№ 149
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на двадесет
и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20241100900574 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 436- чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на А.Б.Б., ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника му адв.П., с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК против
отказът на ЧСИ Н.М. с рег. №841, съгласно регистъра на КЧСИ, обективиран в
Разпореждане от 22.10.20254г., да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК изп.дело №20148410407694.
Жалбоподателят оспорва обжалваният отказ като сочи, че той е
незаконосъобразен, защото по изпълнителното дело е изтекъл двугодишен
срок на бездействие на кредитора и вземането е било перемирано.
От страна на взискателя „Кредит Инкасо Инвест БГ“ ЕАД е подадено
писмено възражение срещу жалбата, в което се сочи, че в рамките на
изпълнителното дело са депозирани молби за изпълнителни действия и са
извършвани такИ., а именно: на 04.07.2014г. - Молба за образуване с искане за
насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника; на 31.03.2026г.-
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 16.01.2027г.,
10.07.2027г. и 12.10.2028г. – насрочена дата за извършване на опис, оценка и
публична продан на движими вещи; на 21.08.2020г.-подадена молба за
налагане на запор върху трудово възнаграждение; на 19.07.2021г.-молба за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и искане за
извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на
1
длъжника; на 28.03.2023г. –молба за налагане на запор върху вземания на
длъжника и извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника.
Предвид изложеното счита, че не са налице предпоставките на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, тъй като в рамките на двугодишния срок от страна на взискателя
са депозирани молби за извършването на изпълнителни действия.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалваното действие. В тях е посочено, че съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато в продължение
на две години взискателят не е поискал извършване на действия с цел
удовлетворяване на вземането си. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2
от 26 юни 2015г. по т.д. №2/2013r. на ОСГТК на ВКС, давностга се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатИ. на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18 от ЗЧСИ), а те биха могли да са:
насрочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпване на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължение лица. Сочи,
че с молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на
частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните
съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на
изпълнение. Във връзка с възлагането на чл. 18 ЗЧСИ на 11.07.2014г. е бил
наложен запор върху вземанията на длъжника по няколко банкови сметки,
както и върху това за трудовото му възнаграждение. В изпълнение на наложен
запор, третото лице-работодател е извършвало регулярни месечни вноски в
периода от 21.07.2014г. до 20.01.2015г. На 31.03.20216г. отново е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 16.01.2017г. е
насрочен опис на притежавани от длъжника движими вещи. С молба от
07.03.2017г. взискателят е поискал насрочването на опис на движими вещи на
длъжника, а на 10.07.2017г, е насрочен от ЧСИ опис на движими вещи. На
11..2017г. взикателят е поискал налагането на запор на върху банкова сметка
2
на длъжника, открита в „Банка ДСК“ ЕАД. На 12.10.2018г. ЧСИ е насрочил
опис на движими вещи на длъжника, а на 21.08.2020г. и 09.07.2021г.
взискателят е поискал налагането на запор върху вземане на длъжника за
трудово възнаграждение, както и насрочването на опис на приетежавани от
длъжника движими вещи. На 20.03.2023г. взискателят с молба отново е
поискал налагането на запори върху банкови сметки на длъжника и
насрочване на опис на притежавани от него движими вещи. Поради тези
обстоятелства ЧСИ счита, че перемпция не е настъпила и жалбата е
неоснователна.
Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените
писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:
Видно от заверено копие на изпълнително дело № №20148410407694 по
описа ЧСИ Н.М. с рег. №841съгласно регистъра на КЧСИ, същото е
образувано на 04.07.2014г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсъ нъл
Файненс“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.06.2014 г. от
Софийския районен съд срещу длъжника А.Б.Б..
С молбата за образуване на изпълнителното делото, взискателят е
възложил на основание чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ да извършва справки,
включително и да избира способите за изпълнение. На 11.07.2014г. е бил
наложен запор върху вземанията на длъжника по няколко банкови сметки,
както и върху това за трудовото му възнаграждение. В изпълнение на наложен
запор, третото лице-работодател е извършвало регулярни месечни вноски в
периода от 25.08.2014г. до 26.01.2015г. На 31.03.20216г. отново е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 16.01.2017г. е
насрочен опис на притежавани от длъжника движими вещи. С молба от
07.03.2017г. взискателят е поискал насрочването на опис на движими вещи на
длъжника, а на 10.07.2017г, е насрочен от ЧСИ опис на движими вещи. На
02.10.2017г. взискателят е поискал налагането на запор върху банкова сметка
на длъжника, открита в „Банка ДСК“ ЕАД. На 12.10.2018г. ЧСИ е насрочил
опис на движими вещи на длъжника, а на 21.08.2020г. и 19.07.2021г.
взискателят е поискал налагането на запор върху вземане на длъжника за
трудово възнаграждение, както и насрочването на опис на притежавани от
3
длъжника движими вещи. На 28.03.2023г. взискателят с молба до ЧСИ отново
е поискал налагането на запори върху банкови сметки на длъжника и
насрочване на опис на притежавани от него движими вещи.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт
подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка.
Според разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това, тъй като прекратяването настъпва по право. Във
връзка с поставения за тълкуване въпрос по т. 10 – откога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прието, че новата
давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника, като
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
4
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н., до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Както е посочено в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020г.,
ІV ГО на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884 от 2021 г. ІІІ
ГО на ВКС, и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., ІV ГО на
ВКС и др., перемпцията е без правно значение за давността. Общото между
двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както
за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти
с различни правни последици: давността изключва принудителното
изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на
нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, а перемпцията не го
изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по
постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите
не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане. За целта е нужно от съдебния
изпълнител да са му дадени указания за отстраняване нередовността на
искането на основание чл. 129 ГПК по арг. от чл. 426, ал. 3 ГПК.
В случая по делото се установи, че от момента на образуване на
изпълнителното производство през 2014г. до настоящия момент, не е
съществувал период от две години, в който взискателят да не е поискал или
ЧСИ да не е предприемал извършването въз основа на възлагането по чл.18
ЗЧСИ на изпълнителни действия спрямо длъжника. В случая, за настъпването
5
на перемпцията е без значение, дали исканите или насрочвани описи на
движими вещи и запори върху вземания са били успешно реализирани, от
значение е, че такИ. действия са били искани от взискателя, съответно
предприемани от ЧСИ, както и, че не е налице период от време по-голям от
две години, когато тези действия не са искани от взискателя или
предприемани от ЧСИ.
Поради тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и
счита, че като такава тя следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ЧЖ, VI-A състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Б.Б., ЕГН **********,
подадена чрез пълномощника му адв.П., с правно основание чл. 435, ал. 2, т.
6 ГПК против отказът на ЧСИ Н.М. с рег. №841, съгласно регистъра на КЧСИ,
обективиран в Разпореждане от 22.10.20254г., да прекрати на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.дело №20148410407694.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6