№. 520 / 8.8.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
08.08.2018 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -. МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Димитър Цветанов и в присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 552 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 от КТ.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 т.2 от КТ, 222 ал.1 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.С.В. xxx твърди в исковата молба, че работил при ответника на длъжност „шлосер” със сключен трудов договор №. 53 от 05.08.2008 година в "П. ЕАД, гр. С. на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ с пълно работно време, а именно 8 /осем/ часа, за което получавал възнаграждение от 320,00 лева. Поддържа и това, че с допълнително Споразумение от 05.01.2009 година на основание чл.118, ал.3 от КТ, трудовото му възнаграждение било увеличено на 440 лева, като впоследствие бил преместен и на друга длъжност със същата заплата, а именно ,,оператор на меляне на зърно“ с код по НКПД xxxx . Твърди, че с допълнително споразумение от 2011 година трудовото му правоотношение било прехвърлено в "Б. "АД -. град Монтана. Заявява, че изпълнявал задълженията си в производствената база, находяща се във Ф. з. -. Б.. Твърди, че следвало да получи от ответника трудово възнаграждение в размер 500,16 лева месечно. Поддържа, че на 08.08.2016 година получил заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.3 от Кодекса на труда. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не му изплатил дължимото трудово възнаграждение, както следва: за месец май 2016 година -. остатък от 300,16 лева; за месец юни 2016 година -. остатък от 250,16 лева; за месец юли 2016 година -. остатък от 500,16 лева; за месец август 2016 година -. остатък от 100,00 лева. Твърди, че при прекратяване на трудовото му правоотношение, не му е изплатено обезщетението на основание чл.222, ал.1 от Кодекса на труда в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец, а именно 500,16 лева, както и обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск е размер на 428,70 лева. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати неизплатено трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли и август 2016 година в общ размер на 547,27 лева, мораторна лихва върху тази сума в размер на 85,04 лева, обезщетение по чл.222 ал.1 КТ в размер на 370,50 лева, мораторна лихва върху тази сума в размер на 54,13 лева, обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в размер на 385,83 лева, мораторна лихва върху тази сума в размер на 56,37 лева, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Б. –. С.” АД –. град С., представлявано от изП.директор М. П. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва изцяло предявените от ищеца искове като твърди, че същите са неоснователни и недоказани. Поддържа, че приложените от ищеца доказателства не установяват твърдяните от него претенции. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че ищецът А.С.В. xxx е работил при ответника на длъжност „шлосер”. Впоследствие бил преместен на друга длъжност, а именно ,,оператор на меляне на зърно“ с код по НКПД xxxx . Установено е, че ищецът е изпълнявал задълженията си в производствената база, находяща се във Ф. з.-. град Б.. Със заповед №. 65/08.08.2016 година, считано от същата дата, е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ. Със същата заповед е разпоредено да се изплати на ищеца обезщетение по чл.222 ал.1 КТ и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. От заключението на вещото лице В.П.Т. е установено, че работодателят не е изплатил трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли и август 2016 година в общ размер на 547,27 лева, обезщетение по чл.222 ал.1 КТ в размер на 370,50 лева и обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в размер на 385,83 лева. Установено е също така, че сумите са начислени във ведомостите за заплати.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключението на вещото лице В.П.Т. по назначената съдебно -. икономическа експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
От заключение на вещото лице В.П.Т. е видно, че работодателят е начислил по ведомости за месеците май, юни, юли и август 2016 година брутно трудово възнаграждение, направил е съответните удръжки и е останала за периода чиста сума за получаване в общ размер на 547,27 лева, която не е изплатена на ищеца. С оглед на това и предвид допуснатото изменение на иска, съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца трудово възнаграждение в общ размер 547,27 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане делото –. 12.03.2018 година до окончателното й изплащане.
Основно задължение по трудовия договор за работодателя е изплащането на възнаграждение за положения от работника труд -. аргумент от чл.242 от КТ. Съгласно чл.270 ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се дължи всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Тъй като задължението е определено със срок, работодателят изпада в забава с изтичане на срока. Видно от заключението на вещото лице В.П.Т., обезщетението за забавено плащане на сумата от 547,27 лева е 85,04 лева. Ето защо и предвид допуснатото изменение на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 85,04 лева –. обезщетение за забавено плащане.
Съгласно изричната разпоредба на чл.222 ал.1 КТ, когато работник или служител е освободен на някое от основанията в цитираната разпоредба, той придобива право на обезщетение при условие, че след уволнението не е работил по трудово правоотношение. Няма данни по делото ищецът да е работил по трудово правоотношение след прекратяване на правоотношението си с ответника. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ответната страна изрично е разпоредила да се изплати на ищеца обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за един месец. Това изявление е признание от страна на ответника, че дължи на ищеца обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ. Видно от заключението на вещото лице В.Т., работодателят е начислил това обезщетение във ведомостта за заплати за месец август 2016 година. Чистата сума за получаване, посочена в заключението на вещото лице е в размер на 370,50 лева, която е останала неизплатена на ищеца. С оглед на това и предвид допуснатото изменение на иска, съдът намира, че претенцията по чл.222 ал.1 КТ следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 370,50 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.03.2018 година до окончателното й изплащане.
По отношение на исковата претенция с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.222 ал.1 от КТ, съдът намира, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Няма данни по делото, че ищецът е отправил покана, каквато в случая е необходима до ответника за плащане на обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ, за да се приеме, че същият е изпаднал в забава.
По силата на чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това обезщетение съгласно чл.224 ал.2 от КТ се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
В процесния случай са налице и двете предпоставки за възникване правото на ищеца на претендираното обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ: 1.налице е прекратено трудово правоотношение и 2.налице е неизползван от ищеца платен годишен отпуск. Видно е от приетото по делото заключение на икономическата експертиза, че работодателят не е изплатил на ищеца обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 385,83 лева. Съдът намира, че този иск следва да бъде уважен в този размер, предвид допуснатото изменение на иска, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2018 година до окончателното й изплащане.
Претендираното от ищеца обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ по силата на закона се дължи от работодателя при прекратяването на трудовото правоотношение, т.е. следва да се изплати към момента на прекратяването. Следователно обезщетението по чл.224 ал.1 КТ е станало ликвидно и изискуемо към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл.84 ал.1 от ЗЗД/. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В процесния случай е установено от заключението на вещото лице, че обезщетението за забава, изчислено за процесния период върху неизплатеното обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 385,83 лева, е 56,37 лева. Съдът намира, че този иск следва да се уважи в този размер, тъй като е налице и допуснато изменение на този иск.
Съобразно този изход на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд -. Монтана държавна такса в размер на 250,00 лева, разноски в производството за съдебна експертиза в размер на 140,00 лева, както и сумата от 5 лева -. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от исковете сумата от 385,56 лева –. разноски по делото.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б. –. С.” АД, Е. 1. със седалище и адрес на управление град С., район „В. ж. з. О. у. №. 3. е., представлявано от изП.директор М. П. М. да заплати на А.С.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 547,24 /петстотин четиридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/ лева -. неизплатено трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли и август 2016 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2018 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Б. –. С.” АД, Е. 1. със седалище и адрес на управление град С., район „В. ж. з. О. у. №. 3. е., представлявано от изП.директор М. П. М. да заплати на А.С.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 85,04 /осемдесет и пет лева и четири стотинки/ лева –. обезщетение за забавено плащане на неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 547,24 лева.
ОСЪЖДА „Б. –. С.” АД, Е. 1. със седалище и адрес на управление град С., район „В. ж. з. О. у. №. 3. е., представлявано от изП.директор М. П. М. да заплати на А.С.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 370,50 /триста и седемдесет лева и петдесет стотинки/ лева –. обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2018 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Б. –. С.” АД, Е. 1. със седалище и адрес на управление град С., район „В. ж. з. О. у. №. 3. е., представлявано от изП.директор М. П. М. да заплати на А.С.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 385,83 /триста осемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2018 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Б. –. С.” АД, Е. 1. със седалище и адрес на управление град С., район „В. ж. з. О. у. №. 3. е., представлявано от изП.директор М. П. М. да заплати на А.С.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 56,37 /петдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/ лева –. обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.224 ал.1 КТ в размер на 385,83 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx против „Б. –. С.” АД, Е. 1. със седалище и адрес на управление град С., район „В. ж. з. О. у. №. 3. е., представлявано от изП.директор М. П. М. иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.222 ал.1 от КТ в размер на 54,13 /петдесет и четири лева и тринадесет стотинки/ лева , като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б. –. С.” АД, Е. 1. със седалище и адрес на управление град С., район „В. ж. з. О. у. №. 3. е., представлявано от изП.директор М. П. М. да заплати по сметка на Районен съд -. Монтана държавна такса в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева, разноски в производството за съдебна експертиза в размер на 140,00 /сто и четиридесет/ лева, както и сумата от 5 /пет/ лева -. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на А.С.В. сумата от 385,56 /триста осемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лева –. разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-.Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :