Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 24.04.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №3395 по описа за 2018год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от В.С.В. срещу З. „Б.И.“
АД обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сума
в размер на 70000,00
лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило
пътнотранспортно
произшествие на
16,01,2017г., ведно
със законната лихва, считано от 22,02,2018г. до окончателното
изплащане на вземането.
Излагат се
съображения, че на 16,01,2017 г., около 19:45 часа, в гр. Габрово, по бул.
„Хемус“, с посока на движението от бул. „Априлов“ към ул. „И. Калпазанов“, по неясни причини, управляваният от Б.С.А.л.а.
„Фолксваген Кади“, с рег.№********, е навлязъл в насрещното пътно платно,
вследствие на което реализирал челен кос удар с л.а. „Деу
Ланос“, управляван от
П.Д.Н.. Твърди се, че ищецът бил пътник на задната седалка на л.а. „Деу Ланос“. Във връзка с
произшествието било образувано ДП № 25/2016 г., пр.пр.
№ 72/2017 г. по описа на РП-гр. Габрово, което към
настоящия момент е все още висящо. Поддържа вина за произшествието да има
водачът Б. А.. Вследствие на произшествието за ищеца
настъпили телесни увреждания довели до неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че гражданската
отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество, като пред
него е била предявена претенция, но от застрахователя не последвал отговор.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Б.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е
причинен деликт, при който да е пострадал ищецът, при обстоятелства посочени в
исковата молба. Релевира възражение за съпричиняване поради нарушение на
правилата за движение от страна на
пострадалият, който е пътувал без поставен предпазен колан. При условията на
евентуалност излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение, с
оглед претърпените от ищеца телесни увреждания.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорен
между страните фактът относно настъпило на дата 16,01,2017год., в гр.Габрово, на бул. ********на ул.********пътнотранспортно
произшествие, с участието на лек автомобил „Фолксваген Кади“, с
рег.№********, управляван от Б.С.А.и лек
автомобил „Деу
Ланос“, с рег.№********, управляван от П.Д.Н.. От приложените по делото данни от
ДП1752 ЗМ-25/2017год. по описа на РУ Габрово, е видно да е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с №3/16,01,2017год. от ОД на
МВР Габрово, удостоверяващ настъпването на пътнотранспортното произшествие между
описаните по-горе автомобили, но в същия пострадалите лица не са описани.
Не е спорно наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната
отговорност на виновния водач, с ответното дружество за релевирания период. /удостоверено
обстоятелство от длъжностното лице при съставяне на протокол за
пътнотранспортно произшествие, което обстоятелство има материална
доказателствена сила съгласно чл.189 от ЗДВП. Извършена е и служебна справка от
ИЦ към ГФ, от която е видно наличието на валидно застрахователно правоотношение
за лек автомобил Фолксваген Кади към
датата на застрахователното събитие/
Установява
се механизъм на пътнотранспортно произшествие, а именно: Процесното ПТП е настъпило в гр. Габрово на бул. „Хемус”, на прав пътен участък.
Бул. „Хемус” се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение
на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. Произшествието е
настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Деу”, в който е пътувал ищецът, се е движил по бул. „Хемус”
в дясната пътна лента с посока от бул. Столетов към ул. Априлов, със скорост на
движение 50 км/ч. В същото време лек автомобил
Фолксваген се е движил по бул. „Хемус”, в пътната лента за насрещното
движение на л.а. Деу, но в противоположната посока.
След като лек автомобил Деу е преминал през
кръстовището с ул. Ив. Калпазанов, преди да се
разминат двата автомобила, по неустановени причини, водачът на лек автомобил Фолсксваген е навлязъл върху насрещната му пътна лента, по
която се е движил л.а. Деу. И се е реализирало
пътнотранспортно произшествие. Автомобил Фолксваген с предната си лява част
челно, е ударил лек автомобил Деу в предната му лява част също челно. Ударът е бил
ексцентричен, като надлъжните оси на двата автомобила са сключвали малък ъгъл. Мястото
на удара между двата автомобила по
широчината на платното за движение на
бул.Хемус е на около 2-3 метра вдясно от
левия бордюр по посока на движението
на лек автомобил Фолксваген и по
дължина на платното за движение е на около 5 метра преди
кръстовището с ул********. Причина за произшествието са субективните действия
на водача на лек автомобил Фолксваген
със системите за управление на автомобила в момент, в който срещу него се е движил лек автомобил Деу. Изложено е
становище автомобил Деу да е фабрично оборудван с
предпазни колани за всички места на
пътниците.
От изслушаното по делото заключение на комплексна съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че ищецът е получил следните травматични
увреждания:
-Луксация на раменната става, с диагностицирани след това усложнения - масивно ретрахирано скъсване на ротаторния
маншон и неврологично засягане на делтоидния мускул.
- Фрактура на 2-ра и 3-та метакарпални кости в
тяхната основа.
С оглед характера на получените
травматични увреждания СМЕ обосновава извод за наличие на причинно-следствена връзка между конкретният
механизъм на ПТП, установен с САТЕ и получените от ищеца травматични увреждания.
За участие на ищеца в процесното
пътнотранспортно произшествие се обосновава извод и от ангажираните гласни доказателства и медицинска
документация за осъществени прегледи на
сочената дата. Несъставянето на протокол по образец от органите на МВР
обосновава извод за административно нарушение, но не опровергава изводите на
съдът относно релевантните факти по делото.
Непосредствено след ПТП ищецът е прегледан по спешност в МБАЛ - Габрово,
където е след рентгенография е установена луксацията
на дясната раменна става, предприето е наместване на същата и имобилизация на
ръката в превръзка на Дезо за 25 дни. В МБАЛ „Пирогов“
на 23.01.2017 г. е потвърдено е обективното състояние и е дадено указание за
продължаване на временната нетрудоспособност.Проведена е рехабилитация в Специализирана
болница по рехабилитация - Банкя в периода от 29.03,2017 - 05.04.2017 г. На 07.04.2017
г. се установява изразен функционален дефицит в движенията на рамото и се
назначава нова рехабилитация.Провеждана е рехабилитация в Павел Баня. Ищецът е ползвал
общо 6 месеца временна нетрудоспособност. Настъпилите неврологични и
функционални усложнения са диагностицирани след 5 (за
ЕМГ) и 9 месеца (за МРТ), през което време е провеждал многократни
рехабилитации без промяна в локалния статус на рамото.
При извършения личен преглед
на пострадалото лице се установява
функционален дефицит в движенията на раменната и гривнената стави. С оглед
усложненията в инервацията на мускулите и
травматичната увреда ротаторния маншон, така
описаният функционален дефицит е само частично възстановим като прогноза със
средствата на рехабилитацията и физиотерапията. При извършения преглед на ищеца
не се канстатират ограничение и дефицит за активните и пасивни движения в шийния
отдел на гръбначния стълб. На възрастта на ищеца движенията в отдела са с намалена амплитуда и скорост поради описани
при електромиографията коренчева
увреда С-5, С-6 и С-7 за типични за най-честите нива на дискова
дегенерация в отдела където излизат
нервни коренчета. Поддържа се становище ищецът да е пътувал без
предпазен колан.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св.С.В., ценени
по реда на чл.172 от ГПК се установяват претърпените неимуществени вреди, както
и обстоятелството, че ищецът е имал нужда от чужда помощ около 6 месеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото
доказателства настоящия
състав намира да е налице
осъществено противоправно деяние от
страна на водача на лек автомобил Фолксваген Кади, който нарушил правилата за
движение по пътищата – Чл. 16. (1) от ЗДВП, съгласно който на пътно платно
с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза
и да се движи
в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното З.Д.за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането
на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че
е налице фактическия състав на непозволено
увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди
са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В постановени
по реда на чл. 290 и сл.
ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д.
№ 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51,
вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер
30000,00лв. При определяне на същите, съдът
съобрази
характера на причинените физически увреждания:
-Луксация на раменната става, с диагностицирани след това усложнения - масивно ретрахирано скъсване на ротаторния
маншон и неврологично засягане на делтоидния мускул
като функционалния дефицит е частично възстановим. Активните ротационни движения в ставата са невъзможни
към датата на извършване на заключението.
- Фрактура на 2-ра и 3-та метакарпални кости в тяхната основа. Налице е и функционален дефицит от 10 градуса в активната дорзифлексия, общият възстановителен период за причинените увреждания от около 6месеца, / установен от събраните свидетелски показания и документация сочеща на период на временна нетрудоспособност за същия период/. За определяне на размерът на обезщетение следва да бъде отчетено и обстоятелството, че в период от около два месеца пострадалият се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието и битовото обслужване, което се потвърждава и от събраните гласни доказателства, възрастта на пострадалия - 71г. към датата на ПТП/ утежняващ възстановяването фактор/. За определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план, установени и от събраните свидетелски показания, но без данни за социална изолация в резултат на произшествието/. Същевременно съдът констатира сочените увреждания на шийния отдел/ в отдела С5-С6 и С6-С7 и С4-С5 да са най-типични за дискова дегенерация, без да е установена връзка с процесното произшествие. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за основателно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, а именно,
че пострадалото лице е пътувало без поставен предпазен колан, с оглед характера
на получените травматични увреждания. В
случай на поставен колан биха се предотвратили диагностицираните увреди. Ето
защо следва да намери приложение чл.51, ал.2 от ЗЗД. Така установеното
съпричиняване съдът определя на 10% или дължимото обезщетение се следва в
размер на 27000лв., в който размер исковата претенция е основателна, а за
разликата следва да бъде отхвърлена.
С оглед правилото на чл.497 от КЗ застрахователят
дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение, ако не е го е определил и изплатил в срок, считано от
по-ранната от двете дати посочени в т.1 и т.2. В конкретния случай, ищецът на
ангажира доказателства, кога застрахователното дружество е уведомено за
претенцията за обезщетение /въпреки приложената молба-„искане“ до З.Б.и. която
ответникът не оспорва да е получил/, поради което законна лихва върху
присъденото обезщетение се дължи от датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължат разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 1289,00лв., от които 1080,00лв. –държавна такса
и 209,00лв. от общо 550,00лв.-разноски за вещо лице.
С оглед отхвърлената част от исковата претенция на
ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1775,10лв., от общо 2910,00лв.,
от които 280,00лв.-СЕ и 2630,00лв.-адв.възнаграждение. /Възражението на ищеца
по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно, с оглед фактическа и правна сложност на
делото, вид извършени процесуални действия и брой съдебни заседания. Предвид
цената на исковата претенция определя
същото по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер на 2630,00лв./
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.М.Д.се дължи адв.хонорар,
определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения и съобразно уважената част от иска, в размер на 999,40лв. от
общо 2630,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З."Б.И."АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.С.В., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** А.К.№********на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 27000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на
16,01,2017год. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от 13,03,2018год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
27000,00лв. до пълния предявен размер от 70 000,00лв., както и за законна лихва
от 22,02,2018год. до 12,03,2018год. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на
управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1289,00лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: *******,
адрес на управление:*** да заплати на адв.М.Д.на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 999,40лв.
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.С.В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** А.К.№********да
заплати на З. "Б.И." АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 1775,10лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: