РЕШЕНИЕ
№ 2203
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330204021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0432-000710 от
09.06.2022г., издадено от А. Р. С., на длъжност *** Първо РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на А. А. Д., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 210 лв. /двеста лева/, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Оспорва се факта на управление на МПС от страна на
жалбоподателя и се сочи, че същият е продал мотоциклета на други лице,
както и че задължението за регистрация не е на продавача, а на купувача. Още
посочва, че дори жалбоподателят да е управлявал МПС, то същото е било с
регистрационни табели и всички необходими документи, за водача са
липсвали признаци за прекратяване на регистрацията. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Процесуалният представител на
1
жалбоподателя – адвокат К. поддържа жалбата на изложените основания,
като посочва, че не се констатира управление на МПС от страна на
жалбоподателя и след разпита на актосъставителя, тъй като не се установява
мотоциклета да е бил приведен в движение, в който смисъл са и показанията
на разпитания свидетел, жалбоподателят няма качеството на водач на МПС.
Оспорва и субективния момент на деянието предвид това, че водачът не е
собственик, като в тежест на наказващия орган е да установи, че
жалбоподателят е знаел за прекратяването на регистрацията. Отново предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна – *** Първо РУ на ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в молба – становище оспорва жалбата, като посочва, че не са
налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на
защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното
постановление да бъде потвърдено, а също и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, при условията на евентуалност -
присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер съгласно
предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 25.06.2022г., видно от
приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив на 29.06.2022г., съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
2
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.05.2022г., в 12:21 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Братя Бъгстон“ до
номер 74А, в посока юг – север, на път отворен за обществено ползване,
свидетелят Т. Ф. – в качеството му на *** при Първо РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, забелязал на същото място МПС – мотоциклет „Ямаха ИЗФ
Р125“ с регистрационен номер „***“, който мотоциклет бил с работещ
двигател и водачът бил върху същия. Водачът на мотоциклета изгасил
двигателя на същия слязъл от него, при което свидетелят Ф. установил, че
последния бил жалбоподателя А. А. Д.. Още след проверка свидетелят Ф.
констатира, че МПС рег.№ „***“ не било регистрирано по надлежния ред –
предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи.
Регистрацията на МПС с рег.№ „***“ била прекратена на 03.05.2022г., по реда
на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът му, в двумесечен срок от
придобиването му, не изпълнил задължението си да го регистрира.
С оглед на горното, на място свидетелят Ф. съставил АУАН с бланков
№ 610136 от 12.05.2022г. срещу жалбоподателя А. А. Д. за нарушение на
чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН
жалбоподателят подписал, като отразил, че няма възражения. Въз основа
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за
нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Т. А. Ф.. Последния помнят случая,
като описва извършената проверка и констатациите при същата, включително
– че мотоциклета бил с работещ двигател и водача бил върху него. Съдът
намира показанията на свидетеля *** за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се
3
установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по
същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Същевременно съдът намери, че не следва да даде вяра на показанията
на разпитания по делото свидетел Д. Б. Д., който сочи, че жалбоподателят Д.,
който му бил приятел и с който към този момент били изпращани в
училището, не управлявал описания мотоциклет.
Горното твърдение на свидетеля Д. Д. противоречи на изнесеното от
свидетеля Ф., като следва да се посочи, че за последния не се установява
никаква причина да заяви неистина пред съда, доколкото няма данни
последния дори да се познава с жалбоподателя Д.. Същевременно свидетелят
Д. сам сочи, че е приятел на последния, поради което – включително предвид
съвсем младата възраст на двамата и характерното са същата увлечение – би
могъл да се предполага мотив да подкрепи защитната теза на своя приятел.
Отделно от горното остава неясно дали и защо при въпросното
изпращане свидетелят Д. е следял толкова внимателно всяко действие на
жалбоподателят Д., за да бъде сигурен, че последният не се качвал и оперирал
с въпросния мотоциклет.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените доказателства.
Не на последно място – факта прекратяване регистрацията на МПС с
рег.№ „***“ на 03.05.2022г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, се установява
от приложената по делото справка от база данни КАТ.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
4
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което А. А. Д., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата –
за това че на 12.05.2022г., в 12:21 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Братя Бъгстон“
до номер 74А, в посока юг – север, на път отворен за обществено ползване, е
управлявал МПС – мотоциклет „Ямаха ИЗФ Р125“ с регистрационен номер
„***“, което не е регистрирано по надлежния ред.
В този смисъл, на първо място, по делото е безспорно установено, че
МПС – мотоциклет „Ямаха ИЗФ Р125“ с регистрационен номер „***“, което
не е регистрирано по надлежния ред, доколкото регистрацията му е била
прекратена на 03.05.2022г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, видно от
приложената справка, който факт не се очертава като спорен между страните.
На следващо място, по делото се установява още и факта на управление
на МПС с регистрационен номер „***“ от страна на жалбоподателя Д..
Така установи се, съгласно вече коментираната доказателствена
съвкупност, че същият е бил върху мотоциклета, двигателят на същия е
работил, съответно - боравил е с уредите за управление. При това,
неоснователно е възражението, че не се установява мотоциклета да е бил
приведен в движение, жалбоподателят няма качеството на водач на МПС.
Доколкото в ЗДвП и ЗАНН няма дефиниция на понятието „управление на
МПС“, то в случая меродавна е съдебната практика в този смисъл. Така
съгласно т.2, бук. А от Постановление №1 от 17.01.1983г. на пленума на ВС
по н.д. № 8/1982г. - понятието "управление" включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо
дали превозното средство се намира в покой или в движение. Същото
понятие следва напълно да бъде споделено и за нуждите на
5
административнонаказателната отговорност, като в случая е установено, че
водача е бил върху мотоциклета, двигателя на същия е работил, съответно -
боравил е с уредите за управление, ето защо установява се управление на
МПС.
Съдът намери също така за неоснователно и становището в жалбата, че
същият е продал мотоциклета на други лице, както и че задължението за
регистрация не е на продавача, а на купувача. Следва да се посочи, че
въпросът дали жалбоподателя все още е собственик на въпросното МПС няма
никаква връзка с факта на управление, доколкото отговорността Д. е
ангажирана като водач, а не като собственик, още съвсем не е невъзможно
едно лице да управлява МПС и без да е негов собственик.
Също без значение е чие е било задължението за регистрация на МПС,
доколкото задължение на водача е, преди да пристъпи към управление на
МПС, да се увери, че същото отговаря на законовите изисквания за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, като е безразлично поради
чие бездействие същите не са били изпълнени.
На следващо място неоснователно е и възражението, че дори
жалбоподателят да е управлявал МПС, то същото е било с регистрационни
табели и всички необходими документи, за водача са липсвали признаци за
прекратяване на регистрацията, в този смисъл – че липсва субективния
момент.
Тук на първо място следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН
- Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН -
Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
На следващо място, както вече бе посочено – преди да пристъпи към
управление на МПС, водачът е длъжен да се увери, че същото отговаря на
законовите изисквания за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, включително – че е регистрирано. Относно регистрацията следва да
се напомни, че водачът, съгласно изискването на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, е
длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
поради което същият очевидно следва да знае дали такова свидетелство за
регистрация е налично и дали лицето, което му го предоставя, е лицето,
посочено в свидетелството. Още повече, доколкото в случая самият
6
жалбоподателят твърди, че мотоциклетът преди това бил негов, то трудно
може да подкрепи едно становище, че ако на Д. не е предоставено
свидетелство за регистрация или му е предоставено такова на негово име, то
същият не би могъл да предполага, че МПС не е пререгистрирано, с всички
последици от това.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушения, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съобразена от законодателя при
въздигане на същото в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
При това, обществената опасност на деянието не се определя от това
колко дни след същото собственикът е извършил съответните действия по
регистрация на МПС, още повече в случая остава неустановимо дали същата
активност не е по причина именно на вече констатираното нарушение. Още
бързото отстраняване на нарушението след неговото установява от
компетентния орган е едно действие, което е по-скоро относимо към въпроса
за индвидуализацията на наказанието, а не толкова към това съставлява ли
извършеното нарушение.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата - наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. В случая наказанието лишаване от право да управлява
моторно превозно е определено в минималния размер от 6 месеца, а
наказанието глоба – в размер съвсем малко над минималния, а именно – 210
лева. Съдът намери същите две наказания, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност за правилно и законосъобразно определени, отговарящи на целите
7
на чл.12 от ЗАНН, като следва да се отбележи, че жалбоподателят, макар и
лице на съвсем млада възраст, съгласно справката за нарушител/водач вече
има не малко нарушения на ЗДвП, поради което и съвсем минималното
завишаване на наказанието глоба в размер на 10 лева е напълно оправдано,
съответстващо на необходимостта да се подейства превъзпитателно на
нарушителя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0432-000710 от
09.06.2022г., издадено от А. Р. С., на длъжност *** Първо РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на А. А. Д., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 210 лв. /двеста лева/, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8