Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 17.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми август
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4318 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2
СК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К.В.Б., ЕГН**********,***.***в качеството й на майка и законен представител на С.М.М., ЕГН********** против М.И.М., ЕГН**********,***, в която се твърди, че с Решение по гр.д.№4831/2012г. по описа на Районен съд-Плевен, родителските права върху малолетното дете С.М.М. ЕГН ********** са предоставени на майката, а ответникът е осъден да плаща ежемесечна издръжка в размер на 100лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратявяне. Твърди, че с Решение на ТЕЛК №0664 от 24.02.2017г. С.е преосвидетелстван с 80% степен на увреждане с чужда помощ - ***. Твърди, че С.посещава СУ ***гр.Плевен, в I-ви клас. Той е със специални образователни потребвонсти и посещава училище с придружител - майката. С.посещава три пъти седмично Институт за психично здраве и развитие - София, филиал Плевен. Твърди, че майката не работи, тъй като се налага да се грижи за детето. Твърди, че въпреки, че бащата изплаща редовно издръжката, сумата от 100лв. е крайно недостатъчна за дете със специални потребности. За посещението три пъти седмично в ИПЗР - Плевен са необходими 60лв. - за месец 240лв. С.посещава училище, за което са му необходими пособия, както и дрехи и обувки. Твърди, че живеят в едно домакинство с родителите на майката, които помагат да се изхранват. Моли за бъде изменен определения размер на издръжката, като бъде увеличен от 100 на 160 лева., считано от датата на завеждане на делото до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който взема становище за неоснователност на иска за
размера над сумата от 130лв. Излага съображения, че издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца, макар и да
е безусловна се определя от нуждите
на лицето, което има право
да издържа и възможностите на лицето, което я дължи. След като
детето е освидетелствано с решение на ТЕЛК при 75% вид и степен
на увреждане с чужда помощ, то
съответно лечението му е изцяло безплатно.
Отделно от това, съответно получава и пенсия или помощи от
държавата, необходими му за неговото
съществуване, които се отпускат, за
да може лицето
да се подпомогне
в издръжката и закупуването
на лекарства, ако такива са
необходими, както и за интегриране на лицето в обществото.
Твърди, че от друга страна
неговите възможности са сведени до
получаваната от заплата, при това
под минималният за страната размер.
Твърди, че не притежава недвижими
имоти. Единственото му притежание е лек автомобил Ланчия.
Отделно от това майката на
ищеца е представила служебна бележка, видно от която
се установява, че същата в един
минал период е била безработна. Не е удостоверено състоянието й в близките шест, респ. 12 месеца. Не е установено
и имотното ѝ състояние,
както и това получава ли средства
за детето С.като придружител. По делото е представена
психологична оценка, в която е посочено че С.получава психологична
и логопедична помощ, като терапевтичните сесии се провеждали
три пъти седмично при заплащане
по 20лв. всяка. Неясно е кой заплаща
тези сесии, не се ли
следват на детето по право,
като държавата осигурява тези средства на болното
дете. Моли да бъде отхвърлен предявеният иск за горницата над
130лв. Претендира направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от съдебно
решение от 23.10.2012г., постановено по гр.д.№4831/2012г. по описа на РС-Плевен,
че ответника по делото е осъден да заплаща на детето С.чрез неговата майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 100,00 лв.
Видно от удостоверение за раждане по акт за раждане №0016/06.01.2000г.,
майка на С.М.М., ЕГН********** е К.В.Б., а негов баща
е М.И.М..
Установява се от ЕР на ТЕЛК № 0664/036/24.02.2017г., че
на детето С.М. е определен 75% намалена социална адаптация с чужда помощ.
Посочена е установена начална дата на заболяването 03.01.2010г.
Видно от Служебна бележка № 471/20.04.2018г., детето С.М.
през 2017/2018г. е бил ученик в 1 клас на СУ ***гр.Плевен. Детето е със
специални образователни потребности и посещава училище с придружител в клас.
От Психологическа оценка от Институт за психично здраве и
развитие е видно, че С.М. е с диагноза „***“ и получава психологическа и логопедична помощ в института- филиал Плевен, като
терапевтичните сесии се провеждат 3 пъти седмично, по 20 лв. на посещение, т.е
60 лв. седмично.
Установява се от Служебна бележка №
60-04-11-1690/19.04.2018г., че считано от 06.08.2016 до издаване на бележката К.Б.
е регистрирана като безработно лице. Видно от Справка № 10938/12.07.2018г. от
ТД на НАП-Велико Търново, офис –Плевен, К.Б. няма регистрирани трудови
правоотношения.
Видно от Удостоверение за доходи на М.М.
за периода от м.06.2017г. до м.05.2018г. получава около 520 лева месечен брутен
трудов доход от трудово правоотношение. От Справки за регистрирани трудови
договори и осигурителен доход/л.34-35 от делото/ се установява, че
осигурителния доход на М.М. е в размер на 510 лева
месечно.
От удостоверение по декларирани данни №
**********/18.06.2018г. се установява, че М.М. е
декларирал като собствен лек автомобил марка Ланчия Дедра 2,0. Липсват декларирани недвижими имоти.
От Справка за декларирани данни № 2428/05.07.2018г. се
установява, че К.Б. е декларирала като собствено МПС Мицубиши
Колт 1,3. Не са декларирани недвижими имоти.
От изготвения по делото
социален доклад се установява, че К. Б., освен детето С.има още едно
непълнолетно дете от друго съжителство, което също живее при нея. Тя и двете ѝ
деца живеят заедно с родителите ѝ. Жилището е собственост на родителите
на г-жа Б.. С.М. е завършил 1-ви клас в СОУ "***" и е бил придружаван
от майка си по време на часовете, тъй като детето е ***/не приема непознати
хора и нови неща/. К. Б. е със семейно положение - неомъжена. Има завършено
средно образование. Към настоящия момент е безработна с регистрация в ДБТ -
Плевен, полага грижи за дете с увреждане. Получава месечни помощи за деца,
съгласно чл. 7 и чл. 8д от ЗСПД в размер на 495 лв. ОЗД - Плевен изразява
становище, че в интерес на детето С.М.М. е да се
промени размера на издръжката, поради това, че с нарастване на възрастта на
детето са се увеличили и потребностите му.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Имайки предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена
издръжка на ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл. 150, във
връзка с чл. 143, ал. 2 СК, и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът
следва да докаже следните предпоставки на така претендирания иск - че
ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на
ответника да дава такъв размер издръжка
и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена
първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия
от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности
на задължения родител). Не всяко изменение, обаче дава основание за промяна на
размера на присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен
характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера
на издръжката е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като
изменението на материалните възможности на задължените родители следва да бъде
преценявано с оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за
целия претендиран размер, респ. е възможно и това увеличение да бъде поето от
родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
ненавършилото пълнолетие дете (когато са намалели материалните възможности на
родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката).
По делото безспорно е установено от представеното удостоверение за раждане,
и не се спори, че С.М. е син на
ответника М.М..
Съдът намира, че от определяне размера на предишната издръжка е изминал сравнително
дълъг период от време – повече от 5 години. През този период на първо място са настъпили
изменения в социално - икономическите условия на живот в страната, водещи до
увеличаване на издръжката на живота понастоящем спрямо тази, към момента на
предходното определяне на издръжката. На второ място са нараснали и потребностите
на издържаното лице-детето С., поради промяната във възрастта на търсещия
издръжка, като детето вече е на почти 8 години. По тази причина са
нараснали нуждите му за храна, облекло и
най-вече нарасналите разходи свързани със здравословното му състояние, което не
е било установено при определяне на предходния размер на издръжката. Видно е,
че и възможностите на майката да реализира доходи е намаляла, поради
здравословното състояние на детето С., което изисква, майката да го придружава
в училище, тъй като той е със специални образователни потребности. Видно е от представените удостоверения от
ДБТ-Плевен и ТД на НАП, че майката на детето- К.Б., няма регистрирано трудово
правоотношение и е регистрирана като безработно лице. От изложеното се
установява трайно изменение в необходимите средства за издръжка на детето С.с
оглед нарастването на възрастта му, навлизането в училищна възраст,
здравословното му състояние, както и трайно намалените доходи на майката поради
необходимостта да придружава детето в училище. От друга страна, съдът взема
предвид и факта, че майката получава месечни помощи за деца, съгласно чл. 7 и
чл. 8д от ЗСПД в размер на 495 лв., поради което приема, че трайното изменение
в обстоятелствата – установяване на заболяване на детето С.и определяне на 75%
намалена социална адаптация с чужда помощ, се компенсира финансово от
получаваните помощи. Другите трайни изменения, обаче- възрастта на детето,
започване на училище, както и факта, че майката е трайно безработна поради
здравословното състояние на детето, обуславят изменение в определения размер на
издръжката.
По делото са ангажирани доказателства за получаваното от бащата детето
трудово възнаграждение, което е в
минималния размер за 2018г., но не се твърди и няма доказателства, ответника да
дължи безусловно издръжка на друго лице, а за майката на детето се установи, че
тя има и друго непълнолетно дете, на което дължи безусловно издръжка. Следва да
бъде съобразена и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, като и при иска за увеличение
на издръжката се отчете и безусловния характер на издръжката на ненавършилите
пълнолетие деца, за разлика от издръжката по чл. 144 СК. Предвид което следва извода, че
на детето следва да бъдат осигурени такива битови условия и средства, които да
му гарантират нормален живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му
живееха заедно. При определяне размера на издръжката следва да бъде отчетена и
нормата на чл. 142, ал. 2 СК, според която разпоредба
независимо от предпоставките на чл. 142, ал. 1 СК (определен като функция на нуждите на правоимащия и възможностите на
дължащия издръжката), при издръжката на дете се следва една минимална издръжка,
която не може да бъде по-малък размер от една четвърт (1/4) от размера на
минималната работна заплата. Тази материална разпоредба е с императивен
характер и не подлежи на преценка от съда, каквито и да са материалните
възможности на задължения родител.
Съдът приема, че необходима за издръжката на детето
С.М. сума /с изключение на потребностите свързани със здравословното му
състояние, които съдът прима че са обезпечени чрез получаваните социални помощи
в размер на 495 лева/ е в размер на 270
лв. месечно по следните съображения: По делото
бяха ангажирани доказателства за нарасналите потребности на детето С., посочени по-горе
предвид увеличението на възрастта му, факта, че вече посещава училище,
промяната на социално-икономическите условия по отношение на издръжката на
живота в Р България, както и трайно намалените възможности на майката за
реализиране на трудови доходи. Предвид по-големите възможности на бащата,
сравнено с тези на майката и поради това, че тя полага лични непосредствени
грижи за детето, по- голям размер от необходимата издръжка следва да бъде
осигурен от бащата М.М., а именно 140 лева, а майката
да осигурява издръжка на детето в предвидения законов минимум от 130 лева. Съобразно
изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 140 лв., а за разликата до претендирания
размер от 160,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ищеца има право на разноски съобразно уважената част на иска,
но по делото липсват доказателства за направени такива, поради което, съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на
претенцията. Своевременно е направено
искане за присъждане на такива, но по делото липсват доказателства за направени разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважения иск в
размер на 57,60 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение от 23.10.2012г. по гр.д.№4831/2012г. по описа на РС-Плевен
издръжка, която М.И.М., ЕГН**********,*** е осъден да заплаща на детето С.М.М. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител К.В.Б., ЕГН**********, като
го УВЕЛИЧАВА от 100.00 лева на 140.00 /сто и четиридесет/ лева, считано от 08.06.2018г.,
ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на
изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като за разликата до
предявения размер от 160,00 лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, М.И.М., ЕГН**********,***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на
57,60 лв.
ПОСТАНОВЯВА, на
основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката.
Решението подлежи
на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от 21.08.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: