Решение по дело №227/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н.Г.К. ***, срещу Уведомително писмо изх.№ 02-260-6500/5185 от 27.04.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018, издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която се отказва подпомагане по схеми СмлК в размер на 4517,25лв. и по ЕЖСК в размер на 640,57 лв.

Уведомителното писмо се обжалва с оплаквания за незаконосъобразност. При издаването му били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, като било и немотивирано.

От съдържанието на акта не ставало ясно кои точно животни били заявени по схеми СМлК и ЕЖСК, кои от тях били приети като недопустими за подпомагане и какво е правното основание да се откаже субсидиране за тях. Липсвали конкретни правни основания и фактически констатации на органа. Нямало яснота за волята му и не можело да се установи от текста на писмото при какъв механизъм били изчислени размерите на намаленията за всяка една от мерките поотделно. От изброените във връзка с колона 3 от таблицата на акта хипотези било невъзможно да се разбере коя се приемала за реализирана. По отношение на животните, за които органът приемал, че не били спазени изискванията за допустимост, нямало яснота – кои конкретно нормативни изисквания издателят на акта считал за неспазени. Неизписването на всички фактически основания, въз основа на които органът извел своите изводи и наличието на неяснота относно дадената правна квалификация на определените като недопустими площи, водели до ограничаване на правото на защита на адресата на писмото. Недопустимо било мотивите на административния акт да бъдат допълвани след приключила процедурата по неговото издаване и съобщаване и чрез доказателствени средства, събрани в хода на съдебното му обжалване.

Стопанисваните от оспорващия животни отговаряли на изискванията на чл.19, ал.1 и ал.2 от Наредба №3, като в срок били представени документи за реализацията на изискуемите количества мляко. Спазени били и изискванията на чл.24 от Наредба №3. В тази връзка подпомагане следвало да му бъде изплатено.

По изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт, връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне и присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.04.2018г. с общо Заявление за подпомагане с УИН 26/160518/80141 (л.16), жалбоподателят Н.Г.К., УРН 231135, е заявил (л.21) подпомагане по схеми и мерки, сред които СМлК /схема за обвързано подпомагане за млечни крави/ и ЕЖСК (мляко) /схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол/. Заявлението е било обработено от ДФЗ на 13.05.2018г.

В „Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2018“ (л.25), е отразен броят на животните, за които се кандидатства за текущата година, а именно 15 бр. по СМлК и 21 бр. по ЕЖСК (мляко).

В „Таблица за отглежданите животни 2018“ са посочени видът на животните, породата им, ушните марки на всяко от тях, дали са под селекционен контрол или не, предназначението им, схемата, по която е заявено всяко от животните.

По подаденото заявление за подпомагане са били извършени автоматични проверки, отразени в „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018“ (л.19).

С оспореното Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/5185 от 27.04.2022г. заместник-изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ уведомил жалбоподателя, че оторизираната субсидия по подаденото заявление за подпомагане е в размер на 18 011.21 лева. В писмото е посочено, че общата оторизирана сума за получаване била изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол след извършване на задължителни административни и/или проверки на място (съгл. чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление. Тези данни били сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП.

В Таблица 1 от писмото – „Оторизирани суми“, са отразени исканите суми, сумите на намалението и оторизираните суми. Намалените суми са както следва: по схема ЕЖСК (мляко) – 640.57 лева, по схема СМлК – 4517.25 лева. Оторизираните суми са: по ПНДЖ 1 (схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството) – 7257.60 лева, по схема ЕЖСК (мляко) – 10 753.61 лева, по схема СМлК – 0 лева.

В пояснението за колона 3 – „намаления“, от таблица 1 е записано: намаления на субсидията след извършени административни проверки спрямо данните на СИРЖ на БАБХ към референтна дата или период на задържане и/или след извършени проверки на място; намаления на субсидията поради недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно регистрирани новородени телета/приплоди, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл.12 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) №1307/2013.

Уведомителното писмо е било изтеглено/свалено от Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ на 10.02.2023г., видно от представената по делото разпечатка от системата – л.14.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата срещу процесния акт е подадена до Административен съд – Хасково на 23.02.2023г., а Уведомително писмо изх.№02-260-6500/5185 от 27.04.2022г. е било изтеглено/свалено от СЕУ на 10.02.2023г., ето защо същата се явява подадена в рамките на преклузивния 14-днвен срок за оспорване.

Процесната жалба е насочена към онази част от уведомителното писмо, с която ответникът е извършил намаление на суми за подпомагане. Предвид последното с оспорения акт е засегната неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя, поради което е налице правен интерес от обжалване и жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ П. С., на която със Заповед №03-РД/2891#2 от 16.06.2021г. (л.56) на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2, 4, 5 предл. първо във вр. с ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13, и чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие”, Решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие” по т. 6.2. от протокол №114 от 15.06.2017г., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ надлежно е делегирал свои правомощия, сред които и това по т.1 – да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Заповедта за делегиране на правомощия е основана на съответните нормативни разпоредби и компетентността на издателя на оспорения акт не подлежи на съмнение. Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП (в приложимата редакция – бр.51 от 2019г., в сила от 28.06.2019г.) предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Уведомителното писмо е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на издателя си. При издаването на оспорения акт обаче не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като настоящия съдебен състав намира, че същият не е надлежно мотивиран.

От съдържанието на процесното уведомително писмо не става ясно кои са фактическите и правните основания за намаленията на субсидиите по схема ЕЖСК (мляко) и по схема СМлК.

Съдържащото се пояснение за колона 3 – „намаления“, от таблица 1 в оспорения акт, не позволява да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Посочени са няколко хипотези за намаляване на субсидиите по принцип, но не е изяснено коя от тях е относима за конкретния случай, като не е ясно и дали приложение следва да намерят всички изброени. По отношение процесните схеми и мерки от уведомителното писмо, са ясни единствено размерите на исканите от заявителя суми, на намаленията, на оторизираните и изплатените суми, без да са изложени каквито и да било конкретни фактически констатации и съответната правна обосновка. Пояснението е общо и бланкетно, и не дава представа защо на практика е отказано подпомагане.

Съдебната практика приема, че мотивите на уведомително писмо от вида на процесното се съдържат в таблиците и поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може да бъде проверено и потвърдено от представените по делото доказателства и от документите по административната преписка, което в случая е невъзможно, тъй като релевантни мотиви, обосноваващи волята на административния орган не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспорения акт.

За мотиви на акта в случая не може да се приемат поясненията под таблиците на уведомителното писмо, вкл. резултатите от автоматичните проверки при подаване на заявлението.

Непосочването на фактически основания в оспорения акт и съответните правни такива в конкретната хипотеза, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие – намалението по схемите, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за упражняване на това правомощие, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта.

Допуснатото нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства и възможността на оспорващото лице да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на уведомителното писмо по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Съдът намира и че в хода на проведеното административно производство е допуснато и нарушение на чл.26 от АПК, тъй като лицето не е било уведомено преди издаването на административния акт за предстоящото намаляване на субсидията.

Наред изложеното, настоящият съдебен състав отчита като съществено нарушение и липсата на посочени в оспорения акт правни основания за определяне на размера на намаленията. Не става ясно как са формирани тези размери, в съответствие с кои нормативни изисквания са определени.

По изложените съображения процесното уведомително писмо, в оспорената му част, следва да се отмени на основание чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по заявлението на Н.Г.К. в частта на заявеното подпомагане по схеми ЕЖСК (мляко) и СМлК.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в общ размер на 1010 лева, от които 10 лева – платена държавна такса, и 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.4, чл.172, ал.2, чл.173, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№ 02-260-6500/5185 от 27.04.2022г. на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018, в частта на извършените намаления на субсидията, както следва: по схема ЕЖСК (мляко) – 640.57 лева; по схема СМлК – 4517.25 лева.

ИЗПРАЩА административната преписка на зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне по подаденото от Н.Г.К. Заявление за подпомагане с УИН 26/160518/80141 за кампания 2018, в частта на заявеното подпомагане по схеми ЕЖСК (мляко) и СМлК, съобразено задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр.София, ***, да заплати на Н.Г.К. ***, разноски по делото в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

	Председател: