Мотиви на Присъда № 18/22.03.2018год. по НОХДN 595/2016г. по описа на Окръжен съд – Р..
Производството е по
второ по ред разглеждане на делото от първата инстанция, като последица от
постановеното с Решение № 261/01.11.2016год. по ВНОХД№ 258/2016год. по описа на
Апелативен съд – Велико Търново.
Окръжна
прокуратура – Р. е обвинила С.Е.С. в това, че:
на 10.06.2015г. в с.П., обл. Р., направил опит
умишлено да умъртви Н.Р.Р. ЕГН ********** ***, като деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл.115, вр. с
чл.18 ал.1 от НК,
на
09.06.2015г. в гр.Т. отвлякъл Н.Р.Р. ЕГН ********** *** - престъпление по чл.142
ал.1 от НК,
на 09.06.2015г. в гр.Т.,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - л.а.”Ауди А3” с Рег. № Т****МТ
на стойност 2000 лв. - от владението на М.Р.М. ЕГН********** *** без нейно
съгласие с намерение да го ползва, ползвал го, вследствие на което последвала
повреда на превозното средство и то било изоставено без надзор в с.П., обл. Р., като за отнемането на
превозното средство е употребена сила - престъпление по чл. 346 ал.5 вр. ал.2 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК.
Съвместно за разглеждане в
наказателното производство е приет граждански иск (уточнен по съдържание относно конкретната
претендирана сума за конкретно твърдяно престъпление по обвинителния акт,
съобразно указание от докладчика при насрочване на делото, последвала молба на
л.70 и 71, т.1 от СП и процедура в това отношение – лл.148 – 152, т.1 от СП), предявен от Н.Р.Р., срещу подс.С., за обезщетяване
на причинени неимуществени вреди:
-
в размер на 35 000 лева, за твърдяното престъпление опит за убийство,
ведно със законната лихва, считано от 10.06.2015год., до окончателното им
изплащане,
-
в размер на 15 000 лева, за твърдяното престъпление отвличане, ведно
със законната лихва, считано от 09.06.2015год., до окончателното им изплащане,
В производството Н.Р.Р. е конституирана в качеството на граждански ищец и частен
обвинител, а в качеството на повереник – адв.Р.Д. – АК – Р..
Прокурорът поддържа всяка от
обвиненията. Пледира за определяне на наказания над средните размери на
законоустановените наказания, и извършване на съответното групиране, за приспадане
задържането и
времето, пред което се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража“,
за отнемане в полза на държавата на вещественото доказателство по делото, както
и бъде уважен в пълен размер всяка от претенциите по по гражданския иск.
Повереника
на гражданския ищец и частен обвинител поддържа гражданските искове и
обвинението, съгласно изявление направено с писмена молба/заявление – да видя/.
Той, както и страна която представлява, не се явяват в заседанието, в което се
реализират пренията по делото.
Защитника
на подсъдимия (в пренията
участва адв.Д. М.) развива
съображения за установеност въз основа на съвкупността, на различна в сравнение
с наведената по обвинението. Въз основа на това и оценката й, изразява
становище за несъставомерност на извършеното от обективна и субективна страна
по повдигнатото обвинение по чл. 346 ал.5 вр.
ал.2 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК, за несъставомерност (поради липсата
на изскваното субективно отношение) на извършеното по
повдигнатото обвинение по чл.142
ал.1 от НК, както за
несъстомерност (поради липсата на изскваното субективно отношение) на извършеното
по повдигнатото обвинение по чл.115,
вр. с чл.18 ал.1 от НК). Претендира се за оправдаване и
по трите обвинения.
Подсъдимия
дава обяснения, в които излага твърдения за частична липса на спомен за
случилото се на процесната дата в същностната му част (по обстоятелствата свързани с обвинението чл.115, вр. с чл.18 ал.1 от НК) и съответно други такива,
обсъдени по-долу в мотивите със съответно значение за фактологията, анализа на
доказателства и правните изводи. Пледира за постановяване на изцяло
оправдателна присъда, по кратки съображения, стоящи в потвърждение на развитите
съображения от страна на защитника му.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимия
С. е роден на ***г***. Завършил средно образование, не е женен и към времето на
процесните събития на бил осъждан. Подсъдимият живеел в гр.Т., бил братовчед на
св.М.М., а през 2014год. се запознал чрез комуникация по „Фейсбук“ с нейна
приятелка – свидетелката Н.Р.Р.. По него време Р. ***, на семейни начала със
св.К.Д.Н., като имали малко дете (към 2015год. било на 2 години). В един момент св.Р. напуснала св.Н. и отишла да живее при майка си на
друго място в града, а детето останало при Н., като не - често се виждало и с
майка си.
В началото на месец март 2015год.
подсъдимия и св.Р. се сближили и станали интимни приятели. Двамата заживели на
семейни начала на квартира, като заедно с тях там заживяла и св.М.М.. Докато
живеели заедно, се случвало да ползват автомобила на св.М. „Ауди“А3, с рег.№ Т****МТ, зелен цвят, като същата го давала на подсъдимия
да го ползва и управлява. По това време св.Р.
работела в магазин „Кауфланд“, а св.Н. в офис на мобилен оператор в града. След
известно време поради парични проблеми и неразбирателство между тях напуснали
квартирата, като подсъдимия и св.Р. временно заживели в дома на майка му – Д.Д..
Подсъдимия С. бил много ревнив, непрекъснато се съмнявал в отношението на Р.
към него, както и се дразнел, че тя продължавала да комуникира и със св.Н. (което обикновено ставало по повод
детето им).
Междувременно, след като св.Р. напуснала св.Н., той започнал да подозира, че
има връзка с друг мъж, като с течение на времето разбрал, че тя била започнала
да живее заедно с лице на име С.. Св.Н. се обаждал по телефона на св.Р., за да
разговарят за детето, в т.число в случаи, когато то било болно и за други
проблеми. Често при тези случаи при провежданите разговори подсъдимия се
намирал при св.Р., което допълнително го ядосвало. Подсъдимия често в изблик на
ревност предизвиквал скандали със св.Р., при които я малтретирал и физически,
нанасяйки и различни удари. Обикновено това било поради контактуването на св.Р.
със св.Н. по телефона покрай грижите за детето, което подклаждало и засилвало
ревността на С., а от там и агресията към него. Така отношенията им се влошили
значително, а конфликтите им станали известни и на техни приятели и роднини, и
преди всичко на живялата с тях до определен момент св.М., както и на майката на
подсъдимия и на св.Н.. Още по време на общото им съжителство, св.М. в един
момент започнала да обяснява на св.Р., че подсъдимия не бил подходящ да нея, в
това число и заради психическия и физически тормоз на който я подлагал (като междувременно самата св.М.
харесвала подсъдимия и имала интимни желания спрямо него). От своя страна подсъдимия воден
от ревност, налагал забрани на св.Р. да контактува със св.Н., както и я подозирал,
че се среща с него тъй като знаел, че и двамата работели в централната част на
града. По него време детето на св.Р. живеело с тях. В началото на месец юни поради
непрекъснатите прояви на ревност от страна на подсъдимия и зачестилите
разправии между двамата, св.Р. решила да го напусне и да заживее отново с
бащата на детето. Казала това на св.Н., както го споделила и със св.М. и с Д.Д..
Вместо това обаче, като начало, вземайки част от багажа си, се пренесла заедно
с детето да живее в дома на майка си (също в Т.). Подсъдимия продължавал да търси контакт със св.Р. по телефона, пишели си
чрез интернет, а един път отишъл и на работата й в „Кауфланд“, като обсъждали
отношенията си.
На 09.06.2015год. св.Р. не била
на работа. Говорила по телефона със св.Н. и се разбрали да се видят, като тя
мине през работата му следобед, към 15, 30 0 16,00 часа. Междувременно, подс.С.
се обадил по телефона на св.Р. й поискал
да се срещнат, за да говорят. Тя се съгласила и се уговорили да се срещнат в 16-16,30
часа до един жилищен блок в близост до м-н „Кауфланд“. Междувременно, тъй като
св.Р. не се появила на уговорената среща
със св.Н., той й се обадил, при което тя му отговорила, че била при М.,
откъдето да вземе някакви пари и да ги внесе и след това идва при него.
Всъщност св.Р. отишла на мястото по уговорката
с подс.С. и около 16, 00 часа, той дошъл на мястото на срещата с автомобил
„Рено“, собственост на баба му – св.Д.К.В.. Св.Р. се качила в колата и с нея
отишли с подс.С. на семейната вила на последния, която се намирала в
покрайнините на гр.Т., там да се видят, разговарят и правят секс. Стигнали там,
прескочили входната врата, защото подсъдимия не бил взел ключа и влезли във
вилата. Там подсъдимия, обзет отново от ревностни чувства, започнал да задава
въпроси на св.Р. във връзка с актуалните й отношения със св.Н.. Едновременно с
това двамата се съблекли и осъществили полов акт. По това време, тъй като св.Р.
не се появила на уговорената среща с него, св.Н. започнал настоятелно да я
търси по телефона, но тя не отговаряла на повикванията, след което той й
написал няколко съобщения, питайки я защо не вдига, също искал да махне
снимката от профила си във Фейсбук, на кьято била заедно с подс.С.. В един
момент св.Н. установил, че телефона на св.Р. е изключен. Междувременно, след
приключване на секса, св.Р. си извадила телефона, за да се обади някъде, при
което подс.С. видял, че е била търсена от св.Н.. Това много ядосало подсъдимия
и той блъснал св.Р. във вратата, където тя се ударала, и й нанесъл удари по
тялото и главата, в това число с крака, а тя в опит да го успокои, му казала че
отново ще излезе с него на квартира. Вследствие действията на подсъдимия,
дънките на св.Р. в областта на коленете се скъсали малко (поначало били с кръпки, които се
разкъсали допълнително от това), а колената й се наранили. Получила и насиняване в областта на рамото. По
време на побоя, телефона на св.Р. паднал и се изгубил. Малко след това, св.Р.
се обадила на св.М. от телефона на подсъдимия и й казала, ако някои й се обади
и се интересува къде е, да излъже, че са заедно. След малко св.М. се обадила и
казала, че майката на Р. й звъняла, и питала знае ли къде е Р.. След това подс.С.
откарал св.Р. *** на работното място на св.М., до една пицария. Там св.М.
видяла, че по лицето и тялото на св.Р. имало следи от нанесен побой, че била с
разрошена коса. Личало й, че била плакала. На въпроса на св.М. какво се било
случило, първоначално св.Р. не отговорила нищо. Тогава подсъдимия я бутнал,
подканяйки я, да каже, че е паднала. Тогава св.Р. казала, че била паднала,
докато прескачала оградата на вилата. Подс.С. и св.Р. се разбрали със св.М. да
се срещнат, след като тя приключи работа, и тръгнали от мястото отново с автомобила
„Рено“. След края на работното време, св.М. се обадила на подс.С. по телефона.
Той й казал, че пътуват за село Давидово. Св.М. го помолила да я изчакат по
пътя, и той се съгласил на това. Св.М. тръгнала с колата си („Ауди“А3, рег.№ Т****МТ) към мястото и на една отбивка преди селото тримата се срещнали отново. С цел да раздели подс.С. от св.Р.,
св.М. излъгала, казвайки, че майката на св.Р. се била обадила и искала тя веднага
да се прибере, тъй като детето й плачело за нея и не можело да се успокои. Св.М.
предложила св.Р. да се качи в нейния автомобил, но подс.С. заявил, че той щял
да я върне в Т., но преди това трябвало да си поговорят, като казал, че ще
отидат до блока на св.М., да изпушат по една цигара, а после щял да закара св.Р.
до дома й. Тримата тръгнали с двата автомобила и отишли пред дома на св.М. ***,
като ги спрели недалеч от входа, в който живеела. Там към него момент се
намирал св.Г.Р.С. с негова приятелка, като седяли на пейка пред блока. Св.С.
възприел пристигането на автомобилите, както и следващо случилото се. След
спирането на автомобилите и тримата слезли от тях. Подсъдимия и св.Р. след като
излезли, имали някакви устни пререкания помежду си, при които конкретно
подсъдимия казал на св.Р. –„Как можа, защо го направи ?“. Св.М. му казала да остави Р. на мира и да се
качи в блока поне да се преоблече. Освен това, и св.Р. искала това, заявявайки,
че не иска с тези скъсани дрехи да се прибира при майка си. Свидетелките М. и Р.
влезли във входа на блока, като ги последвал и подсъдимия. Тримата се качили до
апартамента на св.М., където тя дала едни свои дънки на св.Р. и тя се преобула
с тях. Докато били там, св.Р. поискала да се обади по телефон на св.Н., но
подсъдимия не и позволил това. След няколко минути слезли обратно до колите,
карайки се, като било около 18,00 часа.
Св.С. продължавал да стои на
пейката пред блока. Подс.С. и св.М. започнали да спорят за това, кой ще закара
св.Р.. Подсъдимия искал той да я закара. Св.М. също настоявала това, вече
сядайки на шофорското място на автомобила си „Ауди“А3. Св.Р. се качила в нейния
автомобил, като седнала на предната дясна седалка. Тогава подсъдимия казал, че
ще отиде с тях, заключил автомобила „Рено“ и отишъл при техния автомобил, и
седнал на задната седалка. Св.Р. му казала, че не трябвало да ги виждат заедно.
Това ядосало подсъдимия и нанесъл удар с юмрук в дясната част на лицето на св.Р.,
след което дръпнал силно косата на св.М., и й казал да кара колата. От лицето
на св.Р. в областта на дясното око потекла кръв. Тя притиснала с ръка лицето
си, викайки, че нищо не вижда. Случващото се било наблюдавано от св.С., и при
потегляне с автомобила, св.М. направила към него знак с ръка, свързан с
обаждане по телефон, сочеща лицето си (което останало незабелязано от подсъдимия). Като го видял и предвид възприетото
за ситуацията, св.С. веднага отишъл зад блока, откъдето се обадил на тел.112.
Казал, че мъж нанася побой над жена, като и двамата се намирали в зелен
автомобил „Ауди А3“. Св.М. казала, че ще откара св.Р. до болницата. Тогава
подсъдимия й казал първо да отиде до друг блок намиращ се наблизо и там да
изпушат по цигара. Св.М. потеглила в нея посока, но в един момент подс.С. й
казал, че той иска да кара колата – св.М. да спре колата и да слезе от нея, като той щял да
кара колата. Св.М. отказала до го направи. Тогава подс.С. я хванал с ръка през
шията, дръпнал я назад, хванал волана и започнал да го върти в двете посоки. В
един момент дръпнал ръчната спирачка така, че тя се изкъртила. Св.М. не можела
да шофира при това положение и спряла колата. Тогава подсъдимия се прехвърлил
отпред (седнал върху св.М.) едновременно с което започнал да
нанася удари с юмруци в главата на св.М. от двете страни в областта на
слепоочията, като й крещял „Казах ли ти аз да спреш“ и й казал да се премести
на задната седалка. Св.М. я заболяло много от ударите и виждайки, че няма какво
друго да направи, излязла от колата, след което седнала на задната й седалка, а
подсъдимия останал на шофьорската седалка и привел колата в движение. Отправил
се в посока за излизане от Т., към кв.“Въбел“ и след него в посока местността
„Момина чешма“. Докато пътували, подс.С. казал на св.Р., че щяла да умре, като
след нея ще умре и той. Казал, че щял да я заведе на едно място и там щял да я
хвърли. А на св.М. казал да не се притеснява,
тъй като тя нямало да умре и щял да я пусне. Като пристигнали до чешмата подсъдимия спрял
колата, започнал отново да удря св.Р. в областта на главата. Св.М. се опитала
да го спре, но той ударил и нея – с юмрук в челюстта и устната. Тогава св.М. излязла
от колата и започнала да се отдалечава от нея, като имала намерение да повика
помощ от някъде. Подс.С. започнал да хвърля камъни по нея, като с един от тях я
ударил по задната повърхност на долната част на левия крак. Тогава св.М. се върнала в колата и започнала
да моли заедно със св.Р., подсъдимия да ги върне обратно в града. Успели да го
убедят в това и той се съгласил и привел в движение колата към гр.Т. заедно със
свидетелките в него. Преди да стигне до блока на св.М., подс.С. заредил гориво
в колата на бензиностанция в града. След това спрял колата пред блока на св.М..
Казал й да слезе от автомобила, което тя сторила. Малко след това, потеглил с
автомобила с намиращата се в него св.Р.. След тръгването тя го питала къде
отиват, при което подс.С. й казал, че това било края и двамата умирали.
Продължил да управлява колата, по пътя в посока от Т. към село П., обл.Р.,
където баба му имала наследствена къща в която подсъдимия бил ходил като дете.
Междувременно св.М. *** решила,
че подс.С. ще отведе св.Р. в дома на майки си, затова й позвънила. Разказала й
какво се било случило. Д. Д. /майката на
подс.С./ посъветвала св.М. да уведоми полицията, което тя сторила. Било около
19,00 часа, като св.М. се обадила по телефона в полицията в Т. и казала, че
подсъдимия С. и бил нанесъл побой в близост до бл.27 в Т., след което й отнел
автомоблила с намиращата се в него Навена Р.Р.. След това св.М. се обадила по
телефона и на св.К.Н. и му разказала за случилото се. След обаждането на св.М.,***
започнало издирването на автомобила и на двете лица. В това време, докато
пътували към село П., подс.С. приел
обаждане от майка си и тя го информирала, че полицията издирва него, св.Р. и
автомобила. След разговора, подсъдимия изхвърлил мобилния си телефон през
прозореца навън. Подсъдимия спрял автомобила по пътя - в гр.Ц.К., обл.Р., където
купил от един магазин еднолитрова бутилка с уиски. Когато достигнали района на
село П., подс.С. спрял автомобила на черен страничен път в близост до високия
мост на централния път и казал на св.Р., че възнамерявал да сложи край на
нейния и на своя живот, като скочи с колата от моста. Двамата пили от алкохола
и разговаряли, като през цялото време св.Р. се опитвала да го успокои.
Подсъдимия казал на св.Р., че тя била смисала на живота му, че никой друг не го
обичал освен дядо му, който вече бил починал. В един момент, подсъдимия
потеглил рязко с колата от черния към асфалтовия път, при което колата се
ударила в ръба на асфалтовото платно и настъпили повреди по него – по картера,
гарнитурата на картера, датчика за масло, масления радиатор и по предната
броня. Спрял колата и двамата започнали отново да говорят, при което св.Р.
убедила подсъдимия да преспят някъде и да се приберат на следващия ден в Т..
Подс.С. навлязъл с колата в покрайнините на село П., но поради получените
повреди колата в един момент предстанала да се движи. Подсъдимия С. и св.Р.
първоначално отишли в една къща в близост, там разговаряли със св.Н.Н.Й. и той
им препоръчал къща за гости, стопанисвана от св.Д.Х.Н.. Те отишли там и
решили да пренощуват в нея. През нощта
правили секс.
На сутринта – на 10.06.2015год. подс.С. и св.Р. били спокойни. През
деня два пъти, преди обяд и след обяд, двамата ходили до магазин в селлото,
където пазарували. След като се прибрали
в къщата за гости. Св.Р. казала на подсъдимия, че искала да се приберат в Т.,
говорили за това и в крайна сметка подсъдимия й обещал, че ще се приберат на
следващия ден и св.Р. се съгласила на това. По-късно подсъдимия провел разговор
по телефона на хазаина с майка си, след което дал слушалката и на св.Р.. Тя
казала на майката на подсъдимия, че всичко е наред и на другия ден ще се приберат. В късния следобед св.Р. и подс.С.
били в механата на приземния етаж на къщата за гости. Там св.Р. приготвила
салата. Режела продуктите с нож с пластмасова бяла дръжка, който с останалата
посуда се намирал в механата. Подсъдимия пил определено, конкретно неустановено
количество алкохол. В един момент, майката
на подс.С. го потърсила на телефона на хазяина. Съобщила му, че служители на
полицията ги търсят и са тръгнали към селото. Също така, че св.К.Н., бабата на
продсъдимия (св.Д.К.В.) и св.М. *** с автомобил и
пътували към село П.. След
разговора, подс.С. се изнервил, започнал да гризе ноктите на ръцете си, което
правел винаги в такова състояние. Подсъдимия считал, че въз основа на
случващото се, очакванията му да продължава да има много близки, интимни
отношения със св.Р. и занапред, тя да се придържа само към желаното от него в
това отношение, както и да не продължава контактите с бащата на детето си, не
били удовлетворени.
Подсъдимия казал на св.Р. да се качат в
наетата стая на втория етеж в къщата. Тя не се съгласила на това, но подсъдимия
я избутал и тя тръгнала към стаята. Св.Р. влязла първа в стаята, а след нея и подсъдимия.
Там от по –рано била останала посуда от хранене, между която две вилици и нож с
бяла ПВЦ пластмасова дръжка и с обща дължина 27 см. В стаята подс.С.
продължавал да бъде нервен и да си гризе ноктите. В един момент казал на св.Р.,
че имал предчувствие, че някои щял да дойде след малко за тях. Отвън откъм
отворения прозорец към двора и входа на къщата се чул шум от пристигане и
спиране на коли. Започнали да лаят кучета. Подсъдимия бързо отишъл към
прозореца и погледнал, при което видял първо един цивилен мъж, а после още
двама мъже с полицейски униформи. (от двата спрели автомобили слезли
кметският наместник на селото, заедно със полицейски служители от РУ – Вятово,
изпратени да издирят подсъдимия и св.Р. - свидетелите И.П.П., Й. И.С., М.Й.Д.). Когато възприел това, подсъдимия
се уплашил от това което може да се случи занапред, както и допълнително се
напрегнал, и казал на св.Р. да влязат в банята, но тя отказала, след което
подсъдимия се преместил към вътрешността на стаята и казал „Сега стана тя !“
вземайки в ръка ножа, който дотогава се
намирал на едно шкафче в стаята. Обърнал се с лице към св.Р. и се приближил към
нея. Св.Р. се паникьосала от случващото се и поводението на подсъдимия,
виждайки освен това, че лицето на подсъдимия показвало голямо напрежение и
ярост. Това уплашило още повече свидетелката. В този момент св.Р. почувствала
остра болка в областта на дясната си гърда. Видяла, че подсъдимия държал в
долно положение дясната си ръка, държейки нещо насочено към корема й (това било описания кухненски нож
с бяла дръжка). С него
подс.С. бързо извършил мушкащи движения към тялото на св.Р.. Тя с ръце се
опитвала да се предпази от ножа и да отблъсне подсъдимия. В следствие на това получила порезни рани по
дясната си предмишница. С мушкащите движения, с насочени към лицевата част на
тялото на св.Р. нож, той й нанесъл прободно-порезни рани. Св.Р. изпаднала в
още-по голяма паника, уплаха и започнала да вика силно „помощ“. В един момент
подсъдимия се отдръпнал от нея и тя, за да запази живота си решила да скочи
през прозореца навън. Бързо отишла към прозореца (който бил отворен, но с поставена
мрежа против насекоми). Подсъдимия я последвал до прозореца и се опитал да й попречи, но не
успял, като св.Р. бързо минала през прозореца, стъпвайки на перваза, късайки
мрежата с тялото си. Долната част на прозореца се намирала на 325 св. от
земната повърхност. В мометта, в който се хвърлила през прозореца и била с гръб
към подс.С., той продължил с мушкащите движения с ножа насочен към тялото на св.Р.,
вследствие на което и причинил прободно-порезни рани вдясно на гърба и в дясна
пояснохълбочна област. Св.Р. паднала на дясната си страна на циментовата площадка
под прозореца в непосредствена близост до намиращите се там полицейски
служители – свидетелите П. и С.. Последният, заедно с колегата си – св.Д., я
извели на безопасно място извън двора на къщата до външната врата. Св.Р.
очевидно била в тежко състояние, като казала на св.Д. и на св.С., че я боли, не
може да диша и че била намушкана, че подсъдимия имал нож. Св.Д. видял, че по
предната част на дрехата на св.Р. имало кръв. Междувременно, като останал сам в
стаята, подсъдимия започнал с ножа да си причинява повърхностни наранявания по
ръцете и предната част на торса. От тях
започнало обилно кръвотечение.
По това време на мястото
пристигнали и други полицейски служители – от ОДМВР - Т. - свидетелите Г.П.Д., Н.И.Я.,
А.Н.Н.. Вследствие на кръвозагубата от порязванията, които си причинил, подс.С.
се уплашил и решил да излезе от къщата и да се предаде на полицейските
служители. Направил го, като излязъл на площадката пред стаята (тип чардак) обут само с боксерки. Било му
разпоредено от полицейските служители да легне с лице към пода, което той
изпълнил. След това бил задържан от тях без употреба на физическа сила. Св.Р. и
подс.С. поотделно били транспортирани до МБАЛ – Р., където им била оказана
помощ. На Р. била извършена животоспасяваща хирургична операция, като била
настанена за лечение в болницата. Същата вечер в болничното заведение била
взета кръв от подс.С. (в 21, 50 часа) за
изследване за употреба на алкохол, както и същото по отношение на св.Р. (в 22,10 часа).
В къщата за гости още вечерта
били извършени неотложни следствени действия от ДОСГ при ОДМВР – Р., като по
време на огледа били извършени съответните действия, за което бил съставен протокол
и били направени и изготвени снимки (Протокол за оглед на
местопроизшествие и Албум на л.1 до 14, папка 2 от ДП). При огледа били установени
описани и приобщени по делото веществени доказателства – вещи, биологични,
дактилоскопни и др. следи. Били иззети обтривки от червеникава течност, които
били установени на площадката пред стаята и в самата стая. В стаята на леглото
бил открит нож с бяла пластмасова дръжка – обща дължина 27 см., дължина на
острието 16, 5 см, с остър връх и ширина в долната част от 2,2 см., като
острието и дръжката били обилно зацапани с червеникава засъхнала течност. Пред
леглото била открита сива тениска от памучен плат, която била обърната наопаки.
По коремната област на тениската имало обилно зацапване с червен цвят. По
гърдите и коремната част имало 7 броя срезове по плата с различна дължина – от
3мм. до около 7мм. На пода в стаята била установена гривна с червен конец със
захванат кръгъл орнамент с диаметър около 0,5см. – синьо и бяло в средата. По
вътрешната повърхност на прозореца били открити и иззети 2бр.следи от длан. От
вътрешната страна на дограмата под дръжката била открита и иззета дактилоскопна
следа. На стената под прозореца имало единични пръски от червеникава течност от
2 до 5мм. с овална форма насочени надолу и вдясно. На пода под прозореца имало
множество кръгли петна от 0,3 до 3,5см., като капките били групирани в голямо
петно на 50см. от прозореца и на 40см. от леглото. В стаята била открита
бутилка водка „Савой“ пълна до половината с безцветна течност. При огледа били
иззети също така и дактилоскопни следи
от чаша с безцветна течност, обтривка от червеното зацапване пред отворения
прозорец и пред леглото.
На същата дата – 10.06.2015г. –
полицейски служител от ОДМВР-Р. - св.С.А.
*** – около 21ч. посетил св.Р. в болницата в гр.Р.. Тогава св.П. не успяла да
разговоря с нея, но получила срещу протокол вещите на пострадалата – кремав
сутиен, бял потник с надписи, кремави бикини, чифт сини дънки, чифт зелени спортни
гуменки, 2бр.пръстени от бял метал. На следващия ден св.П. успяла да разговаря
със св.Р.. Тя й казала, че подс.С. *** с автомобил „Ауди“ и че изпитвала голям
страх от него, че се настанили в къща в село П., като вечерта я нападнал с нож
с намерението да я убие и след това да се самоубие, че при нападението й
нанесъл рани с нож и за да спаси живота си, тя скочила през прозореца.
Лличните вещи на св.Р. били
предадени на водещият разследването, който впоследствие им извършил оглед (Приемо-предавателен протокол и
Протокол за оглед на вещесдтвени доказателства на л.20 до 24, папка 2 от ДП). При него било установено, че по
потника имало червено-кафяви петна. В горната му част отпред на 7см. от шева на
врата, през буквата „У“ на надписа преминавал кос прорез с равни ръбове с
дължина 3см. На 24см.от прореза надолу и вдясно се намерил при хълбока прорез,
косо разположен с дължина 3см. В задната част на потника, на 23см. от вратния
шев и на 10см.вдясно от прореза се намерил прорез с равни ръбове/гладки/
хоризонтално разположен с дължина 2 см. На 7см. от него има друг прорез с
гладки ръбове с дължина 2см. Към протокола бил изготвен фотоалбум.
На 11.06.2015г. бил извършен
оглед на л.а. Ауди А-3 с рег.№Т****МТ открит на ул.“Б.Т.“ в с.П., обл.Р.. По
време на огледа автомобила бил описан в
състоянието, в което бил открит – пукната предна броня в дясната част, като и
двата й края били издадени навън, под дясната част на бронята се виждал да виси
черен пластмасов детайл силно деформиран, радиатора в долната му част бил
деформиран навътре дъгообразно, като по ръба му имало побита трева. Зад
автомобила, до ръба на асфалта се
намерило овално тъмно петно с размери 22х75см., в което се виждат остатъци от
мазна течност. Към протокола бил
изготвен фотоалбум (Протокол и
Албум на л.15 до 19, папка 2 от ДП) Автомобила бил иззет и след изготвянето на АТЕ бил върнат на собственика му – св.М.. От
подсъдимия С. и свидетелката Р. били взети образци за сравнително изследване –
кръвна проба за определяне на кръвно групова принадлежност, а от св.Р. и
дактилоскопични отпечатъци.
Съгласно изводите на назначената
и приета по делото съдебно медицинската експертиза (за целите на която на експерта
бил предоставен и ножа), от представената медицинска документация било видно, че Н.Р. е получила
следните увреждания:
- Счупвания на лява зигоматична
кост, латерална стена на лява орбита, предна стена на максиларния синус и носни
кости. Разкъсване на черния дроб. Счупване на пубисни кости двустранно. Колекция
от кръв /около 2000мл./ в коремната кухина, наложила оперативно отваряне на коремната кухина.
Остра посткръвозагубна анемия, наложила преливане на кръв и кръвни продукти.
- Две непроникващи прободно - порезни
рани на гръдния кош.
- Една непроникваща прободно - порезна
рана в дясна поясно-хълбочна област.
- Кръвонасядания на лицето.
Разкъсно - контузна рана под дясна вежда. Охлузвания на брадичката. Охлузвания
на шията в ляво. Кръвонасядания на ляво рамо. Кръвонасядания по двете мишници и
двете предмишници. Повърхностни охлузвания и одрасквания на лява предмишница.
- Прободно - порезна рана и
повърхностно прободно - порезно
нараняване на дясна предмишница.
- Кръвонасядания на ляво бедро.
Охлузвания и кръвонасядания на двете колена.
Бил достигнат извода, че уврежданията
са резултат на действието на твърди тъпи предмети и предмети с остър връх и
режещ ръб и могат да бъдат получени при инциденти на 09.06.2015г. и
10.06.2015г. по начин описан в предварителните сведения на приложеното
съдебномедицинско удостоверение №9277/2015г. в експертизата. При тези данни
установените увреждания на св.Р. следва да се преценяват по следните медико - биологочни
признаци: Разстройство на здравето, временно опасно за живота. Трайно
затрудняване на движенията на долните крайници за срок повече от тридесет дни.
Съгласно изричен извод по
поставен въпрос, от установените травматични увреждания при Н.Р. следните могат
да се приемат като защитни:
1. Прободно - порезна на дясна
предмишница
2.Повърхностно прободно - порезно
нараняване на дясна предмишница.
Всяко едно от установените две
увреждания е резултат на едно пробождащо действе на предмет с остър връх и
режещ ръб.
Също така, че е възможно, някои
от установените кръвонасядания по двете мишници и предмишници също да са
получени при защитни действия на пострадалата при действие на твърди тъпи
предмети.
Съгласно изричен извод по
поставен въпрос, от представената медицинска документация било видно, че Н.Р. е
получила следните травматични увреждания, които са резултат на действието на
предмети с остър връх и режещ ръб:
Непроникваща прободно - порезна рана на дясна
гърда – дължина на кожната рана около 4,5см. и дължина на раневия канал около
10см. 2. Непроникваща прободно-порезна рана в дясна гръдна област на гръдния
кош – дължина на кожната рана около 1,5см. и дължина на раневия канал около
8см. 3. Непроникваща – прободно - порезна рана в дясна поясно-хълбочна област –
дължина на кожната рана около 1,5см. и дължина на раневия канал около 15см. 4.
Прободно - порезна рана на дясна предмишница с размери около 0,9/0,3см. 5.
Повърхностно прободно-порезно нараняване на дясна предмишница с дължина около
1,8см.
Също така, че при посочените
размери на травматичните увреждания и установените размери на представения нож,
увреждания с №№1, 4 и 5 могат да бъдат получени с представения нож. Така
посочените размери на уврежданията с №№2 и 3 /прободно-порезните рани на гърба/
не отговарят на размерите на представения нож.
Съдебния лекар изрично отбелязал,
че дължините на раневите канали на прободно - порезните рани са установени по
време на оперативна интервенция, като измерването на раневия канал не е
първостепенна задача на лекуващия хирург, а и освен това методите на измерване
на раневи канал по време на оперативна интервенция не могат да се приемат за
напълно достоверни. Поради тази причина не може с категоричност да се приемат
установените дължини на раневите канали, поради което не може с категоричност
да се твърди, че установените прободно - порезни рани на гърба /увреждания №2 и
№3/ не могат да са получени от представения нож.
Съгласно експертизата, всяко едно
от гореописаните травматични увреждания, изброени с №№1-5 са резултат на едно
пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто предмет може
да бъде нож.
(СМЕ на л.106 – л.109, папка 2 от
ДП).
Била назначена и изготвена и СМЕ
с обект подс.С., като на съдебния лекар за нуждите на експертизата бил предаден
и приложения по делото като веществено доказателство нож. Съгласно изводите й, подсъдимия
получил следните увреждания: множество /около 60/ одрасквания и повърхностни
порезни наранявания на двете предмишници. Пет порезни рани на двете
предмишници. Три прободно - порезни рани в лява гръдна област. Шест прободно - порезни
рани и осем повърхности прободно - порезни наранявания на предна коремна стена.
Установените увреждания са резултат на действието на предмет/ти с остър връх и
режещ ръб и могат да бъдат получени при инцидент на 10.06.2015г. по начин
описан от прегледания. Установените увреждания могат да бъдат получени от
представения нож. Установените увреждания по С. могат да бъдат получени при
самонараняване.
(СМЕ на л.102 - 103, папка 2 от ДП).
Съгласно изводите на назначената
и приета по делото дактилоскопна експертиза, дактилоскопни следи с №1/иззета от
стъклена чаша намерена върху ракла в стаята/, №3/иззета от вътрешната страна на
дървена дограма под дръжката /, №4, №5 и 7/ и трите иззети от стъклото на
прозореца в стаята/ са годни за
сравнително изследване. Дактилоскопната следа №1 е оставена от обв.С., а
дактилоскопните следи №3,№4, №5 и №7 са оставени от св.Р.. Останалите следи са негодни да идентификация.
(Дактилоскопна експертиза на л.94
- 98, папка 2 от ДП).
Съгласно изводите на изготвена и
приета по делото, Съдебно химична експертиза, в изследваната кръвна проба от
кръвта на подс.С. се съдържал етилов алкохол в количество от
0,89 промила, а съгласно изводите на
идентична експертиза, в изследваната кръвна проба от кръвта на св.Р. не се съдържа етилов алкохол. (Експертизи на л.80 и 84, папка 2
от ДП).
Била назначена и изготвена и съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства. Съгласно изводите й, при изследването
на обекти означени в експертизата с №1,№2 и №3 /обтривки – първата от на втория
етаж на къщата, втората от пода на стаята пред леглото и третата от пода на
стаята пред отворения прозорец/, №4/нож с дължина 27см., дължина на острието
16,5см. с бяла пластмасова дръжка/, №5 /тениска от сив памучен плат/, №6
/дамски дънков панталон/ се доказва присъствие на човешка кръв. При обекти №№1,
2, 3, 4 и 5 се доказва наличие на α аглутинини и В аглутиногени и липса на
β аглутинини и А аглутиногени. Следователно кръвната група на кръвта от
тези обекти по системата АВ0 може да се определя като В/α/. При едно от
зацапванията по обект №6 се доказва наличие на А и В аглутиногени и липса на
α и β аглутинини. Следователно кръвната група на част от кръвта от
този обект по системата АВ0 може да се определя като АВ/0/. За останалите
зацапвания по обекта не се определя кръвногрупова принадлежност. Кръвната група
на подс.С. по системата АВ0 се определя като В/ α /. Кръвната група на св.Р.
по системата АВ0 се определя като АВ/0/. При сравняване груповата принадлежност
на кръвта от обекти №№1, 2, 3, 4 и 5 и кръвногруповата принадлежност на подс.С.
се установява сходство. При сравняване груповата принадлежност на част от
кръвта от обект №6 и кръвногруповата принадлежност на св.Р. се установява сходство.
(Експертиза на л.88 и 89, папка 2
от ДП).
Съгласно изводите на назначена и
приета по делото Ценова-автотехническа експертиза, към момента на диеянието,
свързано с отнемането му (09.06.15г.) стойността на автомобила л.а.
Ауди А 3 с рег.№Т**** МТ била 2000лв. Повредите по автомобила били: картер,
гарнитура на картер, датчик масло, маслен радиатор, броня предна, като
стойността им във вид на нови части била 625лв., а стойността на труда по
възстановяването на автомобила била 360лв. или общо 985лв.
Била назначена (в досъдебната фаза) и приета по делото Комплексна
съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза с обект подс.С..
Съгласно идводите й, при него е налице дисхармонична личностова структура,
вътрешно хладен, с нисък фрустрационеин праг, склонен да действа импулсивно,
своенравно и показно като остава некритичен към последиците от своето
поведение. При него „нагонните импулси“ доминират над защитните механизми на
Свръх-Аз-а. Предвид тези данни и резултатите от прегледа на подсъдимия,
експертите считат, че от клинична гледна точка има достатъчно основание да
поставяне на диагноза „личностово разстройство – смесен тип“. Това е психично
заболяване по смисъла на МКБ 10, но не представлява „умствена недоразвитост“,
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33
от НК. Агресивните тенденции в поведението на С., склонността му да търси
внимание от околните дори и чрез агресивни или автоагресивни действия, които са
с инфантилно недооценъчен характер, могат да бъдат обяснени с наличното
личностово разстройство. Наблюдава се разминаване между вербалното и
невербалното поведение, което повдига хипотезата за защитен характер на
цялостното му представяне по време на експертна оценка. В предвид материалите по делото и извършения
преглед на подс.С., експертите считат, че към момента на деянието и към момента
на експертизирането той е могъл да разбира свойството и значение на извършеното
от него и да ръководи постъпките си. В предвид материалите по делото и извършения
преглед на подс.С., експертите считат, че към момента на деянието и към момента
на изготвяне на експретизата, той е можел да
възприема ставащото в реалността и да го възпроизвежда достоверно, ако
желае.
(Експертизата приложена на л.119 –
134, папка 2 от ДП).
В съдебната фаза на процеса (при второто по ред
първоинстанционно, настоящо разглеждане на делото), била назначена и приета по
делото Комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза с
обект подс.С., в отговор на конкретни други въпроси, в т. число свързан с
обстоятелства по тезата за извършване на деянието, квалифицирано от обвинението
като опит за убийство, при т.нар. физиологичен афект, изводите на която
експертиза са коментирани в съответната част на мотивите по-долу.
(Експертизата приложена на л.647 –
л.658, том 3 от съдебното производство).
Била назначена (в досъдебната фаза) и приета по делото Комплексна
съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза с обект св.Р.. Съгласно
изводите й, няма данни Р. да е провеждала амбулаторни или стационарни лечения в
психиатрични лечебни заведения. От материалите по делото, извършения преглед и
експертна оценка на Р., експертите не откриват дефицити в когнитивната сфера и
разстройства в психичната сфера като цяло, поради което считат, че Р. е в
състояние да възприема правилно ставащото в реалността и да го възпроизвежда
достоверно, ако желае. Налице е извод и относно поведението й, изразяващо се в
даването на няколко пъти на показания по делото с различно обяснение, което експертите
обясняват с незрялата личностова структура на Р. и особеностите, които били
отчетени по време на експертната оценка и най - вече склонността й лесно да се
поддава на внушения, заплахи и манипулации, както от ситуации, така и от
фигури, застрашаващи нейната сигурност, което обяснява цялостното й поведение,
както по време на инкриминирания период, така и след преживяното. Относно
степента, до която може да се въздейства и внушава на Р., зависи от степента на
застрашеност, в която тя попада. По време на извършения преглед и експертна
оценка на Р. /12.11.2015г./ се наблюдавало съответствие между вербалното и
невербалното поведение, което от една страна потвърждава клиничната хипотеза,
че не е налице склонност към фантазиране и преувеличаване на събития, които
реално не са се случвали в действителност, а от друга е маркер, че инцидентът е
преживян като стресогенно събитие.
(Експертизата приложена на л.140 –
152, папка 2 от ДП).
В съдебната фаза на процеса (при второто по ред
първоинстанционно, настоящо разглеждане на делото), била назначена и приета по
делото Комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза с
обект свидетелката М.М., в отговор на конкретни въпроси, изводите на която
експертиза са коментирани в съответната част на мотивите по-долу.
(Експертизата приложена на л.456 – л.474, том 2 от
съдебното производство).
Тази фактическа обстановка, както
и експертни изводи, съдът приема за доказана, съответно установени, от част от
значителната част от обясненията на подсъдимия
С. – приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на
досъдебното производство /л.17 и 17, л.20 до 24, папка 1 от ДП/, както и при
пред друг състав на съда – по НОХД№ 178/16г. – л.176-177 от същото, както и
тези дадени по време на съдебното следствие пред настоящата инстанция /съответстващата на останалата част от
доказателствената съвкупност - извън очертаната по-долу като недостоверна/; от
значителната част от показанията на свидетелката Н.Р.Р. – дадени по време на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото /тези на л.51-55,
л.56, папка 2 от ДП/ и от част от тези, отразени в протокол на л.57 и 58, папка
2 от ДП, както и от значителната част от показанията й, дадени по време на
съдебното следствие по настоящото дело и тези, пред друг състав на съда; от показанията
на свидетеля К.Д.Н. – дадени по време на съдебното следствие по настоящото дело
и тези, пред друг състав на съда, както и тези от досъдебното производство
приобщени към доказателствения материал по делото /л.61-62, т.2 от ДП/; от част
от показанията на свидетелката М.Р.М. – от част от тези, дадени по дадени по
време на съдебното следствие по настоящото дело и от тези, пред друг състав на
съда, изцяло от показанията на същата от досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал по делото /л.41 и 42, л.45 и 47, папка 2 от ДП/,
и от част от тези, приобщени към
доказателствения материал по делото, отразени
на л.48 и 49, папка 2 от ДП; от показанията на свидетеля Н.Н.Й. – дадени по
време на съдебното следствие по настоящото дело; от показанията на свидетеля Д.Х.Н.
– приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното
производство /л.28 и 29, л.36 и л.63, папка 2 от ДП/, както и при пред друг
състав на съда, както и тези дадени по време на съдебното следствие пред
настоящата инстания; от показанията на свидетеля И.Д.Д. - дадени по време на
съдебното следствие по настоящото дело и приобщените към доказателственият
материал по делото, дадени на досъдебното производство /л.65, папка 2 от ДП/;
от показанията на свидетеля С.Й.Ц. - дадени по време на съдебните следствия при
двукратно разглеждане на делото от първа инстанция, както и приобщени към
доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното производство /л.66
и 67, папка 2 от ДП/; от показанията на свидетеля И.П.П. - приобщени към доказателственият
материал по делото, дадени на досъдебното производство /л.30 и 31, папка 2 от
ДП/, както и при пред друг състав на съда и тези дадени по време на съдебното
следствие пред настоящата инстания; от показанията на свидетеля Й.И.С. – дадени
по време на съдебните следствия при двукратно разглеждане на делото от първа
инстанция, както и приобщени към
доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното производство /л.32 и
33, папка 2 от ДП/; от показанията на свидетеля М.Й.Д. - дадени по време на
съдебните следствия при двукратно разглеждане на делото от първа инстанция,
както и
приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на
досъдебното производство /л.34 и 35, папка 2 от ДП/; от показанията на свидетеля
С.А.П. - дадени по време на съдебните следствия при двукратно разглеждане на
делото от първа инстанция, както и приобщени към доказателственият материал по
делото, дадени на досъдебното производство /л.38, папка 2 от ДП/; от показанията
на свидетеля Г.Л.Ф. - дадени по време на съдебните следствия при двукратно
разглеждане на делото от първа инстанция, както и приобщени към
доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното производство /л.68,
папка 2 от ДП/; от показанията на свидетеля Г.Р.С. - дадени по време на
съдебните следствия при двукратно разглеждане на делото от първа инстанция,
както и приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на
досъдебното производство /л.50, папка 2 от ДП/; от показанията на свидетеля Г.П.Д.
- дадени по време на съдебните следствия при двукратно разглеждане на делото от
първа инстанция, както и приобщени към доказателственият материал по делото,
дадени на досъдебното производство /л.72 и 73, папка 2 от ДП/; /;от показанията
на свидетеля Н.И.Я. - дадени по
време на съдебните следствия при двукратно разглеждане на делото от първа
инстанция, както и приобщени към
доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното производство /л.74
и 75, папка 2 от ДП; от показанията на свидетеля А.Н.Н. - дадени по време на съдебните
следствия при двукратно разглеждане на делото от първа инстанция, както и
приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното
производство /л.76 и 77, папка 2 от ДП/; от показанията на свидетеля Д.К.В. -
дадени по време на съдебните следствия при двукратно разглеждане на делото
от първа инстанция, както и приобщени
към доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното производство
/л.78, папка 2 от ДП/; от Лист за преглед на пациент в спешно отделение
/относно С. - л.31, папка 1 от ДП/; от Докладна записка и Съобщение /л.68а и
л.69, папка 1 от ДП/; от Справка от „Национална система 112 МВР“ /л.11-, папка
1 от ДП/; от посочените изрично по-горе Протоколи и Албуми /в папка 2 от ДП/;
от Протокол за оглед на веществени доказателства /л.25, папка 2 от ДП/; от
Протокол за вземане на образци за сравнително изследване /съдържание на разговора
от тел.112 - л.26, папка 2 от ДП/; от Съдебно-медицинско удостоверение /св.М. –
л.43, папка 2 от ДП/; от Молба от Н.Р.Р. /л.59, папка 2 от ДП/; от посочените
изрично по-горе експертизи /назначени в досъдебното и в съдебното производство/;
от Приемо - предавателен протокол и албум към него и Разписка – л.156-л.160,
папка 2 от ДП/; от Фотоалбум към съдебномедицински експертизи на св.Р. и на
подс.С. /приети в съдебната фаза – л.293 – л.335, папка 1 от ДП/; от Справка от ОДМВР Р. относно разследване по ДП№
1488/16г. по описа на Районна прокуратура - Р. /л.233, том 1 от съдебното
п/во/; от Справки относно имущество на подс.С. – л.520 – л.524, том 2 от съд.
п/во/; от Протокол от 24.07.2015год. относно МПС /л.534, том 2 от съд. п/во/;
от копия на документи от ДП№ 1488/16г.
по описа на Районна прокуратура – Р. /л.663 до л.704, т.3 от съд. п/во/; от справка
за съдимост и декларация на подс.С. /л.27 и л.30, папка 1 от ДП/; от
веществените доказателства, приложени по делото.
Изложената
фактология се установява в значителната си част при липса на противоречие въз
основа на посочената доказателствена съвкупност (обстоятелствата по които се явява
противоречие са отчетени по – долу и взето рещението на съда дъобразно чл.305,
ал.3, изр.2 от НПК) – въз
основа на цялата гласна, както и подкрепяща я по съответните елементи писмена и
от експертен характер доказателствена информация за хронологията на събитията,
основни от които са показанията на свидетелките Р. и М. – съдържанието им извън тези, дадени в
присъствието на защитник по време на досъдебното производство, както и частично
в същата насока на М. и в съдебното следствие (което съдът е приел по изложените
по-долу съображения като недостоверни), както и в невлизащата в противоречие с горната
фактолотия част от обясненията на подс.С. (явяващи се преки доказателствени
източници за съответнаия елемент от фактологията, свързан с тяхното лични
действия на процесните две дати, така, както са описани във фактологията) и в допълнение – имащите пряк за съществуването и
развитието на отношенията му с Р. и на последната с подсъдимия (за предисторията и отношенията на
подсъдимия и пострадалата и съпътстващите им издирването събития), а косвен – по отношение за
развитието на събитията на същите процесни дати, показания на св.К. Н., а със същата двояка характеристика – за
лично възприетото от ситуацията в краткото време преди, съответно и за
възприетото от пострадалата (в това число нейните изявления за току - що реализираното физическо въздействие
върху нея от страна на подсъдимия), непосредствено след падането й от втория етаж на къщата за гости, и
показанията на полицейските служители, разпитани по делото - И.П.П. - Й.И., М.Й.Д.,
Г.Д., Н.Я. и А.Н.. Последните стоят и в пълнво съзвучие с обективираните в
огледа на местопроизшествие и албума към него обстоятелства и доказателствени
средства от обективен порядък – веществени, писмени и експертизи. Изводите на
последните (явяващи се
обективни, и при липса и на възражения на страните по която и да е от тях,
поради което и в цялост се приемат за годен доказателствен източник от съда), в съответствие с гласните
доказателства, по който начин и потвърждаващи ги, разкриват именно горната
фактология, в частта й за елементите, изводими от всяка съответна експертиза,
така както се конкретизирани в нея. В подкрепа на фактологията в частта й касателно
значимото от обвиненията /за сибитието, настъпило в горната стая на къщата за
гости, от момента на описаното влизане в същата на пострадалата и подсъдимия,
до момента в който първата я напуснала,
скачайки през съответния пророрец/, са и обективиращото както средството на
въздействие върху същата веществено доказателство (ножа установен на мястото и приложен
по делото като веществено доказателство), така и косвено разкриващото в
съответствие и чрез СМЕ установените по
местоположение увреждания по пострадалата /конкретно реализирани чрез
пробождане в съответствие и със заявеното в показанията на пострадалата/ въз
основа на наличните разкъсвания на съответните места по дрехата – дамски потник,
с която същата била облечена по време на деянието, видно от извършения оглед на
същата /част от веществените доказателства по делото/. Без противоречие, по
несъмнен начин се установяват въз основа изводите на приетата по делото СМЕ с
обект св.Р. и всяко увреждане, възможния маханизъм на причиняването им – така
както са описани в във фактологията, в частност и че тези, обуславящи
проникване с предмет, съответстващ на процесния нож, както и добре съответстващите
да се явяват защитни такива, така както следва от, съответно в потвърждение на
доказателствената информация, съдържаща се в показанията на св.Р. за тази
същностна част от случилото се (въздействието върху нея от страна на подсъдимия, причинило й усещаните от
същата пробождания по тялото, реализирани при движения на ръката му към тялото
й, така както е прието по фактите), съответно и за съответствието по механизъм на настъпване и на останалите
наранявания, свързан с падането на пострадалата върху циментовия терен под
прозореца. В допълнение на посочените гласни доказателства касателно последно
по хронологията на описаното във фактологията, местонахождение на автомобила,
съответно причината за преустановяване на движението му /така, както сочат в
соказанията си, съответно обясненията на пострадалата и подсъдимия/, и в тяхно
потвърждение в тази им част, са и обективираните посредством посочения огледен
протокол и албум конкретни обстоятелства в този смисъл, а и в последвалите
документи, обективиращи неговото състояние до мометта на последвалото връщане
на автомобила на св.М..
Както бе посочено, въз основа на
доказателсвената съвкупност, за част от обстоятелствата, свързани с предмета на
делото, се установява противоречие, следващо при съпоставяне на преките гласни
доказателствени източници (обясненията на подс.С. и показания на свидетелите Р. и М.). За да открои и изложи решението
си по противоречието, съдът условно определя две групи, всяка от които и с
насочено в един смисъл съдържание.
Като първа група от съвкупността
определя показанията на св.Р., дадени няколкократно по време на досъдебното
произвовдтво /с изключение на тези, отразени в протокол за разпита й проведен
на 09.07.2015год. – л.57 и л.58, т.2 от ДП/ и показанията й, дадени в съдебното
следствие при настоящото, както и при предходното разглеждане на делото в
съдебна фаза. Също така показанията на св.М., дадени няколкократно по време на досъдебното производство /с изключение на
тези, отразени в протокол за разпита й проведен на 29.06.2015год. – л.48 и 49,
папка 2 от ДП/ и част от показанията й, дадени в съдебното следствие при
настоящото, както и при предходното разглеждане на делото в съдебна фаза. Като
втора група от съвкупността определя показанията на св.Р. отразени в протокол
за разпита й проведен на 09.07.2015год. – л.57 и л.58, т.2 от ДП, показанията
на св.М. отразени в протокол за разпита й проведен на 29.06.2015год. – л.48 и
49, папка 2 от ДП, както и обясенията на подс.С., за заявените в същата насока същностни за деятелността му
обстоятелства.
Въз основа на първата група се
установява фактология, каквато именно е приета от съда за настъпила и е
залегнала във фактическата обстановка изложена по-горе, а въз основа на втората
група се внушава за настъпване на обстоятелствата по различен начин /основно
относимо за действията на подсъдимия на процесните две дати, явяващи се от
значение за съставомерността по наведеното обвинение, възприето и в съответната
му част и от съда с процесната присъда – по отношение противозаконното отнемане
на МПС при съответни квалифициращи обстоятелства, както и осъществения опит за
убийство/. Съобразявайки относимите доказателства от значение, и установяващите се обстоятелства по този
въпрос, както и оценявайки качеството на обсъжданата доказателствена съвкупност
в тези две групи източници, съдът приема за достоверна /поради което и базира
фактологията, установена по делото на нея/ първата група, и съответно констатира
недостоверност на, поради което и отхвърля втората група. Съображенията на съда
за това решение съобразно чл.305, ал.3, изр.2 от НПК са следните: За да приеме
за достоверен източник първата група, съдът отчита комплекса, състоящ се от оценка на качеството на
съдържането им, от потвърждаването им за достоверни и чрез други
доказателствени източници (последното едновременно с това опровергаващи и противно наведеното във
вората група източници), както и от факта на ясно обективирана, и логична с оглед данните по
делото от значение в този смисъл,
причина за установяващата се еволюцията в показанията конкретно на свидетелките
Р. и М. и особено на последната по обстоятелствата, имащи значение за предмета
на делото. По отношение съдържанието на показанията, съставляващи първата
група, съдът отчита на първо място факта, че дадените последователно и първи по
време от започване на наказателното производство показания от свидетелите Р. и М.
са съответстващи по съдържание помежду си, разкриват именно визираните във
фактологията действия по отношение всяка от тях от страна на подс.С. за конкретните
моменти на първата и втората процесни дати, така както са конкретизирани горе,
освен което са обстоятелтвени, явяват се логични на заявените актуални по него
време взаимоотношения между св.Р. и подс.С. и поддържаните контакти и с бащата
на детето на първата, и на свързаните със сигурно доказаната същност на личността
на подсъдимия, обусловена към същият момент от ревностни чувства към същата и
психологичните му характеристики, отразени в нарочната експертиза изготвена по
време на ДП, и съответстват на именно такова поведение спрямо нея като установеното
по делото, в т.число и на упражняваното физическо въздействие във всеки момент
на процесните две дати, в който приемал, че поведението на пострадалата не
отговаря на неговите очаквания за продължаване на общото им съжителство от една
страна и от друга, едновременно с това
за генералното прекъсване на отношенията й със св.Н., било то и по повод
общото им дете. На второ място, освен, че с значително по-обтоятелствени и с
излагани в логична хронология по съдържание, показанията на свидетелките Р. и М.,
извън тези дадени пред защитника на подсъдимия по него време /адв.С./ са били
събрани още на първата от двете дати /показанията на св.М. на 09.06.15г. л.41 и
л.42, папка 2 от ДП/ – веднага след като подала оплакване, че автомобилът й бил
отнет от подсъдимия/, а също близо след случилото се на 10.06.15г. в къщата за
гости, веднага когато това било възможно след оперативната намеса, от страна на
св.Р. /на 15.06.15г. – л.54 и л.55, папка 2 от ДП/, която установена близост на
дадената информация до събитието, допълнително свидетелства за нейната именно
достоверност за случилото се, а не и стоящите в противоречие с това, по-късно
дадени във времето показания от всяка от свидетелките, везирани по-горе. Освен
това, отново белег за достоверността на именно тези показания, както и
съответстващите им, втори по време в ДП за всяка от свидетелките – на
11.05.16г. за М. – на л.45 до 47, папка 2 от ДП и 22.06.2015год. за Р. – л.56,
папка 2 от ДП /а и на потвърждаващите ги, дадени от Р. и съдебното следствие
при двукратното разглеждане на делото от първа инстанция/ се явяват и
допълнителни обстоятелства, а именно: По отношение показанията на св.М.,
изложеното в тях за нанасяни множество удари по нея от страна на подсъдимия, в
това число и характерни в областта на лицето й, довел до увреждане в областта
на устата, след това и за епизода при който я замерял с камъни и успешно я
ударил по крака, а в частност допълнително и за самото отнемане на автомобила
от подсъдимия въпреки несъгласието й, съответстват на, по който начин се
потвърждават от самото й последващо поведение - от установеният по делото факт,
че още на следващия ден /10.06.15г./ посетила съдебен лекар, поискала и била
освидетелствана, данните от което били отразени и в съответен документ /СМУ на
л.43, папка 2 от ДП/, в което освен, че били констатирани увреждания именно
съответстващи на посоченото в показанията й за механизъм на причиняване и
местоположение, изрично било отразено и в анамнезата – предварителните данни, съобщени
от самата преглеждана М. пред съдебния лекар, че й „били нанасяни удари с
юмруци по лицето и главата от С. Е., който след това й отнел лекият
автовмиобил. Била ударена и с камък по левия крак“. Освен това, в частност за отнемането на
автомобила, въпреки несъгласието й от подс.С., такъв белег е отново личното й
поведение, последвало последното напускане на С. с автомобила /с намиращата се
в него Р./ на района до жилището на М., а именно факта на незабавно извършеното
от нея сизиране на полицията с именно такова по оплакване съдържание. Тези
обстоятелства сами по себе си свидетелстват и за недостоверност на противно
заявеното по тези елементи от случилото се на процесните дати, вече в
проведения на 11.06.15г. разпит на същата свидетелка (за неупражняване на каквото и да
е физическо въздействие спрямо нея и св.Р. от страна на подсъдимия, както и за
това, че ползвал автомобила й въз основа на нейното съгласие), внушавани в същият смисъл и в
съдебното следствие, съответно допринасят за посоченото решение на съда по това
явяващо се противоречие в съвкупността. В същият смисъл (свидетелстващ за достоверното
съдържание) на
показанията на св.Р. в частта им, обсъждана като първа група от
доказателствата, съдът отчита факта, че дала информация за събитието – така,
както е изведена горе във фактологията, непосредствено след настъпването му,
особено касателно информацията, заявена пред св.С.П. (възпроизведени в показанията на
последната – л.38, папка 2 от ДП, както и тези двукратно по време на съдебните
следствия).
Едновременно с това, обясненията на подсъдимия, в частта им относима към
втората група доказателства, по същество не се явяват напълнво опровергаващи, а
само невъзпроизвеждащи части от горната факторлогия, и не са от екстество да
опровергаят изложените тук констатации и са с очевидно недостоверен и защитен
характер. Съответно, в частите им отричащи упражненото върху двете свидетелки
насилие и заплахи при действията му в гр.Т. и извън него против волята им, така
както са приети за осъщестевни във фактическата обстановка по-горе, се
опровергават от изложения комплекс от доказателства по делото, както и изводимо
от оценката за недостоверност на частта от показанията на свидетелките /в
посочените, дадени в присъствието на тогавашния служебен защитник на подсъдимия/,
по тези елементи от случилото се. Като съображение да приеме за недостоверни
последните, съдът отчита и обстоятелството, че за излагането им именно в този
смисъл /и конкретно въз основа показанията на св.Р. в следващите по хронология,
в това чило и двукратно в съдебното следствие пред първа инстанция/, излага
напълно резонна причина за промяната им в обслужващ подсъдимия смисъл /именно
по имащите значение за наведеното обвинение упражнено физическо въздействие
върху нея и другата свидетелка, както и по въпроса за съгласие или липса на
такова от владелеца на автомобила, към момента на фактическото му управление и
ползване от подсъдимия, така както е заложено във фактологията/, а именно – упражнено
въздействие от страна на майката на подсъдимия, не без приноса и на служебният
по него време защитник на подсъдимия /адв.С./ - във връзка с което с оглед
проверка за съставомерност по чл.290 и сл. от НК била образувана и водена
отделна преписка № 1788/16г. по описа на Окръжна прокуратура – Р.. Св.Р. по
начин, невнасящ съмнение за излаганата информация в тази насока разкрива конкретния
начин по който към момента, предхождащ излагането на показанията, отразени в
протокола за разпит от 09.07.15г. била подбудена да лъжествидетелства пред
разследващия полицай, така, че да изложи твърдения в посочения недостоверен, но
оневиняващ подсъдимия смисъл. В идентичен смисъл, за такова въздействие и върху
свидетелката М. /независимо от липсата на преписка за деятелност и по отношение
на нея/ по делото са налице данни и за св.М., потвърдени частично от нея и в
съдебно заседание, с благоприятстващото я разясняване /тъй като продължава да
настоява на очевидно лъжливата си версия и след проведения разпит в присъствието
на защитника С./ че не желаела да се замесва вече и че имала отношения с
подсъдимия. Данни за последното се съдържат и в представените при предходно
разглеждане на делото пред първа инстация писма, за които самата св. М. сочи в
разпита си, че действително е писала такива на подсъдимия в ареста, и че имала
и снимки с него. Наличието на такава отношения, в аспекта на всичко
гореизложено – специфичните отношения на двете свидетелки, очевидно с
едновременна интимна насоченост към подсъдимия, допълнително косвено дават
добро обяснение на възможността за, и успешното убеждаване за излагането на
обсъжданите обслужващи го показания по време, вече значително последвало
процесните събития, по посочения начин, особено обстоятелствено в следващите по
време, показания на св.Р.. Отликата в съдържанието на показанията на М. по
посочените елементи, имащи отношения към фактологията от значение за
съставомерността и по-точно отпочналото с разпита пред служебния защитник,
продължаващо и в съдебното следствие премълчаване на обстоятелства /и отричане
на други/ насочено към оневиняването му, намира добро обяснение наред с
последнопосоченото, и предвид предпоставящите именно такова поведение на
свидетелката по отношение случилото се, и въз основа експертните изводи по приетата
по делото Комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза
/л.456 – 474, т.2 от съд. п/во/ за личността й, и конкретно това, че е незряла,
със склонност да се поддава лесно на внушения, оставайки некритична от последиците
на поведението си, и конкретно в контекста на процесните събития - проявявана
склонност бързо и импулсивно да се скачва емоционално със субекта“Жертва“ в
ситуация на емоционално затруднение, което индицира, че поведението й /в това
число излагане на различни по съдържание показания/ е инспирирано от тези
преживявания. Всъщност самия прочит на показанията й по време на съдебното
следствие категорично свидетелства за правилността на изводите, и именно такава
характеристика на личността на М., предпоставяща наред и с другото посочено
дотук, решението на съда да не приеме за достоверна обсъжданата част от
показанията й.
Предид това, показанията на Р. и М.,
дадени в присъствието на имащият по него време качеството на защитник на
подсъдимия адвокат – К.С., в това число и тези на М. в съдебната фаза на
процеса, предвид посоченото дотук, едновременно се явяват компрометирани, а и
поведението на всяка от свидетелките в промяна на заявеното с тях по повод на
въздействие от подсъдимия към ввсяка от тях и въобще поведението му, на което
станали свидетели и потърпевши на двете процесни дати в съответните моменти,
така както са визирани горе, намират обяснение от съвкупността така, че самото
обяснение допълнително, по сигурен начин обосновава преценка за необективност
на съдържанието на тези показания /за излагането им не в обслужване на
истината, а в обслужване на интереса на подсъдимия да се прикрие деятелността
му, в елементите, имащи значение за привеждането и към наведените с обвинението
състави на престъпления.
Анализа
на писмените и гласни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, налага по
безспорен начин следните правни изводи:
Подсъдимият С.Е.С. е годен субект на престъпленията, a които е обвинен,
защото ги е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост. Това се
потвърждава изрично и чрез доказателства от експертен поръдък, като съгласно
заключението на съдебната психиатрична-психологична експертиза по делото се
установява по отношение психичното здраве
на С. комплекса от факти и обстоятелства обуславящите въпроса
вменяемостта му по см. на чл. 33 от НК, че при него е налице дисхармонична
личностова структура, вътрешно хладен, с нисък фрустрационен праг, склонен да
действа импулсивно, своенравно и показно като остава некритичен към последиците
от своето поведение. При него „нагонните импулси“ доминират над защитните
механизми на Свръх-Аз-а. Предвид тези данни и резултатите от прегледа му,
експертите са заключили, че от клинична гледна точка има достатъчно основание за
поставяне на диагноза „личностово разстройство – смесен тип“. Това е психично
заболяване по смисъла на МКБ 10, но не представлява „умствена недоразвитост“,
краткотрайно или продължително разстройство на съзнание по смисъла на чл.33 от НК. Агресивните тенденции в поведението на подсъдимия, склонността му да търси
внимание от околните дори и чрез агресивни или автоагресивни действия, които са
с инфантилно недооценъчен характер, могат да бъдат обяснени с наличното
личностово разстройство. Наблюдава се разминаване между вербалното и
невербалното поведение, което повдига хипотезата за защитен характер на
цялостното му представяне по време на експертната оценка. Генерално, въз основа
на материалите по делото и извършения преглед на С. експертите считат, че към
момента на деянието и към настоящият момент, той е могъл да разбира свойството
и значение на извършеното от него и да ръководи постъпките си, а също така и е
можел да възприема ставащото в
реалността и да го възпроизвежда достоверно, ако желае.
Подсъдимият С.Е.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като на
10.06.2015г. в село П., област Р., направил опит умишлено да умъртви Н.Р.Р.,
ЕГН: ********** ***, като деянието останало недовършено по независещи от дееца
причини.
Изпълнителното
деяние се изразило в опита да бъде умъртвен друг човек – св.Р. (лишаването от живот). Начинът по който бил постигнат този резултат в
случая бил физическо въздействие върху организма на пострадалата – чрез
нанасяне на гореописаните мушкащи движения с нож, имащи естеството по начина и
насоката им, да предизвикат смъртта на пострадалата. Деянието му останало недовършено
по независещи от дееца причини, в хипотезата по чл. 18 ал. 1 пр. 1 –
изпълнителното деяние не било довършено – тъй като прободните рани не
проникнали в жизненоващни области на тялото на пострадалата - в случая гръдния
кош, с намиращите се там вътрешни органи, включително сърце и бял дроб и
основни кръвоносни съдове съгласно експертното заключение. Те обаче са били
обективно насочени, и то с подходящо средство и сила, към такива области. Това
е така, защото мушкащите /пробождащите движения извършени с ножа в ръка от
страна на обвиняемия/ са били с достатъчна сила да предизвикат желаният летален
изход, тъй като са били насочени в жизненоважна област, а именно в областта на
гърдите, в горната и долната част на гърба на свидетелката Р.. Несъмнено били
обективиращите тези действия на подсъдимия травматични увреждания, както и техният механизъм и
добро съответствие на получаването им в резултат
на действието на предмети с остър връх и режещ ръб, какъвто именно е и иззетият
от местопрестъплението и приложен като веществено доказателство по делото нож,
изразяващи се в непроникваща прободно-порезна рана на дясна гърда – дължина на кожната рана около 4,5см.
и дължина на раневия канал около 10см., непроникваща
прободно-порезна рана в дясна гръдна област на гръдния кош – дължина на кожната
рана около 1,5см. и дължина на раневия канал около
8см.,.непроникваща- прободно-порезна рана в дясна поясно-хълбочна област –
дължина на кожната рана около 1,5см. и дължина на
раневия канал около 15см, прободно-порезна рана на дясна предмишница с
размери около 0,9/0,3см. и повърхностно прободно-порезно нараняване на
дясна предмишница с дължина около 1,8см. Всяко
едно от гореописаните травматични увреждания ,
изброени с №№1-5 е резултат на еднократно
пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто предмет може
да бъде нож. При така посочените размери
на травматичните увреждания и установените размери на представения нож,
увреждания с №№1, 4 и 5 могат да бъдат получени с представения нож.
Не може да бъде приета за основателна тезата на защитата на
подсъдимия за несъставомерност по
процесната квалификация – свързана със съпоставяне причинените увреждания по
тялото на пострадалата вследствие намушкванията с ножа от подсъдимия от една
страна с тези от падането на пострадалата от прозореца върху съответна, налична
отвън под прозореца, стойка за цветя и каменно-циментова основа за последвалото
състояние на пострадалата. Причинените от съприкосновението на тялото с
пострадалата увреждания както са установени и отразени в обстановката, вкл.
тежки счупвания на кости и вътрешен кръвоизлив, безспорно не могат и не се
вменяват на подсъдимия от обвинението по делото като извършени от него и
обхванати от умисъла му. Пряко реализираните от обективна и субективна страна
съставомерни действия на подсъдимия по делото вменени му като опит за убийство
на пострадалата се изчерпват с описаните намушквания с нож, извършени от него
върху тялото й /с гореописаната им стойност и специфика като способ, начин и
насока/. При така осъществените обаче съставомерни действия, в причинно -
следствена връзка от обективен порядък с тях се намират и получените от
пострадалата при спасителното бягство и падане на пострадалата под прозореца
както се описа. При очевидно несъстоятелния похват да се обсъжда дали те са или
не са последица от деянието на подсъдимия в рамките на формулирано обвинение за
опит за убийство, тези обстоятелства, оставайки извън съставомерните признаци,
имат същественото значение при преценката на тежестта на обществената опасност
на деянието, респ. за тежеста на наказанието, както и по обсъждането на
дължимата от него обезвреда по приетия за съвместно разглеждане граждански иск.
Те се явяват своебразен „ексцес“ на извършеното от подсъдимия и последиците от
него за пострадалата. Освен това, тези обстоятелства имат изключително
съществено значение и като доказателства в подкрепа на обвинението, тъй като
очевидно е, че пълнолетната, вменяема, жизнена и очевидно уважаваща и обичаща
живота пострадала не би предприела такова рисково хвърляне ако не е била
уверена в грозящата я опасност за живота й. Ето защо, налице е и изискваната
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия, и получените
увреждания по пострадалата, които имат животозастрашаващ характер, във връзка с
който не настъпил летален изход само поради своевременно извършените
животоспасяващи медицински манипулации, в това число и хирургична интервенция.
Съответно
и деянието останало във фазата на опита, поради тази, независеща от волята на
подсъдимия С. причина, заедно с комплекса и от други - защитните движения от
страна на пострадалата, вследствие на което получила описаните защитни
наранявания и взетото и изпълнено от нея решение да скочи през прозореца, вследствие
уплахата от агресивните и директно застрашаващи живота й, действия на
подсъдимия.
От субективна страна подсъдимият С. е осъзнавал
съставомерните обективни признаци - че
извършва действия обективно годни поради начина и използуваното средство да
причинят смъртта на пострадалата. Самите
му обективирани чрез съвкупността действия /по пронизване с острието на ножа
тялото на пострадалата в тези жизненоважни, уязвими места/, свидетелстват за
съзнаваното от него и очакването му, да доведат до негативно въздействие върху
организма й, и по-конкретно включително и настъпването въз основа на тях (тъй като били насочени към места, в които се намират основни органи,
свързани с функциониране на организма и съществуването на живот - където всяко
нараняване и увреждане може да доведе до бърза смърт) летален изход. Деянието е извършено виновно,
при съставомерната форма на вина пряк умисъл, тъй като
нанасянето на прободно - порезните рани, които останали непроникващи вследствие
на защитните движения с ръце и телодвижението на пострадалата Р. към момента на
причиняването им, подсъдимият е
целял да причини нейната смърт. Чрез използването на остър
режещ и пробождащ предмет – нож - подсъдимият
е искал и целял настъпване на смъртта на пострадалата. При мушкащите/пробождащите движения той много добре съзнавал, че не
може да ги отмери така, че да се ограничи само до нанасянето на телесна повреда
и субективното му отношение включвало представата, че смъртта ще настъпи
неизбежно.
Не може да се приеме, че подсъдимият е извършил престъплението в състояние
на афект по смисъла на чл.118 от НК. Съгласно правната теория и трайната
съдебна практика за приложението на този състав е необходимо да са налице
едновременно медицинския и юридическия критерии, заложени в текста. От
медицинска гледна точка физиологичният афект е състояние на бурна емоционална
реакция, при която съзнанието на дееца е овладяно от чувствата, отслабени са
задръжките, а поради това и възможността за адекватно контролиране на
постъпките. Твърдените едва по време на обясненията по време на съдебното следствие
/за разлика от тези, които дал в предходната фаза на процеса, където не посочил
нещо подобно/ освен това се опровергават и въз основа на изводите на нарочната
експертиза, назначена и приета в съдебната фаза на процеса – л.658, т.3 от съд.
п/во, едновременно с което, съответно на установеното по фактите за ситуацията,
предхождала непосредствено действията му по мушкащи движения в тялото на
пострадалата, така както е конкретизирано във фактологията, е устатовено, че
поведението му било обусловено от склонността му да действа с бърз интензитет
на негативните емоционални преживявания при скъсен самоконтрол, както и предвид
намалените възможности да подсъдимия да реагира съразмерно на фрустрационни
ситуации /именно каквато ситуация според експертите се явява установената по
делото въз основа на доказателствената съвкупност при реализиране на това
деяние/. Даже и да се приеме хипотетично за достоверно изложеното от
подсъдимия, че конфликта бил предпоставен от това, че пострадалата го наричала с
думите, твърдяни от него и отразени в протокола от с.з. на 11.12.17г. /в частта
му на л.579, т.2 от съд. п/во/, липсват и минимални данни това да е отключило
развитието на афект, чрез протичане на нужните фази - вегитативна фаза,
същинска фаза и фаза на изчерпване. Липсват и минимални данни и за
кумулативноизискуемата предпоставка - за юридическият критерий на чл.118 от НК.
От гласните доказателства по делото се налага извода, че пострадалата не е
предизвикала у подсъдимия афекта по указания от закона начин - чрез насилие,
тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или
негови близки. Изложеното налага извода, че конфликта, непосредствено
предхождащ поведението на подсъдимия, даже и да е отпочнал по твърдяния от
подсъдимия начин – чрез посочените упреци от пострадалата и излагане на думи с
изложената характеристика съгласно неговите твърдения, са предизвикали у
подсъдимия максимално едно обикновено раздразнение, предпоставено и от
посочената с експертизата негова личностна характеристика, което раздразнение няма
наказателно правно значение.
Съобразявайки
следващото от доказателствената съвкупност, съдът не установи несъмненост на обстоятелствата, от характера да обосноват правния
извод, че с действията си на 09.06.2015г., подс.С. осъществил от
обективна, както и субективна страна въведеното с обвинението престъпление по
чл.142, ал.1 от НК, поради което, по аргумент на
противното от чл.303, ал.2 от НПК, на основание чл.304 от НПК следва по него да се постанови оправдаване. Съображенията
за това са следните. Предмет на преценка въз основа
доказателствата в отговор реализирано ли е или не това деяние, са
обстоятелства, свързани с
принудително отвеждане на св.Р. на процесната дата от
място, където се намирала /промяна в местонахождението й към даден момент/
въпреки неиното несъгласие за това. В случая с обстоятелствената част на
обвинителния акт като такъв епизод от случилото се на 09.06.15г.,
такива действия се описват като предпоставени от нанасянето на побой върху св.Р.
– удари с ръце, в лекия автомобил „Ауди“А3, задържането насила и против волята й в него, и
недаването на възможност да слезе в момента, в който
подсъдимия погеглил с него в избраната и определена от последния посока. Изводимо
от посоченото, че потеглянето било предходено от изразено желание на св.Р.
да се прибере в дома си, съобразно обтоятелствената част на обвинението в тази
му част, свидетелства, че това съставомерно поведение се твърди, че се
реализирало с второто по време потегляне с автомобила „Ауди“ от района пред
жилището на св.М. (след което и напускане на града и движение в
посока село П.), с намиращата се в
автомобила св.Р.. Въз
основа на съвкупноста се явява съмнено, че наличието на Р. в автомобила и
промяната в местонахождението й в пространството /чрез движението му по описани
във факт. обстановка начин/, било против нейната воля. В това отношение съдът първо
отчита факта, че в показанията си в цялото наказателно производство св.Р.
не сочи да е изразявала явно несъгласие /което да е било възприето съответно от
подсъдимия/ да се намира в автомобила, както и с предстоящото потегляне и промяната на местонахождението й
по този начин /както това например се установява несъмнено за св.М., която с
обвинението не е приета за постарадала от съставомерни действия на подсъдимия/.
Приетото в обвинителния
акт, „през цялото време св.Р. плачела и молела подс.С. да я пусне да се прибере в дома си“… /стр.3 от същият/, не се установява от доказателствата – св.Р. излага подобно твърдение едва в съдебната фаза на процеса – във второто по време съдебно следствие –
л.163, т.1 от СП, и то не в свободния си разказ за
случилото се, а след зададен такъв изричен въпрос в съдебно заседание,
които обстоятелства внасят съмнение в обективността на
изложеното в тази насока. Очевидно подобно въздействие върху св.Р. не било прието за даденост и от св.М., изводимо от факта, че съобщавайки за действията на
подсъдимия в полицията не посочила
обстоятелства, свързани с отвличане на намиращата се в автомобила Р. (което и индицира, че не приела последната
да не е съгласна да е в автомобила, и да се отправи с
него в друго местоположение при привеждането му в движение от подс.С. от имота
на М. *** към съответно друго място) управление, а единствено за нанесен й побой от подсъдимия и отнемане на автомобила й /на и от самата М./ от
подсъдимия, в който автомобил се намирала св.Р.. На второ място – подсъдимия описателно няколкократно в обясненията
си отрича за обективирано,
съответно и от характера да се
възприеме от него поведение,
или изявление от страна на Р.,
указващо нежеланието й да се намира в автомобила. На трето място – установява
се, че и
няколкократно е имала възможност да го напусне,
а не го е сторила /което косвено стои в подкрепа на тезата на подсъдимия и освен това внася
съмнение във вече изложеното по време на съдебното следствие от св.Р. в
противен смисъл/. Или макар и присъствието на св.Р. в автомобила да било
налагано от страна на подс.С., така както е и визирано по фактите, отразени по-горе, липсват несъмнени по съдържание доказателствени източници, които
да свидетелстват, че това присъствие, както и последвалата промяна в местонахождението на свидетелката чрез привеждането му в
движение от подсъдимия, било нежелано от Р.. Едновременно с това, субективното отношение на С. към факта на наличие на
св.Р. в автомобила и реализираните придвижвания с него, в това число приетото
за съставомерно според обстоятелствата на обвинението, се установява със съдържание, различно от изискваното за отвличане – действията му били
обусловени от ревност, от непримиримостта му с наскоро прекратените им
отношения на общо съжителство, че се чувствал пренебрегван, в комбинация с току-що подновените им интимни отношения и факта, че
по същото време св.Р. била търсена от, и искала да контактува и с бащата на детето
й св.Н.. Съответстващите на тези дадености обяснения на подсъдимия, наред с неустановеност по делото на явно несъгласие изразено от Р., или пък неявно /действия
на последната, демонстриращи несъгласие, с характера сигурно да са станали
достояние на подсъдимия/, мотивират извода на съда за неустановеност въз основа
на съвкупността на изискваното за съставомерността на обсъжданото престъпление,
психологично отношение на подсъдимия към извършваното. Предвид това, съдът е
признал подс.С. за невинен в
това, че на
09.06.2015г. в гр.Т., отвлякъл Н.Р.Р., ЕГН: **********, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправдава изцяло по това обвинение – за извършено
престъпление по чл.142, ал.1 от НК.
Подсъдимият
С.Е.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.346, ал.5, във връзка с ал.2, т.1, пр.1 и пр.2, във връзка с ал.1 от НК,
като на 09.06.2015г. в гр.Т., противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство – лек автомобил ”Ауди А3” с Рег. № Т****МТ на стойност 2000 лв. - от
владението на М.Р.М. ЕГН: ********** ***, без нейно съгласие с намерение да го
ползва, ползвал го, вследствие на което последвала повреда на превозното
средство и то било изоставено без надзор в село П., област Р., като за
отнемането на превозното средство е употребена сила.
Изпълнителното
деяние се изразило в отнемане на чуждо за подсъдимия моторно превозно средство
- л.а.”Ауди А3” с Рег. № Т****МТ на стойност 2000 лв. - от владението на М.Р.М.
ЕГН********** ***, по описания във фактологията начин, което било
противозаконно -без нейно съгласие, с намерение да го ползва. Подсъдимия
ползвал превозното средство, вследствие на което последвала повреда на същото и
то било изоставено без надзор в с.П.,
обл. Р., като за отнемането на превозното средство е употребена сила. Без
съгласието на владелеца и собственик на автомобила - св.М. подсъдимия привел
същия в движение. Отнемането и преодоляването на несъгласието на владелеца било
постигнато от подсъдимия чрез употребената спрямо нея сила в момент, в който тя
управлявала автомобила. Силата се изразила се в гореизложените му действия -
въртене на волана и дърпане на ръчната спирачка от подсъдимия, както и
нанесения побой на св.М. изразяващ се в блъскане, дърпане и нанасяне на удари
по главата и лицето й, които в крайна сметка довели до нейното отстраняване от
шофьорската седалка. Това поведение на подсъдимия било насочено към сломяване
съпротивата на М., и било успешно, като я избутал и седнал на мястото на
водача. Декларирал, че ще използва автомобила, на което св.М. не възразила
именно поради употребената предварително сила. Намерението на подсъдимия при
употребата на насилие спрямо св. М. било отнемането на автомобила. Без значение
за съставомерността е факта, че пострадалата М. преди това предоставяла
автомобила си на подсъдимия, съответно това не изключва противозаконното му
отнемане в конкретния случай. След отнемането подсъдимият извършил действие по
управление на автомобила, също без да се съобразява с волята на св.М.. След
като оставил пред блока св.М., той потеглил с автомобила в неизвестни за нея
посока и място, като по този начин реализирал престъпното си намерение да го
ползва. Вследствие престъпното отнемане и ползуване на автомобила, настъпило
ПТП, при което последвала повреда на същия изразяваща се в повредите на
горепосочените части и детайли. Налице и обстоятелството, квалифициращо
престъплението, свързано с изоставяне на автомобила без надзор - то безспорно е
налице, вкл. и предвид това, че ключовете останали у подсъдимия /били установени
при огледа на втория етаж в процесната къща за гости в П./.
От
субективна страна подс.С. ясно съзнавал, че автомобила е чужда собственост и че
го отнема и ползва без съгласието на собственика и владелец М.. Деянието е било
извършено виновно, при съставомерната форма на вина пряк умисъл, тъй като
подсъдимият като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал общественоопасните му последици и искал
тяхното настъпване.
Причини за извършването на
престъпленията - ниското правосъзнане на подсъдимия, неуважението му към
чуждите права и интереси, здравословните му проблеми от психически порядък и
емоционално-духовните проблеми във връзката между него и пострадалата, в
усложнена комбинация, съобразно изложеното, с такива също между последната и
бивш приятел, съпруг на детето й, както и между подсъдимия и приятелката на
пострадалата М..
Индивидуализация
на наказанието:
За престъплението по чл.115, във връзка с с чл.18, ал.1
от НК. Съдът взе предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство, чистото съдебно минало на подсъдимия С. към
процесната дата (видно от справка за съдимост на
л.27, папка 1 от досъд. п/во), както
и факта, следващ от обстоятелствата предхождащи събитието, че св.Р. била елемент от конфликтната
ситуация, обусловила цялостното поведение на С. (на датата на реализиране на това
престъпление, както и на предходната дата), съща така отчита като
смекчаващо вината обстоятелство очевидното значение на
интимната връзка на подсъдимия с пострадалата, предхождаща процесните събития,
очевидно не без поощрения от нея и към инкриминирания период (след като тръгнала с него на вилата на баба му едновременно с
уговорената с бащата на дететето й и бивш приятел среща),
явяващо се нейн принос за случилото се, изложените му здравословни проблеми от
психически порядък, безспорно снижаващи прага на самооценката и самоконтрола на
действията му, както и тежкото здравословно състояние на майка му (следващо от периодично ангажираните в производството доказателства в
тази насока, в това число и актуално приложените в съдебната фаза – медицинска
документация на л.531-533, том 2 от съд. п/во. Също така и добрите характеристични
данни от работодатели и съмия факт, че реализирал в съответни периоди от време
трудова дейност – видно от приложените на л.541
– 552, т.2 от съд. п/во документи. Като отегчаващи вината обстоятелства се
отчитат проявената упоритост и жестокост, високия ръст на престъпленията против
личността в страната и за съжаление утвърждаващото се брутално незачитане на
чуждата личност и достойнство. Съобразявайки тези обстоятелства, като
констатира значителният превес на положителните над отрицателните, съдът приема
за съответно с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко поправянето
на подсъдимия към спазване на законите занапред, както и ограничаване
възможността му за подходящ период да не върши престъпления, то да бъде
отмерено по размер под средата на предвиденото и по-конкретно в размер на ДЕСЕТ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За престъплението по чл.346, ал.5, във връзка с ал.2,
т.1, пр.1 и пр.2, във връзка с ал.1 от НК. Съдът взе предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство, чистото съдебно минало на подсъдимия С. към
процесната дата (видно от справка за съдимост на
л.27, папка 1 от досъд. п/во), също
така горепосочените му здравословни проблеми от психическо
естество и приноса на жертвата за случилото се чрез неразумно даваните девизи
включително и в инкриминирания период, не без комбинирането й с посочените
специфични отношения в тройка със свид.М.., също така
тежкото здравословно състояние на майка му (следващо
от париодично ангажираните в производството доказателства в тази насока, в това
число и аткуално приложените в съдебната фаза – медицинска документация на
л.531-533, том 2 от съд. п/во). Също
така и добрите характеристични данни от работодатели и самия факт, че
реализирал в съответните периоди от време трудова дейност – видно от приложените на л.541 – 552, т.2 от съд. п/во документи. Като
отегчаващи вината обстоятелства се съобразяват
проявената упоритост и бруталност, множествеността на тежкоквалифициращите
обстоятелства и високия ръст на престъпленията по транспорта в страната. При
констатиращият се превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът
приема за съответно с оглед постигане целите на наказанието лишаване от свобода
и преди всичко поправянето на подсъдимия към спазване на законите занапред,
както и ограничаване възможността му за подходящ период да не върши
престъпления, то да бъде отмерено по размер под средата на предвиденото и
по-конкретно в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Отново
съобразявайки тези обстоятелства счита за съответно комулативнопредвиденото
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, да бъде
определено със срок на изтърпяване от СЕДЕМ ГОДИНИ, за което отчита и справката
за извършвани нарушения по ЗДвП, пиложено в ДП. Поради
установеното от доказателствата за липса на имущество, съобразно правилото по
чл.45, ал.1 от НК, не е налице възможност за налагане на поначало предвиденото
в комулативен порядък наказание конфискация.
При наличие предпоставките на чл.23, ал.1 и ал.2 от НК, съдът
е наложил на подсъдимия С.Е.С., общо - най-тежкото от наказанията лишаване от
свобода, определени за горните две престъпления, а именно – ДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и ПРИСЪЕДИНЯВА към него наказанието Лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, както
и съобразно правилото по чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНСЗ е постановил изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК е постановено приспадане при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето през което подс. С.Е.С.
е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за нeотклонение
„домашен арест“, както следва:
- времето, през което
бил задържан – по ЗМВР и по мярка за неотклонение „задържане под стража“ - от
10.06.2015г. до 17.09.2015г.; както и от 15.06.2016год. до 09.12.2016год.
- времето, през което по
отношение на него е била взета мярка за нeотклонение „домашен арест“ - от
17.09.2015г. до 30.12.2015г., както и от 10.12.2016год. до датата на последваща
промяна в това състояние.
Предвид установеното по
делото, че приложения като веществено доказателство по делото нож е вещ
послужила за извършване на умишлено престъпление (процесния опит за убийство), съдът е постановил отнемането
му в полза в полза на държавата - нож с бяла пластмасова ПВЦ - дръжка с обща
дължина 27см.и дължина на острието от 16,5см., и е постановено да се унищожи
като вещ с незначителна стойност. Последното и за обтривките, а останалата част
от веществените доказателства съответно:
- дебитна кара на
името на С.М.- да се върне на същия.
- гривна с червен
конец с кръгъл орнамент, дамски потник, сива тениска от памучен плат – да се
върнат на Н.Р.Р., ЕГН: **********.
По гражданския иск:
Съобразно
гореизложеното по делото са установени по несъмнен и категоричен начин
елементите от хипотезата по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД - авторството на увредилият
пострадалата опит за убийство, причинно - следствената му връзка с увреждането,
последиците за пострадалата и вината на ответника – подсъдим. Преживените от
пострадалата ужас, болки и страх, както и посегатеството върху и накърняването
на телесната и неприкосновеност и правото и на живот, представляват увреждане -
накърняване на неимуществения и патримониум, което съгласно чл. 52 от ЗЗД
подлежи на обезвреда в имуществена форма. При преценката на дължимия размер на
обезщетението съобразно законоустановения критерий – справедливост и
разпоредбата по чл. 51 от ЗЗД, задължаващо го да съобрази приноса на увреденото
лице, съдът съобрази твърде съществения принос на пострадалата за настъпването
на процесните събития по това деяние, а на тази база и за неимуществените й
вреди от тях. Изложи се подробно, че тя е съжителствувала продължително време с
подсъдимия, знаела е за характеровите му особености, вкл, на база ревност и др.
отключващи фактори установени по делото и въпреки това без първоначално каквато
и да било принуда от негова страна е подновила по изложения начин вкл. интимната
си връзка с него, дублирала е срещата си с него с тази на бивш приятел, от
който отлично е знаела че подсъдимия ревнува и изпада в ярост, замесила е при
това и приятелката си св. М., също близка с подсъдимия, при това с данни и за
интимност, макар и безспорно наплашена и стремяща се да го успокои все пак
обективно е престояла с него по посочениея начин в село П. при многобройни
възможности да предизвика реакция у околните в магазини, къщата за гости и по
улиците на селото. Както се изложи тези обстоятелства не се отразяват в случая
на съставомерността на деянието на ответника - подсъдим, както се твърди от
защитата му. Те обаче имат твърде съществено значение и в двата аспекта – и
като принос и като преценка на база справедливост. Като съобрази всичко
изложено съдът прие, че гражданският иск, предявен във връзка с престъплението
по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК следва да бъде уважен, но не в предявения
размер, а за сумата от 15 000 лв. със законните последици, а в останалата му
част (за обезщетяване със сума, надвишаваща този размер, до
35 000 лева) да се отхвърли. Оправдателния
изход за твърдяното с обвинителния акт престъпление по чл.214, ал.1 от НК,
обуславя поради неосъществено противозаконно въздействие от подсъдимия към св.Р.
съответно и нереализирано непозволено увреждане, постановеното с присъдата за
цялостно отхвърляне на гражданския иск в тази му част.
Предвид
това, съдът е постановил осъждане на подсъдимия С.Е.С., да заплати на Н.Р.Р.
сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени
вреди, причинени й от престъплението по чл.115, във връзка с с чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2015г. до окончателното й
изплащане, и отхвърлил иска в останалата му част – за претенцията за
обезщетяване със сума надвишаваща 15 000,
до 35 000 лева, както и
Отхвърляне
изцяло на гражданския иск, предявен от Н.Р.Р. против С.Е.С., с който се
претендира заплащането от последния на неимуществени вреди, причинени от
твърдяното с обвинителния акт, престъпление по за чл.142, ал.1 от НК, в размер
на 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2015г. до
окончателното й изплащане.
Следва
подсъдимия да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 600 лева
(шестотин лева) - държавна такса върху присъденият размер по гражданският иск,
както и в полза на ОД на МВР - Р., сумата 2182,98 лева (две хиляди сто
осемдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки) - разноски на досъдебното
производство и да в полза на Бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен
съд – Р. – 3523,14 лева (три хиляди петстотин двадесет и три лева и
четиринадесет стотинки) - разноски направени в съдебното производство.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Окръжен съдия: