Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 295 14.07.2021 гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІV
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
при секретар Ива Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева административно дело
№270 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалба на „Тата 11“ ООД
гр. Стара Загора против Уведомително писмо с изх.№02-040-2600/1982 от
06.08.2019г издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София, с което дружеството е уведомено за оторизирана субсидия
в размер на 0.00лв по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програма за
развитие на селските райони 2007-2013г, по подадено Заявление за плащане с УИН
24/270616/96667 от 06.06.2016г. поради наложена санкция в размер на заявената
субсидия от 82 310.18лв за неспазване на базови изисквания за дейностите
по мярка 214 от ПРСР 2007-2013, определен по Методика за намаляване и отказване
на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл.16 от Наредба
№11/06.04.20029г, със Заповед
№РД09-243/17.03.2017г на Министъра на земеделието и храните.
Мотивите в Уведомителното писмо: 2016г е
четвърта година от последно поетия агроекологичен ангажимент. Следват цитирания
на нормативната уредба, поясняващи значение на термитине, с които са озаглавени
колоните от таблиците, а именно: Посредством ИСАК след извършването на
задължителни административни и/или проверки на място на данните в подаденото
заявление, които данни са сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от
ЗПЗП, както и с предоставените данни от ИА по селекция и репродукция в
животновъдството, дирекции на националните паркове и контролиращите лица във
връзка с чл.68 от Наредба №11/06.04.2009г за условията и реда за прилагане на
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г/Наредбата/. ДФЗ- РА
отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията
за подпомагане на долуописаните площи / чрез идентификатори на декларирани
парцели и по отношение на цялата им площ/ въз основа на следните нормативни
изисквания – не спазени базови и други изисквания, без посочване на конкретен
факт, представляващ изискване. В случаите на констатирано разминаване на
предоставената на фонда информация от съответното контролиращо лице за даден
земеделски парцел и заявеното от земеделския стопанин за същия парцел,
кандидатът е бил уведомен за нарушението на базовото изискване от
контролиращото лице, получило разрешение съгласно чл.18 ал.1 от Закона за
прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти в ЕС, с
което той има сключен договор за контрол на биологично производство – липсва
факта, въведен от контролиращото лице, представляващ нарушение на базово
изискване, за което и да е уведомен жалбоподателя. На основание т.V „Намаления
при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР
2007-2013 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания,
утвърдена на основание чл.16 от Наредба №11 от 06.04.2009г, със Заповед
№РД-09-243-17.03.2017г на Министъра на земеделието и храните, за парцел за
който е установено неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за
2016г. Площта на парцела се счита за площ, за която кандидатът не е спазил
някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансова помощ, различни
от тези, които засягат декларирания размер на площите. Неспазване на изискването
на чл.13 ал.3 от Наредба №11 от 06.04.2009г е установено, чрез извършване на
административна проверка. Не е посочено кое е това базово изискване, което не е
спазено, както и не е конкретизирано в какво се състои разминаването на
предоставената на фонда информация от съответното контролиращо лице и заявеното
от земеделския стопанин по отношение на същия парцел, съответно уведомен ли е
за нарушеното базово изискване, установено от контролиращото лице. Не е
посочено като основание грешен код на дейността по Приложение 1Б от Наредбата.
В
съответствие с т. ІV Изчисляване и налагане на намаления, втори абзац от
Методиката, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично
производство съгласно чл.36, чл.37 и чл.38 от Регламент на Комисията /ЕО/
№889/2008г за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент ЕО
№834/2007г на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и
контрола, не се предоставя финансово подпомагане за площите, заявени за
подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие / периода на
преход/, като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане –
това пояснения има отношение към единствения факт – 2016г е четвърта година от
поетия ангажимент и сочи на стеснително тълкуване на приложимите разпоредби от
правото на ЕС тоест след като 2016г е четвърта поред година, а според
цитираните разпоредби на Регламента на Комисията минималните периоди на преход
са по-кратки срокове, то няма право да бъде одобрено заявление за плащане и
освен това се налага и санкция за бъдещ период.
С жалбата се иска от съда да отмени
Уведомителното писмо като върне преписката за ново произнасяне по Заявлението
за плащане, съгласно указания по тълкуване и прилагане на материалния закон,
поради това, че същото е немотивирано, поставено е при неправилно приложение на
закона спрямо фактите. Конкретно се твърди, че със Заявление за подпомагане
УИ24/270616/96667 за кампания 2016г са декларирани коректно пет БЗС-та с код
АП08 – Биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя,
маслодайна роза, съгласно извършвана биологична дейност. От единствения факт,
посочен в Уведомителното писмо, а именно, че 2016г е четвърта поред година от
петгодишния агроекологичен ангажимент, ответника заключава, че следва да откаже
изцяло подпомагане по мярка 214 на основание чл.13 ал.3 от Наредбата. Позовава
се на разпоредбите на Регламент на Комисията №889/2008г и на Регламент на
Съвета №834/2007г, за да обоснове правния си довод за минимално императивно
необходими периода на преход в зависимост от вида на културите. Парцели 66826-14-2-1и 66826-327-1-1 са
засадени с ръж през първата година, а парцел 66826-409-1-1 е оставен под угар.
През 2014г тоест втората поред от поетия ангажимент тези парцели са засадени с
орехи, което означава, че 2016г е трета по ред година в преход за орехите и
правилно са декларирани с посочения код АП08 като биологични насаждения в
преход. Съгласно чл.8 ал.4 от Наредба №11/2009г подпомаганите лица могат да
променят всяка година агроекологичните кодове в съответното направление по чл.2
ал.1 т.1, т.2 буква „а“ и т.5 буква „б“ за периода от пет последователни
години. Възможността за промяна на кодовете, съответно на културите е разрешена
тоест няма пречка през 2014г да бъде променен АП код на заявените за
подпомагане парцели. За всички пет БЗС, посочени в УП 2016г действително е
четвърта година на изпълняване на поетия ангажимент но се явява трета за
отглеждането на орехи с код АП08- биологични насаждения в преход – трайни
насаждения. В първата година на заявлението е посочен код АП07-биологочино
растениевъдство в преход – полски култури, вкл фуражи, за четири БЗС като само
за 66826-4-9-1-1 е с код АП00-биологично растениевъдство угар. Площите са в
границите на чл.13 ал.3 от Наредбата. С декларирането през четвъртата година на
посочените култури в преход с код АП08 на всичките пет парцела не се надвишава
три годишния период на преход, тъй като осъществената биологична дейност,
отразена в дневника на стопанството, не се различава от заявената дейност в
заявленията за подпомагане, който дневник е заверен от „БАЛКАН БИОСЕРТ“ гр.
Пловдив – контролиращо лице. Предполага жалбоподателя, че проблема е възникнал
от грешно подадената информация от контролиращото лице към ДФЗ, основаваща се
на неверни данни в издадените сертификати. Подадената информация е невярна, не
съответства на осъществяваната дейност, която е проверявана ежегодно от
контролиращото лице. Допусната грешна информация не е изправена в сроковете по
чл.68 ал.5 от Наредбата, но това не може да бъде в тежест на земеделския
стопанин, тъй като той няма властта да я коригира. Изложени са доводи за
невалидност на Методиката, тъй като не е публикувана, а освен това преценката
на органа следва да бъде към момента на подаване на заявлението, е на към
момента, в който е решил да го разгледа и да се произнесе по него.
При
повторното разглеждане на делото, жалбоподателя изрично поддържа изложеното в
жалбата, че информацията в системата за въвеждане на данни от външни институции
е грешно въведена от контролиращото лице, не отговаря на обективната истина за
периода на преход на трайните насаждения, с които са засадени парцелите и не
оспорва заключението на вещото лице по СТЕ, нито верността на приложенията към
него, но те само потвърждават, че контролираното лице е въвело грешна
информация в системата за въвеждане на данни от външни институции, която е
използвана от ответника без да са установени действителните факти. Претендират се разноските по делото.
Ответника Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – РА иска от съда да бъде отхвърлена
жалбата. Съществените доводи на ответника са изложени в касационната му жалба
против отмененото решение № 411/02.11.2020г, постановено по адм.д. №710/19г по
описа на АС Стара Загора, преобразувано след връщането му за ново разглеждане
от друг състав в настоящото адм.д.№270/21г и те са следните - дружеството е
одобрено за участие в кампания 2013г по направление Биологично растениевъдство,
подмярка Биологично земеделие, от мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г
и е подало за кампания 2016г заявление за подпомагане, като е заявило код на
дейност АП 08 – биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и
маслодайна роза. При административната
проверка на подаденото заявление се установява, че процесните парцели по
УП са одобрени за кампания 2013г с код култура – ръж, площи с угар и други
зърнено житни, а през 2016г, която се явява четвърта година са заявени орехи и
маслодайна роза, но за първите посочени растения максималния период на преход,
съгласно чл.13 ал.3 от Наредбата е две години и е изтекъл.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена на 03.09.2019г в рамките на 14-дни от
връчването на Уведомителното писмо, извършено на 22.08.2019г / стр. 16 по
приложеното дело/ и от лице, за което оспорения административен акт е
неблагоприятен и е негов адресат. Следователно е допустима. Разгледана по
същество се явява основателна, поради следното:
На първо място следва да се обсъди
неспазването на изискването на чл.59 т.4 от АПК, което препятства съдебния контрол
за законосъобразност, поради липса на конкретни факти, представляващи
основания, според приложимия и посочен от органа материален закон за издаване
на административния акт – че писмото е такъв няма съмнение, тъй като
представлява властническо изявление за декларативно признаване на правото да се
получи плащане, претендирано със съответното заявление по поетия между страните
агроекологичен ангажимент. Единствения факт е това, че 2016г е четвърта поред
от поетия агроекологичен ангажимент, поради което органът прилага разпоредбата
на чл.13 ал.3 от Наредбата, която обаче е тълкувана превратно и съответон
правното основание по т.V „Намаления при неспазване на базови изисквания за
дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013г“ от Методиката за намаляване и отказване
на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл.16 от Наредба
№11/06.04.2009г, със Заповед 0РД-09-243/17.03.2017г на Министъра на земеделието
и храните, за парцел, за който е било установено неспазване на базови
изисквания не се извършва плащане за 2016г. Площта се определя като такава, за
която кандидатът не е спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето
на финансовата помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на
площите. Следователно фактическото и правно основание е неспазване на базови
изисквания, конкретно надвишаване на периодите на преход, които според чл.13
ал.3 от Наредбата са явяват максималния период, за който съществува правото на
финансово подпомагане. Нормата противоречи на разпоредбата от Правото на ЕС –
чл.36 от Регламент 889/2008г на Комисията за определяне на подробни правила за
прилагане на Регламент 834/2007г на Съвета относно биологично производство и
етикетирането на биологични продукти и като такава следва да бъде оставена без
приложение. Факта, че за четвърта поредна година се заявява плащане за преходен
период на парцелите преди първа биологична реколта не е основание да се откаже
правото при това с квалифицирането му като не спазване на базово изискване –
обратното е вярно, ако не са изтекли поне минималните периоди на преход към
биологично производство на растения/растителни продукти, ще е налице неспазване
на условие, без което не може да възникне и упражни право на подпомагане. Тук е мястото да се каже, че служебния съдебен
контрол е по отношение на всички изисквания за законосъобразност на
административния акт, дори да не са наведени в жалбата оплаквания за тяхното
неспазване, но той никога не обхваща не посочени от страните факти, от които
зависи претендираното от жалбоподателя право, съответно упражненото от органа
властническото правомощие. Съдът проверява законосъобразността въз основа на
фактите, които страните навеждат / органа в мотивите на акта, които не допълва
впоследствие с оглед правото на защита/ и в този смисъл служебния контрол е
ограничен до указания за представяне на доказателства за съществуването им,
като по свой почин проверява спазването на изискванията на закона при
постановяване на административния акт. Фактите, от които зависи материалното
право са във властта на страните и в този смисъл неизяснената фактическа
обстановка в хода на административното производство, на което сочат и
оплакванията в жалбата, а се установява и в хода на съдебното дирене, се явява
съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на
административния акт, за което съдът следи служебно, но не може да го
отстрани.
Съгласно приложимата пряко разпоредба на
чл. 36 от Регламент 889/2008г на Комисията, периодите на преход се прилагат
върху земеделските площи най-малко две години преди сеитба, що се отнася до
растенията и растителните продукти, а когато площите са за многогодишни фуражни
култури – поне две години преди употребата на фуража, съответно три години
преди първата реколта от биологични продукти от многогодишни култури, различни
от фуражните. Началото на периода на преход е момента, в който е сключен
договор за контрол с контролиращото лице, а края не може да бъде по-кратък от
посочените минимални периоди на преход като освен това следва и контролиращото
лице да удостовери спазването на разпоредбите за биологично производство. В
настоящия случай, както ще бъде посочено по-долу, началото на периода на преход
за орехите и маслодайната роза, с които за заети съответно три и два от
спорните парцели, е сключването на договор за контрол с БАЛКАН БИОСЕРТ ЕООД,
поради което органът е следвало да провери фактите, преди да се произнесе, след
като бенефициера се позовава в Заявлението си за плащане по чл.7 ал.2 от
Наредбата на различен код по Приложение 1Б, който сочи и на друга дейност в
рамките на направлението по чл.2 ал.1 т.1 от същата Наредба. Регламент (ЕО) № 843/2007 относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 2092/91, дава определение за "преход". Съгласно чл.
2, б. "з" преход е периодът на преход от небиологично към биологично
земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани
разпоредбите относно биологичното производство. В преамбюла - съображения 23 -
минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко
производство и необходимото време земята, респективно животните да се изчистят
от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Но, видно е от
чл.36 на Регламента на Комисията, че времето на преход е различно за различните
производства тоест зависи от вида на растенията и растителните продукти, които
ще се произвеждат по правилата на биологичното земеделие. Оттук целта на
възприетото минимално време е да гарантира чистота на производството, а не да
се определи само времето, за което почвата би се освободила от вредните
вещества. Следователно период на преход към биологично производство, който
обективно е по-дълъг от определения в чл. 36 от Регламента на Комисията
889/2008г не представлява основание за отказ да се изплати подпомагане по направление
"Биологично земеделие“, но по-важното е, че националната разпоредба –
чл.13 ал.3 от Наредбата определя автоматично този период като максимален, което
е в противоречие с пряко приложимото право на ЕС и не може да бъде съобразявано
от националния съд. Това е достатъчно за отмяна на Уведомителното писмо и
връщане на преписката за ново разглеждане с установяване на всички относими към
правото на плащане факти, съответно основанията за отказ. Тук е мястото да се
каже, че спазването на тези разпоредби е именно базово изискване, за което
следи контролиращото лице и при нарушаването му уведомява производителя, и
съответно компетентния национален орган. Няма позоваване на такъв факт в
писмото, което в табличен вид посочва всички заявени площи в колона 7-ма от
таблицата като засегнати от неспазване на базово изискване, към което отнася
факта, че 2016г е четвърта поредна година на преход, а тази поредност не е
правно релевантна. Базовите изисквания са посочени в чл. 26 от Наредба
№11/06.04.2009г и нито едно от тях не е намерило отражение в процесното
уведомително писмо. Съгласно правилото на чл. 16, ал. 1 от Наредбата, когато
при проверка на място или административни проверки се установи, че за
съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите
изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление,
агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика,
утвърдена от министъра на земеделието и храните. В Методиката, одобрена със
заповед № РД-09-243 от 17.03.2017 г., не се съдържат базови изисквания, извън
определените в чл. 16 от Наредбата. В чл. 26, ал. 1 от Наредбата е предвидено,
че земеделските стопани, подпомагани по реда на тази наредба, поддържат
парцелите на територията на цялото земеделско стопанство, като спазват: 1.
условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние,
одобрени съгласно чл. 42 ЗПЗП; 2. минималните изисквания за торене и използване
на продукти за растителна защита съгласно приложение № 5, и 3. правилата за
добра земеделска практика, утвърдени съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба № 2 от
2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
За площите, върху които се прилагат агроекологични дейности, освен изискванията
по ал. 1 се спазват и следните изисквания за опазване на околната среда по
направление "Биологично растениевъдство" - чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона
за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 14, ал. 1 от Закона за защита на
растенията – чл. 26, ал. 2, т. 1 от Наредбата. В таблиците на стр. 2 и 4 от
уведомителното писмо е отразено, че кандидатът не спазва базовите изисквания. В
поясненията към колоните в уведомителното писмо не е посочено кои базови
изисквания не са спазени и в какво се състои неизпълнението на същите. На
следващо място, липсата на съвпадение между въведените от контролиращото лице
данни за състоянието на заявените за подпомагане парцели - в преход и
биологични, не представлява неизпълнено базово изискване, поради което
неправилно органа се е позовал от правна страна на утвърдената Методика на
министъра на земеделието, храните и горите, уреждаща намалението и отказването
на финансово подпомагане именно в случаите на не спазени базови изисквания и
изисквания за управление, но фактите, които консумират тези нередности не се
определят от Методиката. Няма такова нормативно овластяване на Министъра на
земеделието и храните, нито може да й се придаде обратно действие към 2016г,
освен изрично с овластяващата законова разпоредба. Тук е мястото да се посочи,
че отговорност на контролиращото лице е да въведе вярно информацията в
Системата за въвеждане на данни от външни институции. Административния орган
има правото да изисква всички документи, свързани с въведените резултати от
контролиращото лице – чл. 68 ал.6 от Наредба 011/06.04.2009г, което означава,
че органът не е освободен от задължението на провери всички факти – длъжен е да
направи съответните проверки, от които зависи дали да уважи заявлението за
плащане или да откаже. Следователно риска от невярно вписване на резултатите в
Системата за въвеждане на данни от външни институции не се носи от земеделския
стопанин тоест от заявителя. Той няма властта да коригира въведените от
контролиращото лице данни, но обратно – при грешно заявен код на дейността,
носи риска да не получи подпомагане. На това основание по чл.17 от Наредбата,
органът не се е позовал в Уведомителното писмо. Ето защо и в настоящи казус
жалбоподателя твърди, че посочването в Системата за въвеждани на данни от
външни институции, че всички процесни парцели са в биологично състояние не е
вярно, тъй като върху парцелите се отглеждат вече орехи и маслодайна роза –
трайни насаждения, а не полски култури, включително фуражни. Счита, че по
силата на чл.8 от Наредбата има право да промени вида на дейността от
съответното направление по чл.2 ал.1 т.1 от същата Наредба, поради което и да
удължи периода на преход. Този факт – промяна на кода на дейността е заявен в
Заявлението за плащане по чл.7 ал.2 от Наредбата, но не е подведен под някое от
основанията от чл.17 от Наредбата, на които може да се откаже признаване на
правото на подпомагане. Съдът не може да предполага дали органът счита посочения код от Приложение 1Б като грешен
предвид не уведомяване по чл.37 т.4 от Наредбата за промяна на културите,
например. Липсата на мотиви в настоящия случай, съчетана с твърдението на
жалбоподателя за факти, удължаващи периодите на преход онагледява
препятстването на съдебния контрол за законосъобразност. Безспорно е по делото,
че въведените от контролните лице данни са за парцели
в биологично състояние, а заявителя е посочил АП08 – в преход, както и
че 2016г е четвърта поредна. Разглеждането на претенцията за право на промяна
на кода на дейността изисква отговор на въпроса за вярно или грешно посочване
на кода от Приложение 1Б в заявлението по чл.7 ал.2 от Наредбата, което не е наведено
от административния орган, а съдът не може да замести основанието за издаване
на административния акт. Ето защо спрямо
установените факти – четвърта поредна година от ангажимента и въведени данни от
контролиращото лице за биологично състояние на парцелите следва да се разглежда
и възражението на жалбоподателя, че резултатите от проверките, които са
извършени не са вярно въведени в Системата за данни от външни институции.
Установените по делото факти са следните:
От назначените по делото СТЕ и САЕ, както
и от представените документи се установява следното: В таблица на заявените
площи по направления и дейности от мярка 214 „Агроекологични плащания“ ПРСР
2007-2013г с код на дейност АП 08 са заявени 57.73ха. Таблицата е към Заявление за подпомагане / за плащане по чл.7
ал.2 от Наредбата/ с УИН 2427061696667
от 18.05.2016г. На 06.06.2016г е подадено ново
заявление под същия номер, но то съдържа същата информация по отношение на
заявените площи и кодове на дейността. Това са парцелите, изброени в таблицата на
страница втора от писмото, колона 7 като такива с не спазени базови изисквания,
съответно в колона 13 от таблицата на стр.4-та от писмото – размер на
отказаното финансово подпомагане, а според обяснения това е санкцията за не
спазени базови изисквания. Парцелите са
с номера 66826-14-2-1, 66826-327-1-1, 66826-363-1-1, 66826-375-1-1, 66826-409-1-1
и всички с код АП08 по Приложение №1б от Наредбата АП08. Кодовете на културите
са както следва: парцели 66825-14-2-1,
66826-409-1-1, 66826-327-1-1, с код 223010 - орехи, а парцели,
66826-363-1-1, и 66826-375-1-1 с код
231010 или маслодайна роза. От таблицата на заявените площи към заявлението за
плащане / стр.89 по делото/ е видно, че площта от 57.73ха на парцелите остава
непроменена спрямо предходната 2015г като единствено площта от 4.12ха, която е
била през 2015г с код АП00- угар, съгласно Приложение №1б вече е посочена с код
АП08 – трайни насаждения в преход. С уведомително писмо от 13.09.2013г ТАТА 11
ООД е одобрено за участие в мярката за пет години, като в таблица за одобрените
за участие площи по направление Биологично растениевъдство са вписани седем
парцела, от които пет са процесните и са заявени съответно с ръж и угар. През
2015г. процесните парцели, според таблицата за използваните парцели към
заявлението за подпомагане за 2015г вече имат различен код на културата и код
по Приложение 1б от Наредбата, а именно АП08 с кодове на културите съответно
орехи и маслодайна роза, а за парцел
66862-363-1 кода е АП0№. В заявлението от 2016г този парцел 66862-363-1 вече е
заявен с код култура 231010 тоест маслодайна роза, заедно с парцел
66826-375-1-1, а парцели 66826-14-2-1, 66826-327-1-1, 66826-409-1-1 са с код на
културата 223010 тоест орехи.
С контролиращото лице е сключен договор от
17.12.2012г за контрол и сертификат за биологично производство на следния
проект : Биологично отглеждане на ръж и лимец.
На 26.01.2016г с Анекс е уговорено, че стопанството на ТАТА 11 ООД е в
процес на биологична сертификация за съответствие с ЕР 834/2007 и 889/2008г на
следните земи и култури за 2016г – маслодайна роза в парцел 66826-375-1-1 с
площ от 8.3ха., без парцел 66862-363-1, който е заявен през 2016 като посаден с
маслодайна роза, а под угар за 2015г. На
стр. 159 по делото е приложен, Анекс от
22.12.2014г между ТАТА 11 ООД и контролиращото лице с удостоверяване, че
площите са в процес на биологична сертификация, считано от 22.12.2014г на орехи
в парцели 66826-363-1-1, който обаче в заявлението е с код на културата 231010
или маслодайна роза; както и за парцел 66826-409-1-1, който е с код орехи по
заявлението и е налице съвпадение. Установява, се че по отношение на парцел
66826-363-1-1 е сключен анекс за биологичен контрол на култура орехи, а в
заявлението кода на културата е маслодайна роза, а тази грешка не е сред
извинителните тоест тежестта за грешно посочване на кодовете на дейности и
култури е за бенефициера по съответната мярка, но органа не се позовава на този
факт, защото не изпълнява задълженията си да проверява документите, които
контролното лице съставя при поне веднъж в годината извършване на проверки.
Механичното сравняване на данните от Системата за въвеждане на данни от външни
институции с подадените в заявлението за плащане не може да изпълни
изискванията за установяване на фактите и произнасяне въз основа на тях. Съдът
няма правомощия, нито естеството на акта го позволява, вместо органа да издирва
спазването на всички изисквания, за да открие все пак основание за отказ, макар
и не точно посоченото в административния акт, но това означава да действа
вместо него, а не като безпристрастна съдебна инстанция, гарантираща равни
права. Ето защо случая онагледява тежестта на неизпълнението на задълженията от
страна на административния орган, допълването на закона с фактически състави
посредством Методиката, прилагане на ограничително тълкуване на пряко приложими
разпоредби от Регламенти, което води до това за първи път пред съда да се
изследват факти, които впрочем не могат да бъда взети предвид. Въпреки това
съдът трябва да посочи какво се установява по делото, за да е възможно да даде
указания по приложението на закона спрямо тях, когато върне преписката за ново
произнасяне и в този смисъл следва да се каже, че органът ще дължи преценка на
заявеното от жалбоподателя право по чл.8 ал.4 от Наредбата и какво е неговото
значение за правото на плащане на подпомагане. За биологично растениевъдство на маслодайна
роза в този парцел 66826-363-1-1 няма договор с контролиращото лице, а е
сключен договор за отглеждане в същия парцел на орехи по правилата на
биологичното растениевъдство. В допълнителното заключение на вещото лице по
назначената Съдебно агрономическа експертиза е посочено, че парцел
66826-363-1-1 през 2014г е бил засадена ръж, а през 2015г е записано в
дневника, че е угар, както е деклариран за подпомагане и през същата 2015г,
именно с код АП 00 по Приложение №1Б. Вещото лице се позовава и на посоченото в
жалбата, че този парцел е засаден за първи път с маслодайна роза през 2015г.
тоест установява се несъответствие между данните в дневника за стопанството и Таблицата
за използваните парцели. През 2016г в парцела се отглеждат рози с код 231010,
както е посочено в Заявлението за плащане от 2016г, но няма договор с
контролиращото лице, не се установява и жалбоподателя да е уведомил за промяна
на отглежданите култури, съобразно чл.37 т.4 от Наредбата. Заключението на
вещото лице по СТЕ установява следното, което се подкрепя и от документите по
делото, чийто прочит не изисква специални знания: Вещото лице е установило, че
в Системата за въвеждане на данни от външни институции контролиращото лице
Балкан Биосерт е въвело за процесните парцели следното: с орехи, но в състояние
биологично са парцели 66826-14-2-1, 88216-327-1-1 и 409-1-1, а с маслодайна
роза са 66826-375-1-1 и 66826-363-1-1, за който се установи, че няма сключен
договор по отношение биологичното производство на маслодайна роза, а вече се
посочи, че прехода е период от време необходим за производство на растения и
растителни продукти, а не само и конкретно за изчистване на земята от не
разрешени препарати.
Изводите, които следват са, че съдът не може
да преценява законосъобразността на административния акт спрямо основания,
които не са посочени, защото не може да замести фактите, дори да се приеме, че
при грешна правна квалификация може да приложи относимия закон. Четвърта поред
година не е основание за отказ, а при новото разглеждане на делото, органът
следва да изпълни задълженията си да провери кои данни са верни – тази по
заявлението или тези в Системата за данни от външни институции.
На жалбоподателя следва да се присъдят
разноските за вещи лица и един адвокат по адм.д.№710/19г по описа на АС Стара
Загора, по адм.д.№1230/21г на ВАС на РБ и по настоящото административно дело
270/21г които са общо в размер 9 322лв. / по три хиляди за всяка съдебна
инстанция възнаграждение за един адвокат и 332лв за вещи лица, държавна такса/.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, чл.173 и чл.174 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Тата 11“ ООД – гр. Стара Загора Уведомително писмо с
изх.№02-040-2600/1982 от 06.08.2019г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програма за
развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2016г., издадено от Зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – гр. София.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния
директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на „Тата 11“ ООД –
гр. Стара Загора за кампания 2016г. по мярка 214
от ПРСР 2007-2013г., в 14-дневен срок, считано от получаване на преписката след
влизане в сила на настоящото решение, и съобразно дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция – гр. София да заплати
по сметка на „Тата 11“ ООД – гр. Стара Загора ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Никола Петков №55, направените по
делото разноски в размер на 9 322 (девет хиляди триста двадесет и два) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: