№ 10789
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110156603 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД и чл.150 и сл.ЗЕнергетиката/ЗЕ/.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „Т.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***, срещу ответник А. П. Л.,
ЕГН **********, с адрес с.***, с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с
което да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца 1/2 ид.ч. от
общо дължимата сума от 1829,44 лева за ползвани услуги за период 1.5.2018г.-30.4.2021г., а
именно СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 914,72 лева/лв./, от които цена на доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 769,18 лева (седемстотин шестдесет и девет
лева и 18 стотинки) за период 1.5.2018г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от
30.5.2022г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава върху главница ТЕ за период 15.9.2019г.-19.5.2022г. в
размер на 115,43 лева (сто и петнадесет лева и 43 стотинки), цена на извършена услуга за
дялово разпределение/ДР/ в размер на 25,13 лева (двадесет и пет лева и 13 стотинки) за
период 1.4.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.5.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху главница за ДР за период
31.5.2019г.-19.5.2022г. в размер на 4,98 лева (четири лева и 98 стотинки), като сумите са
нчаислени за топлоснабден имот с адрес гр.***, аб.№ ***/инсталация № ***, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 16196/13.6.2022г. по ЧГД№ 28252/2022г. на СРС.
Сумите по ЗИ се разпределят между двамата ответника по 1/2ид.ч., но само ответника А. П.
Л. е подал възражение по чл.414 ГПК, затова производството продължава само срещу него.
1
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 от ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес -
гр.***, аб.№ ***/инсталация № ***. Посочва, че съгласно действащите през този период
общи условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на месечните
дължими суми е 45 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача/ищец/, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът
изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното
си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения
период и цената на услугата дялово разпределение. Твърди, че ответника е изпаднал в
забава, затова дължи и лихва в размер на законната лихва за посочените в ЗИ и ИМ размери
и периоди.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по заповедно и исково
производство разноски.
ОТВЕТНИКА не е подал отговор на ИМ по реда на чл.131 ГПК и не прави
възражения. В заповедното производство е подал възражение по чл.414 ГПК, в което е
посочил, че не ползва имота и няма достъп до него, защото се ползва от другия длъжник - Д.
П. Л..
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, поддържа исковете и моли да се уважат.
В открито съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява, не се
представлява от адвокат, не изразява становище по предявените срещу него искове.
В о.с.з. третото лице помагач Т.С.С., ЕИК ***, редовно призовано, не се представлява,
съгласно указанията на съда депозира молба с доказателства с вх.№ 60774/6.3.2023г.
Съдът, като съобрази чл.12 и чл.235 ГПК, както и събраните по делото, и относими
към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в своята съвкупност, и във връзка с
доводите и съображенията на страните, и като взе предвид правните норми уреждащи
спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като писмени доказателства копия на следните документи –
заявление по чл.410 ГПК с вх.№ 107816/30.5.2022г. по което е образувано ЧГД№
28252/2022г. на СРС/л.8-12/ ведно с платена ДТ за издаване на ЗИ/л.13/; удостоверение изх.
№ 68-00-1381/16.10.2014г. на ГИС-София /л.14-15/; НА№ 105/18.1.1995г. по силата на който
В.И. дарява имот на сина си Д. П.Л./л.16-17/; НА№ 13/6.3.2014г. на софийски нотариус, с
който Д. П.Л. дарява на брат си ответника А. П.Л.а 1/2ид.ч. от просецния имот – ап.23/л.18-
19/; договор от 30.9.2002г. между Т.С.С. и ЕС с адрес гр.*** /л.20-21// ведно с Протокол от
ОС на ЕС с адрес гр.София, ул.Одрин №29, бл.14, вх.Г от 28.9.2002г. и списък на етажни
собственици, в който В.И. фигурира с личен подпис за ап.23 за аб.№ ***/л.22-26/; съобщение
2
към фактура от 31.7.2019г./л.27/, и към фактура от 31.7.2020г./л.28-29/, и към фактура от
31.7.2021г./л.30-31/; справка за дължими суми /л.32/; Договор между Т.С. и Т.С.С. при ОУ от
3.6.2020г./л.33-40/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С.
на потребители в гр.София публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.41/; пълномощно за
ищеца/л.42/; доказателства за доплатена ДТ за исковото производство/л.46-47/.
По делото е приета молба с вх.№ 60774/6.3.2023г. на Т.С.С. с приложени към нея
доказателства за извършени отчети на процесния абонатен номер, като се установява, че все
още като титуляр на партидата при 3-то лице помагач и при ищеца се води майката на
ответника В.И.А. /л.65-72/. От доказателствата към молбата се установява, че отчет в
процесния апартамент е извършен на 12.5.2019г., а през 2020г. и 2021г. не е предоставен
достъп за отчет на уреди.
По делото е прието и приложено като доказателство предходното ЧГД№ 28252/2022г.
по описа на СРС.
От писмо с вх.№126111/5.5.2023г. на СО-район Възраждане/л.85/ и приложено към
него препис-извлечение от акт за смърт на В.И.А. се установява, че е починала на
15.5.2019г./л.86/. От писмо с вх.№ 122302/3.5.2023г. на СО-район Възраждане с приложен
към него удостоверение за наследници на В.И.А. се установява, че нейни наследници са
двамата й сина отв.А. П.Л. и Д. П.Л./длъжници по ЧГД№ 28252/2022г. по опис на СРС/л.87-
89 от делото/.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай, ответника в качеството си на съсобственик на 1/2ид.ч. от
процесния топлоснабден имот има качеството „потребител” по смисъла на чл.153 ЗЕ,
поради което следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения
по силата на договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период. Няма спор
между страните за собствеността на апартамента описан в ИМ, а именно, че е собственик на
двамата длъжника, срещу които е било образувано предходното ЧГД№ 28252/2022г. по опис
на СРС.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
3
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на майката на ответника и
начисляването на суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от
време и в исковия период, водят до извода за качеството на потребител на ответника.
Отделно от това няма спор за откриване на партида за абонат, но на името на майката на
ответника.
В този смисъл, възражението на ответника направено по чл.414 ГПК за това, че не
ползва имота се явява без значение за конкретния спор, защото щом в процесния имот се
ползва ТЕ и се извършва ДР, то ответника дължи ½ от сумите, които са начислени за
процесния период, а другата ½ се дължи от брат му Д. П.Л., затова срещу двамата е заведено
ЧГД№ 28252/2022г. на СРС по искане на ищеца.
Същевременно, доколкото ответника, в чиято тежест е било, не е провел доказване за
плащане на дължимата сума, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
чиято стойност съответства на претендираната такава от ищеца предвид кредитираното като
обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице.
Въз основа на горните фактически и правни констатации, съдът приема, че са налице
елементите от фактическия състав на чл.415, ал.1 ГПК, поради което предявените на това
основание установителни искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат
уважени /в този смисъл е ТР№ 2/17.5.2018г. постановено по ТД№2/2017г. на ОСГК на ВКС/.
4
Възраженията направени от ответника не се доказват от събраните по делото
доказателства, поради което се явяват неоснователни.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за уважените претенции на ищеца, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца в хода на
исковото и заповедното производство разноски от 235,00 лева, от които доплатена
държавна такса-81,70лв., юр.к.възнаграждение-100,00лв., 10,00лв. депозит за издаване на
2бр.СУ, 18,30лв. за платена ДТ по заповедното/за ½ дължима от ответника от 36,59лв./,
25,00лв. за юр.к.въз-ние за заповедното/за ½ дължима от ответника от обща сума 50,00лв./.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, който е приет от съда по делото /лист 90/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т.С., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр***, и ответник А. П. Л., ЕГН **********, с адрес с.***,
че ответника дължи на ищеца 1/2 ид.ч. от общо дължимата сума от 1829,44 лева за
ползвани услуги за период 1.5.2018г.-30.4.2021г., а именно СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума
от 914,72 лева/лв./, от които цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в
размер на 769,18 лева (седемстотин шестдесет и девет лева и 18 стотинки) за период
1.5.2018г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.5.2022г./дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава
върху главница ТЕ за период 15.9.2019г.-19.5.2022г. в размер на 115,43 лева (сто и
петнадесет лева и 43 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в
размер на 25,13 лева (двадесет и пет лева и 13 стотинки) за период 1.4.2019г.-30.4.2021г.,
ведно със законна лихва за периода от 30.5.2022г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава върху главница за ДР за период 31.5.2019г.-19.5.2022г. в размер на 4,98 лева
(четири лева и 98 стотинки), като сумите са нчаислени за топлоснабден имот с адрес гр.***,
аб.№ ***/инсталация № ***, за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№
16196/13.6.2022г. по ЧГД№ 28252/2022г. на СРС, на основание чл.415, ал.1 ГПК във вр.
чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД и чл.150 и сл.ЗЕ.
ОСЪЖДА А. П. Л., ЕГН **********, с адрес с.***, да заплати на Т.С., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр***, СУМАТА от 235,50 лева представляващи сторените
пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото исково производство и по заповедно
производство по ЧГД №28252/2022г. на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С.С., ЕИК ***, като трето лице-
помагач на страната на ищеца Т.С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
5
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение, по възможност
по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6