Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 226/27.05.2020 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 645 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по подадена жалба от „К***
К*** 13“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление *** с посочен адрес за
кореспонденция гр.С*** , ж.к.“В*** “, ул.“5*** -ма“№* с управител Г.Г.М. против
Заповед №ДК-19-М-2 от 09.12.2019год. издадена от Началник РДНСК Монтана, с
която се забранява ползването и експлоатацията на неприетия по установения ред
строеж „С*** ски-влек тип „К*** “ – „К*** “, находящ се в поземлени имоти с
идентификатор 03928.151.3, 03928.151.11 и 03928.149.3 по КК на гр.Берковица,
местност „Г*** кория“, община Берковица, обл.Монтана, с ползвател „К*** К*** 13“
ЕООД и възложител Община Берковица представлявана от кмета и собственик на
поземлените имоти МЗХГ СЗДП гр.Враца. Наредено е ползвателя да преустанови
ползването на строежа в 14 дневен срок от получаване на заповедта, като при
липса на доброволно изпълнение да се пристъпи към принудително изпълнение.
Жалбоподателят „К*** К*** 13“ ЕООД с
ЕИК * твърдят незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната
отмяна. Посочват, че са предоставили на РДНСК документация за строителство на
стационарен ски влек, находящ се на хижа „К*** “ с рег. № ССВл 0107, тип
„котва“ с дължина 680м, чието строителство е започнало през 2000год. и е приключило
на 24.12.2000год. след 72часовите проби на съоръжението. Излага доводи, че
неправилно ответника е приложил разпоредбите на чл.177 от ЗУТ в нарушение на
чл.178, ал.1 от ЗУТ, а не е посочил действалата Наредба №24 за устройство и
безопасна експлоатация на въжени линии /отм./, тъй като строежа е завършен на
24.12.2000г. съгласно 72 часова проба и приемо – предавателен протокол от
11.01.2001год. подписан от кмета на Община Берковица, с което твърди, че е
изпълнил задълженията си по действалата Наредба №24, тъй като ЗУТ не е влязъл в
сила. Сочи, че строителството на стационарен ски влек е започнало и довършено съгласно
одобрен работен проект и съгласуван по действащото законодателство съгласно
чл.3 от Наредба №24 в сила от 25.06.1979г. и отменена на 15.04.2014г. Цитира
чл.272 от Наредба №24, че въжените линии се приемат от комисия след
предоставяне на определени документи по които се издава разрешение за въвеждане
в експлоатация, каквото дружеството има под №1261 от 19.03.2003г. и акт за
техническо освидетелстване какъвто има от 09.03.2003г., като никой не се е
противопоставил, че приемателната комисия е общинска, а не е държавна
приемателна комисия. Твърди, че съоръжението има издаден лиценз и се води на
отчет при РО“ИДТН“ С*** .
В съдебно заседание оспорващото
търговско дружество чрез процесуалния му представител адвокат Й.К. от САК
поддържа жалбата в която твърдят незаконосъобразност на издадената заповед, тъй
като е издадена при съществени нарушения на административно производствените
правила, в противоречие с материално правните разпоредби, при неспазване на
законовата форма и в несъответствие с целта на закона. По съществото на делото в
писмени бележки развиват конкретни съображения. Претендират разноски в о.с.з за
заплатена държавна такса и за изготвяне на съдебно – техническа експертиза.
Ответникът по оспорването – Началник РДНСК Монтана, се
представлява от надлежно упълномощеният юрисконсулт Харалампиева, която в
представено писмено становище оспорва жалбата, като излага конкретни доводи в
насока законосъобразност на издадената Заповед. Моли за потвърждаване на издадената
заповед, като претендира разноски в размер на 200.00лева по приложен списък.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението на назначената и приета по делото съдебно - техническа експертиза,
приема за установено от фактическа страна следното:
Според доказателствата по делото с
договор за покупко – продажба от 11.07.2000год. М*** Б*** М*** от гр.С*** закупува ски влек
тип „С*** “, оборудван съобразно експертна – оценка, неразделна част от
договора.
С договор от 13.07.2000г. за
проектиране на стационарен ски влек „К*** “ на л.180 от делото, между „Б*** “
гр.Берковица и М*** М*** – като възложители и „Б*** П*** “ ООД гр.С*** , като
изпълнител е възложено проектирането в „работен проект“ на ССВ – К*** .
От приложения на л.179 договор за
изработка от 19.07.2000г. между Дружество „Б*** “ гр.Берковица представлявано
от Г*** Г*** К*** и К*** С*** С*** като възложител и М*** Б*** М*** като
изпълнител, на последния е възложено доставката на ски влек тип „К*** “, като възложителя
чрез общинската администрация следва да осигури пари за монтажа на съоръжението
и бетон във връзка с монтирането му.
От приложеното на л.213 от делото
решение е видно, че Общински съвет гр.Берковица със свое решение оставено в
тази част в сила е прекратил дейността на Дружество „Б*** “ гр.Берковица.
От приложеното актуално удостоверение
от Агенция по вписванията на л.197 от делото е видно, че като непарична вноска
на „К*** К*** 13“ ЕООД с ЕИК * е отразен стационарен ски влек на хижа „К*** “,
тип „С*** “, монтиран на ски пистата на хижа „К*** “ до гр.Берковица, ведно със
съоръженията към него.
Към делото е приложена обяснителна
записка, изчисления относно въжето на теглича, указания за фундаментите и
графична част, изготвени от „Б*** П*** “, които са подпечатани на 18.09.2000г.
с печат на Регионална инспекция за технически надзор /РИТН/ гр.С*** , за
съответствие с Наредба №24
Извършена е проверка от служители на
Регионална дирекция за Национален строителен контрол /РДНСК/ - Монтана по повод
получено в РДНСК Монтана писмо с вх. № М-234-00-429/20.06.2019г. на заместник
началник Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, придружено с Разпореждане
на Върховна административна прокуратура, дадена с писмо вх. №И 48/2019
03/12.06.2019г. за извършване на проверка от органите на ДНСК по отношение
проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация на всички кабинкови и
въжени линии в страната, както и безопасната им експлоатация. В тази връзка от
длъжностни лица при РДНСК – Монтана е извършена проверка на строеж: „С*** ски-влек
тип „К*** " - „К*** ", находящ се в поземлени имоти /ПИ/ с
идентификатор 03928.151.3, 03928.151.11 и 03928.149.3 по КК и КР на гр.
Берковица, местност „Г*** кория", Община Берковица, Област Монтана. С Констативен
акт № 4 от 13.09.2019г. длъжностите лица установили, че имотът върху които е
построен ССВ тип „К*** “ – „К*** “ е собственост на Северозапазно държавно
предприятие – Враца /СЗДП/, като строежа е извършен от Община Берковица притежаваща Акт №85/10.05.2007г. за публична
общинска собственост и ползвател е М*** Б*** М*** . Строежа е описан като
стационарен ски влек тип „К*** “ - „К*** “ с дължина от 680м., бетонови
фундаменти – 8 броя, междинни решетъчни стълбове – 8 броя. Посочено е, че
съоръжението е изпълнено 2003год. и е захранено с ел. енергия. Констатирано е,
че за строежа представляващ съоръжение не е представено разрешение за ползване
и не са представени документи за въвеждане в експлоатация. При което е
установено нарушение по чл.177 от ЗУТ, тъй като строежа не е въведен в
експлоатация от компетентните органи, а като нарушена разпоредба е отразено
чл.178, ал.1 от ЗУТ. КП съставен от служителите на РДНСК – Монтана, ведно със съобщение
за започване на административно производство по реда на чл.178, ал.5 от ЗУТ –
за забрана за ползване на строежа, видно от л.169 от делото е съобщен на
собствениците и ползвателя, като по отношение на М*** Б*** М*** е приложено
пълномощно за представителство на „К*** К*** 13“ ЕООД с ЕИК * . В
законноустановения срок от „К*** К*** 13“ ЕООД с ЕИК * чрез пълномощника му М***
М*** в РДНСК - Монтана е постъпило възражение с приложени доказателства и твърдения,
че за ССВ е налице разрешение №1261/19.05.2003г. от Държавна Агенция по
стандартизация и метрология издадено на осн. чл.272 от Наредба №24, както и заповед
от 22.05.2003г. на кмета на Община-Берковица за назначаване на комисия за
приемане и въвеждане в експлоатация на ССВ.
Във връзка с представените
доказателства е изготвено допълнение към КП №4/13.09.2019г. на РДНСК – Монтана,
в което са отразени, че с писмо изх. № М-234-00-262/ 21.10.2019г. от Началника
на РДНСК Монтана е изискана информация от Кмета на Община Берковица, относно
наличие на Разрешение за строеж № 151/15.12.1999г. и одобрен инвестиционен
проект в архива на община, както и произнасяне по подаденото заявление с вх. №
УОСГ-70-00-5/2/ 26.09.2019г. от М*** Б*** М*** , като пълномощник на „К*** К***
13" ЕООД за изследване на възможността за издаване на удостоверение за
търпимост. Кмета на Община Берковица с писмо изх. № УОСГ-70-00-5/15/ от
19.11.2019г., уведомява че „след подробна справка не е открит одобрен проект за
„Реконструкция на ски влек в местността Г*** курия " нито в регистрите,
пито в архивохранилището на Община Берковица." По подаденото от М*** Б***
М*** , като пълномощник на „К*** К*** 13" ЕООД, заявление с вх. №
УОСГ-70-00-5/2/ 26.09.2019г. за изследване на възможността за издаване на
удостоверение за търпимост, от Главен архитект на Община Берковица е издаден
отказ за издаване на Удостоверение за търпимост изх. № УОСГ-66-00-7/17/ от
05.12.2019г. за „С*** ски-влек тип „К*** " - „К*** ", находящ се в
поземлени имоти /ПИ/ с идентификатор 03928.151.3, 03928.151.11 и 03928.149.3 по
КК на гр. Берковица, местност „Г*** курия". Отразено е и възражение на
Община Берковица, в което е заявила, че е налице и спор за собственост по
отношение на ССВ, тъй като стационарната част от елементите неподвижно свързани
с терена са собственост на Общината и са изградени в периода от 18.09.2000г. до
15.12.2000г. за което е представила съответни протоколи за завършване и
заплащане на натурални видове строително монтажни работи /приложени по делото/.
Отразено е, че и след преглед на представените документи е установено, че
възраженията не следва да бъдат уважени, тъй като не се представят
доказателства, че гореописаният строеж да е въведен в експлоатация и за него да
има издадено разрешение за ползване от органите на Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/.
Въз основа на КА е издадена и
оспорената Заповед
№ДК-19-М-2 от 09.12.2019год. издадена от Началник РДНСК Монтана, с която се
забранява ползването и експлоатацията на неприетия по установения ред строеж „С***
ски-влек тип „К*** “ – „К*** “, находящ се в поземлени имоти с идентификатор
03928.151.3, 03928.151.11 и 03928.149.3 по КК на гр.Берковица, местност „Г*** кория“,
община Берковица, обл.Монтана, с ползвател „К*** К*** 13“ ЕООД и възложител
Община Берковица представлявана от кмета и собственик на поземлените имоти МЗХГ
СЗДП гр.Враца.
Не се спори между страните и се
установява от приложеното удостоверение на л.251 от делото, че поземлени имоти
с идентификатор 03928.151.3, 03928.151.11 по КК на гр.Берковица са собственост
на МЗХГ – „Северозападно държавно предприятие“, а имот с идентификатор
03928.149.3 по КК на гр.Берковица, не попада в територията на ДГС Берковица,
тъй като е резерват „Г*** кория“.
В съдебното производство по искане на
жалбоподателя е изготвена и приета съдебно - техническа експертиза, която не е
оспорена от страните, поради което съдът кредитира заключенията като
компетентно и безпристрастно изготвено и кореспондиращо със събраните по делото
писмени доказателства. Още повече, че същото е изготвено след посещение на съоръжението
и в Община Берковица. От заключението на вещото лице изслушано в открито съдебно
заседание се установява, че в местността хижа „К*** “ са налице един
стационарен ски влек – предмет на делото и един полустационарен ски влек
/детски/. Стационарен ски влек тип „К*** “ е проектиран от „Б*** П*** “ООД С***
, с брой на междинните стълбове – 8бр., монтиран на бетонни фундаменти с
неподвижни хващачи с дължина на наклона 760м. и денивелация 210м. Част от
изграденото съоръжение към 2000-2003г. попада и в обявена защитена територия –
резерват „Г*** кория“ по Заповед №508/28.03.1968г. с код в регистъра под №23
частично припокриваща се със ЗЗ Западен Б*** . Посочено е, че съоръжението е
строеж по см. на §5,т.38 от ДР на ЗУТ. Въпреки че в издаденото разрешение за
строеж №151 от 15.12.1999г. е за „реконструкция на ски влек в местността „Г*** кория“,
не са установени документи удостоверяващи съществуването на изграден влек,
поради което е прието че става въпрос за нов строеж, тъй като видно и от
обяснителната записка се включва изграждане на бетонни фундаменти, стълбове и
монтаж на съоръжение – въжена линия. Установено е разрешение за строеж за което
няма данни за наличие на останалите строителни книжа свързани с одобрени
проекти за извършване на строежа, както и протоколи за определяне на строителна
линия и ниво. Налице е издадено разрешение №1261 от 19.05.2003год. за
експлоатация /функциониране/ на ски влек „Хижа К*** “ с рег. № СтВл0107
издадено от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“,
Регионален отдел ИДТН С*** , но не са установени данни за приемане на строежа
от ДПК преди издаване на разрешителното за въвеждане в експлоатация от органите
на държавен технически надзор, съгл. действалата тогава разпоредба на чл.272,
ал.1 от Наредба №24 до м. май 2003год. Като е налична Заповед №РД-15-176 от
22.05.2003год. на кмета на Община Берковица на л.207 от делото, за приемане и
въвеждане в експлоатация на ССВ. От приложените в оригинал документи от ГД
„Инспекция за държавен технически надзор“ към ДАМТН е установено от вещото
лице, че чертежите нямат печат на органите на ДТН и печат за одобряване от
Общината по реда на действалия тогава ЗТСУ, както и че проектът не е одобрен по
реда на ЗТСУ и ППЗТСУ, поради което е не представляват строителни книжа, тъй
като не са одобрени по реда на ЗТСУ и ЗУТ. Посочено е, че по отношение на
строежа не са налице условията на §16 от ПР ЗУТ, тъй като строежа е
изграден след 7 април 1987г., поради факта, че разрешението за строеж е от
1999год., както и условията на §127, ал.1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ, тъй като макар
строежа да е изграден до 31 март 2001г. за него няма строителни книжа, както по
време на извършване така и понастоящем и не са спазени изискванията по
правилата за строеж в горски територии по ЗГ, ППЗГ и Наредба №19 /05.10.1999г.
за строителство в горите и земите от горския фонд.
По делото в качеството на свидетел е
разпитан проф д-р инж.К*** Петков, които потвърждава факта, че е участвал в
приема – предавателна комисия сформирана по заповед на Община – Берковица.
При осъществяване
на служебна проверка за
законосъобразност на заповедта на основание чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146, т.1-5 от АПК
съдът намира следното.
Жалбата предмет на съдебното производство
е подадена в срок, видно от приложеното известие за доставка на л.14 от делото,
адресат на заповедта, като ползвател на съоръжението „С*** ски-влек тип „К*** "
- „К*** ", което в същото време търговското дружество е регистрирало в
капитала си като непарична вноска видно от приложеното удостоверение от Агенция
по вписванията на л.197 от делото, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество настоящия
съдебен състав намира същата за неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от Началник
Регионална дирекция за Национален строителен контрол /РДНСК/ - Монтана,
упълномощен със Заповед №РД-13-171/13.06.2019 г. на Началник на ДНСК (приложена
на л.15-17 от делото), което обуславя компетентността на административния орган
по смисъла на чл. 178, ал.5 от ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на
констативен акт, съставен от длъжностни лица на РДНСК – Монтана- Спазена е и
формата на издаване - писмена.
При издаването на заповедта не са
допуснати такива нарушения на административнопроизводствените правила, които да
са съществени. Спазено е процесуалното правило на чл. 178, ал.5 от ЗУТ
заповедта да е издадена въз основа на съставен констативен акт. Последният е
бил съобщен на жалбоподателя, като същият е упражнил правото си на възражение.
Спазено е изискването за мотивиране на
заповедта, посочени са фактически и правни основания за издавеното й.
Фактически основания за издаване на оспорената заповед са отразени в
представения констативен акт.
Като нарушена норма в оспорената
заповед е посочен чл. 178, ал.1 от ЗУТ, а заповедта е издадена на основание чл.
178, ал.5 от ЗУТ.
Съгласно чл. 178, ал.1 от ЗУТ не се
разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в
експлоатация, в този см. е и разпоредбата на чл.164, ал.1 от ЗТСУ действаща до
31.03.2001год. /предвид възраженията на жалбоподателя/. С разпоредбата на чл.
178, ал.5 от ЗУТ Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице е овластен с правомощие за издаване на
заповед за забрана ползването на строежи, които се ползват в нарушение на тази
забрана. Релевантните факти за издаването на заповед по чл. 178, ал.5 от ЗУТ
са: строежът да подлежи на приемане, а по аргумент на чл. 178, ал.2 от ЗУТ това
са всички строежи от първа до пета категория, включително; строежът да се
ползва към датата на съставяне на констативния акт и строежът да не е въведен в
експлоатация. В настоящия случай тези факти са налице. Строежът, предмет на
оспорената заповед е от трета категория и като такъв съгласно чл. 177, ал.2 от ЗУТ подлежи на въвеждане в експлоатация. Строежът се е ползвал към деня на
проверката и съставянето на констативния акт. По делото не се представиха
доказателства строежът да е въведен в експлоатация по законно установеният ред.
На следващо място следва да се посочи,
че съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ "строежи" са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението. В случая безспорно се касае за строеж по смисъла на т. 38 от
§ 5 на ДР ЗУТ, за извършването на който е необходимо издаването на строителни
книжа, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на разрешение за строеж и,
впоследствие, въвеждане в експлоатация на реализирано строителство. Видно от
доказателствата по делото и заключението на вещото лице няма данни за одобрени
инвестиционни проекти за извършване на строежа, както и протоколи за определяне
на строителна линия и ниво както по реда на ЗТСУ, така и по ЗУТ. Не са
изпълнени и изискванията на раздел III „Въвеждане в експлоатация“ на
действалата разпоредба на чл.272, ал.1 от Наредба №24 за устройство и безопасна
експлоатация на въжени линии /отм./ за приемането на съоръжението „С*** ски-влек
тип „К*** " - „К*** " от Държавна приемателна комисия, преди издаване
на разрешително от органите на държавен технически надзор. Извършеното такова
от комисия назначена със заповед на кмета на Община Берковица не променя
констатациите на органа за липса на въвеждане в експлоатация по установения за
това ред, поради което и доводите на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни, поради липса на противопоставими доказателства.
Забраната на ползването на строежите е
временна мярка, действаща до настъпването на условията по чл. 178, ал. 8 ЗУТ.
Освен преустановителен, тя съдържа и превантивен елемент – да осуети и
възможността за ползването на обекта до разрешаването на въпроса за въвеждането
му в експлоатация. Заповед с правно основание чл. 178 ЗУТ се отнася до
неопределен кръг лица – ползватели, наематели и лица, които пребивават в имота
и ползват съоръжението. Но същността на административния акт и последиците му
не разширяват кръга на лицата с правен интерес, които могат да оспорят същия и
не са налице основания за конституиране на заинтересовани лица в съдебното
производство, поради което и възраженията на жалбоподателя изложени в писмената
защита са неоснователни.
Процесният строеж не попада в
изключителната хипотеза на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Хипотезите на §16, ал.2 и
ал.3 от ПР на ЗУТ са неприложими в настоящия случай, тъй като същите не касаят
забрана ползване. От събраните по делото доказателства не се установява
процесния ски влек с посочените характеристики да е изграден преди 07.04.1987
г. Не се установяват и условията на §127, ал.1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ, тъй като
макар да се приеме, че строежа е изграден до 31 март 2001г., за него няма
строителни книжа, както по време на извършване така и понастоящем и не са
спазени изискванията по правилата за строеж в горски територии по ЗГ, ППЗГ и
Наредба №19 /05.10.1999г. за строителство в горите и земите от горския фонд,
както и Закон за защитените територии в чиито обхват попада част от съоръжението.
С оглед на изложеното не са
налице предпоставките на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ или § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради
което процесният стационарен ски влек не е търпим строеж по смисъла на ЗУТ,
както правилно е приел и административният орган.
С оглед гореизложеното оспорената
заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, при спазване на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби и е съобразен с целта на
закона. Още повече, че се касае за съоръжение за което следва да се следи
особено внимателно, тъй като ползването по предназначение касае живота и
здравето на много хора и по отношение на него винаги е налице висока степен на
обществена опасност. Поради изложеното жалбата, като неоснователна следва да се
отхвърли.
При този изход на спора съгласно
чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер съгласно чл. 78,
ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП в размер на
200.00 лева.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К*** К*** 13“ ЕООД с ЕИК *
със седалище и адрес на управление *** с посочен адрес за кореспонденция гр.С***
, ж.к.“В*** “, ул.“5*** -ма“№* с управител Г.Г.М. против Заповед №ДК-19-М-2 от
09.12.2019год. издадена от Началник РДНСК Монтана, с която се забранява ползването
и експлоатацията на неприетия по установения ред строеж „С*** ски-влек тип „К***
“ – „К*** “, находящ се в поземлени имоти с идентификатор 03928.151.3,
03928.151.11 и 03928.149.3 по КК на гр.Берковица, местност „Г*** кория“, община
Берковица, обл.Монтана, като неоснователна.
ОСЪЖДА „К*** К*** 13“ ЕООД с ЕИК * , да
заплати на РДНСК Монтана сумата от 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: