Р Е Ш
Е Н И Е
N205
гр.Русе, 24.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в
публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N205 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр.София, ЕИК ********* против решение № 2154/18.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 1054/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която е
уважен предявеният от Ц.Р.П. иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва, считано от
25.01.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските. Излагат
се доводи за неправилност на решението като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Претендира
се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният
иск с правно основание чл.432 от КЗ се отхвърли.
Ответникът по жалбата Ц.Р.П.
счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по делото
е образувано по предявеният от Ц.Р.П. против жалбоподателя пряк иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание
чл.432 от КЗ.
Нормата на чл. 498, ал. 3 във вр. ал. 1 от КЗ въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ отправяне на
писмена претенция от страна на увреденото лице към застрахователя
или негов представител по чл. 503, ал. 1 от КЗ по реда на чл. 380 от КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ да се произнесе
по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването
й.
В настоящият случай увреденото
лице е отправило искане до жалбоподателя- вх.№ 768612/ 25.10.2018 г. с
представени документи като няма нито доводи, нито доказателства до момента да е
налице произнасяне от страна на застрахователя. Тези обстоятелства дават
основание да се приеме, че са налице специалните процесуални предпоставки,
визирани в КЗ, обуславящи правният интерес от иска, същият е допустим, което
обуславя и допустимостта на обжалваното решение.
Обжалваното решение е
правилно като постановено при спазване на процесуалните правила и правилно
приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на
чл.432 от , при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
между застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба
сочи, че отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение е функционално обусловена от деликтната
отговорност на застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие
в полза на увреденото лице възниква субективното право на деликтно
обезщетение, както и прякото право на застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест
на увреденото лице/ ищец в първоинстанционното
производство/ е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на
МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
Съвкупната преценка на
събраните в първоинстанционното производство
доказателства дава основание да се приеме, че на 05.07.2018 г. при движение по
главен път І-2/ Р.- Варна лек автомобил
марка „Х.“ с рег. № В ****ВР, управляван от М. О.Т. предприел
маневра изпреварване, навлязъл в насрещното платно и се блъснал челно в
насрещно движещия се лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег.№ СА **** СМ, управляван от С.
К. М. като на предната седалка до водача в автомобила е пътувал и Ц.Р.П.. След
удара лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег.№СА **** СМ
се отклонил диагонално надясно, напуснал пътното платно от дясната му
страна и спрял преобърнат върху покрив.
В резултат на ПТП на Ц.Р.П. е получил телесни увреждания- одрасквания на
дясна вежда, кръвонасядане на горен клепач на дясно
око, кръвонасядане и охлузване на лява мишница, кръвонасядане на лява гърда и на корема, кръвонасядане на дясно бедро и дясно коляно, охлузвания на
ляво бедро, ляво коляно и лява подбедрица, които
съставляват множество леки телесни повреди.
Получените телесни
увреждания са причинили на Ц.П. болки и страдание като обичайно болките са най-
силни в първите часове и денонощия след получаването им, същите постепенно
намалят и отзвучават в рамките на една- две седмици. В резултат на ПТП П. е преживял силен стрес и е бил уплашен, което
нарушило съня му, променило начина му на живот- затворил се, не искал да
общува, преустановил работата си за кратко време, нямал желание да ходи на
риболов.
Основна причина за ПТП били
действията на водача М. О. Т., който загубил контрол върху управлението на
лекия автомобил. Към момента на ПТП била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с дружеството- жалбоподател.
За настъпилото ПТП е било
образувано ДП №296-ЗМ-61/2018 г. по описа на РУ на МВР-Лозница, вх.№ 863/2018
г. по описа на РП-Разград, прекратено с постановление от 19.02.2019 г.
С оглед на така
установените факти изводът на първоинстанционният съд
относно наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.432
от КЗ, обуславящи основателността на иска, са правилни.
Доводите на
жалбоподателя, че ответникът по жалбата няма качеството на увредено лице и не е
активно материално- правно легитимиран по иска са неоснователни.
Писмените доказателства,
съдържащи се в приложеното досъдебно производство, вкл. и постановлението за
прекратяването му на РП-Разград, както и показанията на св. М. и св.Д., които
правилно са кредитирани от първоинстанционния съд като логични, последователни
и кореспондиращи на останалите доказателства по делото, налагат категоричния извод, че Ц.П. е пътувал
на предната дясна седалка до водача на лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег.№ СА ****
СМ. В качеството му на пътник и пряк участник
същият е разпитван като свидетел в ДП като този факт е намерил отражение и в
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
С приетата по делото СМЕ,
както и с показанията на св. М. и св.Д. е установено по категоричен начин, че в
резултат на ПТП
Ц. П. е получил множество леки
телесни повреди, които са му причинили болки и страдание, както и че той е преживял
силен стрес, уплаха, които за известен период от време са променили начина му
на живот.
Получените от П. телесните
увреждания са конкретно посочени в издаденото СМУ №8200/2018 г. и в приетата по
делото СМЕ, която не е била оспорена и правилно е кредитирана от районния съд.
Установените с
горепосочените доказателства факти дават основание да се приеме, че ответникът
по жалбата има качеството на увредено лице и е активно материално- правно
легитимиран по иска, както и че същият с допустимите от закона доказателства е
установил причинените неимуществени вреди- установил е по вид и интензитет
получените в резултат на ПТП телесни увреждания, свързаните с тях болки и
страдание, както и преживения стрес от катастрофата, както и начина, по който
този стрес и уплаха се е отразил на обичайния му начин на живот.
Неоснователен е и
доводът, че не е налице виновно поведение от страна на застрахования водач на
МПС.
Събраните по делото доказателства сочат, че за ПТП
е било образувано наказателно производство- ДП по описа на РП-Разград, което е
приключило с постановление за прекратяване и изпращане на делото на административно-
наказващ орган.
Постановлението за прекратяване
на досъдебното производство не е акт по смисъла на чл. 300 от ГПК и няма обвързваща съда доказателствена
сила. Такава не би имал и съставен
акт за установяване на административно нарушение.
В настоящото производство в доказателствена тежест
на увреденото лице да установи наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на МПС с всички допустими от закона
доказателствени средства предвид липсата на акт по смисъла на чл.300 от ГПК.
С приетите по делото писмени доказателства и заключението
на САТЕ е установено по категоричен начин, че основната причина за настъпването
на ПТП е поведението на водача на л.а. „Х.“- М.Т., който предприел маневра
изпреварване, изгубил контрол върху управлението на автомобила и се блъснал
челно в насрещно движещия се лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег.№ СА **** СМ, в който
пътувал ответника по жалбата.
Постановлението за
прекратяване на наказателното производство и липсата на данни за съставяне на АУАН
не могат да обосноват обратен извод, поради което доводите на жалбоподателя за
липсата на този елемент от фактическия състав са неоснователни.
Правилно районният съд е
определил и размера на дължимото обезщетение. При определянето му същият е
съобразил вида и характера на увреждането- множество леки телесни повреди,
възстановителния период, както и изживеният стрес от тежкото ПТП, при който е
имало сблъсък между скоростно движещи се автомобили извън населено място,
завъртането и преобръщането на автомобила, в който е пътувал увредения и
последвалото отражение върху неговата психика. Въз основа на тези обстоятелства
правилно и в съответствие с чл.52 от ЗЗД е прието, че справедливият размер на
обезщетението възлиза на 4000 лв.
Жалбоподателят е
направил възражения за съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД. В доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи
фактите, които съставляват съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал.2 от ЗЗД, за което същият не е ангажирал доказателства.
Недоказаността на наведените от жалбоподателя възражения обуславят и липса на
основание за намаляване на дължимото от него застрахователно обезщетение.
Решението в обжалваната
част не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да
бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. Ответникът
по жалбата не е направил разноски за производството, поради което не следва да
му се присъждат такива. Във въззивното производство същият е представляван от адвокат безплатно съгласно
удостовереното в представеното по делото пълномощно. С оглед на това и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адв.М. Н.- Т. адв. възнаграждение
в размер на 300 лв.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2154/18.12.2019 г., постановено по
гр.д.№ 1054/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен
предявеният от Ц.Р.П. ***“ АД-София иск за заплащане на застрахователно обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 4000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 25.01.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта за
разноските.
В останалата част
решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр.София да заплати на адв. М. Н.- Т.- от АК-София
основание чл.38, ал.2 от ЗА адв. възнаграждение в
размер на 300 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: