Р Е Ш
Е Н И Е
№260078
гр. Несебър, 17.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа гр. д. № 561 по
описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове по чл. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 34
от ЗЗД.
От ищцата Н.П.Й.
срещу ответниците А.Л.Ц. – Й. и Д.В.Й. са предявени искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД, с които се иска да се признае за
установено, че обективираната в нотариален акт № 36, том
VII, рег. № 7598, дело № 1119 от 2018г. на
нотариус Стоян Ангелов сделка в частта й относно ½ идеална част от апартамент
№ 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************по
КККР на гр. Несебър, находящ се в гр. Несебър, ж. к. „Черно море”, ет. 2, ап.
2, с площ от 33,59 кв. м., с предназначение „жилищен апартамент”, ведно със
7,19 кв. м. прилежащи части от общите части на сградата, ведно със съответния
процент от правото на строеж върху поземления имот, е нищожна поради
сключването й в противоречие на добрите нрави, както и да бъдат осъдени двамата
ответници да върнат на ищцата ½ идеална част от имота, предмет на
нищожната сделка. Ищцата твърди, че сделката е нищожна поради противоречие и
накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Развиват се
съображения, че ищцата страда от психично заболяване, но не е поставена под
запрещение. Сочи се, че тя е дъщеря на П.В.Й.. Твърди се, че е отглеждана 10 години от двамата родители, а в
останалите 25 от майка си, която се грижела за нейното оцеляване. Навежда се,
че бащата плащал минимална издръжка и само два пъти виждал дъщеря си след
развода. Сочи се, че ищцата получава инвалидна пенсия, тъй като има решение на
ТЕЛК 103 от 16.09.2003г. Излага се, че на 27.06.2018г. в 23:30 часа починал П.Й..
Твърди се, че на 03.05.2018г. бил диагностициран с карцином на панкреаса, като
на 21.05.2018г. претърпял операция във ВМА Варна. На 04.06.2018г. също претърпял
операция, а на 13.06.2018г. бил приет в СБАОЗ Варна с цел поддържащо лечение.
На 13.06.2018г. било съставено нотариално заверено пълномощно на нотариус
Александър Александров, с което А.Й. била упълномощена да го представлява пред
нотариус в гр. Варна и гр. Несебър и да продаде от негово име и за негова
сметка апартамент и лек автомобил. Излага се, че на 18.06.2018г. била извършена
и покупко-продажбата на апартамента, а на
27.06.2018г.
П.Й.
сключил и граждански брак с дългогодишната си приятелка Мария Георгяшева. Акцентира
се върху обстоятелството, че продажбата била извършена девет дена преди смъртта
му на цена от 9900 лв. – в пъти по-ниска от данъчната оценка на имота. Този
факт се релевира като предпоставка да се приложи чл. 40 от ЗЗД. Сочи се, че сделката
накърнява добрите нрави и уврежда имуществени интереси на упълномощителя и
неговата единствена дъщеря. Излага се, че е извършена броени дни преди лицето
да почине, при нееквивалентност на престациите. Обръща се внимание, че тежкото
здравословно състояние било известно на продавача и купувача. Действията им били
във вреда и против интересите на ищцата. Ищцата счита, че в процесния случай е
налице неморално, противоправно поведение от страна на ответниците, което е в
разрез с действащите норми. Твърди се, че е налице явна и значителна
нееквивалентност на престациите. От съда се иска – да признае за установено, че
договорът за покупко-продажба на имота е нищожен за ½ идеална част от
него поради противоречие с добрите нрави и да бъдат осъдени двамата ответници
да предадат на ищцата ½ идеална част от имота. Претендира се присъждане
на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В
срока по чл. 131 от ГПК от ответниците А.Л.Ц. – Й. и Д.В.Й. е депозиран отговор
на исковата молба, с който не се оспорва, че ищцата е дъщеря на П.Й., че
двамата ответници са съпрузи, а майката на ищцата е бивша съпруга на П.Й.. Не
се оспорва, че П.Й. е брат на ответника Д.Й.. Сочи се, че бракът между Д.П. и П.Й.
бил сключен на 07.11.1982г. и прекратен на 22.12.1994г. Оспорват се
твърденията, че здравословните проблеми на ищцата са причинени от баща й.
Твърди се, че са причинени от начина на живот на майка й. Оспорват се
твърденията за липса на бащинска загриженост, като се развиват съображения в тази
насока. Оспорва се твърдението, че П.Й. е получил пари за имота в гр. Шумен.
Оспорва се, че П.Й. е бил алкохолно зависим. Тези твърдения се отчитат като
ирелевантни и без отношение към спора. Твърди се, че на П.Й. не са направени
две операции, а само една – във ВМА. Твърди се, че не е живял в дома на
ответниците в гр. Варна, а в друг апартамент. Сочи се, че никой не е знаел
колко ще живее. Твърди се, че се е чувствал добре и не е приемал обезболяващи
медикаменти. Желанието му да продаде апартамента било продиктувано от прекрасни
отношения между братята. Развиват се съображения в тази насока. Сочи се, че 5000
лв. от цената били заплатени на 06.05.2017г., а останалата част на 12.06.2018г.
Сумата за закупуване на имота през 2012г. била дарена на П.от майка му, което
било съобразено от него при продажбата. Твърди се, че А.Й. действала изцяло в
интерес на представлявания. Обръща се внимание, че в периода 2012г. – 2018г. –
2019г. пазарът на недвижими имоти се стабилизирал и цените започнали да се
нормализират. Твърди се, че П.Й. се запознал с нотариалния акт, видял
съдържанието му и благодарил, че всичко е според волята му. Навежда се, че Д.П.
била наясно, че се изпълнява волята на П., което посочила в писмо по електронна
поща от 14.07.2018г., изпратено до ответниците. Твърденията за здравословното
състояние на П.се оспорват като правноирелевантни. Сочи се, че сключеният брак
между П.и Мария отразявал дългогодишните им отношения. Оспорва се, че
продажбата е с цел да се лиши от наследство ищцата. Излага се, че не е налице
накърняване на добрите нрави, тъй като цената е само 2,7 пъти по ниска от
актуалната данъчна оценка и 3,5 пъти по-ниска от данъчната оценка в нотариалния
акт. Ответниците сочат, че е налице свобода на договаряне. Твърди се, че имотът
е с неатрактивно местоположение, без налична пътна инфраструктура около него,
занемарен е, недобре поддържан. Сочи се, че дори и да е налице известна
нееквивалентност, тя не е достатъчна, за да се обяви сделката за нищожна.
Развиват се съображения в тази насока с цитирана съдебна практика. Акцентира
се, че продажбата е между братя, като е налице уважение и обич между тях, което
също е определящо за цената. Развиват се подробни съображения в насока, че не е
налице фактическият състав на чл. 40 от ЗЗД. От съда се иска да отхвърли
исковете. Претендират се разноски. При условията на евентуалност се иска от
съда ако уважи исковете да постанови връщане на ½ идеална част от имота
на ищцата, но при запазено право на ответниците на задържане по смисъла на чл.
90 от ЗЗД на тази част от имота до заплащане в тяхна полза на цената, която е
платена по договора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищцата е да
докаже, че посочената сделка за покупко-продажба е сключена, както и
твърденията си, че същата е сключена в противоречие с добрите нрави при
договаряне във вреда на представлявания, тъй като продажната цена на имота е
занижена, поради което противоречи на добрите нрави, с оглед значителна
по-ниския й размер от действителната пазарна цена на имота, предмет на договора,
както и твърдяното противоречие на добрите нрави поради сключване на сделката
между роднини, които са знаели за тежкото здравословно състояние на продавача.
Видно от удостоверение за раждане (на л. 23 от
първоначално образуваното гр.д. № 1057/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас)
ищцата Н.П.Й. се родила на 03.05.1984г., с родители - Д.И.Й. – майка и П.В.Й. –
баща. От удостоверение за роднински връзки на П.В.Й. (на л. 25 от първоначално
образуваното гр.д. № 1057/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас) се установява,
че негова съпруга била М.С.Й., баща – Васил Петков Й. (починал на
14.10.2010г.), майка – Н.Динкова Й., дъщеря – Н.П.Й. и брат – Д.В.Й.. С Решение
на Районен съд Шумен от 1994г. (на л. 115 – л. 116 от първоначално образуваното
гр.д. № 1057/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас) бил прекратен бракът между
родителите на ищцата Н.Й. (Д.Й. и П.Й.), като майката възстановила предбрачното
си фамилно име – П., а придобитият по време на брака апартамент бил поставен в
неин дял.
От нотариален акт № 166, том XIV, рег. № 12888, дело № 2699 от 11.09.2012г. на помощник
нотариус при нотариус Стоян Ангелов (на л. 105 – л. 106 от делото) се
установява, че П.В.Й. закупил за сумата от 17 000 евро апартамент № 2,
представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, находящ
се в гр. Несебър, ж. к. „Черно море”, ет. 2, ап. 2, с площ от 33,59 кв. м., с
предназначение „жилищен апартамент”, ведно със 7,19 кв. м. прилежащи части от
общите части на сградата, ведно със съответния процент от правото на строеж
върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: *************, под обекта: *************, над
обекта: *************Непосредствено преди закупуване на имота (на 29.08.2012г.)
сметката на П.Й. била захранена с преводно нареждане от неговата майка Н.Й. на
стойност 50 000 лв. (видно от преводно нареждане на л. 121 от първоначално
образуваното гр.д. № 1057/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас).
От показанията на свидетелите М. (който бил приятел на П.Й.)
и свид. Й. (негова съпруга към момента на смъртта му) се установява, че след
2000г. П.Й. се установил да живее в гр. Поморие, заедно със св. Мария Й. и през
2004г. сключили църковен брак. Около 2012г. П.Й. решил да си закупи апартамент
в гр. Несебър (съобразно посочения по-горе нотариален акт), за да се установят
да живеят заедно със св. Й. в гр. Несебър. За закупуването на апартамента
получил помощ от св. М.. Пред него Й. заявил, че закупува апартамента с пари,
дадени от майка му, след продажба на наследствени имоти в гр. Шумен. След
закупуване на апартамента П.Й. и св. Й. заживели заедно в него. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели в пълнота, тъй като същите не са заинтересовани
от изхода на делото. Наред с това същите изнасят факти и обстоятелства, които
се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства (медицински
документи, разписка за получена сума, преводно нареждане и др.).
От показанията на свидетелите се установява, че през
2018г. здравословното състояние на П.Й. се влошило. Това обстоятелство се
потвърждава от обемния медицински доказателствен материал, събран по делото (на
л. 24 – л. 37, л. 112 – л. 114 от първоначално образуваното гр.д. № 1057/2019г.
по описа на Окръжен съд Бургас, л. 64 – л. 99 от настоящото дело). От всички
тези медицински документи става ясно, че на 30.04.2018г. П.Й. постъпил за
лечение в МБАЛ „Бургасмед“, при което му била поставена окончателна диагноза
„вторично злокачествено новообразувание на черния дроб“, с придружаващи
заболявания – „артериална хипертония“, „захарен диабет“, „Са на опашката на
панкреаса“. Поради тази причина на 17.05.2018г. той бил приет във ВМА гр. Варна
с водеща диагноза „Карцином на тялото на панкреаса“ и му била извършена операция
– лапаротомия, ревизия на коремната кухина, биопсия от оментум и черен дроб,
гастроентероанастомоза, дренаж. Бил изписан на 04.06.2018г. „клинично здрав“ и
насочен към онкологичен диспансер гр. Варна. На 13.06.2018г. било взето решение
на обща клинична онкологична комисия № 3931 за следната терапевтична стратегия:
диспансерно наблюдение, симптоматично и палиативно лечение.
След медицинските процедури П.Й. останал да се
възстановява в гр. Варна, като пребивавал в апартамент, предоставен му от
неговия брат – Д.Й. (който живеел в друг апартамент в гр. Варна). От
показанията на свидетелите М. и Й. се установява, че в началото П.Й. бил в
добра кондиция, комуникирал, запазил добра памет и бил с разсъдъка си. Бил на
крака, ходел, сядал на масата, но след средата на юни силите му започнали да
намаляват, трудно се хранел.
Междувременно още през 2017г. П.Й. решил да продаде
апартамента в гр. Несебър на брат си Д.Й., като от показанията на свидетелите Й.
и М. се установява, че това желание било продиктувано от факта, че бил в много
добри отношения с брат си, а парите за закупуването на апартамента му били
предоставени от майка им след продажба на наследствени ниви, поради което искал
същият да остане в семейството. Поради тази причина още на 06.05.2017г. П.Й.
получил от брат си Д.Й. сумата от 5000
лв., за която декларирал, че я получава като част от покупната цена на
жилище-апартамент в гр. Несебър, ж. к. „Черно море“, 3 100Д, ет. 2, ап. 2
(видно от оригинална разписка на л. 107 от делото). От заключението на приетата
по делото съдебно-почеркова експертиза (на л. 140 – л. 155), която не е
оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и
безпристрастна, става ясно, че подписът в разписката бил положен от П.Й., а
трите имена „П.В.Й.“ също били изписани от него. След изписването от болницата П.Й.
решил да финализира сделката, като около 12.06.2018г. получил още 4900 лв. в
брой от брат си Д.Й.. На 13.06.2018г. било нотариално заверено изготвено от П.В.Й.
в полза на А.Л.Ц. – Й. (съпруга на брат му Д.Й.) пълномощно (на л. 20 – л. 21
от първоначално образуваното гр.д. № 1057/2019г. по описа на Окръжен съд
Бургас), с което я упълномощил да го представлява пред нотариус в района на
град Несебър, за продажбата на апартамент в ж. к. „Черно море“ 3 100Д, ет.
2, ап. 2. Въз основа на това пълномощно на 18.06.2018г. по силата на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том VII, рег. № 7598, дело № 1119 (на л. 38 – л. 40 от
първоначално образуваното гр.д. № 1057/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас) А.Ц.
– Й., като пълномощник на П.Й., продала на Д.В.Й. апартамент № 2,
представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, находящ
се в гр. Несебър, ж. к. „Черно море”, ет. 2, ап. 2, за сумата от 9900 лв., за която сума било вписано, че е получена от П.Й.
преди подписване на нотариалния акт. По арг. от 21, ал. 1 от СК апартаментът
бил придобит в СИО от Д.Й. и А.Ц. – Й..
От заключението на съдебно-техническата експертиза (на л.
45 – л. 56 от делото) се установява, че актуалната пазарна стойност на жилището
към 18.06.2018г. била в размер на 38 150 лв. Съдът кредитира в пълнота
заключението на експертизата като обективно, компетентно и безпристрастно и не
приеме възраженията срещу това заключение, направени от процесуалния
представител на ответниците. Вещото лице по ясен начин е посочило, че сградата
е въведена в експлоатация през 2008г., поради което именно тази година следва
да се приеме за начална при определяне на оценката (като година, от която е
започнала реалната експлоатация на апартамента). В съдебно заседание вещото
лице категорично и обосновано е посочило методите, по които се е водило при
изготвяне на експертизата, като водещи са били пазарните цени на имотите за
процесния период и приходите от отдаването им под наем. Ето защо за
използваните от вещото лице методи не е било необходимо подробно отразяване на
всички слаби характеристики на имота. Не може да се приеме и тезата, че след
като става въпрос за имот в гр. Несебър, то автоматично по приходния метод
следва да се вземе предвид само сезонното му ползване. Както посочва вещото
лице апартаментът не е построен в комплекс за сезонно ползване, в град Несебър
безспорно пребивава местно население, самият П.Й. е закупил апартамента (с
оглед всички данни по делото) с цел постоянно пребиваване в него. Ето защо не
може да се приеме, че става въпрос за сезонен обект. Нещо повече – дадената от
вещото лице пазарна стойност на имота към 2018г. е близка както до данъчната
оценка на имота, така и до цената, за която същият е закупен от П.Й. през
2012г., а общоизвестен факт е, че в периода 2012г. – 2018г. се наблюдава
завишаване на продажните цени на недвижимите имоти. Ето защо заключението на
вещото лице се приема от съда и дадената от него оценка се приема за меродавна
към 18.06.2018г.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт (на л. 24 от
първоначално образуваното гр.д. № 1057/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас)
на 27.06.2018г., 23:30 часа, П.Й. починал, като от показанията на св. Й. се
установява, че по-рано на същия ден двамата сключили граждански брак, а от
показанията на св. М. се установява, че около 14 – 14:30 часа на същия ден той
и негови приятели посетили П.Й., като установили, че той е слаб, не се храни,
лежи, но бил в кондиция и комуникирал нормално с тях, като си разказвали
спомени от военното училище.
При извършен анализ на всички тези факти през призмата на
чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД съдът достигна до извод,
че с атакуваната сделка не са накърнени добрите нрави. В практиката си
върховната инстанция е имала различни поводи да се произнесе в насока, че накърняване на добрите нрави е налице когато се нарушава правен принцип:
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Страните имат свобода на договаряне, но тя е рамкирана
от приложимите законови разпоредби и от добрите нрави, нарушаването на този
коректив води до нищожност на сделката (Определение №
495 от 28.05.2020г. по гр.д. № 458/2020г. по описа на III гр. о. на ВКС и цитираните в него). Наред с това сама по
себе си разликата между цената, за която е продаден имотът и пазарната цена към
момента на сделката не е единственото обстоятелство, на което следва да се
основава изводът за накърняване на добрите нрави. В Определение № 24 от
15.01.2013г. по гр.д. № 717/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС (и цитираните в него) е прието, че от освен разликата в
цените от значение са всички обстоятелства (в това число близки родствени
връзки, отношения на привързаност и грижи между продавача и купувача), свързани с интереса на представлявания и мотивите за сключване на
договора. С Решение № 95 от 27.06.2017г. по гр.д. № 5523/2015г. по
описа на IV гр. о. на ВКС също е
възприето разбирането, че следва да се отчетат всички
обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на
представителя да сключи сделката. В посоченото решение е прието, че при близки родствени
отношения нееквивалентността на престациите не може да се
преценява като недобросъвестност.
От анализа на цитираната съдебната практика може да се
направи извод, че следва да се преценяват всички обстоятелства, имащи отношение
към конкретната продажба, а не само разликата в цените. В случая безспорно
апартаментът в гр. Несебър е продаден за 9900 лв., което е около четири пъти
по-ниска стойност от пазарната му цена към момента на сключване на сделката.
Само по себе си това обстоятелство обаче не може да доведе до извод за
противоречие на сделката с добрите нрави. По делото се установяват множество
съществени обстоятелства, които водят до обратния извод. На първо място още
през 1994г., в рамките на бракоразводното дело с майката на ищцата, ответникът
й е предоставил (по постигнато между тях споразумение) изцяло собствеността
върху семейното жилище. На следващо място през 2012г. той вече е живеел с друга
жена (свидетелката Й.) макар и без сключен граждански брак (налице са данни за
сключен църковен такъв през 2004г.) и е закупил апартамента в гр. Несебър, за
да живее с нея, като безспорно непосредствено преди финализиране на сделката е
получил сумата от 50 000 лв. от своята майка. По делото са събрани
множество доказателства за близките отношения между П.Й. и брат му Д.Й. (в
такава насока са показанията на свидетелите М. и Й., а това обстоятелство се
извежда от факта, че П.Й. ***, където живеел брат му и останал на домашно
лечение в апартамент, предоставен от Д.Й., а последният бил ангажиран с
лечението му, вкл. и упълномощен да го представлява пред онкологичен диспансер
гр. Варна видно от пълномощно на л. 100 от делото). Освен това още към
06.05.2017г. П.Й. е формирал ясното си намерение да продаден имота на брат си Д.Й..
От показанията на свидетелите М. и Й. се установява, че основната причина за
това била благодарност с оглед обстоятелството, че сумата за закупуване на
имота му била предоставена от майка им и получена от нея от продажба на
наследствени ниви. Нещо повече – след изписването му от болницата, П.Й. е
изразил ясната си воля (чрез полагане на подпис, удостоверено от нотариус) А.Ц.
– Й. (съпруга на брат му) да продаде апартамента от негово име и за негова
сметка. Т.е. съгласието му за продажбата на имота е декларирано (с цитираната
разписка) както много преди влошаване на здравословното му състояние, така и
непосредствено след това. Не се приема и тезата, че към момента на подписване
на пълномощното самото състояние на П.Й. не му е позволявало да взема адекватни
решения. Както се установява, той е бил изписан като „клинично здрав“, след
успешна операция, а от показанията на св. М. става ясно, че в периода след
изписването му бил в напълно ясно съзнание и контактувал адекватно и логично.
Няма данни, че към този момент скорошното настъпване на смъртта му е било
сигурно, като до такъв извод не може да се стигне и от назначеното „палиативно
лечение“, тъй като то не е единственото назначено такова, а видно от
медицинската документация са му определени както диспансерно наблюдение, така и
симптоматично лечение. Всички тези обстоятелства, обсъдени в своята съвкупност,
могат да доведат до извод, съответен и на цитираната по-горе съдебна практика,
че става въпрос за сделка между роднини, които се намирали в близки отношения
помежду си, имали са намерение да я сключат много преди оформянето на
нотариалния акт, като самата сделка може да се приеме като средство за уреждане
на вътрешни отношения в семейството.
С оглед горното недоказани остават твърденията на ищцата,
че сделката е сключена в противоречие с добрите нрави при договаряне
във вреда на представлявания с оглед
значителна по-ниския й размер от действителната пазарна цена на имота, предмет
на договора, както и поради сключването й
между роднини, които са знаели за тежкото здравословно състояние на продавача. Както се посочи понятието „добри нрави“ е с по-широк обхват от продажната
цена и за установяване противоречие с добрите нрави следва да се обърне
внимание на множество други обстоятелства. В случая е очевидно, че П.Й. е бил
мотивиран да продаде имота много преди здравословното му състояние да се влоши
и е изразил това свое намерение в лично подписана от него разписка. Последното
изключва твърденията, че сделката е сключена между роднини, които са се
възползвали от тежкото му здравословно състояние. Освен това са събрани
достатъчно данни, че след изписването му П.Й. е разсъждавал нормално и
предоставянето на пълномощно за продажбата на имота към този момент
представлява единствено продължение на действията му, започнали около година
преди това с приемане на сумата от 5000 лв. за продажбата на апартамента.
Наличието на специфичен мотив за продажбата на имота на по-ниска цена – добрите
отношения между двамата братя и желанието на П.Й. да се отблагодари за полагани
към него грижи и за преведена от майка му сума за закупуването на апартамента,
обосновава липсата на противоречие с добрите нрави при продажбата на посочената
цена.
Всички тези обстоятелства, свързани с интереса на
представлявания и с мотивите му да продаде имота на тази цена, следва да се
вземат предвид. Същите водят до извод, че представителят е действал именно в
изпълнение на желанието на представлявания, а не в негова вреда или в
противоречие с добрите нрави. Поради тази причина искът по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД в доказателствена тежест на
ищцата е докаже, че обективираният в нотариален акт № 36, том
VII, рег. № 7598, дело № 1119 от 2018г. на
нотариус Стоян Ангелов, договор за покупко-продажба е признат за нищожен по
отношение на ½ идеална част от него.
С оглед изводите по първия от предявените искове, то и
обусловеният от него иск по чл. 34 от ЗЗД като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. Само следва да се акцентира върху обстоятелството, че както е прието
в Решение № 62 от 06.10.2015г. по т.д. № 958/2014г. по описа на I търг. отделение на ВКС, искането за връщане на вещ в
патримониума на ищеца поради нищожност на сделката, с която тя е преминала в
патримониума на ответника следва да се квалифицира по чл. 34 от ЗЗД.
По
направеното от ответниците възражение за право на задържане по чл. 90 от ЗЗД:
Доколкото същото е направено при условията на
евентуалност и с оглед на отхвърляне на иска по чл. 34 от ЗЗД, то не се е
сбъднала процесуалната предпоставка за разглеждането му. Ето защо това искане
изобщо не следва да бъде разглеждано в настоящото производство.
По разноските:
При този изход на спора в полза
на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят претендираните
от тях разноски. Видно от договор за правна защита и съдействие (на л. 135 от първоначално
образуваното гр.д. № 1057/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас) сумата от 1400
лв. е заплатена за процесуално представителство по предявените срещу тях
искове. От Д.Й. е заплатена и сумата от 200 лв. – депозит за вещо лице по
допусната по делото експертиза. Ето защо в негова полза следва да се присъдят
900 лв., а в полза на А.Ц. – Й. – 700 лв. Съдът намира, че разноските следва да
се присъдят, въпреки че ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и
разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК (с определение № 1694 от 16.09.2019г.
по първоначално образуваното гр.д. № 1057/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас
– на л. 77). Разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Това общо
правило следва да намери приложение и към обсъждания случай, доколкото в чл.
78, ал. 6 ГПК не се предвиждат отклонения от него. Такива не могат да се
изведат и от чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй
като тази норма урежда единствено задълженията на ищеца за разноски, но не и
тези на ответника. Т.е. следва да се направи разграничение между разноските,
направени от ответника по делото и разноските, от които ищецът е освободен по
реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. В съдебната
практика на ВКС (Решение
№ 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., ГК) е прието, че от материалноправната
отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото, не
може да има освобождаване, дори със закон. В такава насока са и други решения – напр. Решение
№ 148 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 39/2012 г., II т. о., Определение № 609
от 15.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 256/2010 г., I т. о., ТК., Определение № 185
от 21.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2016 г., I т. о., ТК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.П.Й., ЕГН **********, срещу Д.В.Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и А.Л.Ц. – Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, искове - с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за
признаване за установено, че обективираната в нотариален акт № 36, том
VII, рег. № 7598, дело № 1119 от 18.06.2018г.
на нотариус Стоян Ангелов сделка за покупко-продажба на недвижим имот, в частта
й относно ½ идеална част от апартамент № 2, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **************по КККР на гр. Несебър, находящ се
в гр. Несебър, ж. к. „Черно море”, ет. 2, ап. 2, с площ от 33,59 кв. м., с
предназначение „жилищен апартамент”, ведно със 7,19 кв. м. прилежащи части от
общите части на сградата, ведно със съответния процент от правото на строеж
върху поземления имот, е нищожна поради сключването й в противоречие на добрите
нрави, и с правно основание чл. 34 от ЗЗД ответници да бъдат осъдени да върнат на ищцата ½ идеална част от
апартамент № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************по
КККР на гр. Несебър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.П.Й., ЕГН **********, да заплати на Д.В.Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата от 900 лв.,
представляваща направени по делото разноски, от които 700 лв. – половината от
платеното възнаграждение за един адвокат за защита по предявените искове и 200
лв. – платен депозит за експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.П.Й., ЕГН **********, да заплати на А.Л.Ц. – Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
сумата от 700 лв., представляваща направени по делото разноски – половината от
платеното възнаграждение за един адвокат за защита предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му.
След приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт да се изготвят копия
на приложените оригинални документи от ОД на МВР Бургас (на л. 16 – л. 39 от
делото), а оригиналите да бъдат върнати на ОД на МВР Бургас, сектор БДС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: