№ 124779
гр. София, 16.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110166330 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на А. Й. Я. срещу К. Я. Д. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК за вземане, произтичащо от
запис на заповед издаден на 18.03.2022 г. в гр. София.
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК съдът намира следното:
Заповедното производство е уредено като строго формално, поради което в хипотезата
на чл. 417 и сл. ГПК съдът следва да установи, че вземането на молителя се основава на
някой от актовете, посочени в нормата; той да е редовен от външна страна и да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; искането да не противоречи на закона
и добрите нрави; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и обичайно място на дейност на територията на страната.
В конкретния случай заявлението е допустимо, а Софийски районен съд е родово и
местно компетентен да го разгледа и да се произнесе по същество, доколкото съгласно чл.
411 ГПК, това е съдът по постоянния адрес на длъжника.
Разгледано по същество обаче искането за издаване на заповед за изпълнение е
неоснователно по следните съображения:
Подаденото заявление се основава на приложен запис на заповед, в който случай съдът
дължи проверка дали същият отговаря на изискванията за форма и съдържание, както и
дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно
изискванията на чл. 535 ГПК записът на заповед съдържа 1. наименованието „запис на
заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се
плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което
или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на
издателя. От отбелязванията в процесния запис на заповед не е ясно лицето, което е
задължено по ценната книга. От една страна в представената ценна книга е посочено, че
издател на същата е К. Я. Д., а от друга страна е посочено, че сумата по записа на заповед е
платима от А. Й. Я. – посочена и като поемател по записа на заповед. Констатираното
противоречие разколебава удостоверителната сила на приложения документ по чл. 417, т. 3
ГПК, а изводите на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК трябва да са извлечени изцяло от
недвусмисленото съдържание на документа, а не да се налага тълкуването му (в този
смисъл Определение № 426/16.07.2009 г. по ч.т.д. № 332/2009 г., I ТО, ВКС).
При това положение съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК за заявената сума от 5900 лева.
1
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 268122 от 02.12.2012 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от А. Й. Я., ЕГН **********,
срещу К. Я. Д., ЕГН **********.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2