РЕШЕНИЕ
№294
гр. Русе, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия
при участието на
секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.гр. дело № 344 по описа за 2020 год.,
за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна 9009, р-н „Владислав Варненчик“,
Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, чрез адв. Е.К. от РАК, със служебен адрес ***,
пл. „Средец“ № 1, ет. 5/507, против Решение № 50/09.03.2020 г. по гр. д. №
985/2019 г. на РС – Бяла, с което е било признато за установено на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът В.Н.Н., ЕГН: **********,
с адрес ***, не дължи на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК:
*********, сумата от 11 008,36 лв.,
представляваща едностранна корекция на сметката му за минал период от
12.05.2015 г. до 16.07.2019 г., за която сума е издадена фактура № **********/07.10.2019
г., начислена по партида за обект в *******за клиентски номер ********** и
абонатен номер **********.
Въззивникът твърди, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага съображения за неправилен
анализ на събраните по делото доказателства. Счита, че проверката на основание
чл. 49 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г., и влезли в сила към датата
на нейното извършване – 16.07.2019 г., за правилно и законосъобразно извършена.
Въз основа на извършена от БИМ, РО – Русе, метрологична експертиза на
средството за търговско измерване (СТИ), която е установила външна намеса в
тарифната схема на електромера и преминаване на електрическа енергия през
тарифа 3, въззивникът правилно е начислил на
основание чл. 55 ПИКЕЕ допълнително общо количество енергия в размер на
отчетената такава в тарифа 3 – 66650 кВТч, за периода
12.05.2015 г. – 16.07.2019 г., за което била издадена фактура № **********/07.10.2019
г. на стойност 11 008,36 лв. с ДДС. Счита, че страните се намират в
облигационни правоотношения относно продажбата не електрическа енергия по
силата на ПИКЕЕ и действащите ОУ за ДПЕЕЕМ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД
(одобрени с Решение № ОУ-060 на ДКЕВЕР от 07.11.2007 г., изм. и доп. С Решение
№ ОУ-004/06.04.2009 г.) и ОУ за ПЕЕ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД (одобрени с
Решение № ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007 г.) Въззивникът
намира, че осъществената външна намеса в софтуера на електромера не може да се
вмени във вина на дружеството, тъй като устройството е било метрологически
изправно – факт, установен от БИМ. Неправилно първоинстанционният
съд е счел като основание за уважаване на иска липсата на ред за уведомяване на
клиента в общите условия на дружеството при наличие на основание за корекция,
защото са налице доказателства, че клиентът е бил уведомен по пощата. Неправилен
е и изводът на съда, че не е доказано потребяването на електрическа енергия,
както и че искът следва да се уважи, защото отчетът е извършен по скрит и
недостъпен за потребителя регистър. Нормативната уредба задължава оператора на
съответната мрежа да осигури възможност за визуален достъп само до
визуализираните регистри на СТИ, а не за скритите такива. Моли за отмяната на
Решение № 50/09.03.2020 г. по гр. д. № 985/2019 г. на РС – Бяла и постановяване
на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски
и за двете инстанции.
В законоустановеният срок е
постъпил отговор от въззиваемата страна В.Н., чрез адв. М.К., в който се заявява, че обжалваното решение на РС
– Бяла е валидно, правилно и допустимо, поради което въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение. Безспорно било установено по делото, че въззивникът и въззиваемият не се
намират в договорни отношения, поради което фактурата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД е издадена без правно основание. Въззивникът
не разполагал с валидна лицензия за продажба и обществено снабдяване с ел.
енергия. Недоказани били твърденията на въззивника, че начислената ел. енергия
по третата скрита тарифа е консумирана от въззиваемия.
Недоказан в процеса останал периодът, в който въззивникът
твърди, че е извършена доставката на начислената по третата тарифа ел. енергия.
По конкретното дело не може да се установи по категоричен начин дали
установените показания по третата тарифа са от действително преминала през СТИ
ел. енергия или е налице софтуерно нанасяне на тези данни. Също така не се е
установило категорично кога и по какъв начин е извършена тази манипулация,
както и от кого. При пробив в защитите на СТИ е налице нарушение на чл. 31
ПИКЕЕ, поради което дружеството следва да понесе последиците от неизправността
на средството за измерване. Не било извършвано обслужване на измервателната
система в изискуемия минимум съгласно чл. 42, ал .5 ПИКЕЕ – най-малко веднъж на
три месеца, липсвало данни за намеса в досието на системата по чл. 33 ПИКЕЕ.
Съществуването на скрит и недостъпен за въззиваемия
като потребител на ел. енергия регистър е в нарушение на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, чл. 29 и чл. 31 ПИКЕЕ, както и на множество нормативни
актове и на общите условия на дружеството. Недоказан според въззиваемия
е останал начинът за начисляване на претендираната от
въззивника цена за ел. енергия. Алтернативно счита, че претенциите на
въззивника са погасени по давност, тъй като съгласно ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС същите се погасяват с изтичането на краткия 3-годишен давностен срок. Моли
за потвърждаване на решението на районния съд и присъждането на разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
На 11.05.2015 г. в 11,20 ч
служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили монтаж на процесното СТИ – статичен,
еднофазен, многотарифен електромер тип carat digitron
M02, 60A, идент. № 1115031500727831-2015 г., производство на „АК
ПЛАСТРОНИК“ АД – Велико Търново. Същият можел да отчита по четири тарифни регистъра,
като бил програмиран само по първите два, които се визуализирали на дисплея –
тарифа 1 (нощна) и тарифа 2 (дневна). Останалите два тарифни регистъра – 3 и 4,
не били активирани, поради което не се визуализирали на дисплея. Електромерът
бил монтиран на обект на ищеца В.Н.,***, с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********. За това бил съставен Констативен протокол (КП) №
17105272, в който било записано, че показанията за визуализиращите се регистри
– тарифа 1 и тарифа 2 (нощна и дневна), са 0. Други констатации не били
направени. На 16.07.2019 г., в 14,50 ч, служители на ответното дружество, един
от които св. В. Д., посетили обекта на ищеца, на който било монтирано СТИ, с идент. № 1115031500727831-2015 г.. Същите констатирали, че
освен отчетените показания по тарифа 1 – 009056 кВТч
и тарифа 2 – 010979 кВТч, били начислени стойности и
по тарифа 3, която не се визуализирала и по която не трябва да са отчетени
стойности. При измерването било установено наличието на преминала ел. енергия
през тарифа 3 в размер на 066650 кВТч, поради което
служителите на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД потърсили абоната, но него го
нямало, затова му се обадили по телефона. Поради отказ на ищеца Н. да присъства
на извършената проверка, служителите на „ЕРП СЕВЕР“ АД повикали две съседки за
свидетели, в присъствието на които изготвили КП № 1701880/16.07.2019 г. В него
били отразени констатациите за преминалата през трите тарифи електрическа
енергия, както и демонтирането на процесното СТИ и поставянето на ново такова
със занулени показатели. СТИ, с идент. №
1115031500727831-2015 г., било запечатано и изпратено на БИМ, РО-Русе за
метрологично изследване.
Видно от КП № 1898/25.09.2019 г.
на БИМ, РО-Русе по електромера липсвали следи от механични дефекти. Установено
било, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия. При
софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано било наличието на преминала енергия на тарифа 3 – 066650,4
кВТч, която не се визуализирала на дисплея. Поради
промяната в тарифния план електромерът не съответствал на техническите
характеристики.
С оглед така извършените
констатации, ответното дружество начислило допълнително общо количество ел.
енергия в размер на неотчетената поради невизуализиране на регистъра
66 650 кВТч, като същата била начислена за
периода от монтажа на СТИ до неговото премахване – 12.05.2015 – 16.07.2019 г.
Дължимата сума за заплащане на неотчетената ел. енергия ответното дружество
определило в размер на 11 008,36 лв. с ДДС.
На 09.10.2019 г., в 14,00 ч, В.Н.
получил лично по пощата писмо от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, в което
дружеството го уведомявало, че в следствие на извършената проверка на точността
на измерване на обслужващата негов обект измервателна система и свързващата я
електрическа инсталация и на основание ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) е издадена фактура за корекция на сметката за потребена енергия с номер **********/07.10.2019 г на
стойност 11 008,36 лв., ведно с приложение към нея за разпределението на
консумираната ел. енергия по отделни периоди след монтирането на СТИ, със срок
на плащане 17.10.2019 г. На 16.10.2019 г. В.Н. подал възражение до
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, в което заявил, че липсвали правни основания
за начисляване на енергия, същата не му е била доставяна и той не я е
консумирал, поради което не дължал заплащането ѝ. Посочил и че не
разполагал с техническата квалификация и средства да извършва манипулации по
електромера, поради което не може да носи отговорност за въздействието върху
СТИ.
Пред първата инстанция е бил
разпитан като свидетел В. Д., който на практика потвърждава отразените
обстоятелства в КП № 1701880/16.07.2019 г. за отчетените стойности по първа и
втора тарифа и констатираната преминала електроенергия през третата тарифа,
която не е трябвало да се използва за отчитане. Заявява, че само първите два
тарифни регистъра се визуализират на дисплея, за разчитането на третия и
четвъртия регистър бил необходим компютър със специална програма, с която
работели служителите на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. Инкасаторите не
разполагат със софтуер, който да проверява регистър 3 и 4.
Назначената по делото в първоинстанционната фаза съдебна техническа експертиза е
дала заключение, че процесното СТИ е в срока на метрологична годност и че
измерва пренесената енергия правилно, в рамките на допустимите грешки. Според
вещото лице на процесния електромер е зададено отчитане по два регистъра –
нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2) тарифа, съобразно изискванията в Р България. Въпреки
това е установена неотчетена енергия в третия регистър (1.8.3) в размер на
66 650 кВТч, която не е фактурирана до датата на
съставянето на КП № 1701880/16.07.2019 г. Регистър 1.8.3 и 1.8.4, за разлика от
1.8.1 и 1.8.2 не се визуализират на дисплея. Математическите изчисления са
точни, а паричното остойностяване е извършено според ценообразуването за
съответния период, поради което вещото лице счита корекционната
процедура за правилна. В съдебно заседание експертът заявява, че СТИ, тип
многофазен електромер, е с метрологична годност шест години, след което
подлежат на проверка. По отношение на тях няма тримесечни проверки. С
разполагания от св. Д. софтуер не е възможно да се правят промени на параметризациите на електромера. Видно от заключението на
вещото лице СТИ, с идент. № 1115031500727831-2015 г.,
е било програмирано да отчита само две тарифи – дневна и нощна. Третата и
четвъртата тарифа не се визуализират и по тях не следва да се начислява
електроенергия, но вследствие промяна на тарифния план на СТИ такава се е
натрупала в регистър 1.8.3.
При така установените фактически
обстоятелства Окръжният съд намира обжалваното решение за НЕПРАВИЛНО, по следните съображения:
С оглед релевираните
основания за липса на договорни отношения между ищеца и ответното дружество,
настоящият съдебен състав счита за безспорен факта, че въззиваемият
е абонат на въззивника, тъй като притежава имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа. Поради това отношенията между тях се регулират
от Закона за енергетиката (ЗЕ) и издадените по силата на законовата делегация
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ – в
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът
на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Именно
въззивника и ответник по предявения иск се явява материално легитимиран да
извърши корекцията по реда и начина, регламентирани в тези Правила в
хипотезата, когато са налице измерени, но неотчетени поради външно вмешателство
в схемата на електромера количества енергия след монтажа на СТИ. Разпоредбата
на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ гласи, че преизчисляването на установената неотчетена
енергия се извършва въз основа на две кумулативни предпоставки – констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, и метрологична проверка. По делото
е установено, че на 16.07.2020 г. служители на жалбоподателя са извършили
проверка на СТИ и са установили натрупано количество преминала електроенергия в
невизуализиран регистър. Съставили са констативен протокол, който отговаря на
изискванията за форма съгласно правилата на чл. 49, ал. 1-3 ПИКЕЕ. Налице е и
втората предпоставка – извършена е метрологична проверка в БИМ, РО-Русе, за
което е съставен КП № 1898/25.09.2019 г. Протоколът на БИМ представлява
официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена
сила не е била оспорена от ищеца, поради което отразените в него констатации
обвързват съда. Въз основа на това операторът на мрежата е начислил измереното
количество в невизуализиращия се трети регистър електроенергия за периода от
монтажа до премахването на СТИ – 12.05.2015 г. – 16.07.2019 г., като е издал
фактура № **********/07.10.2019 г. на стойност 11 008,36 лв. Според вещото
лице тази цена е определена математически правилно, като са използвани
съответните цени за целия период, поради което сумата по фактурата се явява
доказана по основание и размер. С оглед изложеното настоящият състав намира, че
процедурата за преизчисляване е извършена изцяло при спазване на разпоредбите
на ПИКЕЕ.
Ирелевантно остава съждението на
първоинстанционния съд, споделяно и от въззиваемия
пред настоящата инстанция, че трябва да се установи точното количество
електроенергия, както и по какъв вид тарифа е била потребена
– нощна или дневна, и конкретно в какъв размер през отделните подпериоди, за които е начислена. Съгласно чл. 56, ал. 3
ПИКЕЕ преизчислените количества електрическа енергия се фактурират по
действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР
на съответния мрежови оператор. Идеята зад това прогностично определяне на
цената и възприетото нормативно разрешение е, че за периода, в който СТИ не е
било технически изправно, няма как да се определи с точност вида, количеството
и подневното потребление на електроенергията.
Констатациите, направени от БИМ, РО-Русе, и от изготвената съдебна техническа
експертиза водят до извода, че процесното СТИ е метрологически
годно, а показанията му са правилни при спазване на съответните параметри за
допустимо отклонение (грешка) в отчитането. Единствената причина да не
съответства на техническите изисквания се явява препрограмирането му да отчита
електроенергия през невизуализиращия се трети регистър. Други външни
вмешателства или повреди не са били установени. Както в констативния протокол
на БИМ обаче, така и в заключението на вещото лице, се сочи, че през СТИ е
преминала и регистрирана електроенергия, следователно е невъзможно да не е била
потребена от крайния клиент.
Не е спорно по делото
обстоятелството, че ищецът Н. е бил уведомен за извършената корекция. Това се
потвърждава както от известието за доставка от „Български пощи“ ЕАД с дата
09.10.2019 г., както и от представеното от него по делото възражение от
16.10.2019 г. до „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. В този смисъл, дори и да се
приеме, че липсва ред за уведомяване на клиента за извършената корекция в ОУ на
доставчика на ел. енергия, то по аналогия приложение имат общите правила на ЗЗД
за достигане на волеизявлението до адресата – факт, който не е оспорен. Правата
на потребителя в този смисъл няма как да бъдат нарушени и искът да бъде уважен
на чисто формално основание, защото е имал възможност да направи и дори е
направил възражения по така извършената корекция.
Неправилни са изводите на
районния съд за това, че е следвало да бъде доказано кога и от кого е била
извършена неправомерната софтуерна манипулация на СТИ и в този смисъл да се
доказва наличието на вина у крайния потребител. В съответствие с общата норма
на чл. 183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по
грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално
дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва
специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. За това не се изисква доказване на
вина у крайния потребител, тъй като не се изисква вина за репариране на
имущественото разместване, породено от неоснователното обогатяване при
положение, че такова е било доказано.
Неправилен е изводът на съда, че
съгласно чл. 10, ал. 1, чл. 11, ч. 29 и чл. 31 ПИКЕЕ и други нормативни актове
операторът на мрежата е предоставил електромер, чиито тарифи не са били
достъпни за контрол от потребителя. Нормативната уредба, в частност чл. 10, ал.
1 ПИКЕЕ, задължава оператора на съответната мрежа да осигури възможност за
визуален достъп само до визуализираните
регистри на СТИ, а не за скритите такива, какъвто е третият регистър, по който
след неправомерно въздействие е била отчитана електроенергия. Св. Д., заявява,
че дори и инкасаторите не разполагат със софтуер, който може да разчита
скритите тарифи при обичайното отчитане показанията на СТИ. Освен това вещото
лице сочи в експертизата си, че когато електромерът бъде правомерно програмиран
да отчита и по друг тарифен план, то и новата тарифа започва да се визуализира
на дисплея след като ѝ бъде зададен времевият интервал за отчитане. Неправилен
е изводът относно това, че СТИ подлежи на тримесечна проверка и нейното
неспазване води до отпадане отговорността на крайния потребител. На тримесечна
проверка съгласно чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ подлежат „измервателните системи“, а не
конкретното СТИ, което е част от измервателната система съгласно чл. 18, т. 2
ПИКЕЕ и което подлежи на метрологичен надзор – обстоятелство, заявено и от
вещото лице при разпита му в съдебно заседание.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че релевираните твърдения за изтекла
погасителна давност както в исковата молба, така и в отговора на въззивната
жалба, са неоснователни. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Вземането за допълнително начислената електроенергия
няма как да стане изискуемо преди да бъде сведено до знанието на оператора на
мрежата за нейното натрупване, а то за първи път се е осъществило на 16.07.2019
г. Без знанието за наличието на преминала, но неотчетена поради външно
вмешателство в тарифните планове на електромера, електроенергия операторът няма
как да определи нейната цена, за да стане вземането му изискуемо.
Разпределението на потребената, но неначислена
електроенергия на периоди, включително повече от три години назад, е условно и
съществува поради единственото обстоятелство, че не може да се определи с
конкретна точност през кои дни от дадения период какво точно количество енергия
е било консумирано. То не означава, че плащането за потребената
електроенергия е станало дължимо към него момент.
Поради изложените съображения
първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно, а вместо
него да бъде постановено ново, с което искът на ищеца В.Н. срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора на
въззивника се дължат направените от него разноски както пред първата, така и
пред втората инстанция. За вещо лице и призоваване на свидетел въззивникът е направил пред първата инстанция разноски в
размер на 275 лв. Претендираното адвокатско
възнаграждение, предвид направеното от страна на ищеца възражение за
прекомерност, следва да се намали до установения в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС минимален размер от 1 032,30 лв. с ДДС. Във
въззивната инстанция се претендират разноски за държавна такса в размер на
220,17 лв., а адвокатското възнаграждение, с оглед отново направеното
възражение за прекомерност, следва да се определи в размер на 1 032,30 лв.
с ДДС. Общо за двете инстанции разноските на въззивника се равняват на
2 559,77 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 50/09.03.2020 г. по гр. д. № 985/2019 г. на РС – Бяла, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009,
р-н „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс-Е,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване недължимост
на сумата от 11 008,36 лв.,
представляваща едностранна корекция на сметката му за минал период от 12.05.2015
г. до 16.07.2019 г., за която сума е издадена фактура № **********/07.10.2019
г., начислена по партида за обект в *******за клиентски номер ********** и
абонатен номер **********.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, р-н „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс-Е, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 2 559,77 лв. – разноски,
направени в двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове: 1)
2)