи към инкриминирания
период, годността на дървения материал и ламарина за последващо използване в
строителството, които заключения въззивният състав не намира за нужно да
преповтаря. Всички назначени експертиза са били обект на обсъждане, както в
постановлението на прокурора, така и в атакувания първоинстанционен съдебен
акт, макар в двата акта да е направен различен прочит на експертните заключения
относно това дали дават точната оценка на процесните вещи към инкриминирания
момент. Разпитани са и множество свидетели, установяващи както отношенията между
свидетелите Г. и М., така и свидетели на разрушаването на новопостроената
масивна сграда в имота на св.Г. и складирането на добития от покрива материал.
Налице са и показания на св.М., който в множеството си разпити в хода на досъдебното
производство не отрича, че е взел свалените от покрива на постройката
материали, както и че е вложил същите в направа на друга временна постройка в
с.З.. Заявява обаче, че това е сторил със съзнанието за собственик на въпросните
строителни материали, тъй като същите са закупени от него и вложени от него в
сградата, предназначена за отглеждане на патета. В тази връзка по делото са
приложени писмени доказателства-фактури за закупуване на строителни материали и то в
периода след сключване на договора за наем –м. 04.2013г.
Първоначално усилията на разследващите са били насочени към изясняване на
въпроса за евентуално извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК или по
чл.206, ал.1 от НК. В тази връзка са събрани доказателства, установяващи, че
въвод във владение на собственика на имота, е извършен на 15.12.2016г., след
разваляне на договора за наем, а въпросните строителни материали, свалени от
покрива на построената от наемателя М. сграда в този имот, ползван под наем, е
извършено от св.Г. с помощта на негови познати по-рано- м.02.2016г. Твърди се,
от част от свидетелите, че до м.11.2016г. материалите са били складирани и
налични вътре в сградата. Всъщност разследването е съсредоточено за изясняване
на извършеното разпореждане с въпросните вещи в инкриминирания период, в началото
на м.12.2016г., което обстоятелство в показанията си св.М. не отрича. В този
смисъл правилни са изводите на прокурора, че
към момента, в който М. е взел въпросните вещи, те все още са били в
негово владение и евентуално извършено престъпление би могло да бъде с правна
квалификация по чл.206, ал.1 от НК, а не по чл.194 от НК. И за двете
престъпления обаче, следва да се каже, че предмет на защита от посегателство е
чужда движима вещ, като деянията следва да са извършени с присвоително намерение, за да са съставомерни. До
момента във всички разпити на /л.89, т.1, на л.9, л.11,л.129 в т.2 от д.п./,
св.М. е заявявал, че въпросните материали е закупил с негови средства, т.е със
средства на управляваното от него дружество и за това счита същите за свои-„като се консултирах с адвокат дали мога да
прибера моите материали“. Тези свои твърдения, М. обосновава с
притежавани от него писмени документи за закупуване на строителни материали,
които впоследствие са вложени в направата през 2013г. на постройката в наетия
от него имот. Именно действайки със съзнанието, че вложените в покривната
конструкция материали са негови/тъй като са закупени от него и вложени в
ползваната и изградена от него постройка в имот пл. № 000902 в гр.Б./,
свидетелят твърди, че е взел свалените от покрива на сградата материали и
впоследствие е вложил в направата на постройка в друг, ползван от него имот.
Така заявените субективни намерения на св.М., освен от писмените доказателства,
се подкрепят и от показанията на свидетелите Й. Х. и А. Х./ в т.1 от д.п./, които
в показанията си също заявяват, че „ламарината
и дървения материал бяха на Р.“. За това св.Х. твърди, че е знаел, защото е
„виждал Р. да носи документи в полицията
в гр.Б.“. На последно място и от показанията на св.Д./ на л.18, т.4 от
д.п./ се установява, че Р. М. е искал консултации от нея във връзка със
собствеността на сваления от покрива дървен материал и ламарини и тя като
адвокат го е посъветвала, че след като притежава документи, той е негов и „няма пречка да си го вземе обратно“. Дали
дадения правен съвет е правилен е ирелевантно в случая. Така коментираните
доказателства, установяват липсата на предприети от М. действия с намерение да
присвои противозаконно чужди вещи. И двете престъпления- по чл.206, ал.1 от НК,
както и по чл.194, ал.1 от НК, следва да бъдат извършени с пряк умисъл, за да
са съставомерни, което означава деецът да съзнава противоправния характер на
деянието и въпреки това да цели настъпването на резултата. Именно за
субективната съставомерност на посочените престъпления липсват доказателства.
Обсъдените по-горе доказателства обосновават действия на М. със съзнанието, че
се разпорежда със свои вещи, а не с чужди. Повдигането и поддържане на
обвинение за умишлено престъпление, изисква да са изяснени обстоятелствата,
относими както от обективния, така и от субективния състав на престъплението. Предвид
приетата липса на субективна съставомерност, според настоящия състав е
безпредметно връщането на делото за обсъждане
от страна на държавното обвинение на въпросите касаещи придобивното основание
по чл. 92 от ЗС и установяване стойността
на въпросните вещи към м.12.2016г. като нови, а не като вещи втора
употреба. Изясняването на тези въпроси е ненужно и би довело до допълнително
забавяне на производството.
Същото е отношението на въззивната инстанция и по отношение на
престъплението по чл.323, ал.1 от НК. Безспорно между св.М. и св.Г. е бил
налице спор относно изпълнение на договора за наем на недвижими имоти, като
преди приключване на този съдебен спор, св.Г. заявявайки собственически
претенции е свалил дървения материал и ламарина от покрива на построената в
имота му от св.М. сграда. В този смисъл изложените от районния съд принципни
съображения са правилни, но в конкретния случай изявените от Г. собственически
претенции върху строителните материали, свалени при разваляне на покрива на
сградата, не са достатъчни, за да обусловят субективна съставомерност на
действията на св.М. по чл.323, ал.1 от НК. Към инкриминирания момент, М. все
още е бил ползвател на наетия имот, в който е построил със закупени от него
материали масивна сграда и за него надлежно обективиран е бил отнесения до съда
спор. Именно действайки със съзнанието, че закупените от него материали са
негови, то той е взел свалените такива от покрива на сградата и ги е преместил
в друг имот. И предвид съществуващите към момента гражданско-правни спорове с Г.,
той е направил консултация с адвокат дали има право да прибере сваления от
покрива на сградата дървен материал. След уверение, че това е възможно, е
предприел действията. По отношение субективното отношение на М. относно
принадлежността на въпросните вещи, което е демонстрирано и ясно заявено от
момента на възникване на конфликта между него и Г., бяха изложени съображения
по-горе. И то не е голословно, а обосновано от множество други доказателства. Позовавайки
се на решение на ВКС, първоинстанционния съд е приел в атакувания съдебен акт,
че самоуправството не се изключва от обстоятелството, че самоуправните действия
са предприети в резултат на даден адвокатски съвет. В случая, субективна
несъставомерност по чл.323, ал.1 от НК не се очертава единствено от
предприетата правна консултация, която допълнително е засилила уверенията на М.
в правотата на неговите действия, но и от цялостното субективно отношение на
св.М. към характера на извършеното и настъпилия резултат. Прекият умисъл е формата и видът на вината
по чл. 323, ал.1 от НК, а от доказателствата по делото субективната страна на
това деяние не може да бъде убедително изведена в конкретния случай.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция счита, че в случая събраните
достатъчно като обем доказателства, не могат да обосноват извършване на
престъпленията от общ характер, за които е водено досъдебното производство и в
този смисъл изводите на прокурора, се явяват правилни и обосновани. Наличните претенции между страните следва да бъдат
реализирани по гражданско –правен ред. С оглед на това атакуваното определение
на ПРС като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а
постановлението на РП-Пловдив за прекратяване на наказателното производство
следва да се потвърди.
Мотивиран
от горното, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение № 5
от 06.01.2021г. постановено по ЧНД № 8100/2020г. по описа
на Пловдивски районен съд, І наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на РП-Пловдив
от 07.12.2020г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 247/2017г. по описа на ОСО при ОП- гр. Пловдив.
Определението
е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.