Н.о.х.д. №154/2017 год. на ХРС

 

МОТИВИ:

 

         Обвинението срещу подсъдимия З.К.С. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че на 14.01.2017г., в гр.Хасково, чрез нанасяне на удар с дясната си ръка в областта на лицето, причинил на полицейски орган – А.Н.О. – разузнавач 6-та степен в група „Противодействие на криминалната престъпност“ – изток на сектор „КП“ към РУ-Хасково при ОД-МВР-Хасково, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – а именно - разкъсно-контузна рана на лигавицата на левия носен проход и кръвотечение от носа– престъпление по чл.131 ал.2 т.3 вр.чл.130 ал.1 от НК.

        РП-Хасково поддържат обвинението. Нямало спор, че авторът на увреждането бил подсъдимия, че пострадалият бил А.О. – полицай от криминална полиция, който  осъществявал служебните си задължения, възложени му със закон и трудови функции. Когато един гражданин отидел в сграда на МВР, той обикновено се срещал с полицаи. Всички гласни доказателства сочели, че пострадалият е полицай, а подсъдимият не дал възможност на пострадалия да му докаже това си качество, чрез показване на служебната карта. Деянието било изключително цинично, дръзко и нахално. В много държави, дали правови или не, при подобни обстоятелства на подсъдимия щели да бъдат причинени увреждания, на иначе правно-защитени права, в много по-значителни степени. Единственото възможно наказание било „лишаване от свобода“, което трябвало да бъде изтърпяно, а не отлагано. Предвид предходната реабилитация за другите осъждания, режимът следвало да бъде „общ“, а срокът следвало да бъде отмерен на 6 месеца. Отделно от това, не бивало да се забравя, че както служителите на МВР, разследващите полицаи, така и съдиите и прокурорите били в същата разпоредба, в която като наказуемост бил пренесен и З.С..

       Пледират за осъдителна присъда в този смисъл.

       Подсъдимият З.С. не се признава за виновен. Нито искал да удря някой, нито бил посягал.

       Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда.

       Повдигнато спрямо С. обвинение не се доказвало безсъмнено. От видео запис, по който била направена и техническата експертиза, не се виждало, нямало и един момент, в който да се вижда, че З.С. нанася умишлено или изобщо нанася удар. На този запис не се виждало душене, но се виждали други неща, за които защитата представила доказателства. Трябвало да се кредитират показанията и обясненията на С., който бил пийнал, наложило се да занесе цигари на задържан негов познат и в момента, в който замахнал, като жест, да го остави цивилния, веднага върху него скочили поне 10-тина полицаи. След това З.С. бил ритан, на кадрите се виждало как се бърше и кръвта от пода. Разпитаните свидетели, които били полицаи, присъствали на инцидента, продължавали да твърдят, че имало душене, нанасяне на удари. Това нещо не се виждало от видео-техническата експертиза – нямало душене, също така не се виждал и удар. Алтернативно защитникът иска от съда наказание „лишаване от свобода“, при условията на чл.66 от НК.

        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна, изложеното в обвинителния акт, а именно:

        Подсъдимият З.К.С. към средата на месец януари 2017г. бил безработен.

        На 14.01.2017г., още преди обяд, в дома на С. отишъл негов приятел и двамата седнали да пият алкохол. Следобеда се преместили в заведение, където продължили да пият.

        На същата дата, във връзка с извършен грабеж на територията на гр.Хасково, предвид наличната информация пострадалият А.Н.О. и колегата му - Н.А.Г. - двамата от криминална полиция в РУ на МВР Хасково (ПКП-Запад при РУ-Хасково), следвало да проверят дали лицето П.Р.М. *** е съучастник в престъплението.

        А.Н.О. работел на длъжността „Разузнавач VI-та степен в група „Противодействие на криминалната престъпност"  - Изток, сектор „Криминална полиция" на РУ на МВР-Хасково. Поради характера на работата и длъжностната му характеристика изпълнявал служебните си задължения и по това време на денонощието.

        Около 18 часа на 14.01.2017г., П.Р.М. ***. Около 18.30 часа, след проведената беседа, полицаите установили, че са налице данни и доведеното лице следва да бъде задържано.

        Този факт му бил съобщен и за това П.Р.М. се обадил по мобилния си телефон на подсъдимия З.К.С.. Поискал да му занесе храна и цигари, като съобщил местоположението си и предположението, че ще остане и през нощта на същото място. За оформяне на заповедта за задържане П.Р.М. бил свален на първия етаж, достъпен за посетители в сградата на РУ на МВР гр.Хасково.

        М. седнал на пейка с три отделни седалки. От ляво била стена, отзад - облегалката била обща и оформена като ограда, а от дясната страна на М., на съвсем близко разстояние застанала пострадалия А.Н.О.. Така П.Р.М. нямал възможност да напусне сградата на РУ на МВР в гр.Хасково, а О. го охранявал.

        Малко след 18:30 часа, както обикновено, в сградата на РУ на МВР гр.Хасково идвали униформени полицаи, които трябвало да започнат работа в 19 часа. Подготвяли се за предстоящата си работа.

        По това време, в сградата на РУ на МВР Хасково, на първия етаж влязъл подсъдимия З.С.. Видял къде стои П.Р.М. и се запътил към него, откъм гърба му и откъм гърба на А.Н.О.. Когато стигнал, З.К.С. с тяло изблъскал О. и застанал от дясната страна на П.М..

        А.О. казал на подсъдимия „Аз съм полицай! Намираш се в районно управление, не можеш да ме буташ!". З.С. заявил „Бягай от тука, искам да се видя с П.", а тогава О. доловил мирис на алкохол идващ от подсъдимия. До този момент О. бил с двете си ръце в джобовете на панталона.

        Тъй като към този момент, не била ясна фактическата обстановка около извършения преди това грабеж, А.Н.О. искал П.Р.М. да няма досег с трети лица, с неизяснена роля. О. повторил на З.К.С., че е полицай и да се отмести назад, като едновременно с това с лявата си ръка, с външната част на предмишницата на нивото на корема на подсъдимия, искал да го отстрани.

        Били почти с лице един спрямо друг, О. леко с лявото си рамо напред, а подсъдимия - с дясното.

        В този момент, З.К.С. отвърнал „К-во кат си полицай.." и с дясната си ръка, над ръката на О., нанесъл удар в лицето на полицая, с опакото на дланта, като почти едновременно с лявата си ръка хванал О. за шията. Присъстващите други полицаи веднага се намесили, като свалили подсъдимия по очи на пода и след съпротива му поставили белезници.

        Бил задържан за 24 часа.

        От удара в лицето, на А.Н.О. му потекла кръв от носа. Била му оказана лекарска помощ.

        От извършената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на удара А.Н.О. е получил разкъсно-контузна рана на лигавицата на левият носен проход и кръвотечение от носа. Тези увреждания довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, представляваща форма на леката телесна повреда.

        С оглед данните по делото, появили се по-късно, че С. страда от психично заболяване, съдът назначи в хода на съдебното следствие и съдебно-психиатрична експертиза, както за да изследва въпроса дали към момента на извършване на деянието подсъдимият е разбирал свойството и значението на постъпките си и дали е могъл да ги ръководи, така и за да изследва настоящото му състояние, с оглед преценката дали не е налице някоя от хипотезите на чл.25 т.1 от НПК.

        От заключението на съдебно-психиатричната експертиза става ясно, че З.С. страда от Смесено-тревожно депресивно разстройство. Тревожно депресивен синдром с елементи на паника. Непълна ремисия. Към момента на извършване на деянието същият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Дори след употреба на алкохол – това не се е отразило на възможността му да ръководи постъпките си. Понастоящем З.С. имал симптоми, характерни за Смесено-тревожно депресивно разстройство. Провежданото медикаментозно лечение не повлияло съществено наличната симптоматика. Към момента обаче подсъдимият нямал нито краткотрайно разстройство на съзнанието, нито друго тежко заболяване, обуславящо невменяемост.

        Подсъдимият е осъждан 2 пъти.

        Реабилитиран е и за двете осъждания.

       При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

        Подсъдимият З.К.С. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.131 ал.2 т.3 вр.чл.130 ал.1 от НК, като на 14.01.2017г., в гр.Хасково, чрез нанасяне на удар с дясната си ръка в областта на лицето, причинил на полицейски орган – А.Н.О. – разузнавач 6-та степен в група „Противодействие на криминалната престъпност“ – изток на сектор „КП“ към РУ-Хасково при ОД-МВР-Хасково, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – а именно - разкъсно-контузна рана на лигавицата на левия носен проход и кръвотечение от носа.

        От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на престъпния резултат и е искал именно настъпването на обществено опасните последици.

        По делото се установява, че пострадалият полицай А.О. не е бил облечен с униформа, а е бил с цивилно облекло.

        Разпитаните по делото свидетели обаче – самия А.О., св.Н.Г. /очевидец/, св.Г.Т. /очевидец/, св.И.Т. /очевидец/, св.Д.Д. /очевидец/ еднопосочно, ясно и категорично сочат при разпитите си, че О. се е представил като полицай, като е казал на З.С., че е полицай и подсъдимият е знаел служебното качество на О., преди да го удари. Ето защо е налице субективната страна на престъплението по чл.131 ал.2 т.3 вр.чл.130 ал.1 от НК – подсъдимият е бил наясно, че срещу него стои полицай, преди да замахне с ръка и да го удари по носа.

       Подсъдимият е реабилитиран.

       В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия по общите правила.

       Като прецени събраните по делото доказателства, степента на обществена опасност на извършеното престъпление, както и данните за личността на подсъдимия, съдът прие наличие на изключителни смекчаващи вината обстоятелства – подсъдимият е реабилитиран, нелошите характеристични данни, липсата на криминални регистрации, употребения алкохол, психичното заболяване на С., криворазбраните идеи за мъжественост. По тази причина съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението по чл.131 ал.2 т.3 вр.чл.130 ал.1 от НК и определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК – като слезе под специалния минимум от 1 година и определи наказанието в интервала 3 месеца – 12 месеца. Съдът счете, че наказанието следва да бъде отмерено малко под средния размер в този интервал – а именно 5 месеца „лишаване от свобода“.

        Подсъдимият е реабилитиран и няма пречки за приложение на чл.66 ал.1 от НК.

        Съдът съобрази още и заключението на съдебно-медицинската експертиза, където вещото лице посочи, че изтърпяване на ефективно наказание „лишаване от свобода“ по НК би могло допълнително да влоши състоянието на подсъдимия, тъй като към настоящия момент все още била налице тревожно-депресивната симптоматика и продължавало да се провежда лечение. Ето защо съдът приложи чл.66 ал.1 от НК и отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 години.

       С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.

       С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати и разноските по делото за вещи лица.

       Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                                   Районен съдия :/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.